Сефтето, или малко маане на мокри гащи около централния балкан.

[sardokar]

Сефтето... е не баш сефте, но аз и възлюбената на път, всеки на нековия си мотор, за повече от един ден. И за нея повече от 100км. за един ден. Както и да е...
Естествено по закона за всемирната гадост - прогнозата за времето беше ужасТ. И разбира се това беше единствения възможен времеви интервал за туй начинание. Става въпрос за прекрасните дъждове през 12-16 Юни До последно гледахме прогнозата през час, с надеждата да се промени ама не... В уречения ден за тръгване все още се съмнявахме и чудехме. Багажа не бе опакован и ние пиехме кафе с мрачни физиономии на терасата. В крайна сметка се стигна до консенсуса - сега или никога! Децата вече бяха заминали с баба си и дядо си за Сандански, а ние се чувствахме като отвързани кучета. Скоростно обличане и хукване към един мотомагазин в София да си купим малко по-водоустойчиви и топли ръкавици (наличните бяха силно летни и силно перфорирани). После последва едно скоростно връщане обратно вкъщи да натъпчем куфарите и да отпрашваме. А небето едно катова облачно полу-светло, полу-мрачно. Часа вече бе към 15:00.

В крайна сметка потеглихме... и заваля после спря, после пак заваля. Първата спирка бе на автомагистрала "Хемус" с цел дообличане:


Температурата - около 12-15 градуса. Поглед назад:


Стигнахме до Етрополе, което бе и първия чек-поинт на нашето пътоване. Или по специално етрополския манастир - там щяхме да решим дали да прпдължаваме или да спим някъде в Етрополе. Поехме към манастира, както ни предпоръчваше табелата на главната улица. Излязохме от града и поехме по приятен път през хълмистата местност. Дъжда бе понамалял до леко ромолене, въздуха свеж, влажен и хладен, и ухаещ на разни горски цветчета - абе рай за пушача. Естествено аз се отнесох и изпуснах отбивката за манаситра. Усетих се малко преди с.Ямна и спряхме отстрани на банкета. Тамън свалихме доспехите за да разгледаме картата и от нищото зад нас изскочи една лада нива, нямаща живи съученици. Подмина ни с мръсна газ и сватбарски клаксон, и успя да спре към 300м. по-нагоре. По средата на пътя. От нея слезе един индивид и взе да ни маха да отидем при него. Аз отидох и какво да видя балкански джедай, доволно овладял силата в селската кръчма - добре че не ни помля. Завързахме лафче:
Аз:
- Добър ден! - казвам бодро и усмихнато
Той:
- ддобр'ен - клатушкайки се на осевата линя. Следва мълчание и съсредоточен поглед върху мотора...
Аз:
- За манастира сме тръгнали ама май изпуснахме отбивката, Трябва да се върнем нали?
Той:
- .... $№%€@№$$№% прди'дваесе години @№$%$ ИЖ - Явно искаше да ми каже че е карал ИЖ някога
Аз пак питам за манастира. Явно зацепи по някое време:
- Ооооо нод'оу да...
Общо взето гледах да приключа интелектуалния разговор набързо. И щастливи че оцеляхме разминаването с Нивата се върнахме и намерихме отбивката.
След кратко изкачване по живописно тясно пътче, криволичещо през гората се озовахме на пустия паркинг на манастира:





Всъщност не беше съвсем пусто, имаше още един участник в движението:



А Гората - свежа и отпускаща:



Тук вече бе време за един лежерен фас:



Ето го и самия манастир. Сигурно в празнични дни се образува тарапана и навалица. Но по средата на седмицата в това време беше ориказка. Имаше само един майстор който си почукваше бодро с теслата ремонтирайки нещо.

































Много ми хареса гравюрата на свещниците в църквата:





Веднага завързах запознанство с ей тоз образ:

Като цяло ми разказа, че е доволен от манастирския живот, не се оплака. Живеел си простично и скромно, но имал покрив над главата си и добри стопани. Даже понякога го пускали да побръмчи с приятели в близкото село


Последва кратка разходка до водопада. Тази пътечка ни се стори доста романтична и приятна:









Ето го и водопада:








Е на връщана, с мото-ботуши и екипи, по мокрите кореняци пътечката вече бе малко по... "различна":



Върнахме се на паркинга, аз бях като парен локомотив - пуфтящ, с вдигаща се пара от термобельото.
След кратка дискусия и навиване определихме следваща спирка да бъде с.Чифлик (Троян) За съжаление обаче трябваше да се върнем на магистралата и да караме по "царския" път защото пътя през с.Ямна бил затворен заради свлачище. Или поне така знаех аз. Докато стигнем до Троян си ни поваля още няколко пъти доволно, поне трафика беше слаб.
Стигайки в с.Чифлик с огорчение забалязах че любимия ми хотел "Веника" (стария не онзи комплекс преди него) вече не работи. По едно време беше собственост на една банка. С нов персонал и прецакана кухня, но пак се понасяше заради хубавия басейн. Сега вече съвсем окончателно са му хлопнали кепенците. Дано някой ден да го вземе човек, който разбира от тези неща и му върне предишната слава... Настанихме се в друг хотел, взехме по едно топло душче, де що имаше поизмокрено да съхне и се озовахме на терасата на една кръчма. Завършихме деня гледайки дъжда и сърбайки троянска сливова

[churov]

От: Сефтето, или малко маане на мокри гащи около централния балкан.

Заслужили сте си ракийката Браво!

[bochkata]

От: Сефтето, или малко маане на мокри гащи около централния балкан.

Благодаря за споделеното!

[honda b16a2]

От: Сефтето, или малко маане на мокри гащи около централния балкан.

Преди няколко седмици се возихме и ние с приятели до манастира ,не бях ходил там въпреки ,че ни е близо.А пътя през Ямна-Ет.Рибарица-Черни Вит -Тетевен ,се преминава много спокойно, но го водят затворен има едно старо свлачище но е изчистено !Като се мушнеш под водопада и греховете ти са опростени ,така ни каза един човек там!

[sardokar]

От: Сефтето, или малко маане на мокри гащи около централния балкан.

Преди няколко седмици се возихме и ние с приятели до манастира ,не бях ходил там въпреки ,че ни е близо.А пътя през Ямна-Ет.Рибарица-Черни Вит -Тетевен ,се преминава много спокойно, но го водят затворен има едно старо свлачище но е изчистено !Като се мушнеш под водопада и греховете ти са опростени ,така ни каза един човек там!

И аз бях почти съгурен в това, но не исках да рискувам. Все пак целта на мероприятието бе по-скоро релакс отколкото приключения. А и един приятел ме наплаши че КАТ дебнели и пишели актове на лица, строго нарушили закона и преминали по затворен път, пък макар и лесно проходим :-Р


Съжалявам за забавянето, ама трябва и на море да се ходи все пак и така:

ДЕН 2


Седим си към 10 сутринта на терасата на ресторанта към хотела. Пием си хафенцето и гледаме омърлушено спокойния но постоянен дъждец, който бодро се сипеше още от през нощта. Пушим цигари, гледаме прогнозата за времето, гледаме картата и се чудим. А капчуците тропат ли тропат...
В крайна сметка пак се самонавихме един друг и решихме да потегляме. Следваща дестинация - района около Дряново / Трявна и т.н. Щяхме да решим къде да нощуваме в движение. Този ден като че ли имахме късмет - докато съберем багажа и облечем екипите дъжда намаля и почти спря. Докато стигнем Троян вече беше спрял напълно. Досега не бях виждал р.Бели Осъм такава:










Поехме през Орашак - Скандалото - Априлци - Острец - Кравеник - Селище - Стоките. Времето бе чудесно въпреки мрачните прогнози за дъжд и гръмотевици. Някак си без да искаме успявахме да се измъкнем. От време на време валеше лек дъжд, но веднага след това слънцето пробиваше облаците. Като че ли този ден наистина имахме късмет. Целта бе Батошевския манастир. Ето го и него:



























Не се вижда на снимките но отвън целият храм е изпонадраскан със всевъзможни надписи от класата на "Стамат и Минка 62г. ( с нарисувани котва и русалка ) или "**й за ЦСКА" и т.н. После се позагледах по-внимателно и видях, че всъщност повечето надписи са доста изтъркани и са отпреди 60-70 години че и повече. Нямаше вулгарни изрази, по-скоро тогава това е било нещо като мода. Така и не можах да разбера. "Хазяите" на манастира не бяха от най-приветливите и така и не се завъртяха около нас да ги попитаме.














Кръст от полиран гранит вграден в каменен олтар точно пред входа на храма:









Видя ли те такива покриви и направо пощурявам. Много ми харесват!












Много хубаво място! Тихо, спокойно, някак си уединено. Предпоръчвам на всеки.

Поехме обратно надолу, по криволичещия еднолентов път. Следващата дестинация бе Габрово. Там щяхме да спрем за кафе и фас паузе и да решим къде ще отседнем за вечерта. Малко се объркахме - изпуснах една отбивка и вместо по малките междуселски пътчета поехме по главния път. Усетих се маалко преди Севлиево Вече беше късно за корекции и направо продължихме по "царския път" и за нула време стигнахме в Габрово. Там се набихме в някакви пътища в ремонт и си направихме лек офроуд. В крайна сметка акустирахме на един лукоил. Точно седнахме на сянка под един чадър и се изсипа адския порой!!! То гръмотевици, то дъжд, то чудо! Днес определено имахме късмет. Това е малко след като бурята отмина:




Кратък обзор на прогнозата за времето не показа нищо различно:



Решихме вечерта да отседнем в Трявна. Намерихме една къща за гости на познат, на една позната, на сесртата, на шуранайката и т.н. Имахме телефонен номер и трябваше да се обадим като влезем в Трявна. Яхнахме мокрите мотори и поехме през реките, все още течащи по улиците. Пътя от Габрово до Трявна също ми хареса. Въпреки че настилката не е в цветущо здраве е приятно за каране. Точно излязохме зад последния хълм преди Трявна и ни посрещна катранено черен хоризонт с хоризонтални мълнии в него. В този момент усетих че май късмета ни вече е хванал по друг път, различен от нашия Позвънихме на дадения ни телефон и човека ни каза че ни чака "главната улица" на номер 91. Щял да стои пред къщата. Аз му казах да се оглежда за два мокри мотора. Прибрах телефона, сложих каската, вдигнах ципа, хлопнах визьора, яхнах мотора, запалих и ... онова черното чудо вече беше над главите ни. И пусна душа! Ама така го пусна че половината коли спряха, а останалите се пъпреха едва едва. Видимостта беше толкова добра, че два пъти подминахме човека чакащ ни под една козирка и два пъти трябваше да обръщаме насред реката. Е намерихме го и се настанихме благополучно. За има няма 10 мин. бях подгизнал целия от кръста нагоре, само от водата влизаща орез пролуката между каската и яката на якето. Последва ритуал по сушене на термобельо:










През това време дъжда навън напълно спря. Поехме на разходка по пресно измитите улици да подишаме свеж въздух, йонизиран от мълниите.

















Разбира се разходката приключи със свещен ритуал за окончателно отделяне на духа от тялото:










Така приключи ден 2

П.П.: Сега осъзнавам че съм пропуснал да заснема най-важната част от екскурзията - Пътя. Следващия път ще се постарая да спирам повече и да се сещам да снимам...

To be continued....