Tweet
Здравейте пичове,
вчера си пристигнах от морето та затова ме нямаше известно време!
Успяхме да направим класическа шестдневка от София до там през южната част на страната.Та накратко:
ден първи: тръгване от ОМВ Бояна 9.00(аз закъснях както обикновено).Минахме през Плана и Верила до Сапарево.Оттам нагоре прехвърлихме и слезнахме в Мала църква.Тръгнахме към Бели Искър.Емо Нешев беше уредил да се качим оттам до х.Грънчар ама се спука работата.Газ бързо по асфалта до Боровец и поехме по познатото трасе през х.Заврачица.Пътеката от Заврачица до Грънчар се минава само с мотор или пеша,средна ширина 80 см и як каманак,на места пропастта отляво стигаше 150 м.14 км за 1ч и 40 мин.Имаше и малко екшън ама се размина сравнително леко.От Грънчар спуснахме до Тръщеник където спахме.
ден втори:от Тръщеник по асфалта до Якоруда и право в сервиз да заварим на Емо Нешев стъпенката че беше скъсала единия болт.Якоруда-Голям Беглик само по черно.На Голям Беглик има къде да се спи и хапне.
ден трети:Голям Беглик-Пампорово???Всичко е ОК,черни пътища има ама бензин не.По груби сметки нямаше да ми стигнат 2 л(ХР-а беше най-харчещия мотор),а най-близката бензиностанция е в Доспат.Спасението се оказа един шофьора на една газелка който каза че "нема проблеми",само да го изчакам да си допие бирата(часът беше най-много 11.00).Тръгваме към Пампорово,постоянно аз и бай Васил се караме кой да води,аз разчитам на GPS предимно,а Васко на спомени от младежките години
.Така се стигна дотам че тъсейки един път от оффроуд картата на бат Съби,съм се замотал доста и групата решила че съм ги зарязал и тръгнала по познатите трасета.Аз все пак намерих въпросния път и слезнах в Борино 2ч преди тях.Чаках към час,телефоните им не бяха в обхват и леко тръгнах към Девин,като бих по един SMS в каква посока движа.Борино-Девин е фантастичен път,страхотни гледки към дефилето на Въча.В Девин се чух с останалите,"дядо" скъсал рамката на ТТР-а и я заваряваха.Аз атакувах билата над Гела, я бай Васо повел групата по асфалта към Тешел и оттам до Мугла.Обаче асфалта се оказал "леко отнесен" от пороите с елементи на изцяло липсващ,та на места било по близо до траял отколкото до ендуро.Както и да е, събрахме се в Пампорово.
ден четвърти:неприятности за Митко БТВ-то и се наложи той да остави мотора и да се върне до София с рейса.Решаваме да го чакаме, но към 13.00 бай Васил каза че все пак може да дръпнем малко напред а Митака да ни настигне другия ден,все пак кара най-добре от нас.И малкото се оказа Пампорово-х.Пашалийца-Лъки-Кръстова гора-с.Червен-Хасковски минерални бани.Накрая пак се отцепих от групата гледайки в GPS-a,ама тоя път се прецаках-стъмни се ,бях сам и за по-сигурно хванах асфалта
(30 км.)В Минерални бани ни чакаха Бочака и Митака,хапване,пийване.... 
ден пети:Ставам бая рано и отива да правя жилата на газта в сервиза на Бочака в Хасково че се скъсаха и двете предния ден.Към 11.00 БТВ-то ни настига и поемаме към Харманли през полето.БТВ-то влезна в един напоителен канал и си засрещна много лошо пръста,аз се метнах в един коловоз защото в прахта не го видях.Температурата междувременно се качи до 38 градуса на сянка (според Нокиа 5100 оставена под дърво) и взехме решение поне до Харманли да караме по асфалт,та да ни лъхне вятъра.В Харманли ни чакаха Митков+Димитър за разяснения по трасето оттам нататък.Там пристига по куриер и картата която Жоро ми изпрати в София , а аз забравих да взема.Митака също дойде дотам с колата.На хлад от климатика в една бензиностанция уточняваме подробностите.Част от групата се отказва като разбира за какво иде реч и хвана асфалта.Оставаме бай Васил ,аз и БТВ-то.Води бай Васил и разбира се объркваме маршрута още в самото начало.Почвам да водя аз по компаса на Гармина,но караме бавно през страшни трънаци,от което "дядо"се изнервя жестоко.Както и да е,излизаме на асфалта малко над с.Устрем.Там е и последната възможност да заредим.Караме асфалт до Срем минаваме Тунджа по моста и продължаваме към Мелница, но се стъмва и се връщаме.Тръгваме по асфалта към Елхово и на около5 км след Срем попадаме на супер хотелче.Стаите са 15 лв. на легло с климатик.Митко се прави на разсърден от цената и поиска всеки да е в самостоятелна стая ама да плати 1 легло, с което домакините се съгласяват.Кухнята се състоеше само в скара,салата и ракия ама трябва ли ти друго?
ден шести:Връщаме се до Устрем да допълним и отново поемаме през Сакар.Караме по посока и редуваме черно и асфалт,тъй като асфалта понякога е единствената връзка между селата в този слабонаселен район.Така стигаме Звездец като единствената мисъл в главите ние БЕНЗИН.Ако не бях взел 2 литра допълнително,сигурно там щях да бъда на изпарения защото долях точно 8,5 литра.От Звездец-Петрова нива-р.Велека.Караме по Велека до местността Качул.Там вече е тъмно.До Синеморец пътя вече е ясен но работещ фар имам само аз.Затова решаваме последната част от прехода да дръпнем през някой от останалите седем дни които имаме да караме из Странджа.И така-леко черно после асфалт пристигаме в с.Велика където имахме резервации за спане.
РАВНОСМЕТКАТА: Шест дни 1145 км. общо от тях 150-180 асфалт!
За съжеление никой от нас не е фотограф като Жоро така че имаме много малко снимки,които ще кача през следвашите дни,както и траковете които съм правил!
вчера си пристигнах от морето та затова ме нямаше известно време!
Успяхме да направим класическа шестдневка от София до там през южната част на страната.Та накратко:
ден първи: тръгване от ОМВ Бояна 9.00(аз закъснях както обикновено).Минахме през Плана и Верила до Сапарево.Оттам нагоре прехвърлихме и слезнахме в Мала църква.Тръгнахме към Бели Искър.Емо Нешев беше уредил да се качим оттам до х.Грънчар ама се спука работата.Газ бързо по асфалта до Боровец и поехме по познатото трасе през х.Заврачица.Пътеката от Заврачица до Грънчар се минава само с мотор или пеша,средна ширина 80 см и як каманак,на места пропастта отляво стигаше 150 м.14 км за 1ч и 40 мин.Имаше и малко екшън ама се размина сравнително леко.От Грънчар спуснахме до Тръщеник където спахме.
ден втори:от Тръщеник по асфалта до Якоруда и право в сервиз да заварим на Емо Нешев стъпенката че беше скъсала единия болт.Якоруда-Голям Беглик само по черно.На Голям Беглик има къде да се спи и хапне.
ден трети:Голям Беглик-Пампорово???Всичко е ОК,черни пътища има ама бензин не.По груби сметки нямаше да ми стигнат 2 л(ХР-а беше най-харчещия мотор),а най-близката бензиностанция е в Доспат.Спасението се оказа един шофьора на една газелка който каза че "нема проблеми",само да го изчакам да си допие бирата(часът беше най-много 11.00).Тръгваме към Пампорово,постоянно аз и бай Васил се караме кой да води,аз разчитам на GPS предимно,а Васко на спомени от младежките години
.Така се стигна дотам че тъсейки един път от оффроуд картата на бат Съби,съм се замотал доста и групата решила че съм ги зарязал и тръгнала по познатите трасета.Аз все пак намерих въпросния път и слезнах в Борино 2ч преди тях.Чаках към час,телефоните им не бяха в обхват и леко тръгнах към Девин,като бих по един SMS в каква посока движа.Борино-Девин е фантастичен път,страхотни гледки към дефилето на Въча.В Девин се чух с останалите,"дядо" скъсал рамката на ТТР-а и я заваряваха.Аз атакувах билата над Гела, я бай Васо повел групата по асфалта към Тешел и оттам до Мугла.Обаче асфалта се оказал "леко отнесен" от пороите с елементи на изцяло липсващ,та на места било по близо до траял отколкото до ендуро.Както и да е, събрахме се в Пампорово. ден четвърти:неприятности за Митко БТВ-то и се наложи той да остави мотора и да се върне до София с рейса.Решаваме да го чакаме, но към 13.00 бай Васил каза че все пак може да дръпнем малко напред а Митака да ни настигне другия ден,все пак кара най-добре от нас.И малкото се оказа Пампорово-х.Пашалийца-Лъки-Кръстова гора-с.Червен-Хасковски минерални бани.Накрая пак се отцепих от групата гледайки в GPS-a,ама тоя път се прецаках-стъмни се ,бях сам и за по-сигурно хванах асфалта
(30 км.)В Минерални бани ни чакаха Бочака и Митака,хапване,пийване.... ден пети:Ставам бая рано и отива да правя жилата на газта в сервиза на Бочака в Хасково че се скъсаха и двете предния ден.Към 11.00 БТВ-то ни настига и поемаме към Харманли през полето.БТВ-то влезна в един напоителен канал и си засрещна много лошо пръста,аз се метнах в един коловоз защото в прахта не го видях.Температурата междувременно се качи до 38 градуса на сянка (според Нокиа 5100 оставена под дърво) и взехме решение поне до Харманли да караме по асфалт,та да ни лъхне вятъра.В Харманли ни чакаха Митков+Димитър за разяснения по трасето оттам нататък.Там пристига по куриер и картата която Жоро ми изпрати в София , а аз забравих да взема.Митака също дойде дотам с колата.На хлад от климатика в една бензиностанция уточняваме подробностите.Част от групата се отказва като разбира за какво иде реч и хвана асфалта.Оставаме бай Васил ,аз и БТВ-то.Води бай Васил и разбира се объркваме маршрута още в самото начало.Почвам да водя аз по компаса на Гармина,но караме бавно през страшни трънаци,от което "дядо"се изнервя жестоко.Както и да е,излизаме на асфалта малко над с.Устрем.Там е и последната възможност да заредим.Караме асфалт до Срем минаваме Тунджа по моста и продължаваме към Мелница, но се стъмва и се връщаме.Тръгваме по асфалта към Елхово и на около5 км след Срем попадаме на супер хотелче.Стаите са 15 лв. на легло с климатик.Митко се прави на разсърден от цената и поиска всеки да е в самостоятелна стая ама да плати 1 легло, с което домакините се съгласяват.Кухнята се състоеше само в скара,салата и ракия ама трябва ли ти друго?
ден шести:Връщаме се до Устрем да допълним и отново поемаме през Сакар.Караме по посока и редуваме черно и асфалт,тъй като асфалта понякога е единствената връзка между селата в този слабонаселен район.Така стигаме Звездец като единствената мисъл в главите ние БЕНЗИН.Ако не бях взел 2 литра допълнително,сигурно там щях да бъда на изпарения защото долях точно 8,5 литра.От Звездец-Петрова нива-р.Велека.Караме по Велека до местността Качул.Там вече е тъмно.До Синеморец пътя вече е ясен но работещ фар имам само аз.Затова решаваме последната част от прехода да дръпнем през някой от останалите седем дни които имаме да караме из Странджа.И така-леко черно после асфалт пристигаме в с.Велика където имахме резервации за спане.
РАВНОСМЕТКАТА: Шест дни 1145 км. общо от тях 150-180 асфалт!
За съжеление никой от нас не е фотограф като Жоро така че имаме много малко снимки,които ще кача през следвашите дни,както и траковете които съм правил!
от младежките спомени по ориентиране на бай Васил всички май сме патили 
.Аз щях да пробвам но ме беше страх заради бензина,нямахме кола за съпорт и едно по яко връщане .... 
!
Коментар