Tweet
Нямам сили да пиша пътепис ... но ще нахвърлям отделни моменти от размотаването ми с носталгичен отенък – най-малкото заради инфото , което ще е от полза за някои хора. Предварително се извинявам за липсата на снимки - имам няколко , но дъщеря ми ми дефектира картата, ще се опитам да извадя някоя читава снимка.
И така... в една ранна утрин , опаковал багаж, нужни и ненужни вещи , както се оказа впоследствие , нейде около 6 ч , подгоних изгрева . Поради непосилните температури спестих малко от облеклото , и това си ми беше грешка – направо си замръзнах – амплитудите денем-нощем са сериозни . Карането в посока срещу слънцето е неразумно деяние – един от съветите ми – слънчеви очила – пестят зрение . Новият участък или ½ от него по точно беше пуснат , та слязох от магистралата при Нова Загора. От тук натаък следва маршрут , който въпреки че нито беше най-пряк , нито най-логичен, нито много планиран , си имаше свой собствен живот , и се отдадох на същинската част от пътуването. През второстепенни пътища до Ямбол, после надолу към Странджа .Чак се сепнах от надписа „Гранична зона „ , мислех си че съм далече , и наистина според мен бях, просто тия пост-соц дивотии все още бяха актуални. След Ст.Караджово видях истински бетонен бункер , до сами пътя . За мой срам да призная , че снимки почти нямам, колкото и да е егоистично , нагласата си ми беше в друга насока. Ориентирах се по карта , сложена на чантата на резервоара , която имаше надпис най-долу „Голяма част от второстепенните и третостепенните пътища в страната са в незадоволително състояние” – нещо което си знаех , макар че до момента шосето си беше ОК. Така до Стража баир, където пих кафе на един кръстопът , и умувах над звучното име на едно село наблизо – „Факия”. Звучеше ми направо държавническо , и смело поех в дебрите планински – преФаках се сам и доброволно, така да се каже. Който е карал в района знае – тесни обрасли подобия на пътища , и тук – там асфалт между дупките . Аз понеже не държах на това , си се тръсках бодро ,зяпайки в околовръст. Странджа е планина с мек релеф , но скороста с която се обезлесява е главоломна – тук там стануваха малцинствени групи , на отделни племена, които поминуваха явно от секаческа дейност. В интерес на истината, желанието ми за каране се изпаряваше с приближаването на морето , натрупваше ми се умора , а жегата си беше неописуема . И така вместо през зловещото звучащото село Кости , тръгнах през царския път , да заобиколя през Царево. Колко па да е царски , разсъждавах докато подскачах на по официалният ни път към Малко Търново – съвсем нормален , ама за страна от т.н. 3 ти свят. На Ахтопол нещо правеха усилено , асфалтираше се, 15 мин. престой под яркото слънце ме озвери достатъчно за да вдигна темпото , и до отбивката за Силистар стигнах бързо, въпреки почти еднолентовия път и усилено движение . Къмпинга , до колкото е такъв , че се съмнявам да е официален, като знам интересните изисквания за тоя тип обекти , е точно на пътя. Половината е поляна – за жегата – неизползваема , половината е под разкошни дървета. Човек – 6 лв, мотор-1лв, каравана – 8 лв, вода топла – 18-20 ч. , огън – до 22 ч. , шум до 24 ч., ток няма , правила железни . Хора почти нямаше , но това изцяло се компенсираше от тоталната доминация на насекоми – такова чудо , честно казано не бях виждал – докато ходя ми се завираха в очите и носа буквално. Това до залез слънце , после се ядваше. Вечер е прохладничко и може да се спи. Та за престоя там имах доста мероприятия – каране на каяк по Велека – 15 лв/ч , ходене до Резово – променило се е от 2006 та определено – тогава също бях с трансалп , и спрях на същото място , ама сградите вече другиии... Иначе по брега паметници на глупостта се роят– пилони с три знамена – нашето , на ЕС и още някакво , гордо изтипосани в посока Турция , табели че сме европейци ,предупреждение да не се снима натам , до едни други пилони пак някави изцепки и паметна плоча приживе( че и в мандат може би) , че е благодарение там на кмета и компания ... , черква точно на брега , с вестници по прозорците(не заради вярващите ще да е построена на това място) и т.н. обозначителни знаци за държавност и територия , жалко че от отсрещната страна явно нямаше заинтересовани да ги гледат – няколко километров пуст плаж. Къпане на плажа на Синеморец , където се влива реката(Косата) и на Силистар – кристална топла вода без вълни , даже валя летен дъжд , докато се плациках , огън в лагера, бекон на издялкана пръчка, люлеене на хамак ,бира, безлюдно ... и т.н. и т.н. идилични моменти , докато не настана момента за тръгване, което протече в гореописания формат, но тоя път гонех залеза , и нямаше да го преживея без очила. Понеже сме мотофорум – малко за машината – Хонда Трансалп 650 , 2002 , абсолютно безпроблемна, и със странно нисък раход – 4.7 л/100км, като 100 км/ч си беше почти максимум.
Река Резово
На панорамната тераса в селото
Къмпинг Силистар
Безлюдният плаж
Косата - плажа до Синеморец , Велека и морето
Фауната по реката
Party Animals
Още...
Разбира се че има и крокодили
Професионално плажуващи
Моториното , някъде...
Летен дъжд
И за край - какво е морето без русалки
И така... в една ранна утрин , опаковал багаж, нужни и ненужни вещи , както се оказа впоследствие , нейде около 6 ч , подгоних изгрева . Поради непосилните температури спестих малко от облеклото , и това си ми беше грешка – направо си замръзнах – амплитудите денем-нощем са сериозни . Карането в посока срещу слънцето е неразумно деяние – един от съветите ми – слънчеви очила – пестят зрение . Новият участък или ½ от него по точно беше пуснат , та слязох от магистралата при Нова Загора. От тук натаък следва маршрут , който въпреки че нито беше най-пряк , нито най-логичен, нито много планиран , си имаше свой собствен живот , и се отдадох на същинската част от пътуването. През второстепенни пътища до Ямбол, после надолу към Странджа .Чак се сепнах от надписа „Гранична зона „ , мислех си че съм далече , и наистина според мен бях, просто тия пост-соц дивотии все още бяха актуални. След Ст.Караджово видях истински бетонен бункер , до сами пътя . За мой срам да призная , че снимки почти нямам, колкото и да е егоистично , нагласата си ми беше в друга насока. Ориентирах се по карта , сложена на чантата на резервоара , която имаше надпис най-долу „Голяма част от второстепенните и третостепенните пътища в страната са в незадоволително състояние” – нещо което си знаех , макар че до момента шосето си беше ОК. Така до Стража баир, където пих кафе на един кръстопът , и умувах над звучното име на едно село наблизо – „Факия”. Звучеше ми направо държавническо , и смело поех в дебрите планински – преФаках се сам и доброволно, така да се каже. Който е карал в района знае – тесни обрасли подобия на пътища , и тук – там асфалт между дупките . Аз понеже не държах на това , си се тръсках бодро ,зяпайки в околовръст. Странджа е планина с мек релеф , но скороста с която се обезлесява е главоломна – тук там стануваха малцинствени групи , на отделни племена, които поминуваха явно от секаческа дейност. В интерес на истината, желанието ми за каране се изпаряваше с приближаването на морето , натрупваше ми се умора , а жегата си беше неописуема . И така вместо през зловещото звучащото село Кости , тръгнах през царския път , да заобиколя през Царево. Колко па да е царски , разсъждавах докато подскачах на по официалният ни път към Малко Търново – съвсем нормален , ама за страна от т.н. 3 ти свят. На Ахтопол нещо правеха усилено , асфалтираше се, 15 мин. престой под яркото слънце ме озвери достатъчно за да вдигна темпото , и до отбивката за Силистар стигнах бързо, въпреки почти еднолентовия път и усилено движение . Къмпинга , до колкото е такъв , че се съмнявам да е официален, като знам интересните изисквания за тоя тип обекти , е точно на пътя. Половината е поляна – за жегата – неизползваема , половината е под разкошни дървета. Човек – 6 лв, мотор-1лв, каравана – 8 лв, вода топла – 18-20 ч. , огън – до 22 ч. , шум до 24 ч., ток няма , правила железни . Хора почти нямаше , но това изцяло се компенсираше от тоталната доминация на насекоми – такова чудо , честно казано не бях виждал – докато ходя ми се завираха в очите и носа буквално. Това до залез слънце , после се ядваше. Вечер е прохладничко и може да се спи. Та за престоя там имах доста мероприятия – каране на каяк по Велека – 15 лв/ч , ходене до Резово – променило се е от 2006 та определено – тогава също бях с трансалп , и спрях на същото място , ама сградите вече другиии... Иначе по брега паметници на глупостта се роят– пилони с три знамена – нашето , на ЕС и още някакво , гордо изтипосани в посока Турция , табели че сме европейци ,предупреждение да не се снима натам , до едни други пилони пак някави изцепки и паметна плоча приживе( че и в мандат може би) , че е благодарение там на кмета и компания ... , черква точно на брега , с вестници по прозорците(не заради вярващите ще да е построена на това място) и т.н. обозначителни знаци за държавност и територия , жалко че от отсрещната страна явно нямаше заинтересовани да ги гледат – няколко километров пуст плаж. Къпане на плажа на Синеморец , където се влива реката(Косата) и на Силистар – кристална топла вода без вълни , даже валя летен дъжд , докато се плациках , огън в лагера, бекон на издялкана пръчка, люлеене на хамак ,бира, безлюдно ... и т.н. и т.н. идилични моменти , докато не настана момента за тръгване, което протече в гореописания формат, но тоя път гонех залеза , и нямаше да го преживея без очила. Понеже сме мотофорум – малко за машината – Хонда Трансалп 650 , 2002 , абсолютно безпроблемна, и със странно нисък раход – 4.7 л/100км, като 100 км/ч си беше почти максимум.
Река Резово
На панорамната тераса в селото
Къмпинг Силистар
Безлюдният плаж
Косата - плажа до Синеморец , Велека и морето
Фауната по реката
Party Animals
Още...
Разбира се че има и крокодили
Професионално плажуващи
Моториното , някъде...
Летен дъжд
И за край - какво е морето без русалки
Коментар