Tweet
Денят е 10.05.2009 г. Вчера приключи невероятното ни пътуване до Йордания; днес приключи и Ямболският Събор. На групи, малки и по-големи се изнасяме кой откъдето е. Нашият път води към София, но за да караме по-дълго с приятел, а и защото не ни се прибира решаваме да минем отатък Балкана и да се приберем през Елена и Велико Търново. Някъде там, по пътя, с тежест в сърцето си вземаме довиждане, нашият приятел поема в своята посока, а ние продължаваме плавно и меланхолично по пътя Котел - Омуртаг и дебнем разклона за Елена. В дясно на пътя виждаме табела, спираме и четем:
Денят е пред нас, предложението примамливо, десен мигач и тръгваме по разбито асфалтирано пътче. След известно време достигаме направени от дърво маси и столове, каменна оградка и стойка за друга (липсваща) табела; баира отгоре има венец от добре забележими бели скали. Изобщо цялото място ни навежда на мисълта, че може и тук да е този Телим Таш.
Спираме на сянка
Оглеждаме се има ли нещо интересно
А, ето и стадо (шест на брой) щастливо пасящи коне. Прави ми впечатление - не са породисти, но не са и чисто планински, всички са мъжки, кастрирани и единият е особено интересен – с две много сини очи – рядко срещан белег при конете.
Имат си и куче, което веднага получава моето възхищение и две три прегръдки
Тръгвам по баира нагоре и малко под върха наближавам нещо като навес; аха, тук ще да са скалните гробници!!! Още малко по нагоре и каква огромна изненада…
Ето и поредната табела:
А отзад шават едни големи кафяви птици, явно смутени от мен
J))
Малко по-нагоре, точно под скалите се забелязва още една ограда. Качвам се и на равна, добре заградена и обезопасена с електропастир площадка виждам това:
Не мирише много, но мухите бръмчат ли, бръмчат. И изведнъж сякаш разбирам защо конете живеят долу. Те са осъдените да нахранят птиците.
Стига ми толкова, тръгвам надолу.
Лежа на тревата и гледам как облаците преминават по небето. Дали поради тъгата от раздялата, дали от натрупана умора, в главата ми се въртят едни такива мисли, как някой идва, избира един от конете, слага му оглавник и го повежда на горе.
Вдигам глава и какво да видя - имам любопитна публика
И старото куче е дошло и е легнало наблизо от другата страна
Талим Таш този ден не го намерих…
ПП.
Денят е пред нас, предложението примамливо, десен мигач и тръгваме по разбито асфалтирано пътче. След известно време достигаме направени от дърво маси и столове, каменна оградка и стойка за друга (липсваща) табела; баира отгоре има венец от добре забележими бели скали. Изобщо цялото място ни навежда на мисълта, че може и тук да е този Телим Таш.
Спираме на сянка
Оглеждаме се има ли нещо интересно
А, ето и стадо (шест на брой) щастливо пасящи коне. Прави ми впечатление - не са породисти, но не са и чисто планински, всички са мъжки, кастрирани и единият е особено интересен – с две много сини очи – рядко срещан белег при конете.
Имат си и куче, което веднага получава моето възхищение и две три прегръдки
Тръгвам по баира нагоре и малко под върха наближавам нещо като навес; аха, тук ще да са скалните гробници!!! Още малко по нагоре и каква огромна изненада…
Ето и поредната табела:
А отзад шават едни големи кафяви птици, явно смутени от мен
J))
Малко по-нагоре, точно под скалите се забелязва още една ограда. Качвам се и на равна, добре заградена и обезопасена с електропастир площадка виждам това:
Не мирише много, но мухите бръмчат ли, бръмчат. И изведнъж сякаш разбирам защо конете живеят долу. Те са осъдените да нахранят птиците.
Стига ми толкова, тръгвам надолу.
Лежа на тревата и гледам как облаците преминават по небето. Дали поради тъгата от раздялата, дали от натрупана умора, в главата ми се въртят едни такива мисли, как някой идва, избира един от конете, слага му оглавник и го повежда на горе.
Вдигам глава и какво да видя - имам любопитна публика
И старото куче е дошло и е легнало наблизо от другата страна
Талим Таш този ден не го намерих…
ПП.
- Нямам потвърждение дали всъщност конете наистина са там за храна на лешоядите,
- Това не е критика, само отразявам видяното.
))
Коментар