Tweet
Това кратко пътешествие ми се мъдреше из главата по съвсем различен начин, но да поясня: От много четене на експедиционния раздел на форума и на мен ми се пропътува насам-натам. Принципно обожавам пътуването под всякаква форма, дали ще е с кола, мотор, влак, валяк или колело….важното е да се пътешества.
Та, от началото на годината бях си решил да направя по-дълъг трип с мотора, който да бъде комбинация от офф роуд и асфалт. Първоначалния план беше от София да се тръгне към Малко Търново през Рила, Родопите, Странджа и после да се стигне до Инеада, където да къмпинговам с приятели. Е хубаво де, ама приятелите решиха, че ще е Иракли и аз поради ограниченото време реших да го направя основно по асфалт по третокласни пътища из селата, които „сечат” Балкана, демек по стария път за Ботевград, после Тетевен през с. Черни Вит и т.н. само по пътища дето рядко има движение. Дори си намерих съратник, но мотора отказа…заради една жичка не искаше да запали и минаха 10 дни докато се разбере от какво е. Най-накрая септември трябваше да съм на сватба в Св. Тома до Созопол…казах си – ако не сега кога, теглих една майна на задната ми гума, дето хич не е за асфалт и тръгнах със следния план да стигна за 1 ден до морето по хич-не-най-прекия-път:
С розово е първоначално планирания маршрут, а с зелено реално минатия. Причината да не мина през Трявна е в това, че просто нямаше никакво време за целта…ако се бях забавил би било абсурд да стигна Бургас на края на втория ден. Реално маршрута ми бе това:
А по странното, което ми направи впечатление едва вкъщи беше графиката за денивелацията на трипа:
Изненадах се, когато видях, че най-високата точка на пътуването е била не в Стара Планина, а в Средна гора. Цялото пътуване ми почна малко мудно, защото мотора хич не е пригоден за подобни преходи, а за хард офф роуд, но нали е Dual sport, та би трябвало да се справи. Купих една раница за 12 лв., още толкова за ластици и вече имах меки дисаги, произведение на изкуството:
Найс, а
Реално пътя се опъна на излизане от Горна Малина в посока с. Байлово, прав и празен, почти това което търсех:
В Байлово спрях да проверя как е моята система на връзване на багажа и снимах читалището с паметника пред него. Малко хора знаят, че това е родното място на едни родолюбив българин, описал бита на българското село – Елин Пелин, негов е и паметника:
Следващата ми цел след Байлово е с. Каменица, родното място на друг голям българин, едната ми баба. Пътя след Байлово си става откровен офф роуд, поради отворените огромни дупки и нулева поддръжка на пътя, благодарен, че съм с офф роуд мотор стигнах до самата отбивка водеща към селото и започна да се вижда колко бързо природата си завзема загубените от човека територии:
Едновременно с това забелязвам и приятни за офф роуд хълмчета навсякъде по пътя:
Продължих по изоставеният от поддръжка път, който се вие през Средна гора.
За пореден път си обещах, че е необходимо да се отделят няколко дни за сериозен офф роуд из тази планина, всичко е така диво и девствено, че те омайва:
Пристигнах в с. Каменица, което е разположено в красива долина. Напоследък добива популярност с махалите си, където се купуват много места за вили. Напълно разбираемо е, защото е близко до София и Пловдив, а е страшно красиво и спокойно място, където човек е заобиколен от прекрасна природа. Снимката е от самия вход на селото и като човек види тая двойна мантинела направо се чуди що ли за пропаст има, а то е една доста малка рекичка:
Стигам и до първия туристически (за мен) обект – къщата, където баба ми е израснала като дете:
Стряхата тъжно се е надвесила над коларския път, подпряна от многото години и липсата на обитатели. Реално, въпреки кирпичената сглобка, къщата е направена по-устойчива на времето от много съвременни произведения на „качествени строители” :
От Каменица се отправям към с. Петрич, пътя става тесен, но с уникални приятни завой, които дори не спирам да снимам, толкова ми е кеф че карам по тях. На едно място в началото ми направиха впечатление склоновете отстрани на пътя, подобни голи сипей са характерни и за Балкана:
Следващата ми спирка за снимка е на изхода на с. Петрич в посока Панагюрище. Това е прекрасната долина на река Тополница, за момент ми се прииска да не бях дошъл с мотора, а просто на пикник. Не зная как ви се струва на снимката, но на живо мястото беше приказно:
Продължих към Панагюрище с идеята от там да стигна до Копривщица по път, който не съм минавал. Така или иначе бях си решил да минавам през колкото се може повече от 100те национални туристически обекта. Като малък съм бил и в Панагюрище и в Оборище и къде ли още не, но уви са ми останали само детски спомени. И без това минавах близо до историческа местност Оборище, реших да се отбия с 5-6 км и да си припомня отдавна видяното:
На паметника ясно си личи къде е дълбано – това е мястото на името на предателя, който е издал априлското въстание :
Днес местността е облагородена, прекрасна алея води от паркинга до самата местност:
А междувременно на самия паркинг вече беше построена сцена в очакване на мотосъбор…
На тръгване успях да заснема само един от десетките мотористи, които отиваха на събора:
Всички ми махаха, мислейки си, че съм се объркал, ама аз си имах цел за постигане
Но поне видях каква е разликата отпреди 130 години и сега: 
Пак е събрание, ама по вида на пристигащите мотористи май целта не беше „Освобождаване на България”, а „Каране на мотор без каска”…уви повечето пристигащи разчитаха на това си право. Лично мен ме дразни и не го разбирам.Продължих към Панагюрище и в града срещнах друг колега с ДРЗ, той си помисли, че съм местен, защото имало поне 4 ДРЗа в града:
За съжаление времето напредваше и не можах да се порадвам хубаво на града...Продължих и не след дълго се озовах пред Стрелча:
Града не е голям, но условия за офф роуд има достатъчно. Мрежата от черни пътища започва веднага след къщите:
От там към Копривщица следва изкачване по живописен път. На нещо като паркинг спрях да пия вода и видях тези камъни, изникнали в гората:
Пейзажа към долината също го биваше:
Но истински се очаровах, когато стигнах до този заслон:
Едната му стена практически е скалата, вътре беше пригодено за много хора с добре направено барбекю и камина, които умишлено не съм снимал, за да ги проверите сами:
И идеята на заслона бе хубава:
Гледката от там….сама говори за мястото:
Продължих и след няколко завоя се озовах на поредното място за фрирайд ендуро:
Не знам защо, но много обичам да се заигравам по такива места – някак си имаш чувството, че можеш да минеш навсякъде по тези хълмове с ендурото, пък и мястото си го бива, дори само за тренировка. Не след дълго отново спрях за да снимам нещо, което минаваше наистина отвсякъде с лекота:
Уви, не съм орнитолог и не мога да кажа каква беше птицата, ама не беше никак малка, макар и на снимката да се вижда като чавка. Стигнах в Копривщица:
И седнах да хапна от любимите ми пърленки там, но не се справиха с яйцата по панагюрски:
Верния кон, си почина и той:
и поехме по добрия стар подбалкански път, с чудните гледки отстрани:
В следващите няколко километра ми се наложи да направя рекламация на меките ми куфари и прибягнах до нова система за закрепване, която ми отне едни 10-15 минути, но пък беше непоклатима в буквалния смисъл да думата. ВНИМАНИЕ ! Не копирайте, че е патентована вече
Следващата спирка по културно историческия ми маршрут бе Клисура:
Паметника на Боримечката, хвърлящ огромен камък е впечатляващ – сложен е на място, около него е добре подържано, пък и на живо е грехота да не спре човек да го погледне за минута дори:
Спрях за печат и разглеждане на историческия музей и се отправих към другата страна на града, за да се кача над него малко по офф роуд, е цял ден за това си мислех, пътя тръгна от началото на една долина:
И бързо се изкачва над града:
Отсрещното било също хваща око за ендуро:
А пътя свързващ Клисура и Копривщица по офф роуд е достатъчно приемлив и за прежалена лека кола:
На билото, на което се качих имаше интересна гледка към подбалканския и неговите мостове:
и още по интересно хълмче за покоряване:
Това е продължението на пътя към Копривщица:
А това e гледката от интересното хълмче към Клисура и началото на розовата долина:
Ето и пътя, по който дойдох…със слаб трафик вече
Насладих се напълно на гледката и поех надолу към началото на пътя.
Вече в розовата долина на път за Сопот...прецених, че няма как да успея до Бургас, заради липсата на време...
В Сопот бях решил да нощувам, поради късния вече час на снимките...отправих се към площадката за кацане на парапланеристите и заварих следния уъркшоп:
В небето вече нямаше крила:
А аз бях просто доволен и с бира в ръка:
Извадих късмет със спането и приятелите - много обичам Сопот и живота на парапланеристите. Човек като започне да лети веднъж и това му стане хоби, а от там и мания и някак си започва да гледа по различно на нещата от живота. Това се забелязва у всеки един парапланерист малко или много. Това са хора, които излъчват много спокойствие и винаги ми е приятно в тяхната компания, посмях се доволно, погледах началото на някакво шествие по залез слънце:
срещнах много приятели, сладки приказки с всички, мечти за летене и спах като къпан тази вечер. Медена работа
Така завърши моя ден 1 на кривото ми пътуване до морето....очаквайте продължение
Та, от началото на годината бях си решил да направя по-дълъг трип с мотора, който да бъде комбинация от офф роуд и асфалт. Първоначалния план беше от София да се тръгне към Малко Търново през Рила, Родопите, Странджа и после да се стигне до Инеада, където да къмпинговам с приятели. Е хубаво де, ама приятелите решиха, че ще е Иракли и аз поради ограниченото време реших да го направя основно по асфалт по третокласни пътища из селата, които „сечат” Балкана, демек по стария път за Ботевград, после Тетевен през с. Черни Вит и т.н. само по пътища дето рядко има движение. Дори си намерих съратник, но мотора отказа…заради една жичка не искаше да запали и минаха 10 дни докато се разбере от какво е. Най-накрая септември трябваше да съм на сватба в Св. Тома до Созопол…казах си – ако не сега кога, теглих една майна на задната ми гума, дето хич не е за асфалт и тръгнах със следния план да стигна за 1 ден до морето по хич-не-най-прекия-път:
С розово е първоначално планирания маршрут, а с зелено реално минатия. Причината да не мина през Трявна е в това, че просто нямаше никакво време за целта…ако се бях забавил би било абсурд да стигна Бургас на края на втория ден. Реално маршрута ми бе това:
А по странното, което ми направи впечатление едва вкъщи беше графиката за денивелацията на трипа:
Изненадах се, когато видях, че най-високата точка на пътуването е била не в Стара Планина, а в Средна гора. Цялото пътуване ми почна малко мудно, защото мотора хич не е пригоден за подобни преходи, а за хард офф роуд, но нали е Dual sport, та би трябвало да се справи. Купих една раница за 12 лв., още толкова за ластици и вече имах меки дисаги, произведение на изкуството:
Найс, а
Реално пътя се опъна на излизане от Горна Малина в посока с. Байлово, прав и празен, почти това което търсех: В Байлово спрях да проверя как е моята система на връзване на багажа и снимах читалището с паметника пред него. Малко хора знаят, че това е родното място на едни родолюбив българин, описал бита на българското село – Елин Пелин, негов е и паметника:
Следващата ми цел след Байлово е с. Каменица, родното място на друг голям българин, едната ми баба. Пътя след Байлово си става откровен офф роуд, поради отворените огромни дупки и нулева поддръжка на пътя, благодарен, че съм с офф роуд мотор стигнах до самата отбивка водеща към селото и започна да се вижда колко бързо природата си завзема загубените от човека територии:
Едновременно с това забелязвам и приятни за офф роуд хълмчета навсякъде по пътя:
Продължих по изоставеният от поддръжка път, който се вие през Средна гора.
За пореден път си обещах, че е необходимо да се отделят няколко дни за сериозен офф роуд из тази планина, всичко е така диво и девствено, че те омайва:
Пристигнах в с. Каменица, което е разположено в красива долина. Напоследък добива популярност с махалите си, където се купуват много места за вили. Напълно разбираемо е, защото е близко до София и Пловдив, а е страшно красиво и спокойно място, където човек е заобиколен от прекрасна природа. Снимката е от самия вход на селото и като човек види тая двойна мантинела направо се чуди що ли за пропаст има, а то е една доста малка рекичка:
Стигам и до първия туристически (за мен) обект – къщата, където баба ми е израснала като дете:
Стряхата тъжно се е надвесила над коларския път, подпряна от многото години и липсата на обитатели. Реално, въпреки кирпичената сглобка, къщата е направена по-устойчива на времето от много съвременни произведения на „качествени строители” :
От Каменица се отправям към с. Петрич, пътя става тесен, но с уникални приятни завой, които дори не спирам да снимам, толкова ми е кеф че карам по тях. На едно място в началото ми направиха впечатление склоновете отстрани на пътя, подобни голи сипей са характерни и за Балкана:
Следващата ми спирка за снимка е на изхода на с. Петрич в посока Панагюрище. Това е прекрасната долина на река Тополница, за момент ми се прииска да не бях дошъл с мотора, а просто на пикник. Не зная как ви се струва на снимката, но на живо мястото беше приказно:
Продължих към Панагюрище с идеята от там да стигна до Копривщица по път, който не съм минавал. Така или иначе бях си решил да минавам през колкото се може повече от 100те национални туристически обекта. Като малък съм бил и в Панагюрище и в Оборище и къде ли още не, но уви са ми останали само детски спомени. И без това минавах близо до историческа местност Оборище, реших да се отбия с 5-6 км и да си припомня отдавна видяното:
На паметника ясно си личи къде е дълбано – това е мястото на името на предателя, който е издал априлското въстание :
Днес местността е облагородена, прекрасна алея води от паркинга до самата местност:
А междувременно на самия паркинг вече беше построена сцена в очакване на мотосъбор…
На тръгване успях да заснема само един от десетките мотористи, които отиваха на събора:
Всички ми махаха, мислейки си, че съм се объркал, ама аз си имах цел за постигане
Но поне видях каква е разликата отпреди 130 години и сега: Пак е събрание, ама по вида на пристигащите мотористи май целта не беше „Освобождаване на България”, а „Каране на мотор без каска”…уви повечето пристигащи разчитаха на това си право. Лично мен ме дразни и не го разбирам.Продължих към Панагюрище и в града срещнах друг колега с ДРЗ, той си помисли, че съм местен, защото имало поне 4 ДРЗа в града:
За съжаление времето напредваше и не можах да се порадвам хубаво на града...Продължих и не след дълго се озовах пред Стрелча:
Града не е голям, но условия за офф роуд има достатъчно. Мрежата от черни пътища започва веднага след къщите:
От там към Копривщица следва изкачване по живописен път. На нещо като паркинг спрях да пия вода и видях тези камъни, изникнали в гората:
Пейзажа към долината също го биваше:
Но истински се очаровах, когато стигнах до този заслон:
Едната му стена практически е скалата, вътре беше пригодено за много хора с добре направено барбекю и камина, които умишлено не съм снимал, за да ги проверите сами:
И идеята на заслона бе хубава:
Гледката от там….сама говори за мястото:
Продължих и след няколко завоя се озовах на поредното място за фрирайд ендуро:
Не знам защо, но много обичам да се заигравам по такива места – някак си имаш чувството, че можеш да минеш навсякъде по тези хълмове с ендурото, пък и мястото си го бива, дори само за тренировка. Не след дълго отново спрях за да снимам нещо, което минаваше наистина отвсякъде с лекота:
Уви, не съм орнитолог и не мога да кажа каква беше птицата, ама не беше никак малка, макар и на снимката да се вижда като чавка. Стигнах в Копривщица:
И седнах да хапна от любимите ми пърленки там, но не се справиха с яйцата по панагюрски:
Верния кон, си почина и той:
и поехме по добрия стар подбалкански път, с чудните гледки отстрани:
В следващите няколко километра ми се наложи да направя рекламация на меките ми куфари и прибягнах до нова система за закрепване, която ми отне едни 10-15 минути, но пък беше непоклатима в буквалния смисъл да думата. ВНИМАНИЕ ! Не копирайте, че е патентована вече
Следващата спирка по културно историческия ми маршрут бе Клисура:
Паметника на Боримечката, хвърлящ огромен камък е впечатляващ – сложен е на място, около него е добре подържано, пък и на живо е грехота да не спре човек да го погледне за минута дори:
Спрях за печат и разглеждане на историческия музей и се отправих към другата страна на града, за да се кача над него малко по офф роуд, е цял ден за това си мислех, пътя тръгна от началото на една долина:
И бързо се изкачва над града:
Отсрещното било също хваща око за ендуро:
А пътя свързващ Клисура и Копривщица по офф роуд е достатъчно приемлив и за прежалена лека кола:
На билото, на което се качих имаше интересна гледка към подбалканския и неговите мостове:
и още по интересно хълмче за покоряване:
Това е продължението на пътя към Копривщица:
А това e гледката от интересното хълмче към Клисура и началото на розовата долина:
Ето и пътя, по който дойдох…със слаб трафик вече
Насладих се напълно на гледката и поех надолу към началото на пътя.
Вече в розовата долина на път за Сопот...прецених, че няма как да успея до Бургас, заради липсата на време...
В Сопот бях решил да нощувам, поради късния вече час на снимките...отправих се към площадката за кацане на парапланеристите и заварих следния уъркшоп:
В небето вече нямаше крила:
А аз бях просто доволен и с бира в ръка:
Извадих късмет със спането и приятелите - много обичам Сопот и живота на парапланеристите. Човек като започне да лети веднъж и това му стане хоби, а от там и мания и някак си започва да гледа по различно на нещата от живота. Това се забелязва у всеки един парапланерист малко или много. Това са хора, които излъчват много спокойствие и винаги ми е приятно в тяхната компания, посмях се доволно, погледах началото на някакво шествие по залез слънце:
срещнах много приятели, сладки приказки с всички, мечти за летене и спах като къпан тази вечер. Медена работа
Така завърши моя ден 1 на кривото ми пътуване до морето....очаквайте продължение
..като доста от тези, по които си минал. Минах по подобен маршрут за Бургас два дена преди датата на снимките. По подбалканската се включих преди Калофер , минавайки преди това през Г.Домлян,и също минах през Твърдица, но оттам по някакви забутани селски пътища през с.Бяла паланка излезнах за малко на пътя Сливен-Елена и хванах някакво пътче за Раково,Нейково, Катунище, Медвен, Садово, Сунгуларе..и Бургас. За съжаление не мога да направя пътепис, защото не снимам. Трябва да измисля начин да снимам в движение. Инак прехода го направих за 12часа..но имаше също посещение на исторически обекти в Старосел.
Естествено на втората сватба имах поглед на нещо средно между хеви метъл в дискотека и монахиня в секс шоп - хем не знаеш какво става, хем е голяма забава
Коментар