Tweet
Понякога една твърде дълго отлагана и очаквана дестинация се оказва освен нещо страхотно и уникално, но и нещо силно притегателно и дори да не кроиш планове за повторно посещение то някак си от само себе си се случва.
За мен една такава дестинация е Златоград.За съжаление при посещението ми за първи път на този невероятен край на България през есента на 2015г...
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=189929
...не можахме да разгледаме всичко което имаше за гледане.Успокоявах се, че видиш ли на...тъкмо ще имам повод да посетя това място отново, но някак си със съзнанието си преценявах, че това едва ли ще се случи скоро...
Въпреки всичко...то се случи твърде скоро и не само това...второ ми посещение се оказа на...мотор
, което пък въобще не беше дори и в мечтите ми.
След екстреното закупуване на мотор от моя страна/нито бях тръгнал да го купувам , нито имах парите...просто исках да го видя що за модел е и как се стои на него, но...когато нещо има да става...то става.../, с моя приятел Стефко макар и при доста ниски температури направихме няколко къси трипчета/най-дългото до Сливен , за да си закупя каска и панталон от там/.
Чакахме с нетърпение да се затопли, ама пустото му време/нали е март...женска работа/ и все ни извърташе неприятни метереологични шеги, докато...Тошката от Кърджали не предложи миналата седмица трип Ст. Загора-Кърджали-Златоград.Предложението беше супер примамливо, времето го даваха да у хубаво и въпреки, че беше на доста голямо разстояние като крайна точка, на мен някак не ми беше притеснено.Вечерта до последно преди указания ден си дооправях някои неща по моторетката, която с пълен до гърловината резервоар стоеше и чакаше неделното приключение.
И така...деня дойде.Ставане, последни приготовления, обличане на екипа и след среща със Стефко отпрашваме в посока Кърджали.Тук е момента да спомена, че групата от три мотора се състоеше от две BMW-та F650-ки ендураци и моята Honda Deauville 650.
Тръгнахме със Стефката и гас до Хасково, където направихме първата бърза почивчица за по кафенце и кроасан.
Времето не беше точно каквото ни го обещаха сипноптиците и дори на моменти се притеснявахме да не ни завали, но...връщане назад няма.
Скоро стигаме и в Кърджали, а срещата с Тошката и последната машина в екскурзията е доста емоционална.
Стефката...нали е голям фен на марката...
...нямаше как да не го запечатам на фотото
Последни приготовления, преценка на опъването на веригата на Тошко-вото BMW и потегляме.
Излизаме от Кърджали и поемаме в посока Момчилград.Пътя е нов, няма дупки,а полегатите завои ни доставят невероятно удоволствие от управлението на мотоциклетите.На фона на прекрасните гледки от завоите на реката, ние просто сякаш се реехме във въздуха завой след завой.Скоростта ни не беше много голяма и по-скоро се наслаждавахме на гледките и закачливите изпреварвания на всеки един от нас на цялата група, като така си сменихме по няколко пъти местата в колоната.
Скоро отбихме в посока Златоград и решихме да спрем за кратка почивка.
Докато моите другари се суетяха около бавар-ките, моя милост подпря Хондата и се заби да направи снимка на скалата до нас.
Продължаваме, завой след завой наслаждавайки се на гледките и стигаме в...Златния град.Времето се пооправи и това предразполагаше за още по-голям кеф от екскурзията.
Естествено първата ни спирка е в прочутото кафене да ни завъртят по едно кафе на пясък.
Машините кротко стоят /не знам защо ги оприличих на каубойски коне вързани пред бара... /...
...а ние им се радваме и очакваме кафенцето.
Скоро и то идва.Жената ни извършва атракцията със завъртането...
...и скоро вече ние доволно отпиваме от ароматното кафе.
След това, решаваме, че е време и за хапване.Разбира се...наблягаме на характерните за този край качамак и пататник.
За това...обща снимка и гас към друго заведение.
Не остава много време за разходка из града, ама...то всички сме се разхождали тук вече.Важното е нещо друго...да усетиш духа на мястото, да вдишаш от онзи невероятен въздух и да се насладиш на всяка една гледка по пътя си.Това направихме и ние...
На връщане спираме на известното образувание "Скалната Гъба".
Времето не е съвсем подходящо за снимки.Слънцето беше високо и грееше силно, но...каквото - такова.
Все пак, не се знае кога отново ще мина от тук, а предния път изтървахме да спрем на това място.
След фотосесията продължаваме и не след дълго сме в Кърджали.Разделяме се с Тошката и ние със Стефко поемаме към Ст. Загора.Попътно спираме за по едно кафенце и след това е време да се насочим към дома.Мятаме се на машините...
...и потегляме.
Връщане обратно винаги ми е било крайно неприятно.Някак...вяло и без желание, но няма как.Всичко си има и край.
Влизаме в Ст. Загора, на първия светофар си махваме със Стефко за довиждане и отпрашваме в различни посоки.
Всъщност...края не е тъжен, защото именно след прибиране от едно такова невероятно и изпълнено с много положителни емоции пътуване ти идва музата да мечтаеш за следващото...
Така беше и с мен...
До скоро приятели!
Поздрави!
За мен една такава дестинация е Златоград.За съжаление при посещението ми за първи път на този невероятен край на България през есента на 2015г...
http://www.offroad-bulgaria.com/showthread.php?t=189929
...не можахме да разгледаме всичко което имаше за гледане.Успокоявах се, че видиш ли на...тъкмо ще имам повод да посетя това място отново, но някак си със съзнанието си преценявах, че това едва ли ще се случи скоро...
Въпреки всичко...то се случи твърде скоро и не само това...второ ми посещение се оказа на...мотор
, което пък въобще не беше дори и в мечтите ми.След екстреното закупуване на мотор от моя страна/нито бях тръгнал да го купувам , нито имах парите...просто исках да го видя що за модел е и как се стои на него, но...когато нещо има да става...то става.../, с моя приятел Стефко макар и при доста ниски температури направихме няколко къси трипчета/най-дългото до Сливен , за да си закупя каска и панталон от там/.
Чакахме с нетърпение да се затопли, ама пустото му време/нали е март...женска работа/ и все ни извърташе неприятни метереологични шеги, докато...Тошката от Кърджали не предложи миналата седмица трип Ст. Загора-Кърджали-Златоград.Предложението беше супер примамливо, времето го даваха да у хубаво и въпреки, че беше на доста голямо разстояние като крайна точка, на мен някак не ми беше притеснено.Вечерта до последно преди указания ден си дооправях някои неща по моторетката, която с пълен до гърловината резервоар стоеше и чакаше неделното приключение.
И така...деня дойде.Ставане, последни приготовления, обличане на екипа и след среща със Стефко отпрашваме в посока Кърджали.Тук е момента да спомена, че групата от три мотора се състоеше от две BMW-та F650-ки ендураци и моята Honda Deauville 650.
Тръгнахме със Стефката и гас до Хасково, където направихме първата бърза почивчица за по кафенце и кроасан.
Времето не беше точно каквото ни го обещаха сипноптиците и дори на моменти се притеснявахме да не ни завали, но...връщане назад няма.
Скоро стигаме и в Кърджали, а срещата с Тошката и последната машина в екскурзията е доста емоционална.
Стефката...нали е голям фен на марката...
...нямаше как да не го запечатам на фотото
Последни приготовления, преценка на опъването на веригата на Тошко-вото BMW и потегляме.
Излизаме от Кърджали и поемаме в посока Момчилград.Пътя е нов, няма дупки,а полегатите завои ни доставят невероятно удоволствие от управлението на мотоциклетите.На фона на прекрасните гледки от завоите на реката, ние просто сякаш се реехме във въздуха завой след завой.Скоростта ни не беше много голяма и по-скоро се наслаждавахме на гледките и закачливите изпреварвания на всеки един от нас на цялата група, като така си сменихме по няколко пъти местата в колоната.
Скоро отбихме в посока Златоград и решихме да спрем за кратка почивка.
Докато моите другари се суетяха около бавар-ките, моя милост подпря Хондата и се заби да направи снимка на скалата до нас.
Продължаваме, завой след завой наслаждавайки се на гледките и стигаме в...Златния град.Времето се пооправи и това предразполагаше за още по-голям кеф от екскурзията.
Естествено първата ни спирка е в прочутото кафене да ни завъртят по едно кафе на пясък.
Машините кротко стоят /не знам защо ги оприличих на каубойски коне вързани пред бара...
/......а ние им се радваме и очакваме кафенцето.
Скоро и то идва.Жената ни извършва атракцията със завъртането...
...и скоро вече ние доволно отпиваме от ароматното кафе.
След това, решаваме, че е време и за хапване.Разбира се...наблягаме на характерните за този край качамак и пататник.
За това...обща снимка и гас към друго заведение.
Не остава много време за разходка из града, ама...то всички сме се разхождали тук вече.Важното е нещо друго...да усетиш духа на мястото, да вдишаш от онзи невероятен въздух и да се насладиш на всяка една гледка по пътя си.Това направихме и ние...
На връщане спираме на известното образувание "Скалната Гъба".
Времето не е съвсем подходящо за снимки.Слънцето беше високо и грееше силно, но...каквото - такова.
Все пак, не се знае кога отново ще мина от тук, а предния път изтървахме да спрем на това място.
След фотосесията продължаваме и не след дълго сме в Кърджали.Разделяме се с Тошката и ние със Стефко поемаме към Ст. Загора.Попътно спираме за по едно кафенце и след това е време да се насочим към дома.Мятаме се на машините...
...и потегляме.
Връщане обратно винаги ми е било крайно неприятно.Някак...вяло и без желание, но няма как.Всичко си има и край.
Влизаме в Ст. Загора, на първия светофар си махваме със Стефко за довиждане и отпрашваме в различни посоки.
Всъщност...края не е тъжен, защото именно след прибиране от едно такова невероятно и изпълнено с много положителни емоции пътуване ти идва музата да мечтаеш за следващото...
Така беше и с мен...
До скоро приятели!
Поздрави!
Работа, семейство, жипка, мАтор и... фото...
Коментар