Стана малко като латино сериал... След миналогодишния подарък, тази година интригата се заформи тук.
Та така, получих си точката, с кратки указания:
За такъв като мене, народът го е казал: "Дай му точка и му гледай сиира"... Няма значение, дали "точка 2", "G-точка", или "G-класа"...
Този път, папараците, четящи форума, вече имаха информация. Понеже не беше ясно с какво ще пътувам, бяха се подготвили за случая и с джип и с мотоциклет... В последствие джипът отпадна...
Стартът, разбира се, започна от една бензиностанция:

... с обичайното кафе:

След Сливен, пътят ставаше все по приятен и привлекателен:


с плавни завои, мечтата на всеки мотоциклетист:

Аз се забавлявах, показвайки пръстче на папараците...

...объркал съм пръстите

Много смях не било на добро...
Карбураторите са класика, но имат жигльори, а те пък се запушват... понякога...


Отново на път, с отпушени жигльори, през китни селца...

Ето ги и конете (за тях ще стане дума по-късно... особено за един)

щъркелите...

кравите...

кучето...

брат'чедите...

поздравяваме се...

наред...

Пътят постепенно се стеснява...

Дали сме в правилната посока?
По-лесно ми е да попитам по телефона, някой, който има карта под ръка, отколкото да си извадя поне единият от двата GPS-а...

На прав път сме!

Пристигнахме в селото, с отправната точка:

Кметството:

... с характерния, за всяко кметсво, символ на фасадата

... с обичайно изглеждащия селски мегдан...

... с неизменния висящ мотоциклет...


Отправната точка трябваше да бъде селската фурна. Представях си как, пристигайки по обяд, ще си купим от нея, топъл селски хляб и как ще го изядем, чупейки димящи от парата залъци... Хех... блянове!
Фурната не работела от 5 години.
Сега изглеждаше така:

Нататък продължихме пеша:

Това трябва да са скалите от описанието:

и се започна... голямото търсене:

Бях си въобразил, че подаръкът ми е скрит в дупка, в скалите...



Къде ли е?


Не остана непроверена дупка...

Няма начин!
Жокер: "обади се на приятел":

Ето го!
Това било... фигура на кон, издялана в скалата... Било. Времето го е заличило. Останала е главата, шията и гърба, но и те трудно се различават...

Рекичката с "джакузитата" се е поразмътила, от снощния проливен дъжд.
Оставяме плануваното къпане за друг път, или за някоя по-бистра...


Връщаме се в селото. Тримата селски ергени пладнуват. Разказсват ни за коня... Преди 5-6 години, някакво момиче го издълбало...

Това е "папаракът" Мира, благодарения на която, можах да ви разкажа, с повечко снимки, за всичко това.

С Коцето (замислен, дали да не смени пистарката си с тежко ендуро
), в очакване на нови точки...
Та така, получих си точката, с кратки указания:
Първоначално публикуван от iai-bg
Преглед на мнение
Този път, папараците, четящи форума, вече имаха информация. Понеже не беше ясно с какво ще пътувам, бяха се подготвили за случая и с джип и с мотоциклет... В последствие джипът отпадна...
Стартът, разбира се, започна от една бензиностанция:

... с обичайното кафе:

След Сливен, пътят ставаше все по приятен и привлекателен:


с плавни завои, мечтата на всеки мотоциклетист:

Аз се забавлявах, показвайки пръстче на папараците...

...объркал съм пръстите


Много смях не било на добро...
Карбураторите са класика, но имат жигльори, а те пък се запушват... понякога...


Отново на път, с отпушени жигльори, през китни селца...

Ето ги и конете (за тях ще стане дума по-късно... особено за един)

щъркелите...

кравите...

кучето...

брат'чедите...

поздравяваме се...

наред...

Пътят постепенно се стеснява...

Дали сме в правилната посока?
По-лесно ми е да попитам по телефона, някой, който има карта под ръка, отколкото да си извадя поне единият от двата GPS-а...


На прав път сме!

Пристигнахме в селото, с отправната точка:

Кметството:

... с характерния, за всяко кметсво, символ на фасадата


... с обичайно изглеждащия селски мегдан...

... с неизменния висящ мотоциклет...


Отправната точка трябваше да бъде селската фурна. Представях си как, пристигайки по обяд, ще си купим от нея, топъл селски хляб и как ще го изядем, чупейки димящи от парата залъци... Хех... блянове!
Фурната не работела от 5 години.
Сега изглеждаше така:

Нататък продължихме пеша:

Това трябва да са скалите от описанието:

и се започна... голямото търсене:

Бях си въобразил, че подаръкът ми е скрит в дупка, в скалите...



Къде ли е?


Не остана непроверена дупка...

Няма начин!
Жокер: "обади се на приятел":

Ето го!
Това било... фигура на кон, издялана в скалата... Било. Времето го е заличило. Останала е главата, шията и гърба, но и те трудно се различават...

Рекичката с "джакузитата" се е поразмътила, от снощния проливен дъжд.
Оставяме плануваното къпане за друг път, или за някоя по-бистра...


Връщаме се в селото. Тримата селски ергени пладнуват. Разказсват ни за коня... Преди 5-6 години, някакво момиче го издълбало...

Това е "папаракът" Мира, благодарения на която, можах да ви разкажа, с повечко снимки, за всичко това.

С Коцето (замислен, дали да не смени пистарката си с тежко ендуро


Коментар