Стана малко като латино сериал... След миналогодишния подарък, тази година интригата се заформи тук.
Та така, получих си точката, с кратки указания:
За такъв като мене, народът го е казал: "Дай му точка и му гледай сиира"... Няма значение, дали "точка 2", "G-точка", или "G-класа"...
Този път, папараците, четящи форума, вече имаха информация. Понеже не беше ясно с какво ще пътувам, бяха се подготвили за случая и с джип и с мотоциклет... В последствие джипът отпадна...
Стартът, разбира се, започна от една бензиностанция:
... с обичайното кафе:
След Сливен, пътят ставаше все по приятен и привлекателен:
с плавни завои, мечтата на всеки мотоциклетист:
Аз се забавлявах, показвайки пръстче на папараците...
...объркал съм пръстите
Много смях не било на добро...
Карбураторите са класика, но имат жигльори, а те пък се запушват... понякога...
Отново на път, с отпушени жигльори, през китни селца...
Ето ги и конете (за тях ще стане дума по-късно... особено за един)
щъркелите...
кравите...
кучето...
брат'чедите...
поздравяваме се...
наред...
Пътят постепенно се стеснява...
Дали сме в правилната посока?
По-лесно ми е да попитам по телефона, някой, който има карта под ръка, отколкото да си извадя поне единият от двата GPS-а...
На прав път сме!
Пристигнахме в селото, с отправната точка:
Кметството:
... с характерния, за всяко кметсво, символ на фасадата
... с обичайно изглеждащия селски мегдан...
... с неизменния висящ мотоциклет...
Отправната точка трябваше да бъде селската фурна. Представях си как, пристигайки по обяд, ще си купим от нея, топъл селски хляб и как ще го изядем, чупейки димящи от парата залъци... Хех... блянове!
Фурната не работела от 5 години.
Сега изглеждаше така:
Нататък продължихме пеша:
Това трябва да са скалите от описанието:
и се започна... голямото търсене:
Бях си въобразил, че подаръкът ми е скрит в дупка, в скалите...
Къде ли е?
Не остана непроверена дупка...
Няма начин!
Жокер: "обади се на приятел":
Ето го!
Това било... фигура на кон, издялана в скалата... Било. Времето го е заличило. Останала е главата, шията и гърба, но и те трудно се различават...
Рекичката с "джакузитата" се е поразмътила, от снощния проливен дъжд.
Оставяме плануваното къпане за друг път, или за някоя по-бистра...
Връщаме се в селото. Тримата селски ергени пладнуват. Разказсват ни за коня... Преди 5-6 години, някакво момиче го издълбало...
Това е "папаракът" Мира, благодарения на която, можах да ви разкажа, с повечко снимки, за всичко това.
С Коцето (замислен, дали да не смени пистарката си с тежко ендуро ), в очакване на нови точки...
Та така, получих си точката, с кратки указания:
Първоначално публикуван от iai-bg
Преглед на мнение
Този път, папараците, четящи форума, вече имаха информация. Понеже не беше ясно с какво ще пътувам, бяха се подготвили за случая и с джип и с мотоциклет... В последствие джипът отпадна...
Стартът, разбира се, започна от една бензиностанция:
... с обичайното кафе:
След Сливен, пътят ставаше все по приятен и привлекателен:
с плавни завои, мечтата на всеки мотоциклетист:
Аз се забавлявах, показвайки пръстче на папараците...
...объркал съм пръстите
Много смях не било на добро...
Карбураторите са класика, но имат жигльори, а те пък се запушват... понякога...
Отново на път, с отпушени жигльори, през китни селца...
Ето ги и конете (за тях ще стане дума по-късно... особено за един)
щъркелите...
кравите...
кучето...
брат'чедите...
поздравяваме се...
наред...
Пътят постепенно се стеснява...
Дали сме в правилната посока?
По-лесно ми е да попитам по телефона, някой, който има карта под ръка, отколкото да си извадя поне единият от двата GPS-а...
На прав път сме!
Пристигнахме в селото, с отправната точка:
Кметството:
... с характерния, за всяко кметсво, символ на фасадата
... с обичайно изглеждащия селски мегдан...
... с неизменния висящ мотоциклет...
Отправната точка трябваше да бъде селската фурна. Представях си как, пристигайки по обяд, ще си купим от нея, топъл селски хляб и как ще го изядем, чупейки димящи от парата залъци... Хех... блянове!
Фурната не работела от 5 години.
Сега изглеждаше така:
Нататък продължихме пеша:
Това трябва да са скалите от описанието:
и се започна... голямото търсене:
Бях си въобразил, че подаръкът ми е скрит в дупка, в скалите...
Къде ли е?
Не остана непроверена дупка...
Няма начин!
Жокер: "обади се на приятел":
Ето го!
Това било... фигура на кон, издялана в скалата... Било. Времето го е заличило. Останала е главата, шията и гърба, но и те трудно се различават...
Рекичката с "джакузитата" се е поразмътила, от снощния проливен дъжд.
Оставяме плануваното къпане за друг път, или за някоя по-бистра...
Връщаме се в селото. Тримата селски ергени пладнуват. Разказсват ни за коня... Преди 5-6 години, някакво момиче го издълбало...
Това е "папаракът" Мира, благодарения на която, можах да ви разкажа, с повечко снимки, за всичко това.
С Коцето (замислен, дали да не смени пистарката си с тежко ендуро ), в очакване на нови точки...
Коментар