Tweet
Пискливата аларма на GSM-а ме изтръгна от приятния сън , скочих и започнах да се обличам ,датата – 25 декември 2011 – Коледа, но , да започна малко по отначало...
Намирах се във Варна от няколко дни , по традиция със семейството празнувахме края на годината там, да си видя тъщата и т.н... Докато пиехме кафе с двамата Емиловци , мотористи , по големият изрази сериозно желание да се повозим, щял да ми даде и единият си мотор , да ме облече и да ме разведе из региона. Нищо лошо или необичайно , като изключим това че беше зима , температурите около и под нулата , тук там лед и сняг. Не разсъждавах много и определихме деня , но докато се прибирах , желанието ми да карам мотор лека полека се изпари . С тайна надежда да ми се скарат и спрат от подобно неразумно деяние споделих какво ще правя в къщи, но жена ми ме срази с отговора „ До пет гледай да се прибереш че ще идват гости” , а дъщеря ми ме довърши с „ Вземи ми апарата да снимаш „ , дори без да вдигне глава от лаптопа – в какво семейство живея само !
Първи чифт чорапи , втори чифт чорапи , панталон , после дънки , на горе по леко , тъй като ми отесня якето , а и Емо ми беше обещал кожено – като рокерите. Когато пристигнах пред гаража , той вече беше готов , изкарал машините и даже ги подгрял, до колкото е възможно при дадените условия . Сложих двата чифта ръкавици , обещаното яке и мотоботуши , и се пласирах на Африката , ВеЕфЕра не ме блазнеше. А и нямаше ГО , по пътя на сам се бях сдобил вече с акт. Понеже за около минута Емо беше забравил подгрева на дръжките, се наложи да побутаме напред назад, но в крайна сметка потеглихме успешно. Зареждане на ОМВ , и све(и)рка на температурите – на въздуха минус 5 , мотора леко загрял , стъклото на шлема – запотено , дори и във вдигнато положение. Свежо време !
Поехме на север ...
Имах намерение да опиша по подробно маршрута, но ще извлека само есенцията от пътуването , региона на северното черноморие е познат на повечето хора . Различното в случая беше точно периода за обиколка с мотор – всичко изглежда по друг начин – дървета , небе , плажове , морето и всичко това вписано в безлюдния пейзаж – почти пълна липса на движение и хора , което , както знаете е невъзможно да се види по друго време в този район . Направо друга гледна точка : ) . Върнаха ми се спомените от годините , когато мятах раницата на мотора и тръгвах почти без цел и посока , щастливи времена , концертите в Каварна , Джулая , мириса на водорасли , огъня на плажа ... Отново се удивлявах на надписите от рода "Трейшън клифс голф"( Тракийски скали голф , вероятно) , HOTEL "OTDIH" , и подобни ... Даже Емо ми показа счупената пейка на която се запознал с жена си (отдавна било) , още си е счупена и същата...
Равносметката – 250 км на Африка Туин , разход 5.8 л/100км , и изводи – колкото и да сте облечени , при минусови температури все на някоя част ще ви е студено – на мен въпреки подгревите ръцете ми замръзваха , на лявата сядах от време на време , но поради липсата на круиз-контрол , дясната изнесе цялата тежест на карането : D . Визьор на каска – не вярвам да съществува технология , която да предпазва от запотяване при такива условия , просто го държах полуотворен. Краката също са слабо място , може би още чифт чорапи щеше да компенсира студа. Лед по пътя – от това няма спасение ...
Варна , лебеди ...
Балчик
Битката при Калиакра
и скалите
Фарът в Шабла
и постапокалиптичният кей ..
Студена красота - Дуранкулак - къмпинга
... и границата
Емил на езерото
и Аз на езерото
Понеже бяхме огладнели , поседнахме в комплекс "Златна рибка" , като аз се погрижих да набавя менюто
Направиха ми забележка за сексуалният подтекст на тази снимка , но в предвид ситуацията , това , както се досещате , не звучи сериозно ...
Намирах се във Варна от няколко дни , по традиция със семейството празнувахме края на годината там, да си видя тъщата и т.н... Докато пиехме кафе с двамата Емиловци , мотористи , по големият изрази сериозно желание да се повозим, щял да ми даде и единият си мотор , да ме облече и да ме разведе из региона. Нищо лошо или необичайно , като изключим това че беше зима , температурите около и под нулата , тук там лед и сняг. Не разсъждавах много и определихме деня , но докато се прибирах , желанието ми да карам мотор лека полека се изпари . С тайна надежда да ми се скарат и спрат от подобно неразумно деяние споделих какво ще правя в къщи, но жена ми ме срази с отговора „ До пет гледай да се прибереш че ще идват гости” , а дъщеря ми ме довърши с „ Вземи ми апарата да снимаш „ , дори без да вдигне глава от лаптопа – в какво семейство живея само !
Първи чифт чорапи , втори чифт чорапи , панталон , после дънки , на горе по леко , тъй като ми отесня якето , а и Емо ми беше обещал кожено – като рокерите. Когато пристигнах пред гаража , той вече беше готов , изкарал машините и даже ги подгрял, до колкото е възможно при дадените условия . Сложих двата чифта ръкавици , обещаното яке и мотоботуши , и се пласирах на Африката , ВеЕфЕра не ме блазнеше. А и нямаше ГО , по пътя на сам се бях сдобил вече с акт. Понеже за около минута Емо беше забравил подгрева на дръжките, се наложи да побутаме напред назад, но в крайна сметка потеглихме успешно. Зареждане на ОМВ , и све(и)рка на температурите – на въздуха минус 5 , мотора леко загрял , стъклото на шлема – запотено , дори и във вдигнато положение. Свежо време !
Поехме на север ...
Имах намерение да опиша по подробно маршрута, но ще извлека само есенцията от пътуването , региона на северното черноморие е познат на повечето хора . Различното в случая беше точно периода за обиколка с мотор – всичко изглежда по друг начин – дървета , небе , плажове , морето и всичко това вписано в безлюдния пейзаж – почти пълна липса на движение и хора , което , както знаете е невъзможно да се види по друго време в този район . Направо друга гледна точка : ) . Върнаха ми се спомените от годините , когато мятах раницата на мотора и тръгвах почти без цел и посока , щастливи времена , концертите в Каварна , Джулая , мириса на водорасли , огъня на плажа ... Отново се удивлявах на надписите от рода "Трейшън клифс голф"( Тракийски скали голф , вероятно) , HOTEL "OTDIH" , и подобни ... Даже Емо ми показа счупената пейка на която се запознал с жена си (отдавна било) , още си е счупена и същата...
Равносметката – 250 км на Африка Туин , разход 5.8 л/100км , и изводи – колкото и да сте облечени , при минусови температури все на някоя част ще ви е студено – на мен въпреки подгревите ръцете ми замръзваха , на лявата сядах от време на време , но поради липсата на круиз-контрол , дясната изнесе цялата тежест на карането : D . Визьор на каска – не вярвам да съществува технология , която да предпазва от запотяване при такива условия , просто го държах полуотворен. Краката също са слабо място , може би още чифт чорапи щеше да компенсира студа. Лед по пътя – от това няма спасение ...
Варна , лебеди ...
Балчик
Битката при Калиакра
и скалите
Фарът в Шабла
и постапокалиптичният кей ..
Студена красота - Дуранкулак - къмпинга
... и границата
Емил на езерото
и Аз на езерото
Понеже бяхме огладнели , поседнахме в комплекс "Златна рибка" , като аз се погрижих да набавя менюто
Направиха ми забележка за сексуалният подтекст на тази снимка , но в предвид ситуацията , това , както се досещате , не звучи сериозно ...
докато не изрева на умряло..
Спорна и успешна 2012 и много километри..............
На Коледа - по асфалта ... друго си е като мен - втора поредна Коледа - в гората 
Коментар