Tweet
Случило се преди около 2 години , типичен пример за пътуване , от типа "анархист" 
От няколко дни ми се въртеше идеята да сменя маршрута на моторазходките си , и за това ( или може би от двете бири предишният ден..) , когато станах в неделя , макар че беше 12 ч , реших да отскоча до Сърбия, да се повозя. От четеното по форума , бях запомнил името Долни Милановац, Фори го кефи нещо, и реших да проверя за какво става въпрос. Дилемата беше дали да търся паспорта или апарата , и тъй като първият ми бе по нужен , насочих усилията си към неговот намиране, та снимки няма да има. След 5 мин. ровене го разкрих .Зелената карта беше някъде в колата , та нещата се подредиха. Взех едно „Данонче„(чул съм че не са истински , за сметка на това пък имат хубав вкус) и пакет кроасани( с ягода) , колкото да нося нещо , че много се мести чантата на резервоара , ако е празна , сипах бензин ( мамка им арабска, или там който е отговорника за тия цени...) , и потеглих. До границата – КПП Брегово ми е 30 км, , пътят хубав , стигнах бързо, от наша страна никакви проблеми , но не ми повярваха че отивам да се возя , общо взето мнението за хората с мотори е – „Мани ги , тия са...” . На сръбската граница , един бус с платформа беше запречил митницата и не даваше признаци че ще тръгне скоро. Сблякох се , и седнах на бордюра.Времето – разкошно – слънце с лек ветрец и облачета ( прогнозата беше за гръмотевици и превалявания). След десет минутно чакане ми писна и когато вече се чудех дали дали не се върна , митничаря ми кимна да приближа. Комшииските ни отношения със сърбите се знаят – или ще се псуваме или ще се прегръщаме . След въпроса „ Куда идеш брате?” ми олекна . Обясних, но не ми повярваха - не са останали май много в региона които се возят за кеф, без да има далавера. Пътя до Неготин не е приятен , доста кръпки , два жп прелеза . Има едно село преди него , Кобишница , спомням си когато преди 15 години минах отам , останах с увиснало чене – разкошни къщи , подредено, във всеки двор някаква техника. Сега не ме впечатли толкова , може би защото си е същото , но си мисля че скоро на наша територия такова нещо няма да видя, за съжаление. Неготин – приятен малък град , миналата година пихме кафе на центъра след събора в Зайчар, сега не спирах, отбивката за Долни Милановац е няколко километра след него . Път – средна хубост , на места с кръпки , иначе приличен, природа шарена – от различен тип горички , до ливади , от които се носеше аромата на прясно окосено, качвания , спускания – кеф ... Долни Милановац –след справка в НЕТА , установих че е с размерите на голямо село –малко над 3000 жители, град със странна история, последно е местен заради изгражадането на съоражението „Джердап” ( Железни врата) . Разположен на завой на река Дунав , семпло центърче с градинка , къщите хубави , наредени стъпаловидно по хълма . Изядох си кроасаните на една пейка , зяпайки наоколо и почивайки си . В далечината на идване забелязах доста високи скали , от двете страни на реката, което ме навежда на мисълта че Дунава се стеснява доста там , и ще ида следващия път , както и да видя това чудо „ Железни Врата „ .
На връщане нищо особено , вече знаех пътя , и имах възможност да разглежам и подробности. Минаване на митницата без никакви проблеми -мърляво бусче с платформа караше последен модел „Астон Мартин”, и беше събрало хората. Пообиколил съм доста , ама такава грандомания като нашенската , рядко се среща, кой ли бос на боклука ( например) ще търкаля по нашите улици този уникат.Това е като в Сомалия да ходиш и да се тъпчеш със сладоледи сладкиши пред всички гладуващи .... Първите метри на наша територия ме върнаха в реалноста . Вече си мислех как ще ида да пия една бира и да се насладя изцяло на деня , когато 3 км преди града, в едно село , срещу магазина , от две спрели коли задната реши да потегли , със ляв завой и изнасяне ( мигач – йок...) . Схванах идеята на 70 годишният водач на „Москвич” а ( без майтап, другата беше „Жигули” ама все тая) , когато бях на 10 метра от него , време за реакция , който са му се случвали такива перипетии , знае че почти няма. С двете спирачки , успях да понамаля и да поднеса мотора наляво , последва удар с около 20 км/ч и и ефектен хайсаид. Прелетях над багажника , станах и се изтупах. От мотора шуртеше вода , спукан радиатор, новато ми кормило с което се гордеех – усукано , и т.н, не ща да се сещам за сега.... вдигнах го го подпрях на стойка . Бабката – навигатор от „Москвича” взе назидадетелно да ми вика , що не гледам къде карам , бях им счупил мигача. Посъвтвах я да изчезне, по възможност по-бързо, което и направиха. Мина мой приятел с кола , извади едно въже , и ме затегли. По средата на пътя обаче видях идващата полицейска кола , някой се беше обадил , пуснах въжето , запалих засилих , и загасих – така на 3 пъти се прибрах, надявам се да не съм прегрял мотора . Ако някой се чуди защо не изчаках полицията – само щяха да ми натресат акт за ПТП, правилото е който е отзад – виновен ( е – не е като в секса....) . Прибрах мотора , и изкарах ендурото , че не ме свърташе ... но , това е за друга история.
От цялата тая писаница, основното , което искам да вмъкна , е че , конкретно в моя случай , живея на 15 мин от 2 граници , единственият ми вариант за возене , към нашенско минава през едни и същи , до болка познати 100 км, до Монтана, които знам наизуст, и после пак малко алтернативи. Поотворените граници в Европа предлагат уникалният шанс за свободно пътуване , та сега вербувам фенове, за уикенд мотаения – Сърбия и Румъния. Ако някой се престраши или знае интересни места , да казва , че и да присъства , желателно .
От няколко дни ми се въртеше идеята да сменя маршрута на моторазходките си , и за това ( или може би от двете бири предишният ден..) , когато станах в неделя , макар че беше 12 ч , реших да отскоча до Сърбия, да се повозя. От четеното по форума , бях запомнил името Долни Милановац, Фори го кефи нещо, и реших да проверя за какво става въпрос. Дилемата беше дали да търся паспорта или апарата , и тъй като първият ми бе по нужен , насочих усилията си към неговот намиране, та снимки няма да има. След 5 мин. ровене го разкрих .Зелената карта беше някъде в колата , та нещата се подредиха. Взех едно „Данонче„(чул съм че не са истински , за сметка на това пък имат хубав вкус) и пакет кроасани( с ягода) , колкото да нося нещо , че много се мести чантата на резервоара , ако е празна , сипах бензин ( мамка им арабска, или там който е отговорника за тия цени...) , и потеглих. До границата – КПП Брегово ми е 30 км, , пътят хубав , стигнах бързо, от наша страна никакви проблеми , но не ми повярваха че отивам да се возя , общо взето мнението за хората с мотори е – „Мани ги , тия са...” . На сръбската граница , един бус с платформа беше запречил митницата и не даваше признаци че ще тръгне скоро. Сблякох се , и седнах на бордюра.Времето – разкошно – слънце с лек ветрец и облачета ( прогнозата беше за гръмотевици и превалявания). След десет минутно чакане ми писна и когато вече се чудех дали дали не се върна , митничаря ми кимна да приближа. Комшииските ни отношения със сърбите се знаят – или ще се псуваме или ще се прегръщаме . След въпроса „ Куда идеш брате?” ми олекна . Обясних, но не ми повярваха - не са останали май много в региона които се возят за кеф, без да има далавера. Пътя до Неготин не е приятен , доста кръпки , два жп прелеза . Има едно село преди него , Кобишница , спомням си когато преди 15 години минах отам , останах с увиснало чене – разкошни къщи , подредено, във всеки двор някаква техника. Сега не ме впечатли толкова , може би защото си е същото , но си мисля че скоро на наша територия такова нещо няма да видя, за съжаление. Неготин – приятен малък град , миналата година пихме кафе на центъра след събора в Зайчар, сега не спирах, отбивката за Долни Милановац е няколко километра след него . Път – средна хубост , на места с кръпки , иначе приличен, природа шарена – от различен тип горички , до ливади , от които се носеше аромата на прясно окосено, качвания , спускания – кеф ... Долни Милановац –след справка в НЕТА , установих че е с размерите на голямо село –малко над 3000 жители, град със странна история, последно е местен заради изгражадането на съоражението „Джердап” ( Железни врата) . Разположен на завой на река Дунав , семпло центърче с градинка , къщите хубави , наредени стъпаловидно по хълма . Изядох си кроасаните на една пейка , зяпайки наоколо и почивайки си . В далечината на идване забелязах доста високи скали , от двете страни на реката, което ме навежда на мисълта че Дунава се стеснява доста там , и ще ида следващия път , както и да видя това чудо „ Железни Врата „ .
На връщане нищо особено , вече знаех пътя , и имах възможност да разглежам и подробности. Минаване на митницата без никакви проблеми -мърляво бусче с платформа караше последен модел „Астон Мартин”, и беше събрало хората. Пообиколил съм доста , ама такава грандомания като нашенската , рядко се среща, кой ли бос на боклука ( например) ще търкаля по нашите улици този уникат.Това е като в Сомалия да ходиш и да се тъпчеш със сладоледи сладкиши пред всички гладуващи .... Първите метри на наша територия ме върнаха в реалноста . Вече си мислех как ще ида да пия една бира и да се насладя изцяло на деня , когато 3 км преди града, в едно село , срещу магазина , от две спрели коли задната реши да потегли , със ляв завой и изнасяне ( мигач – йок...) . Схванах идеята на 70 годишният водач на „Москвич” а ( без майтап, другата беше „Жигули” ама все тая) , когато бях на 10 метра от него , време за реакция , който са му се случвали такива перипетии , знае че почти няма. С двете спирачки , успях да понамаля и да поднеса мотора наляво , последва удар с около 20 км/ч и и ефектен хайсаид. Прелетях над багажника , станах и се изтупах. От мотора шуртеше вода , спукан радиатор, новато ми кормило с което се гордеех – усукано , и т.н, не ща да се сещам за сега.... вдигнах го го подпрях на стойка . Бабката – навигатор от „Москвича” взе назидадетелно да ми вика , що не гледам къде карам , бях им счупил мигача. Посъвтвах я да изчезне, по възможност по-бързо, което и направиха. Мина мой приятел с кола , извади едно въже , и ме затегли. По средата на пътя обаче видях идващата полицейска кола , някой се беше обадил , пуснах въжето , запалих засилих , и загасих – така на 3 пъти се прибрах, надявам се да не съм прегрял мотора . Ако някой се чуди защо не изчаках полицията – само щяха да ми натресат акт за ПТП, правилото е който е отзад – виновен ( е – не е като в секса....) . Прибрах мотора , и изкарах ендурото , че не ме свърташе ... но , това е за друга история.
От цялата тая писаница, основното , което искам да вмъкна , е че , конкретно в моя случай , живея на 15 мин от 2 граници , единственият ми вариант за возене , към нашенско минава през едни и същи , до болка познати 100 км, до Монтана, които знам наизуст, и после пак малко алтернативи. Поотворените граници в Европа предлагат уникалният шанс за свободно пътуване , та сега вербувам фенове, за уикенд мотаения – Сърбия и Румъния. Ако някой се престраши или знае интересни места , да казва , че и да присъства , желателно .
Миналата година точно в това хъм, градче ядохме прекрасен дунавски шаран точно до водата ... на връщане от концерта на AC-DC в Белград. Тоя завой го извъртяхме, и после по твоя път през Брегово. Всъщност пътя покрай Дунава е фантастичен и си обещах (започнах планиране
Коментар