Tweet
Тази година голям карък.Тъкмо се наканиш да отидеш някъде и хоп проблем , пак се наканиш и пак не става ,та за това вече без планове. След една по лека нощна смяна прибрах се и казах на жената дай да пием по едно кафе и да тръгваме. Не искаше много кандърдисване. Приготвихме се изчакахме наши туристи да дойдат за да ги настаним и към 10:00 потеглихме. Този път бяхме решили да отидем до Ивайловград.Пътя до Свиленград нищо особено . Първи снимки малко преди Тополовград.
Наближавайки Свиленград навигатора поиска да спрем някъде че вече била много гладна . Бе знаех си аз че трябваше да сложа и няколко сандвича в чантите ама на . Хеле на една бензиностанциика имаше и капанче та укротих злия дух в корема на навигатора. Вече 20 години сме заедно но винаги съм се учудвал как успява да побере толкова храна. Та след като починахме първа спирка крепостта МЕЗЕК.
За мое учудване въпреки че беше събота нямаше много хора ,явно не е много развита туристическа дестинация .
Вътре в нишите открихме и някой от обитателите та се нащракахме и със тях
Ина излизане по една снимка всеки на мястото което му е отредено в този живот
Само че за разлика от мене жената се радва че това разпределение на троновете е само за пред хората , иначе в къщи работата е друга. От там поехме към Ивайловград ,но понеже бяхме се сварили в якетата решихме да ги свалим и да махнем бонетата. Голамаааа грешка. Кефеикисе на завоите и излизайки от един с доста голяма скорост някакво летящо животно така се шибна в ухото ми че ми причерня и ми изтръпна половината глава. След като спрях жената с пинцета успя да извади два три елемента от този дзвер набити в ухото. То мойте уши са щръкнали ама след половин час това станна като сателитна чиния. Исках да отида до ГЛУХИТЕ КАМЪНИ но явно СПАС не е предвиден за такъв път.
Ако бяхме с ендуро нямаше да има проблем.Следваща спирка до една табела ,много странни имена имаме на населени места.
.
Дали да не отидем да видим дали има камили
. Язовира найстина е много голям ама ми направи впечатление че няма лодки във него . Тук таме някой рибар с въдичка от брега.
От там директно към града. И там първата греда ,няма място за спане във трите хотела който бяхме предвидили. Явно събота е доста натоварен от към туристи. Започнахме да разпитваме чичко ГУГЪЛ и накрая се уредихме в частен дом с доста добри условия. Поразходихме се малко из градчето ,посетихме и вила АЛМИРА качихме се и до кръста.
Вечерта прекарахме в ресторанта на хотел Св.Константин и Елена . За парите който платихме за вечерята със всички екстри в Созопол щяхме да вземем по една салата по две водки и евентулно едно мезе. А тук една снимка защо не трябва да се пътува по къси гащи и наколенки
Слънчевия тен става много неравномерен. На другия ден станахме по едно кафе и газ на обратно. Спрях на едно място което ми направи впечатление . Ако някой знае историята на тази скулптора ще се радвам да я сподели. Малка след село Дъбовец.
Имаше и още един стълб ама празен предполагам че и там е имало нещо.Последни снимки от параклисчето над село Йерусалимово.
Това ни беше първата но се надявам и не последната разходка
Наближавайки Свиленград навигатора поиска да спрем някъде че вече била много гладна . Бе знаех си аз че трябваше да сложа и няколко сандвича в чантите ама на . Хеле на една бензиностанциика имаше и капанче та укротих злия дух в корема на навигатора. Вече 20 години сме заедно но винаги съм се учудвал как успява да побере толкова храна. Та след като починахме първа спирка крепостта МЕЗЕК.
За мое учудване въпреки че беше събота нямаше много хора ,явно не е много развита туристическа дестинация .
Вътре в нишите открихме и някой от обитателите та се нащракахме и със тях
Ина излизане по една снимка всеки на мястото което му е отредено в този живот
Само че за разлика от мене жената се радва че това разпределение на троновете е само за пред хората , иначе в къщи работата е друга. От там поехме към Ивайловград ,но понеже бяхме се сварили в якетата решихме да ги свалим и да махнем бонетата. Голамаааа грешка. Кефеикисе на завоите и излизайки от един с доста голяма скорост някакво летящо животно така се шибна в ухото ми че ми причерня и ми изтръпна половината глава. След като спрях жената с пинцета успя да извади два три елемента от този дзвер набити в ухото. То мойте уши са щръкнали ама след половин час това станна като сателитна чиния. Исках да отида до ГЛУХИТЕ КАМЪНИ но явно СПАС не е предвиден за такъв път.
Ако бяхме с ендуро нямаше да има проблем.Следваща спирка до една табела ,много странни имена имаме на населени места.
Дали да не отидем да видим дали има камили
. Язовира найстина е много голям ама ми направи впечатление че няма лодки във него . Тук таме някой рибар с въдичка от брега.От там директно към града. И там първата греда ,няма място за спане във трите хотела който бяхме предвидили. Явно събота е доста натоварен от към туристи. Започнахме да разпитваме чичко ГУГЪЛ и накрая се уредихме в частен дом с доста добри условия. Поразходихме се малко из градчето ,посетихме и вила АЛМИРА качихме се и до кръста.
Вечерта прекарахме в ресторанта на хотел Св.Константин и Елена . За парите който платихме за вечерята със всички екстри в Созопол щяхме да вземем по една салата по две водки и евентулно едно мезе. А тук една снимка защо не трябва да се пътува по къси гащи и наколенки
Слънчевия тен става много неравномерен. На другия ден станахме по едно кафе и газ на обратно. Спрях на едно място което ми направи впечатление . Ако някой знае историята на тази скулптора ще се радвам да я сподели. Малка след село Дъбовец.
Имаше и още един стълб ама празен предполагам че и там е имало нещо.Последни снимки от параклисчето над село Йерусалимово.
Това ни беше първата но се надявам и не последната разходка
.Със следващата снимка се сещам за приказката че " това което при бай Тошо се е построило ние не можем дори да боядисаме. Входа на селския парк , на времето сигурно е било доста облагородено място.
Коментар