Tweet
Не харесвам чопърите, но пък... все готини хора ги яздят!
Днес бях настроен за лудории. Идеята ми беше, една разходка с леко ендуро, из есенна Странджа. Станах рано, облякох си ризница, наколенки, ботуши и всичко останало, както си му е реда. Отидох в гаража с мотоциклетите и... изненада - акумулаторът на Сузуки-то свършил. Яхнах БМВ-то и у дома, за преобличане, щото няма смисъл да бръмча по асфалта, навлечен като средновековен рицар. Докато измисля кой път да хвана, отбих се до офиса за кафе, с Джамбазов, а и да погледна набързо във форума. Обяд наближаваше бързо. Тъкмо реших да карам, както казва Иво Марков: "тръгвам и на кръстовището решавам дали да продължа направо, или да завия" и ми звънна телафона. Бат Димо имал идея, да покараме към Ропотамо. Речено, сторено. Изсипахме се, пет-шест мотоциклета, на "капанчето" на Ропотамо. Хапваме рибена чорбичка и се хилим за щяло и нещяло.
Нечий телефон звънна. Един от "братята", решил да се присъедини към нас по-късно, но закъсал в района на Алепу. Набързо приключихме с чорбичките и газ към местопроишествието.
Оказа се, че скоростите са отказали.
Бат Димо, дори залегна отдолу, да види, дали не виси нещо под картера:
Кратко съвещание.
Няколко телефонни разговора...
и бусът-спасител е на път към нас.
Междувременно, към спасителната група се присъедини и един рокер от далечен Перм. Компанията стана международна.
Иде, иде... дългоочакваният бус-спасител.
Като не може да върви сам, можем да го бутаме.
Колко тежи едно Кавазаки?! Ей сега го мятаме в буса:
Вдигай, вдигай!
Донатикайте го!
Привързване на "болния" към "линейката".
На път към Бургас, колоната завършва със спасителния бус.
"Линейката" поизостана малко... Много бързо карат тия чопъристи.
Сега трябва внимателно да свалим "болния":
Да свалиш е по-лесно, отколкото да вдигнеш...
Това е краят на "спасителната" акция:
Съжалявам за качеството на снимките, но винаги когато има нещо за снимане, се оказва, че фотоапаратът ми си стои у дома. Добре, че съвременните телефони, освен всичко останало, могат и да снимат...
Днес бях настроен за лудории. Идеята ми беше, една разходка с леко ендуро, из есенна Странджа. Станах рано, облякох си ризница, наколенки, ботуши и всичко останало, както си му е реда. Отидох в гаража с мотоциклетите и... изненада - акумулаторът на Сузуки-то свършил. Яхнах БМВ-то и у дома, за преобличане, щото няма смисъл да бръмча по асфалта, навлечен като средновековен рицар. Докато измисля кой път да хвана, отбих се до офиса за кафе, с Джамбазов, а и да погледна набързо във форума. Обяд наближаваше бързо. Тъкмо реших да карам, както казва Иво Марков: "тръгвам и на кръстовището решавам дали да продължа направо, или да завия" и ми звънна телафона. Бат Димо имал идея, да покараме към Ропотамо. Речено, сторено. Изсипахме се, пет-шест мотоциклета, на "капанчето" на Ропотамо. Хапваме рибена чорбичка и се хилим за щяло и нещяло.
Нечий телефон звънна. Един от "братята", решил да се присъедини към нас по-късно, но закъсал в района на Алепу. Набързо приключихме с чорбичките и газ към местопроишествието.
Оказа се, че скоростите са отказали.
Бат Димо, дори залегна отдолу, да види, дали не виси нещо под картера:
Кратко съвещание.
Няколко телефонни разговора...
и бусът-спасител е на път към нас.
Междувременно, към спасителната група се присъедини и един рокер от далечен Перм. Компанията стана международна.
Иде, иде... дългоочакваният бус-спасител.
Като не може да върви сам, можем да го бутаме.
Колко тежи едно Кавазаки?! Ей сега го мятаме в буса:
Вдигай, вдигай!
Донатикайте го!
Привързване на "болния" към "линейката".
На път към Бургас, колоната завършва със спасителния бус.
"Линейката" поизостана малко... Много бързо карат тия чопъристи.
Сега трябва внимателно да свалим "болния":
Да свалиш е по-лесно, отколкото да вдигнеш...
Това е краят на "спасителната" акция:
Съжалявам за качеството на снимките, но винаги когато има нещо за снимане, се оказва, че фотоапаратът ми си стои у дома. Добре, че съвременните телефони, освен всичко останало, могат и да снимат...
Поздрави на всички "SEABROTHERS"!
Коментар