Tweet
Зимата - това е сезонът,през който обикновено гледайки падащия сняг през прозореца, мислите ни се реят към топли, слънчеви, зелени и екзотични места. И тогава естествено мeчтаем и кроим безкрай много евентуални бъдещи пътешествия.
Един ден, явно гледайки прекалено много през прозореца, моя приятел Барни ми каза „Знаеш ли къде ще ходя пролетта? В Албания!”. „Защо пък точно там? Какво има там?” – попитах аз. „Е, какво – има много планини! Но ще ходя сам, защото твоя мотор не е подготвен за там – все пак може и да няма много, много асфалт.” - ми отвърна той. „Ми хубаво! Аз ще отида на Кавала, с който още иска да дойде, пък ти като се навозиш из Албания, ще минеш през Гърция, ще се повозим заедно до Олимп и ще си починем.” – съгласих се аз.
Хубаво нещо са плановете, но винаги, ама винаги се променят.
И така аз трябваше да намеря карти за Албания (хартиени и за GPS-а), което беше доста трудна задача, но покрай това занимание останових, че „нешлифованият диамант” е интересно място и има доста обекти, които бих искала да посетя. В един момент се оказа, не само че съм решила и аз да ходя, а вече и съм направила и маршрут, по който искам да минем. Обадихме се и на нашия приятел Гоши. Той също изяви желание да дойде. И така, самостоятелното пътуване на Барни, беше тотално окупирано!
Въпросът за подготовката на Кадживата отново беше на дневен ред. Дойде ред за преправяне на предната капла от 18’ на 19’. Направихме сравнение с предните капли на BMW F650 и Aprilia Pegaso – оплетката на спиците беше същата като моята.
Благодаря на bulgarasen за препратката към темата „Къде изправят капли и нареждат спици?”. Беше ни много полезна.
Също така, благодарности на ili4, който ми даде информация за Heidenau K60 – това са гумите, с които обухме Кадживата (страшно доволна съм от тях).
И така – две седмици преди началото на пътуването, Барни постоя няколко вечери в гаража, докато пререди обръча от Пегасо, която бях намерила, на главината на Навигатора:
Резултатът беше впечатляващ! Тази на пръв поглед малка преработка, промени страшно много поведението на мотора. Вече бях готова за каквито и да е пътища (стига да ги има).
Вечерта, преди да тръгнем за сетен път се убедихме, че плановете винаги са за това, за да се променят. На Гоши Мултистрадата явно не искаше да ходи в Албания. Проблемът, който се появи, беше малък, но напълно достатъчен да възпрепядства Гоши да дойде
.
В крайна сметка на 01.05.2010 тръгнахме Барни, аз и зад мен (верен пасажер
)беше майка ми - Даниела.
Един ден, явно гледайки прекалено много през прозореца, моя приятел Барни ми каза „Знаеш ли къде ще ходя пролетта? В Албания!”. „Защо пък точно там? Какво има там?” – попитах аз. „Е, какво – има много планини! Но ще ходя сам, защото твоя мотор не е подготвен за там – все пак може и да няма много, много асфалт.” - ми отвърна той. „Ми хубаво! Аз ще отида на Кавала, с който още иска да дойде, пък ти като се навозиш из Албания, ще минеш през Гърция, ще се повозим заедно до Олимп и ще си починем.” – съгласих се аз.
Хубаво нещо са плановете, но винаги, ама винаги се променят.
И така аз трябваше да намеря карти за Албания (хартиени и за GPS-а), което беше доста трудна задача, но покрай това занимание останових, че „нешлифованият диамант” е интересно място и има доста обекти, които бих искала да посетя. В един момент се оказа, не само че съм решила и аз да ходя, а вече и съм направила и маршрут, по който искам да минем. Обадихме се и на нашия приятел Гоши. Той също изяви желание да дойде. И така, самостоятелното пътуване на Барни, беше тотално окупирано!
Въпросът за подготовката на Кадживата отново беше на дневен ред. Дойде ред за преправяне на предната капла от 18’ на 19’. Направихме сравнение с предните капли на BMW F650 и Aprilia Pegaso – оплетката на спиците беше същата като моята.
Благодаря на bulgarasen за препратката към темата „Къде изправят капли и нареждат спици?”. Беше ни много полезна.
Също така, благодарности на ili4, който ми даде информация за Heidenau K60 – това са гумите, с които обухме Кадживата (страшно доволна съм от тях).
И така – две седмици преди началото на пътуването, Барни постоя няколко вечери в гаража, докато пререди обръча от Пегасо, която бях намерила, на главината на Навигатора:
Резултатът беше впечатляващ! Тази на пръв поглед малка преработка, промени страшно много поведението на мотора. Вече бях готова за каквито и да е пътища (стига да ги има).
Вечерта, преди да тръгнем за сетен път се убедихме, че плановете винаги са за това, за да се променят. На Гоши Мултистрадата явно не искаше да ходи в Албания. Проблемът, който се появи, беше малък, но напълно достатъчен да възпрепядства Гоши да дойде
.В крайна сметка на 01.05.2010 тръгнахме Барни, аз и зад мен (верен пасажер
)беше майка ми - Даниела.
))
Коментар