Tweet
Чудих се дали има смисъл да пускам и аз кратък пътепис за разходката, която направихме с markovivo, тъй като той вече я е описал,
но така и така бях решил да пиша и аз, та ще драсна набързо това-онова. Пък и като добър приятел в стил "трима мъже в една лодка"
не мога да не спомена за някои събития, които той удобно е "пропуснал" да спомене.
Идеята се породи доста спонтанно, тъй като се чудех накъде да забегна през почивните дни около 1-ви май. Обадих се на Иво(markovivo)
и решихме да тръгнем нанякъде с палатките в събота следобед, пък да мислим маршрута на крак. Към 13:30 бяхме на изхода на София на
една бензиностанция и почнахме да мъдрим плана. Тъй като аз не бях стъпвал в Родопите от 20 години и решихме да се метнем натам,
пък каквото сабя покаже. Иво беше обикалял доста натам и щеше да показва интересни местенца. Речено-сторено, айде газ по магистралата
в посока Пловдив. Слязохме на Костенец, за да разцъкаме по стария път и айде към Септември. Там спряхме да хапнем по една супа в
някакво крайпътно капанче и да съберем сили за завоите към Велинград Събрахме сили и айде нагоре, времето беше топличко, супер.
Зелено навсякъде, готина работа. Преди Велинград се отбихме към Ракитово и Батак. Спряхме да хвърлим един поглед на язовира:
След това кацнахме в Батак, за да си купим провизии за вечерта. Първото магазинче, в което влязохме беше полупразно, но тъй като жената
беше много любезна и ни упъти към по-голям магазин, решихме все пак да си купим нещо и взехме две кенчета бира, не бях виждал такава -
"Гюнтер'с", 80 ст. кенчето. Викам на Иво - ей, да не е някаква глупава безалкохолна, гледаме - абе наред си изглежда, айде ще рискуваме.
Взехма малко домати, краставици и лук от една сергия пред магазина и се паркирахме пред супермаркета за важните неща - пържолите демек.
Отпред две хлапета с колело взеха да ни разпитват - откъде идвате, накъде отивате, туй БМВ какво е, другото е Африка, знам аз, тате е
моторист, ама туй БМВ не го знам. Иво казва какъв е модела и едното хлапе - монго е хубаво БМВ-то. Иво от кумува срама се опита да ме
вкара и мене в хвалбите със "абе и Африката е хубава", ама хлапето хич не се върза - да, да, каза, знам аз, ама БМВ-то е голяма работа.
Което си е тъй, тъй си е. Хлапетата казаха, че се качвали до Беглика с колелетата и сме щели да стигнем и си заминаха по техните си задачи,
ние пък по нашите - мръвките. Иво нещо се опита да саботира ситуацията, като ме зарибяваше да взимаме пилешко, че ставало много лесно,
дори и да нямало огън, щял да го изпече на тръбите на БМВ-то за 5 мин. Абе как няма да има огън викам аз, само гледай ко ша напраим като стигнем,
ръиш'ли. Не се поддадох на провокацията и убедих Иво, че палатка и огън и пилешко е умряла работа, трябва да са свински пържоли и това е.
Той кандиса и вика айде от мене да мине, давай. Взехме две бая големи овкусени пържоли, по едно пищовче Пещерска, за да се гръмнем лекичко вечерта,
още туй-онуй и айде газ към язовира. Спряхме по едно време да се огледаме:
Пътят беше чудно хубав, доволно много дупки, пясък - богато, на места от край до край.
След малко спряхме до Малък Беглик за едно бързо фото и айде газ:
Слънцето вече захождаше и стигнахме стената на Голям Беглик:
Помотахме се малко и айде по черния път да обикаляме язовира и да търсим място за палатки. Иво имаше някакво тайно място в гората,
но то се оказа доста лятно, тъй като газихме доста време в сняг и киша, докато го стигнем, та се отказахме от него и продължихме напред.
Пътят беше приятно кален, като имаше и доста локви:
Аз като новоизлюпен африканец със нула процента опит офроуд бях малко на тръни, тъй като идея си нямах как се кара по това чудо и как
ще се държи мотора. Карах само на първа след Иво, а той с БМВ-то доста уверено си цъкаше напред. На доста места покрай пътя имаше сняг,
даже и на самия път имаше тук-там, та ставаше съвсем весело в такива моменти. Времето си течеше и почваше да се стъмва, а места за палатка - йок.
За капак се появи участък със лед по целия път, сигурно 15-на метра, като имаше само посредата една педя диря, колкото да минат моторите.
Снимката я има в пътеписа на Иво, а след леда имаше и една бая голяма локва, пак на целия път, абе забава. Минахме го един по един, като другия
вървеше отстрани да пази този, който кара и се отървахме без да се овъргаляме хубаво в калчицата. Силно се надявхме да не се наложи да се връщаме,
защото нямаше да е никак приятно ха-ха-ха. Не щеш ли след има-няма 200-300 метра и се откри полянка до пътя, с огнище и на завет - чудо.
Явно това ни беше наградата за непадането на леда и в голямата локва. Разхвърлихме багажите и тръгнахме за дърва, тъй като вече беше почти тъмно.
Даже пуснахме челниците по едно време. Успяхме да съберем доста дърва и запалиме огъня, после опънахме палатките и айде почивка и лаф-моабет.
Голям кеф. Първо разцъкахме по половин пищовче ракия ей така за отпускане с малко зеленчуци и после скочихме на пържолите. Иво изкара чудна
скара от куфарите и ги изпекохме за нула време. Метнахме и малко филийки на скарата и стана лудо. Гюнтерса(бирата) се оказа много добра и
щастието беше пълно. Лешперихме и бъбрихме около огъня сигурно докъм един часа, като отвреме на време си спомняхме с умиление за леда и
голямата локва. Казах на Иво, че ако бях с Фейзъра съм щял да се овъргалям сигурно 128 пъти до момента, определено бях впечатлен от офроуда,
за мен си беше голям екшън. Стана време за сън и айде по палатките. В пет сутринта се събудих от студ, облякох си още някаква дреха и се пъхнах в чувала.
Излишно е да казвам, че на тия температури се спи с кофража.
Сутринта времето отново беше чудно, а Иво се беше разщъкал рано-рано, аз май станах чак в 9:30. Ето я полянката:
Имаше много минзухари, красота:
Иво ми показа едно яко място, което беше открил малко по-надолу:
Седнахме на едни камъни на брега на язовира на теферич и хапнахме малко сандвичи за закуска, гледките наоколо:
По някое време вече бяхме готови за път:
а пътят изглеждаше доста обещаващо - сух и твърд:
Мда, точно след 5 минути и имаше яко сняг, кал и локви, аз бях тръгнал първи и спрях да изчакам Иво след гадния участък.
Бях готов да правя една документираша снимка и да скачам да вдигаме Тухлата(както Иво галено наричаше БМВ-то) от калта.
БМВ на хоризонта:
Половината трасе е преминато:
Ето и последната локва е изгазена:
Тухлата беше безпощадна. И аз съм тръгнал с някакво тежко ендуро да се отварям, къде ти.
Явно бяхме в усойната част на язовира, понеже си имаше доста сняг отстрани:
Иво още предния ден ми беше дал ценни указания да карам прав на степенките и вече се чувствах малко по-читав. За щастие скоро пътят стана твърд чакъл:
Покарах малко на втора, даже май по едно време успях да ръгна за малко и трета.
Стигнахме една голяма поляна, която май е къмпинг зона:
На Иво му дойде много офроуда и каза - не мога повече, ще скоча:
Викам му - недей така бе, човек, малко остава сигурно, айде дръж се, той - айде добре, от мен да мине, продължаваме.
Още малко минзухари:
Пътят си остана чакълест, което беше голям кеф, стига с тия локви, че ни писна:
По едно време излязохме на главния път:
Иво не издържа:
Имаше и специална награда за Тухлата - чистене на слюда:
Пътят си беше все така хубав:
Бърза снимка на Широка Поляна, нещо не ни грабна да спираме:
По някое време спряхме на една отбивка да заредим вода от една чешма и да починем малко:
Тук Иво вече избухна и изми БМВ-то.
Доста го бъзиках, даже не се усетих да снимам повече, ами само се въртях около него и го подкачах. Трябваше да направя клипче хи-хи
В интерес на истината и аз бих си измил мотора, че се беше поокалял и ми се беше запушил ойлера от калта, но се опитах да преглътна
реалността - като искаш ендуро, ще е мръсно.
След като БМВ-то лъсна като великденско яйце, потеглихме към Доспат. На едно място спряхме и Иво каза - айде сега да си направиш
от ония снимки, дето всички имат от тях. Посмяхме се и аз си направих:
Иво каза, че тия стълбове и жици адски го дразнели и искал да ги отреже, много му загрозявали снимките.
Кацнахме в центъра на Доспат и тъй като нямаше охладено месо, си купихме интересни наденички за вечеря и още малко зеленчуци.
Седнахме в едно много приятно кръчме и аз се преборих с една чудна пъстърва, а Иво с някакво родопско гювече.
Към 4 успяхме да тръгнем и айде към Триградското ждрело. Наоколо беше много пролетно и зелено:
Стигнахме и ждрелото, голяма красота. Не бях ходил и много ми хареса, освен това асфалта беше перфектен. Малко снимки:
Повъртяхме се към половин час около входа на пещерата, позяпахме насам-натам и айде наобратно. Тръгнахме към Широка Лъка и Смолян.
Аз се надявах да си намерим място за палатка някъде около реката, но се оказа, че няма. Или беше много стръмно или имаше обработваеми
площи, хората използваха всяко равно място за градини. Иначе пък наоколо беше много красиво, реката минава покрай пътя и е чудно за каране.
Спряхме в Широка Лъка да решим какво ще правим и докато се чудехме дали да ходим към Гела на някоя поляна, един чичо, който минаваше
покрай нас, се спря и ни заговори. Каза ни, че на Гела ще берем голям студ с палатките, и по-добре да отидем малко след Стойките,
имало чудно място, хубава поляна, която се огрявала рано от слънцето и чешма даже до пътя. Чичото беше много разговорлив и побъбрихме
малко с него за туй-онуй, разказа ни как строил пътища навремето, явно искаше да си поприказва с някой, ама и ние нямахме нищо против.
Изпрати ни по живо по здраво и тръгнахме да търсим мястото. Открихме го много лесно, беше малко встрани от пътя и веднага се паркирахме на тревата:
Ето мястото, на което опънахме и палатките, беше доста равно и с тревичка:
Ето тук имаше чешма и външно барбекю:
Панорамата от лагера, въздух колкото искаш:
Беше доста топло и приятно и доста се кефехме, че този път по светло си намерихме хубаво местенце. Опънахме палатките и събрахме дърва за огън.
Тъй като около барбекюто беше доста мръсно, решихме да си направим наше собствено. Събрахме камъни и спретнахме едно огнище малко по-нагоре.
След това се повтори процедурата от предната вечер - допихме ракийките, домати, краставици и лук за мезе и метнахме интересните наденички
на скарата. Ударихме бингото, защото се оказаха със топено сирене вътре и бяха адски вкусни. Препечените филийки на скарата съшо не закъсняха.
Ударихме и по една бира и нещата заспаха. От време на време се усещаше как студения въздух слиза при нас, все пак бяхме на една крачка от Пампорово,
и явно бяхме в ниското, но беше достатъчно топло и приятно за да откараме до 11-12 часа в излежаване около огъня и сладки приказки.
Иво беше много разочарован, че не съм успял да падна никъде на обиколката около язовира и ми се закани другия път да ми измислел по-интересен
маршрут, не можело то така. Толкова се бил постарал сега, и аз да изпортя работата. Викам му - е за какво да падам с туй голямото прасе,
нали после двамата ще трябва да го вдигаме, ще се окаляме до ушите, а той - ааа, ти сам ще си го вдигаш, да тренираш, нали искаш ендуро,
аз само ще обикалям отстрани, ще снимам и ще давам мъдри съвети от коя страна да го подхванеш. Решихме този път да станем по-рано,
за да тръгнем навреме. Планът беше да минем през Ардино и да отидем до Дяволския мост, после към Кърджали и Хасково и след това Иво към Сливен,
а аз - към София. Иво реши да изпробва нова система и да спи само с термо бельо без сто ката дрехи, като изяде две шоколадови вафли преди сън,
щели да му дадат енергия за през нощта и да му е топло. Аз реших да заложа на сигурното - сто ката дрехи и в чувала. Изгасихме огъня и отплувахме.
Сутринта се излюпихме към 8, 8 и нещо. Иво каза, че горивото от вафлите свършило някъде към 7, но и двамата бяхме спали добре и по-топло от на язовира.
Развалих огнището и върнах камъните що годе по местата им, а въглените и пепелта разхвърлих наоколо, не исках да променяме много мястото.
Събрахме катуна и хапнахме набързо за закуска. Иво настояваше да ми измие мотора, за да не го излагам, все пак БМВ-то лъщеше здраво:
Аз обаче отказах и той бе съкрушен
Тъгнахме малко след 10 и айде газ нагоре през прохода към Смолян. Пътят беше читав, а гледките на спускане към Смолян и изобщо около града бяха невероятни:
Айде да щракнем и моторите до гьола:
Минахме през Смолян нарочно много бавно и зяпахме навсякъде. Страшно красив град, не бях минавал оттам, навсякъде зелено и цъфнали дървета,
отделно асфалта им беше перфектен, все едно чисто нов ми се видя. На един сфетофар спряхме да си кажем колко ни кефи, и двамата бяхме впечатлени.
Излязохме от Смолян и газ към Ардино и Кърджали, пътят беше супер, завои колкото искаш, природата наоколо беше невероятна. По едно време отстрани
се появи и реката и стана приказно. Спряхме да видим един мост и да се хецнем отгоре, имаше и някаква екопътека("Конската глава"), Иво има повече снимки от там:
Малко по-натам спряхме да видим една каскада:
След това кацнахме в Ардино и айде към Дяволския мост. Аз знаех, че ще има малко офроуд, но се надявах да е по-лесно от калта покрай язовира.
Така се и оказа, пътят беше сух и утъпкан:
На места имаше доста едри камъни, но се справихме. Мисля, че беше около 5-6 километра черния път. През повечето време бях прав на степенките
и се правех на ендурист, на първа. Стигнахме до моста и оставихме моторите на сенчица да почиват, че бяха позаврели малко. Ето го и моста:
Снимки отгоре:
Седнахме да починем на една пейка на сянка, а в отсрещната беседка имаше 20 човека, които правеха някакви барбекюта и бяха одимили яко пейзажа
Имаше и доста палатки долу покрай реката, както и коли, явно не им беше жал на хората да ги лангъркат по тези камънаци баш до долу.
Позяпахме каквото позяпахме и тръгнахме наобратно, че беше и голяма жега. Иво ми обясни как другия път щял да ми избере по-трудно офроуд трасе,
ама щял да дойде с малкото ендурце, дето е 100 кила. Аз му казах да вземе Транса, че малко от малко да влезе в моя клас, ама той вика - не.
Мисля, че накрая завидя малко на Африката колко добре се справи на черното, а и не му се наложи да я вдига. Подозирам, че леко му писна от
Тухлата, но не си призна, ама то и аз да имам две ендура в гаража и да избомбя БМВ-то по тия камънаци и на мен ще ми писне.
Сега извън кръга на шегата ще кажа, че Иво ми взе акъла къде го прекара този мотор, поредното доказателство, че карачът е важен, а не мотора.
Имаш ли желание, навсякъде ще отидеш. Може да е по-трудно, но пък накрая кефът е гарантиран.
Нагласихме се и тръгнахме нагоре по черното да се прибираме. Аз реших да се пробвам малко по-живичко и айде газ на втора, направо летях с 30
Даже почнах да сменях скоростите прав, страшна работа ти казвам, помислих се за баш карач и аз ха-ха. Добре, че не се извъргалях някъде като
за последно, но Фортуна ме пожали. Скоро черният път свърши и айде газ към Кърджали, асфалтът беше супер, завои - колкото искаш. Аз нещо
почнах да огладнявам и ме беше напекло и слънцето, та се усетих, че не съм концентриран и оставих Иво да лети напред по завоите, нещо го хвана
спортното настроение. Нямахме време за повече забележителности, че беше към 3-4 следобед. Минахме пред Кърджали и спряхме да хапнем на едно
капанче до пътя в Черноочене. Малко преди това на бензиностанцията на изхода на Кърджали се заговорихме с един агент с Трансалп, който пътуваше из района,
та седнахме да хапнем заедно и да полафим. Май успяхме да тръгнем преди 6 и газ към Хасково. Пътят беше много красив, едни гъсти редици от дървета от двете
страни, страшно зелен цвят, сега ме е яд, че не спрях да снимам, но в такива моменти обикновено само караш и се кефиш, без да се сетиш да снимаш.
На входа на Хасково се разделихме и Иво отпращи към Сливен, а аз към Пловдив. След няколко сфетофара през центъра пак се оказах на неговия път, шантаво малко стана.
От Хасково хванах към Първомай и Пловдив и после през Пазарджик, Белово и Костенец и се качих на магистралата. Исках за последно да покарам по живописни пътища преди
да се прибера. в 9:40 си бях пред вкъщи и разтоварих багажа. Бях много изкефен от цялата разходка. За три дни се вързаха точно 700 км. Голяма работа са тия Родопи,
чудя се къде съм блял досега, та не съм ходил натам. Задължително ми влизат на първо място за късобоен туризъм.
Цялата разходка се получи много добре и си изкарахме страхотно. Благодаря на Иво, че ми угоди да ходим все по места, на които вече е бил,
както и за офроуд уроците, които ми даде. Мисля, че вече имам един процент опит. Айде половин, да не се предобря нещо...
Туй то, край.
П.С. Иво, не ми се сърди много, че те изпортих как си миеш мотора след като излезе от гората, обещал ти бях, няма как
но така и така бях решил да пиша и аз, та ще драсна набързо това-онова. Пък и като добър приятел в стил "трима мъже в една лодка"
не мога да не спомена за някои събития, които той удобно е "пропуснал" да спомене.
Идеята се породи доста спонтанно, тъй като се чудех накъде да забегна през почивните дни около 1-ви май. Обадих се на Иво(markovivo)
и решихме да тръгнем нанякъде с палатките в събота следобед, пък да мислим маршрута на крак. Към 13:30 бяхме на изхода на София на
една бензиностанция и почнахме да мъдрим плана. Тъй като аз не бях стъпвал в Родопите от 20 години и решихме да се метнем натам,
пък каквото сабя покаже. Иво беше обикалял доста натам и щеше да показва интересни местенца. Речено-сторено, айде газ по магистралата
в посока Пловдив. Слязохме на Костенец, за да разцъкаме по стария път и айде към Септември. Там спряхме да хапнем по една супа в
някакво крайпътно капанче и да съберем сили за завоите към Велинград
Събрахме сили и айде нагоре, времето беше топличко, супер. Зелено навсякъде, готина работа. Преди Велинград се отбихме към Ракитово и Батак. Спряхме да хвърлим един поглед на язовира:
След това кацнахме в Батак, за да си купим провизии за вечерта. Първото магазинче, в което влязохме беше полупразно, но тъй като жената
беше много любезна и ни упъти към по-голям магазин, решихме все пак да си купим нещо и взехме две кенчета бира, не бях виждал такава -
"Гюнтер'с", 80 ст. кенчето. Викам на Иво - ей, да не е някаква глупава безалкохолна, гледаме - абе наред си изглежда, айде ще рискуваме.
Взехма малко домати, краставици и лук от една сергия пред магазина и се паркирахме пред супермаркета за важните неща - пържолите демек.
Отпред две хлапета с колело взеха да ни разпитват - откъде идвате, накъде отивате, туй БМВ какво е, другото е Африка, знам аз, тате е
моторист, ама туй БМВ не го знам. Иво казва какъв е модела и едното хлапе - монго е хубаво БМВ-то. Иво от кумува срама се опита да ме
вкара и мене в хвалбите със "абе и Африката е хубава", ама хлапето хич не се върза - да, да, каза, знам аз, ама БМВ-то е голяма работа.
Което си е тъй, тъй си е. Хлапетата казаха, че се качвали до Беглика с колелетата и сме щели да стигнем и си заминаха по техните си задачи,
ние пък по нашите - мръвките. Иво нещо се опита да саботира ситуацията, като ме зарибяваше да взимаме пилешко, че ставало много лесно,
дори и да нямало огън, щял да го изпече на тръбите на БМВ-то за 5 мин. Абе как няма да има огън викам аз, само гледай ко ша напраим като стигнем,
ръиш'ли. Не се поддадох на провокацията и убедих Иво, че палатка и огън и пилешко е умряла работа, трябва да са свински пържоли и това е.
Той кандиса и вика айде от мене да мине, давай. Взехме две бая големи овкусени пържоли, по едно пищовче Пещерска, за да се гръмнем лекичко вечерта,
още туй-онуй и айде газ към язовира. Спряхме по едно време да се огледаме:
Пътят беше чудно хубав, доволно много дупки, пясък - богато, на места от край до край.
След малко спряхме до Малък Беглик за едно бързо фото и айде газ:
Слънцето вече захождаше и стигнахме стената на Голям Беглик:
Помотахме се малко и айде по черния път да обикаляме язовира и да търсим място за палатки. Иво имаше някакво тайно място в гората,
но то се оказа доста лятно, тъй като газихме доста време в сняг и киша, докато го стигнем, та се отказахме от него и продължихме напред.
Пътят беше приятно кален, като имаше и доста локви:
Аз като новоизлюпен африканец със нула процента опит офроуд бях малко на тръни, тъй като идея си нямах как се кара по това чудо и как
ще се държи мотора. Карах само на първа след Иво, а той с БМВ-то доста уверено си цъкаше напред. На доста места покрай пътя имаше сняг,
даже и на самия път имаше тук-там, та ставаше съвсем весело в такива моменти. Времето си течеше и почваше да се стъмва, а места за палатка - йок.
За капак се появи участък със лед по целия път, сигурно 15-на метра, като имаше само посредата една педя диря, колкото да минат моторите.
Снимката я има в пътеписа на Иво, а след леда имаше и една бая голяма локва, пак на целия път, абе забава. Минахме го един по един, като другия
вървеше отстрани да пази този, който кара и се отървахме без да се овъргаляме хубаво в калчицата. Силно се надявхме да не се наложи да се връщаме,
защото нямаше да е никак приятно ха-ха-ха
. Не щеш ли след има-няма 200-300 метра и се откри полянка до пътя, с огнище и на завет - чудо. Явно това ни беше наградата за непадането на леда и в голямата локва. Разхвърлихме багажите и тръгнахме за дърва, тъй като вече беше почти тъмно.
Даже пуснахме челниците по едно време. Успяхме да съберем доста дърва и запалиме огъня, после опънахме палатките и айде почивка и лаф-моабет.
Голям кеф. Първо разцъкахме по половин пищовче ракия ей така за отпускане с малко зеленчуци и после скочихме на пържолите. Иво изкара чудна
скара от куфарите и ги изпекохме за нула време. Метнахме и малко филийки на скарата и стана лудо. Гюнтерса(бирата) се оказа много добра и
щастието беше пълно. Лешперихме и бъбрихме около огъня сигурно докъм един часа, като отвреме на време си спомняхме с умиление за леда и
голямата локва.
Казах на Иво, че ако бях с Фейзъра съм щял да се овъргалям сигурно 128 пъти до момента, определено бях впечатлен от офроуда, за мен си беше голям екшън. Стана време за сън и айде по палатките. В пет сутринта се събудих от студ, облякох си още някаква дреха и се пъхнах в чувала.
Излишно е да казвам, че на тия температури се спи с кофража.
Сутринта времето отново беше чудно, а Иво се беше разщъкал рано-рано, аз май станах чак в 9:30. Ето я полянката:
Имаше много минзухари, красота:
Иво ми показа едно яко място, което беше открил малко по-надолу:
Седнахме на едни камъни на брега на язовира на теферич и хапнахме малко сандвичи за закуска, гледките наоколо:
По някое време вече бяхме готови за път:
а пътят изглеждаше доста обещаващо - сух и твърд:
Мда, точно след 5 минути и имаше яко сняг, кал и локви, аз бях тръгнал първи и спрях да изчакам Иво след гадния участък.
Бях готов да правя една документираша снимка и да скачам да вдигаме Тухлата(както Иво галено наричаше БМВ-то) от калта.
БМВ на хоризонта:
Половината трасе е преминато:
Ето и последната локва е изгазена:
Тухлата беше безпощадна.
И аз съм тръгнал с някакво тежко ендуро да се отварям, къде ти.Явно бяхме в усойната част на язовира, понеже си имаше доста сняг отстрани:
Иво още предния ден ми беше дал ценни указания да карам прав на степенките и вече се чувствах малко по-читав. За щастие скоро пътят стана твърд чакъл:
Покарах малко на втора, даже май по едно време успях да ръгна за малко и трета.
Стигнахме една голяма поляна, която май е къмпинг зона:
На Иво му дойде много офроуда и каза - не мога повече, ще скоча:
Викам му - недей така бе, човек, малко остава сигурно, айде дръж се, той - айде добре, от мен да мине, продължаваме.
Още малко минзухари:
Пътят си остана чакълест, което беше голям кеф, стига с тия локви, че ни писна:
По едно време излязохме на главния път:
Иво не издържа:
Имаше и специална награда за Тухлата - чистене на слюда:
Пътят си беше все така хубав:
Бърза снимка на Широка Поляна, нещо не ни грабна да спираме:
По някое време спряхме на една отбивка да заредим вода от една чешма и да починем малко:
Тук Иво вече избухна и изми БМВ-то.
Доста го бъзиках, даже не се усетих да снимам повече, ами само се въртях около него и го подкачах. Трябваше да направя клипче хи-хи
В интерес на истината и аз бих си измил мотора, че се беше поокалял и ми се беше запушил ойлера от калта, но се опитах да преглътна
реалността - като искаш ендуро, ще е мръсно.
След като БМВ-то лъсна като великденско яйце, потеглихме към Доспат. На едно място спряхме и Иво каза - айде сега да си направиш
от ония снимки, дето всички имат от тях. Посмяхме се и аз си направих:
Иво каза, че тия стълбове и жици адски го дразнели и искал да ги отреже, много му загрозявали снимките.
Кацнахме в центъра на Доспат и тъй като нямаше охладено месо, си купихме интересни наденички за вечеря и още малко зеленчуци.
Седнахме в едно много приятно кръчме и аз се преборих с една чудна пъстърва, а Иво с някакво родопско гювече.
Към 4 успяхме да тръгнем и айде към Триградското ждрело. Наоколо беше много пролетно и зелено:
Стигнахме и ждрелото, голяма красота. Не бях ходил и много ми хареса, освен това асфалта беше перфектен. Малко снимки:
Повъртяхме се към половин час около входа на пещерата, позяпахме насам-натам и айде наобратно. Тръгнахме към Широка Лъка и Смолян.
Аз се надявах да си намерим място за палатка някъде около реката, но се оказа, че няма. Или беше много стръмно или имаше обработваеми
площи, хората използваха всяко равно място за градини. Иначе пък наоколо беше много красиво, реката минава покрай пътя и е чудно за каране.
Спряхме в Широка Лъка да решим какво ще правим и докато се чудехме дали да ходим към Гела на някоя поляна, един чичо, който минаваше
покрай нас, се спря и ни заговори. Каза ни, че на Гела ще берем голям студ с палатките, и по-добре да отидем малко след Стойките,
имало чудно място, хубава поляна, която се огрявала рано от слънцето и чешма даже до пътя. Чичото беше много разговорлив и побъбрихме
малко с него за туй-онуй, разказа ни как строил пътища навремето, явно искаше да си поприказва с някой, ама и ние нямахме нищо против.
Изпрати ни по живо по здраво и тръгнахме да търсим мястото. Открихме го много лесно, беше малко встрани от пътя и веднага се паркирахме на тревата:
Ето мястото, на което опънахме и палатките, беше доста равно и с тревичка:
Ето тук имаше чешма и външно барбекю:
Панорамата от лагера, въздух колкото искаш:
Беше доста топло и приятно и доста се кефехме, че този път по светло си намерихме хубаво местенце. Опънахме палатките и събрахме дърва за огън.
Тъй като около барбекюто беше доста мръсно, решихме да си направим наше собствено. Събрахме камъни и спретнахме едно огнище малко по-нагоре.
След това се повтори процедурата от предната вечер - допихме ракийките, домати, краставици и лук за мезе и метнахме интересните наденички
на скарата. Ударихме бингото, защото се оказаха със топено сирене вътре и бяха адски вкусни. Препечените филийки на скарата съшо не закъсняха.
Ударихме и по една бира и нещата заспаха. От време на време се усещаше как студения въздух слиза при нас, все пак бяхме на една крачка от Пампорово,
и явно бяхме в ниското, но беше достатъчно топло и приятно за да откараме до 11-12 часа в излежаване около огъня и сладки приказки.
Иво беше много разочарован, че не съм успял да падна никъде на обиколката около язовира и ми се закани другия път да ми измислел по-интересен
маршрут, не можело то така. Толкова се бил постарал сега, и аз да изпортя работата. Викам му - е за какво да падам с туй голямото прасе,
нали после двамата ще трябва да го вдигаме, ще се окаляме до ушите, а той - ааа, ти сам ще си го вдигаш, да тренираш, нали искаш ендуро,
аз само ще обикалям отстрани, ще снимам и ще давам мъдри съвети от коя страна да го подхванеш.
Решихме този път да станем по-рано, за да тръгнем навреме. Планът беше да минем през Ардино и да отидем до Дяволския мост, после към Кърджали и Хасково и след това Иво към Сливен,
а аз - към София. Иво реши да изпробва нова система и да спи само с термо бельо без сто ката дрехи, като изяде две шоколадови вафли преди сън,
щели да му дадат енергия за през нощта и да му е топло.
Аз реших да заложа на сигурното - сто ката дрехи и в чувала. Изгасихме огъня и отплувахме.Сутринта се излюпихме към 8, 8 и нещо. Иво каза, че горивото от вафлите свършило някъде към 7, но и двамата бяхме спали добре и по-топло от на язовира.
Развалих огнището и върнах камъните що годе по местата им, а въглените и пепелта разхвърлих наоколо, не исках да променяме много мястото.
Събрахме катуна и хапнахме набързо за закуска. Иво настояваше да ми измие мотора, за да не го излагам, все пак БМВ-то лъщеше здраво:
Аз обаче отказах и той бе съкрушен
Тъгнахме малко след 10 и айде газ нагоре през прохода към Смолян. Пътят беше читав, а гледките на спускане към Смолян и изобщо около града бяха невероятни:
Айде да щракнем и моторите до гьола:
Минахме през Смолян нарочно много бавно и зяпахме навсякъде. Страшно красив град, не бях минавал оттам, навсякъде зелено и цъфнали дървета,
отделно асфалта им беше перфектен, все едно чисто нов ми се видя. На един сфетофар спряхме да си кажем колко ни кефи, и двамата бяхме впечатлени.
Излязохме от Смолян и газ към Ардино и Кърджали, пътят беше супер, завои колкото искаш, природата наоколо беше невероятна. По едно време отстрани
се появи и реката и стана приказно. Спряхме да видим един мост и да се хецнем отгоре, имаше и някаква екопътека("Конската глава"), Иво има повече снимки от там:
Малко по-натам спряхме да видим една каскада:
След това кацнахме в Ардино и айде към Дяволския мост. Аз знаех, че ще има малко офроуд, но се надявах да е по-лесно от калта покрай язовира.
Така се и оказа, пътят беше сух и утъпкан:
На места имаше доста едри камъни, но се справихме. Мисля, че беше около 5-6 километра черния път. През повечето време бях прав на степенките
и се правех на ендурист, на първа.
Стигнахме до моста и оставихме моторите на сенчица да почиват, че бяха позаврели малко. Ето го и моста:Снимки отгоре:
Седнахме да починем на една пейка на сянка, а в отсрещната беседка имаше 20 човека, които правеха някакви барбекюта и бяха одимили яко пейзажа
Имаше и доста палатки долу покрай реката, както и коли, явно не им беше жал на хората да ги лангъркат по тези камънаци баш до долу.
Позяпахме каквото позяпахме и тръгнахме наобратно, че беше и голяма жега. Иво ми обясни как другия път щял да ми избере по-трудно офроуд трасе,
ама щял да дойде с малкото ендурце, дето е 100 кила. Аз му казах да вземе Транса, че малко от малко да влезе в моя клас, ама той вика - не.
Мисля, че накрая завидя малко на Африката колко добре се справи на черното, а и не му се наложи да я вдига. Подозирам, че леко му писна от
Тухлата, но не си призна, ама то и аз да имам две ендура в гаража и да избомбя БМВ-то по тия камънаци и на мен ще ми писне.
Сега извън кръга на шегата ще кажа, че Иво ми взе акъла къде го прекара този мотор, поредното доказателство, че карачът е важен, а не мотора.
Имаш ли желание, навсякъде ще отидеш. Може да е по-трудно, но пък накрая кефът е гарантиран.
Нагласихме се и тръгнахме нагоре по черното да се прибираме. Аз реших да се пробвам малко по-живичко и айде газ на втора, направо летях с 30
Даже почнах да сменях скоростите прав, страшна работа ти казвам, помислих се за баш карач и аз ха-ха. Добре, че не се извъргалях някъде като
за последно, но Фортуна ме пожали.
Скоро черният път свърши и айде газ към Кърджали, асфалтът беше супер, завои - колкото искаш. Аз нещо почнах да огладнявам и ме беше напекло и слънцето, та се усетих, че не съм концентриран и оставих Иво да лети напред по завоите, нещо го хвана
спортното настроение.
Нямахме време за повече забележителности, че беше към 3-4 следобед. Минахме пред Кърджали и спряхме да хапнем на едно капанче до пътя в Черноочене. Малко преди това на бензиностанцията на изхода на Кърджали се заговорихме с един агент с Трансалп, който пътуваше из района,
та седнахме да хапнем заедно и да полафим. Май успяхме да тръгнем преди 6 и газ към Хасково. Пътят беше много красив, едни гъсти редици от дървета от двете
страни, страшно зелен цвят, сега ме е яд, че не спрях да снимам, но в такива моменти обикновено само караш и се кефиш, без да се сетиш да снимаш.
На входа на Хасково се разделихме и Иво отпращи към Сливен, а аз към Пловдив. След няколко сфетофара през центъра пак се оказах на неговия път, шантаво малко стана.
От Хасково хванах към Първомай и Пловдив и после през Пазарджик, Белово и Костенец и се качих на магистралата. Исках за последно да покарам по живописни пътища преди
да се прибера. в 9:40 си бях пред вкъщи и разтоварих багажа. Бях много изкефен от цялата разходка. За три дни се вързаха точно 700 км. Голяма работа са тия Родопи,
чудя се къде съм блял досега, та не съм ходил натам. Задължително ми влизат на първо място за късобоен туризъм.
Цялата разходка се получи много добре и си изкарахме страхотно. Благодаря на Иво, че ми угоди да ходим все по места, на които вече е бил,
както и за офроуд уроците, които ми даде. Мисля, че вече имам един процент опит. Айде половин, да не се предобря нещо...
Туй то, край.
П.С. Иво, не ми се сърди много, че те изпортих как си миеш мотора след като излезе от гората, обещал ти бях, няма как
А цветовете не са като на твоите снимки, но подозирам, че ги фотошопизираш малко. 
Коментар