Tweet
Всичко започна от една сбирка в с.Идилево / мото-къмпинга на Дъг /. Беше споделена идея за разходка до остров Лимнос. Дори не бях чувал за него. Завидях благородно на колегите които щяха да бъдат на тази разходка, и на следващия ден забравих за това. С наближаването на датата обаче, пристъпите на болестта наречена „щипогъзица” се засилиха, и реших да приложа радикална терапия – „гъз път да види”. На 17.06. в 06.00 яхнах верния Жълтурко и газ към Златоград. Явно бях „случил” на бензин , Севлиево – Казанлък за час и половина . Вече изоставах силно от графика, и не съм спирал да правя снимки, то и без това България си я знаем. Севлиево-Габрово-Казанлък-Ст.Загора-Хасково-Кърджали-Джебел-Златоград, без някакви особени проблеми. На КПП-то ми казаха, че група мотори и джип са минали преди двайсетина минути към Гърция. В телефона имах СМС „идвай направо в Кавала”. Тази част от Гърция ми е напълно непозната, ама „Мечка страх, мене – не”, Минах през КПП-то и газ към Ксанти. „Газ” е много силно казано . ТБаси кривия и тесен път... Не’ам думи. Трябва да се мине оттам. Надявам се колегите да са снимали, щото аз естествено, бързах към Кавала. В Ксанти се обърках 2 пъти, гръцки не знам, ама с десетопръстната система се оправих. От Ксанти до Кавала – кеф , ама кефффффф. Прекрасна магистрала!!! Брояча на километража на Жълтурко се въртеше, като брояч на бензиноколонка. Отдавна не го бях карал с 180км/ч толкова километри. Тук-там имаше ограничения 130км/ч, ама много бързах – ферито нямаше да ме чака. Естествено, и в Кавала се обърках веднъж-дваж, ама то си е в реда на нещата 
. Успях пет минути преди ферито да тръгне. Уфффф....
Най-после не бързам за никъде. На борда съм, и се запознавам с групата. Познавах само 2-ма от тях от преди това. Ама хубава групичка бяхме
И от нямане какво да правим се почна едно щракане с фотоапаратите
Кавала между комините на ферибота
Кавала /без комините/
Нек'ва патка на фона на Кавала
Още патки /гларуси/
Ама как бях ожаднял...
За мен е водата
Сейфти фърст
Нек’ви фотографи и фотомодели
Нек’ви фотографи без фотомодели
ТБаси каската
Ей така се спи на ферибот
Що ли пих толкова...
Благополучно стигнахме и ето ни на твърда земя – о.Лимнос
Първа наздравица в хотела
Оказа се че в хотела има и страни, летящо-пълзящи гости
Имаше и папагал, който кукурига, но иначе беше много в час с техниката
Даже и говореше по айфон
Винаги съм се чудил къде се слага горнището на банския
Санчо-Панса
Бой на плажа
Тбаси разхищението. Камъните пред вълнолома са мрамор
Мухите са им като нашите – нахални
Интересен кадър – набор ’90 срещу набор ‘09
На разходка из главния град на островчето – Мирина
Тия са се оляли с куфарите
Защо ли все така се получава, закъдето и да тръгнем – стигаме до кръчма
Тук се почна едно мерене на ...... фотоапарати
Излитаме...
Ама ние останахме
Иначе на острова имаше много красиви пейзажи за снимане
Тук беше голем смех Дърво на улицата и около него – кръгово
Една крава се отели, като ни видя /обещавам да се бръсна по-редовно, че небръснат явно плаша и животните /
В крайна сметка – пак на кръчма
и пак хапваме /ама не теленцето, което се роди малко по-горе/
Следващия ден – на пазар, за храна, естествено
ТБаси безцветния Туборг
Вече не е безцветен Хмммм.... Ама що е зелен...?
...А-а-а, ето защо ...
Забравих да кажа, че на част от групата се наложи да съкратим прехода и се връщаме към Кавала.
Айде на ферито
Някой вече знае как се спи на ферибота, и си носи шалтето
Кавала ни посрещна с гръмотевици и пороен дъжд
Последваха 160км в дъжд, в един момент ни писна да караме джетове и седнахме в едно крайпътно заведение да се поизсушим и постоплим
Най-после в Алесандруполис, къмпинга беше невероятен
Малко плаж /там не беше валяло въобще/
... и газ към село Макри, да гледаме пещерата на Циклопа
Спираме до плажа
И се почна търсене, ама не разбрах какво се търсеше
Междувременно изгладняхме като циклопи, и първия ресторант беше наш /пещерата я оставихме за другия път/
Ометохме всичко
И вече си щракаме със пръсти
Върнахме се в града, и айде на стъргалото. Всеки си пази главата, която му е по-ценна
Историята с динята няма да я разказвам, че е много дълга
И няма вече диня...
И пак на кръчма... Какво ли ми се пие сега...?
На следващия ден паролата беше „джигер”
Айде газ към Одрин
М-м-м шкембе... шкембееее чорбааааа....
Сърбаме дружно
И на разходка
Много красив град
Интересно име за кафене, и интересни неща предлагат /bardak gay може би /
Айде пак на кръчма – да ядем джигер / голяма вкуснотия м-м-м/
Искахме и от това /кюфтаци/
Ама свършихме парите и се наложи да просим
Посъбрахме парички, и стигнахме Ямбол. По кафе
И към къщи.
Хубаво беше ама за малко. 1200км кеф. Щипогъзицата попремина, ама не се знае кога ще е следващия пристъп на тази гадна болест
. Успях пет минути преди ферито да тръгне. Уфффф....Най-после не бързам за никъде. На борда съм, и се запознавам с групата. Познавах само 2-ма от тях от преди това. Ама хубава групичка бяхме
И от нямане какво да правим се почна едно щракане с фотоапаратите
Кавала между комините на ферибота
Кавала /без комините/
Нек'ва патка на фона на Кавала
Още патки /гларуси/
Ама как бях ожаднял...
За мен е водата
Сейфти фърст
Нек’ви фотографи и фотомодели
Нек’ви фотографи без фотомодели
ТБаси каската
Ей така се спи на ферибот
Що ли пих толкова...
Благополучно стигнахме и ето ни на твърда земя – о.Лимнос
Първа наздравица в хотела
Оказа се че в хотела има и страни, летящо-пълзящи гости
Имаше и папагал, който кукурига, но иначе беше много в час с техниката
Даже и говореше по айфон
Винаги съм се чудил къде се слага горнището на банския
Санчо-Панса
Бой на плажа
Тбаси разхищението. Камъните пред вълнолома са мрамор
Мухите са им като нашите – нахални
Интересен кадър – набор ’90 срещу набор ‘09
На разходка из главния град на островчето – Мирина
Тия са се оляли с куфарите
Защо ли все така се получава, закъдето и да тръгнем – стигаме до кръчма
Тук се почна едно мерене на ...... фотоапарати
Излитаме...
Ама ние останахме
Иначе на острова имаше много красиви пейзажи за снимане
Тук беше голем смех
Дърво на улицата и около него – кръгово Една крава се отели, като ни видя /обещавам да се бръсна по-редовно, че небръснат явно плаша и животните
/В крайна сметка – пак на кръчма
и пак хапваме /ама не теленцето, което се роди малко по-горе/
Следващия ден – на пазар, за храна, естествено
ТБаси безцветния Туборг
Вече не е безцветен
Хмммм.... Ама що е зелен...?...А-а-а, ето защо ...
Забравих да кажа, че на част от групата се наложи да съкратим прехода и се връщаме към Кавала.
Айде на ферито
Някой вече знае как се спи на ферибота, и си носи шалтето
Кавала ни посрещна с гръмотевици и пороен дъжд
Последваха 160км в дъжд, в един момент ни писна да караме джетове и седнахме в едно крайпътно заведение да се поизсушим и постоплим
Най-после в Алесандруполис, къмпинга беше невероятен
Малко плаж /там не беше валяло въобще/
... и газ към село Макри, да гледаме пещерата на Циклопа
Спираме до плажа
И се почна търсене, ама не разбрах какво се търсеше
Междувременно изгладняхме като циклопи, и първия ресторант беше наш /пещерата я оставихме за другия път/
Ометохме всичко
И вече си щракаме със пръсти
Върнахме се в града, и айде на стъргалото. Всеки си пази главата, която му е по-ценна
Историята с динята няма да я разказвам, че е много дълга
И няма вече диня...
И пак на кръчма... Какво ли ми се пие сега...?
На следващия ден паролата беше „джигер”
Айде газ към Одрин
М-м-м шкембе... шкембееее чорбааааа....
Сърбаме дружно
И на разходка
Много красив град
Интересно име за кафене, и интересни неща предлагат /bardak gay може би
/Айде пак на кръчма – да ядем джигер / голяма вкуснотия м-м-м/
Искахме и от това /кюфтаци/
Ама свършихме парите и се наложи да просим
Посъбрахме парички, и стигнахме Ямбол. По кафе
И към къщи.
Хубаво беше ама за малко. 1200км кеф. Щипогъзицата попремина, ама не се знае кога ще е следващия пристъп на тази гадна болест
Прикачени файлове
Коментар