Предавателни числа

[petar_ray]

Здравейте,

След три седмици на работа и три предстоящи почивни дни, пеперудите в стомаха ставаха неконтролируеми.
Бях си намислил да сменя предавателното число на крайното предаване по две основни причини:
- ситната вибрация между 4 и 5хил об/мин, което на 5та беше в най-употребявания диапазон
- разхода
Бях подбрал пиньони и верига от TDM и трябваше да ги сменя с оригиналните(те си бяха за смяна).
С помощта на Николай - флейтата - един от най-старите моторджии в Габрово, извършихме интервенцията и в 14:30 се озовах на пътя, в един прекрасен септемврийски ден. Без планове, без належащи ангажименти и с пеперуди в стомаха.
Набързо прекочих до дома, смених екипа, потърсих камерата(нямаше я, нищо ще щракам с телефона) и се оставих на мотора да ме заведе където иска.
На разклона за Узана и Шипка той зави на ляво, включих 5-та и отлетяхме.
Пътя за Шипка е "учебник", много е приятен, а с новото предване си пасвахме страхотно. Плавни, дълги скорости, никаква загуба на мощност, нямаше ги паразитните шумове на старото предване...еееех!
На върха свих на дясно по римския път и спрях да потърся гледката:
На Юг

На Север

Пих кафе и кола, с две цигари, позяпах пътникопотока и мотора зави към Бузлуджа. Побутнах го към стария проход, поклатихме се малко и се отказахме. От двамата аз не си падам по безцелния офроуд. Върнахме се при оръдията на 9-та батарея.
Пак потърсих гледката:

Поехме по разклона за Бузлуджа. Стар, разбит път, но през същинската гора. Подминах и се върнах да снимам:

Пътя от време на време пробиваше до южния склон и гледките си заслужаваха спиранията.
Язовир Копринка в маранята.


Тук някъде ароматите на есенни треви ме превзеха. Излязохме на поляната под върха, спрях, разхвърлях се и седнах на тревата.

Умишлено не гледах към паметника. Не го разбирах. Знаех историята разбира се, но...иначе беше внушителен...и на страхотно място...и не бях ходил...

...реших да се кача. Пътя подминава разклонението за Казанлък и доста приятно извива нагоре.
Сигнах до края му, под сами паметника.


Гледките от върха

...и наоколо


Една мацка се появи от отсрещня хълм. Носеше трипод с професионален фотоапарат. Приближи се на хвърлей, свали си потника, метна го над главата си и апарата и заснима срещу залеза...
Попуших, позяпах, бях нахранил пеперудите и поех бавно надолу. Беше около 18:30, слънцето все още печеше...но някак меланхолично, септемврийски.
Закопчах се до горе, включих 2-ра и пуснах газта. На втория завой стадо коне пасеше кротко.

Хванах отбивката за Казанлък и слязох по южния склон. По равното харесах още веднъж предавателното число и преговорих прохода от Юг на Север.

Поздрави,
Петър

[egerchev]

От: Предавателни числа

Като малка есенна импресия. Хареса ми . Благодаря! Само не разбрах : Мацката под потника имаше ли нещо ?

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Червен сутиен и къси панталонки. Изглеждаше много заета със заниманието си. Напълно я разбирам - там гледките са неизброими и в зависимост от положението спрямо слънцето можеш да щракаш ли щракаш...

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Понеже съм "загори тенджера" днес не свърших кой знае какво. Към 15:30 изкарах машината и потеглихме. Пак щях да щракам с телефона.
Този път на разклона за Шипка и Узана завихме на дясно.
На два пъти ми се стори, че като лягам в завоя някой сякаш ме побутва да падна...сякаш имаше пясък.
На изхода за Узана има отбивка в ляво - от там е минавал стария проход през Балкана. Едно мостче, няколко стотин метра по отбивката и спираме на извора Вонеща вода.
Някога отдавна един турчин прекарвал стадото си през прохода и спрели там да пренощуват. Детенцето му имало перде на очите. Не знам защо турчина оставил детето и един ратай там и продължил през прохода.
След три дни се върнал и от това, че детето си играело на поточето било прогледнало.
Турчина направил чешма там. Тя тече и до днес, въпреки няколкото иманярски набега с взривове, от които дебита е силно намалял.
Налагало ми се е и съм се лекувал с тази вода. Да, историята е вярна.

Там винаги някой пълни туби, понякога е голяма навалица. Възрастна двойка пълнеше 10 литрови туби и докато чакаха, хапваха сладко.
Попитах и ме пуснаха да си налея шишето, измих си и очите. Всеки път като го направя там и сякаш цветовете стават по-ярки.
Може би затова чак сега видях, че предната ми гума е почти на капла. Ами сега?
Ето кой ме е бутал по завоите. Не беше съвсем на нула и реших да я напомпя. Разбира се помпа нямах и пак се примолих на двойката. Толкова сладко си режеха доматите с попската чекия, че се заизвинявах задето им развалям обяда.
Мъжът извади помпа "класик" и ми я подаде. Запомпих мъжката. Поне от 5 години, каза после той, не и беше сипвал масло и тя хващаше едва в края.
Някъде около 200 помпи!!!...нищо, иначе какво?
Реших да не се прибирам веднага, а да изчакам - щом не спадаше веднага можеше и да продължа. Обърнах се към реката.

Две цигари по-късно гумата не даваше признаци на маловъздушие, сложих каската, махнах на двойката за чао и завих към Узана.
Пътя е притен за каране, изкачва и се вие през букова гора. Минах Стомонеците и Зелено дърво и излязох на "Тота Венкова".

Някога д-р Тота Венкова е построила тзи сграда за болница за деца с белодробни заболявания. През моето детство там се ходеше на лагери. Там карах и НВО(начално военно обучене).Сега беше запустяло...

Малко по-нагоре беше старта за планинския рали шампионат и полигона където ни учеха да стреляме.

Няколко завоя по-късно подминах една гледка и се върнах да снимам.

Малко по-късно

Излязох на билото и спрях пред знака за най-голямата планинска поляна.



Около нея се вие асвалтов път, исках да я видя от всякъде.
Спях пред хижата под нея. От там излязоха група жизнерадостни пенсионери. Побързах да снимам преди да минат пред обектива.


Една палава баба викна на друга, че щяла да яхне мотора и да я изпревари. Ухилих им се и продължих.
Чешма от каменни блокове и друг ъгъл към поляната:



После от горе:

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Не ми стигна мястото.



Продължих по пътя около поляната. Групата пенсионери бяха окупирали географския център.
Страх ме беше да не ми вземат мотора и да го яхат. Току виж и аз отнесях нещо, за това ги подминах.
Пътя свърши. Започваха пешеходни маршрути.



Една жена се зададе от към лабораторията на баба Яга, подмина ме и се спря.
- Добър ден! На къде сте се запътили?
- На никъде...скитам - вдигнах рамене. Това изглежда беше правилния отговор и ми се размина - не ме сготви.



Върнах се по пътя. Палавите пенсионери се бяхя сгъстили около сами географския център.



Почтително подминах, свих по един черен път и излязох над хижата на Импулс. Нея не снимах, но едно бунгало ми хареса.



Свих нагоре към Еделвайс. Спрях заради червения нанос.



Няколко снимки и отгоре:



С облаците идваше и края на почивните дни:



Попуших. Захладя, притъмня. Погледнах си предната гума, запалих и се спуснахме.

Поздрави,
Петър

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Измина още една работна седмица. В Събота заклех сина да ми помага за предната гума и се захванахме. Бях изчел и изгледал съвети и видео, но не го бях правил, не и без централна стойка.
Да не изпадам в подробности, справихме се. Направо смених вътрешната, защото на старата имаше поне 4 лепенки, в незавидно състояние.

След кратък семеен съвет избрахме посоката - Деветашката пещера и Крушунските водопади.
Поехме по "царските" пътища - Габрово - Ловеч - Летница. Пътя е познат до Ловеч. После поне за мен беше нов. Беше хубав, класически и приятен за каране. По знаците се ориентирахме достатъчно добре.
Деветашката пещера е скрита в един пролом прорязан от р.Осъм в Деветашкото плато. Стигнахме на паркинг на платото, от който се поема по пешеходна пътека(спускане), около 1км.


Моста към нея е бил разрушен, сега 3ма строяха нов.



Входа на пещерата - изведнъж те лъхва хлад.



Пещерата е била използвана за хранилище на Държавен резерв за храни и петрол. Петрол...как може?!? Стояха огромните постаменти под цистерните и стъпките на тръбопроводите.
Пещерата е в карстов район, скалата е някакъв много ронлив варовик. През нея тече кристално чист поток и там където стига светлината живеят зелени мъхове, а иначе кафеви. Палитрата от цветове, окната от горе, ехото и мащаба те превземат и само се оглеждаш безмълвно. Има и такива на които не им действа така, разбира се - викат, свирят, напомнят за себе си, колкото да не забравяш че си в Бг.
Гледки:





Левия ръкав е тъмен и влажен. По тавана се чуват прилепи. Около теб капе, но не знаеш какво, по пода се вижда гуано.



На излизане се чувстваш различно - цветовете, светлината, миризмите, температурата...



Приказно място. Вижте го преди да го комерсиализират.

[petar_ray]

От: Предавателни числа

20км по-нататък е село Крушуна. Пътя е все така хубав, даже на места с нов асфалт, който "плаче" за някой заблуден претоварен тир.
В селото спряхме за цигари и вода.
"Супермаркет", млада продавачка:
- Добър ден, Имате ли цигари?
- Не, в цялото село не се продават.
- Така ли? А какво пушите?
- ... в съседното село, на х км... - вдига рамене.
- ОК, ще ви видя водопадите без да пуша.
По-нататък табели, празен паркинг, в страни знак "Забранено паркирането" с две редици коли под него.
Спираме и ние, заключваме и поемаме пеша.


Първи впечатления. Съпружески диалог:
- Ауу, какво е това. Каква е тази синя вода? Мръсна ли е? - проговаря моята "съвест".
- Не бе, синее щото е много чиста, а тук е дълбоко - авторитетно, логично и невярно се произнасям аз.



Плащаме вход и се заизкачваме. За разлика от пещерата тук връщането ще е лесно.



Започвам да се вглеждам продължително "Бре! Все по-красиво, все по-необяснимо."



Хилави мостчета и дървени стъпала и водят все по-нагоре. Някъде се изчакваме за да се разминем.



От върха водопада се разделя на други два. Десния е бистър, левия синее силно. Той се процежда през една скала, може би от там разтваря и се насища с някакъв варовик. После ръкавите се събират и синьото превзема.


Странните прагове по-надолу вероятно се образуват от паднали листа и треви, насищайки се с варовик...или пък не.

На излизане от Крушуна свихме след табела за Севлиево и минахме през Крамолин - Агатово - Малък вършец. Последното е в стил стар коларски проход и не е много приятно през нощта.


Прекрасна раходка беше.

Поздрави,
Петър

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Неделя. Сутринта започва нервно...утре е Понеделник, имам много работа...кафето ми нагарча.
Моята нежна половинка глади и в погледа и набързо прочитам онези 10 страници обвинителен акт за всичко лошо, което и е поднесъл живота с мен. После навежда очи...малко са, ще напише още толкова.
Хлапетата се излюпват едно по едно и въобще не ги е еня за глобалното затопляне, или че лятото си отива, или...ех и аз съм хлапе.
Преглеждам това-онова по мотора, позабърсвам го и тръгвам.
Слизам в Габрово, зареждам бензин и още не знам на къде отивам. Не знам и името на пътеписа. Поемам на Север, но на кръстовището обръщам и хващам към Петкова нива. Стръмен павиран път, с много дупки. 1ва, 2ра...името на улицата е Орлово гнездо.
Качвам се в местността Градище, при римската крепост. Там е и телевизионната кула.
Пътя приятно вие през отдавна изкуствено залесена борова гора. Дъб, бук и габър бавно си я връщат.



Крепостта е запусната, много забравена. Никое помпозно министерство, нито община, нито музей...само две табели.



Вгледах се в градежа, в разположението.




На част от Градището са изцвъкали телевизионната кула. По същата причина, поради която то е построено там.



Но с различно предназначение. То е било за наблюдение и охрана на пътя. Тя - за преходните ни прищевки.



Слизам бавно през гората, поглеждам към кулата. Грозна...никога не съм я възприемал така негативно.
Минавам през най-рехавия трафик и поемам към една друга крепост от същото време. Там не съм ходил.

[petar_ray]

От: Предавателни числа

5та, 100км/час, 3500об/мин... плавно летим, само слънцето е някак септемврийско. Топло, но ниско. И някак всичко жълтее.
Подминаваме Витата стена над Драгановци, после след баира пистата за мотокрос. Не спирам на чешмата - пие ми се кафе.
В Севлиево - мисля си, докато завивам - е трудно да пиеш кафе. Явно пътя ме е хванал, вятъра е отвял всяка здрава мисъл от главата ми.
Почти пропускам претенциозно кафене и спирам рязко. Тръшвам се на сянка, под тентата и зарейвам поглед в отсрещните кооперации.
Сервитьорка с ниско спортно окачване и отрицателно ЕТ ми кимва въпросително. Излизам с изтъркан номер:
- Хубаво кафе?
- ?!? - понечва да тръгне защото и звучи почти като "Дълго кафе", но се спира с вдигнати вежди.
- Еспресо...хубаво.
- Лаваца или Арабика Мока?
- Кое е по-хубаво?
- Лавацата! - казва сякаш я питам кое е по-скъпо.
Кафето, разбира се не е представата ми за хубаво кафе, но може да пидружи два ротманса. Така и става.
Малко след това сме на изхода за София-Варна и докато се опитвам точно да си припомня неточните инструкции на бивши колеги от Севлиево за Хоталич обърквам детелината и правя обратен завой.
Подминавам Биомет и Идеал стандарт, част от чиято структура съм имал честта да бъда и търся отбивка на ляво по Крушовския баир.
Баира и няколко такива след него свършват, без отбивка в ляво и спирам на разклона за Идилево.



Звънвам на бивша колежка и съответно прекъсвам сиестата и, въпреки че не си признава. Успявам обаче да я развеселя и най-паче да изтръгна разбираеми инструкции.
Връщам се. Карам със 100. Някаква 20 годишна еднодневка, със софийски номер ми се отърква в лявото бедро и малко по-късно спира рязко, за крайпътото заведение, но без да се прибере в дясно. Насреща тир излиза на пътя. Успявам да спра. Сутринта си бях прегледал спирачките.

Правилния път за Хоталич минава през циганската махала - т.нар. Балабан'ца. Поема на горе по крушовския баир, което ще да е вилната зона на Севлиево.
Тесен път между редуващи се къщи в стил прогимназия и такива, в които леглата трябва да са по диагонал...рус или изрусен кон...мъже на средна възраст, с огромни шкембета стоят на пътя и ме изглеждат безизразно, заети са - охлаждат се през шкембетата...завивам на дясно, пътя става черен.
1-2км чакъл и пушилка и излизам на широко.



Паркинг, чешма, сянка, пейки, кошчета за боклук. М-даа, някой тук се грижи, както трябва.



И е разкошно, приближавам се към ръба. Долу Росица вие плодороден меандър.





Двама младежи с Голф отдъхват под сенките. Питам ги дали мога да се кача с мотора до горе.
- Даа! Аз имам приятели с джипове се качват! С този мотор може и да можеш.
Оставих мотора, якето и каската до чешмата. Само заключих кормилото и натъпках всичко в раничката. Поех пеша на горе. Двайсет години по-рано щях да тръгна с мотора.



Докато вляза в гората си мислех, че ако не Петерханзел, то поне някой мъничко по-добър от мене можеше да излезе с мотора.
Влязох между дърветата и завиших критериите - твърдо Петерханзел и нито инч надолу.



Какви приятели, какви джипове...
Само още една мисъл се зароди в главата ми, докато пухтях с широко отворен термостат - кафе с два ротманса и разходка до Хоталич са генерично несъвместими.

Стигнах до външната стена...каква стена само!

[petar_ray]

От: Предавателни числа

...Продължавам през горичката към върха. Редуват се сгради и стената.



Излизам на широко, почти на върха и ... а! Кошче за боклук! И пейки на сянка.



Оглеждам се...стоя разкрачен, не защото зида е тесен(поне 2 метра е), а заради трудното фокусиране до хоризонта и наблизо.
А гледката ме тегли...опитайте!





Обърнах се с гръб към хоризонта и видях как приятелите с джипове са идвали. Някъде по-надолу имаше път до тук.





Бавно заслизах по пътеката. Стигнах до паркинга с чешмата. Хвърлих си тениската и се облях с вода. Попекох се докато изсъхне и попуших.
Разкошно място. Ще доведа хлапетата...и жената, да и нея и това ще е част от тактиката ми, за да не допише онзи обвинителен акт.

Върнах се през вилната зона.
Русия кон го нямаше, не можах да го снимам. Мъжете с големи шкембета бяха отишли да ги напълнят с охладителна течност.

Поздрави,
Петър

[markovivo]

От: Предавателни числа

Чудно!

Изчетох го на един дъх!

[Румен Николов-sineto]

От: Предавателни числа

Леле ,а аз досега въобще не надничах при моторджиите.
Груба грешка от моя страна ,която ще поправя след твоите описания.
Виждаш каквото трябва ,а и умееш добре да го опишеш.Красиво е.
Ще следя с интерес пътуванията ти.

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Благодаря за добрите думи! Удоволствието е мое и не е пълно ако не седна да го споделя.
Това моето не са пътешествия, не и от мащаба на колегите. Надявам се някой ден да правя и аз такива.
За това и не ги отделям в отделни теми, за това и заглавието е почти безсмислено...със същия успех можеше да се казва "Централна стойка".
Във всеки случай се опитвам да опиша и представя места,които не са традиционните и според мен преекспонирани туристически обекти.

[Gichev]

От: Предавателни числа

Е чак пък Петерханзел всъщност слизането беше по-трудно от качването


Благодарение на този разказ сега като ходих до Идилево отскочих да видя крепостта. Гледката отгоре наистина е величествена, определено си заслужава да се види! Благодаря за споделяното продължавай да го правиш

[petar_ray]

От: Предавателни числа

Е чак пък Петерханзел всъщност слизането беше по-трудно от качването
[ATTACH=CONFIG]366772[/ATTACH]

Благодарение на този разказ сега като ходих до Идилево отскочих да видя крепостта. Гледката отгоре наистина е величествена, определено си заслужава да се види! Благодаря за споделяното продължавай да го правиш

Ха, значи сме се видели в Идилево, познах априлята.