Днеска заради хубавото време, предразполагащо за разходка с мотор, а и заради това че жената все още опознава моя край, решихме да направим една разходка до близки забележителности. Предварително бе решено че ще се движим предимно по второстепенни пътища където е възможно (по главните съм карал много бързо според жената)! И така приготвяне, екипиране - умъкване на кожените гащи и якетата и към обяд вече вадехме мотора от гаража. Понеже не му е първо вадене от зимата (преди няколко дена беше голямото палене и псуване), тоя път запали от раз. Жената в пълна бойна екипировка малко трудно се покатерва зад мене и тръгваме , първоначално по Е 79 посока София, но от Струмяни се отклонихме през с. Микрево и се върнахме по второстепенния път от другата страна на р. Струма. Това заобикаляне се наложи за да не минаваме по хлътналия, подкопан от реката мост в местността Стара гара. Та така върнахме се през с. Микрево, с. Драката, с. Вълково и стигнахме до отбивката за с. Кръстилци, над което се извисява Кръстов връх.
Ето го и подкопания мост, по който не посмяхме да минем, а щеше да ни спести едни 20 км.
Напред ни очакваше лошо бетонено пътче, по което някой беше карал преди да се втвърди бетона та имаше изненади. В далечината се вижда върха, от който жена ми искаше да огледа долината на р. Струма
След няколко минути се появиха къщите на с.Кръстилци
Колкото повече се изкачвахме, се разкриваха гледки към планината Славянка и към Пирин.
Вече влизаме в селото! Посреща ни смесица от рушащи се стари къщи, и между тях по някоя пообновена.
Повечето къщи са пръснати сякаш безразборно по баира и до тях не водят улици. Село без улици!
Но пък най-отпред лъщи нова новеничка черква! А пътя се вие през селото, и излиза от другия му край като черно пътче.
Черното пътче ни довежда до микроязовирчето в подножието на върха и продължава да се вие нагоре.
Пристигнахме на голямата поляна под самия връх. От тука нагоре последните стотина метра се взимат пеш! Да ама първо трябва да си починем от возенето !
А наоколо цялата поляна е осеяна с разцъфтели минзухари.
Ето го и подкопания мост, по който не посмяхме да минем, а щеше да ни спести едни 20 км.
Напред ни очакваше лошо бетонено пътче, по което някой беше карал преди да се втвърди бетона та имаше изненади. В далечината се вижда върха, от който жена ми искаше да огледа долината на р. Струма
След няколко минути се появиха къщите на с.Кръстилци
Колкото повече се изкачвахме, се разкриваха гледки към планината Славянка и към Пирин.
Вече влизаме в селото! Посреща ни смесица от рушащи се стари къщи, и между тях по някоя пообновена.
Повечето къщи са пръснати сякаш безразборно по баира и до тях не водят улици. Село без улици!
Но пък най-отпред лъщи нова новеничка черква! А пътя се вие през селото, и излиза от другия му край като черно пътче.
Черното пътче ни довежда до микроязовирчето в подножието на върха и продължава да се вие нагоре.
Пристигнахме на голямата поляна под самия връх. От тука нагоре последните стотина метра се взимат пеш! Да ама първо трябва да си починем от возенето !
А наоколо цялата поляна е осеяна с разцъфтели минзухари.
Коментар