Tweet
Направихме това пътуване в Родопите около 1 май. Няма да пиша пътепис, а по-скоро ще публикувам някои "фото упражнения". 
И следващия път ще остана в Родопите за повече от седмица. И то само в малка част от тях...
Теснолинейката Септември - Добринище.
По пътя Варвара - Велинград.
Някъде меду Велинград и Сърница.
По бреговете на яз. Доспат
яз. Доспат
Изгрев близо до гр. Доспат
с. Късак, близо до Доспат
Сеитбата на картофите е в разгара си.
Буйновско ждрело
Асфалтът "държи" между Дрянка и Стояново.
с. Падина, северно от Неделино
"Завоят" на яз. Кърджали
Пешеходен мост между Рибарци и Пъдарци.
Стената на яз. Студен кладенец.
Изоставени махали около село Джанка, Крумовградско. Според местен дядо жителите са изселени през 1989 г.
Пътят северно от Крумовград е в ремонт.
с. Горни Юруци. Повечето къщи в този район са каменни и покрити с плочи.
около с. Казак
Гробища до с. Гугутка. Тук се присетих за един откъс от разказа "Страх" на Н. Хайтов:
"Докато викаше ходжата, зададе се и погребението — все мъже! Носеха умрелия, завит в черга, а един стар, брадат вървеше най-отзад и от време на време се провикваше: „Холла, холла! Холла, холла!“ (Аллах, аллах! Аллах, аллах!)
Влезнаха в джамията с ходжата, а пък аз спънах коня да пасе. По едно време чувам — топурка се: тичат из гробището хора, бягат кому накъдето очите видят, с ръце, турени на вратовете, бягат и се не обръщат, като че ги е подгонила смъртта. Като видях, че и ходжата с тях, досетих се, че са ми казвали за тоя калпав обичай: щом се погребва мохамеданин и хлопне първата лопата пръст, всички да бягат и да се не обръщат."
По главния път Кърджали - Ивайловград.
Полята около Ивайловград.
Това е с. Мандрица, единственото албанско село в България, на 14 км южно от Ивайловград, и на няколко километра от гръцката граница.
Повечето къщи са изоставени, но все пак още има хора, които живеят там.
В началото на 19 век жителите на селото са достигали 3500.
Църковната камбанария се намира извън двора на църквата.
Кметът Христо Пеев.
80 годишната касиерка на ТКЗС-то, интересна баба.
"Хубаво е в Мандрица, ама да не живееш тук. Навремето беше добре, имаше много хора. Сега в тоя край сме само аз и една баба в съседната къща.
В оная къщичка там отсреща стоеше войника. Като ходехме на лозето ни вземаха паспортите и после на връщане ни ги даваха обратно.
ТКЗС-то се правеше през 1958 г. Хората тук лесно влизаха, не е имало проблеми. Само един човек остана частник до края и цял живот се мъчеше с две крави, да му се чудиш. Като стана ТКЗС-то, даже и тютюна го сееха вече с машина.
Децата живеят в пловдивско, няма вече какво да правят тук. Аз съм свикнала вече, няма къде другаде да ходя.
Моя дядо имаше и той мотор, даже сега отвреме навреме сънувам как караме из полето..."
Завоите на яз. Ивайловград, последния язовир от каскадата Долна Арда.
И следващия път ще остана в Родопите за повече от седмица. И то само в малка част от тях...Теснолинейката Септември - Добринище.
По пътя Варвара - Велинград.
Някъде меду Велинград и Сърница.
По бреговете на яз. Доспат
яз. Доспат
Изгрев близо до гр. Доспат
с. Късак, близо до Доспат
Сеитбата на картофите е в разгара си.
Буйновско ждрело
Асфалтът "държи" между Дрянка и Стояново.
с. Падина, северно от Неделино
"Завоят" на яз. Кърджали
Пешеходен мост между Рибарци и Пъдарци.
Стената на яз. Студен кладенец.
Изоставени махали около село Джанка, Крумовградско. Според местен дядо жителите са изселени през 1989 г.
Пътят северно от Крумовград е в ремонт.
с. Горни Юруци. Повечето къщи в този район са каменни и покрити с плочи.
около с. Казак
Гробища до с. Гугутка. Тук се присетих за един откъс от разказа "Страх" на Н. Хайтов:
"Докато викаше ходжата, зададе се и погребението — все мъже! Носеха умрелия, завит в черга, а един стар, брадат вървеше най-отзад и от време на време се провикваше: „Холла, холла! Холла, холла!“ (Аллах, аллах! Аллах, аллах!)
Влезнаха в джамията с ходжата, а пък аз спънах коня да пасе. По едно време чувам — топурка се: тичат из гробището хора, бягат кому накъдето очите видят, с ръце, турени на вратовете, бягат и се не обръщат, като че ги е подгонила смъртта. Като видях, че и ходжата с тях, досетих се, че са ми казвали за тоя калпав обичай: щом се погребва мохамеданин и хлопне първата лопата пръст, всички да бягат и да се не обръщат."
По главния път Кърджали - Ивайловград.
Полята около Ивайловград.
Това е с. Мандрица, единственото албанско село в България, на 14 км южно от Ивайловград, и на няколко километра от гръцката граница.
Повечето къщи са изоставени, но все пак още има хора, които живеят там.
В началото на 19 век жителите на селото са достигали 3500.
Църковната камбанария се намира извън двора на църквата.
Кметът Христо Пеев.
80 годишната касиерка на ТКЗС-то, интересна баба.
"Хубаво е в Мандрица, ама да не живееш тук. Навремето беше добре, имаше много хора. Сега в тоя край сме само аз и една баба в съседната къща.
В оная къщичка там отсреща стоеше войника. Като ходехме на лозето ни вземаха паспортите и после на връщане ни ги даваха обратно.
ТКЗС-то се правеше през 1958 г. Хората тук лесно влизаха, не е имало проблеми. Само един човек остана частник до края и цял живот се мъчеше с две крави, да му се чудиш. Като стана ТКЗС-то, даже и тютюна го сееха вече с машина.
Децата живеят в пловдивско, няма вече какво да правят тук. Аз съм свикнала вече, няма къде другаде да ходя.
Моя дядо имаше и той мотор, даже сега отвреме навреме сънувам как караме из полето..."
Завоите на яз. Ивайловград, последния язовир от каскадата Долна Арда.
). Имам питане към всички: На снимка 6 в яз. Доспат във водата се виждат едни кръгли ограждения(нещо като олимпийските кръгове , ама повече). Рибарници ли са това или друго ?
Коментар