Tweet
Всичко започна спонтанно, така, както обикновено започват най-хубавите неща в живота ни.
Отдавна исках да покажа дивата родопска природа на Стефи (жена ми).
Кръстосвал съм доста из Родопите с лекото ендуро, прекосявал съм ги на длъж и шир по черни пътища и пътеки, но отдавна исках нещо по-различно.
Всеки, който е навлизал в дебрите на тази магнетична планина знае, че тя никога не омръзва и колкото повече я опознаваш, толкова повече те привлича към нея.
И при мен се получава нещо подобно. Сигурен съм, че тази, нагъната по уникален начин, планина крие нещо необяснимо за нас хората, нещо, което ние не можем да разберем в чист вид с интелекта си, но го усещаме вътре в нас, усещаме го по особен начин. А и какъв по-хубав подарък мога да направя за рождения си ден - на 2 май навърших 33 лета.
1 май, 10,00ч сутринта, Пасарел, една Африка грохотно пое към поредната си мисия - да достави поредното удоволствие на поредния си собственик.
Плановете ни имаха посока с междинни точки, без крайна такава. Всичко се случваше на момента. Много обичам да импровизирам когато пътувам. За нощувка започвам да мисля след 17,00 часа.
Пасарел, Самоков, Гуцал, Костенец, Сестримо, Белмекен... и там тапа - на 1 май, 1600м н.в. имаше преспи, пътят през билото не беше пробит все още. По другия ръкав можеше да се качим до язовира, но целта беше от там да се спуснем към Юндола, но панорамният път покрай язовира все още не беше отворен. Обратен.
Тук природата сега се събужда от зимния си сън
Пропуснахме Юндола, преценихме, че по-добре да навлезем в Родопите и да отделим там повече време.
Затова от Белово продължихме към Пазарджик и в ниското хванахме разклона за Велинград.
Тук искам да изразя задоволството си от новия път към Велинград.
Уникален чисто нов асфалт. Уникални завои. Невероятно усещане. Но някакси бързо свърши...
Планът беше да си направим пикник на Медени поляни. За целта посетихме едно хранително магазинче във Велинград.
От тук ни предстоеше направлението Сърница с леко, но важно отклонение към Побит камък и Медени поляни.
Много обичам да се навигирам по карта. Родопите ги познавам наизуст, вкл. и офроуд, GPS-ът е с нас, но не отворя ли атласа, някакси тръпката от пътуването не е същата.
Добре дошли в Медени поляни
Наистина са като от мед
Другата махала на селото
Стана ми приятно като видях, че се строят доста нови къщи там
Ще пускам снимките на няколко пъти, за да не товаря страницата.
След малко продължавам...
Отдавна исках да покажа дивата родопска природа на Стефи (жена ми).
Кръстосвал съм доста из Родопите с лекото ендуро, прекосявал съм ги на длъж и шир по черни пътища и пътеки, но отдавна исках нещо по-различно.
Всеки, който е навлизал в дебрите на тази магнетична планина знае, че тя никога не омръзва и колкото повече я опознаваш, толкова повече те привлича към нея.
И при мен се получава нещо подобно. Сигурен съм, че тази, нагъната по уникален начин, планина крие нещо необяснимо за нас хората, нещо, което ние не можем да разберем в чист вид с интелекта си, но го усещаме вътре в нас, усещаме го по особен начин. А и какъв по-хубав подарък мога да направя за рождения си ден - на 2 май навърших 33 лета.
1 май, 10,00ч сутринта, Пасарел, една Африка грохотно пое към поредната си мисия - да достави поредното удоволствие на поредния си собственик.
Плановете ни имаха посока с междинни точки, без крайна такава. Всичко се случваше на момента. Много обичам да импровизирам когато пътувам. За нощувка започвам да мисля след 17,00 часа.
Пасарел, Самоков, Гуцал, Костенец, Сестримо, Белмекен... и там тапа - на 1 май, 1600м н.в. имаше преспи, пътят през билото не беше пробит все още. По другия ръкав можеше да се качим до язовира, но целта беше от там да се спуснем към Юндола, но панорамният път покрай язовира все още не беше отворен. Обратен.
Тук природата сега се събужда от зимния си сън
Пропуснахме Юндола, преценихме, че по-добре да навлезем в Родопите и да отделим там повече време.
Затова от Белово продължихме към Пазарджик и в ниското хванахме разклона за Велинград.
Тук искам да изразя задоволството си от новия път към Велинград.
Уникален чисто нов асфалт. Уникални завои. Невероятно усещане. Но някакси бързо свърши...
Планът беше да си направим пикник на Медени поляни. За целта посетихме едно хранително магазинче във Велинград.
От тук ни предстоеше направлението Сърница с леко, но важно отклонение към Побит камък и Медени поляни.
Много обичам да се навигирам по карта. Родопите ги познавам наизуст, вкл. и офроуд, GPS-ът е с нас, но не отворя ли атласа, някакси тръпката от пътуването не е същата.
Добре дошли в Медени поляни
Наистина са като от мед
Другата махала на селото
Стана ми приятно като видях, че се строят доста нови къщи там
Ще пускам снимките на няколко пъти, за да не товаря страницата.
След малко продължавам...
. Родопите винаги зареждат положително. Следобеда мисля , че пак ви мярнах на стария път Пловдив-Пазарджик, ама бяхте в посока София , а ние на обратно . Сезонът е дълъг и мисля да покажа и на моята Африка гледките от снимките .Поздрави!
. Ако някой планира да кара из Родопите може да излезе от там и после да се прибере в Бг от Илинден или Кулата.
Коментар