България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

[drago varvar]

След много голямо чудене или просто казано мързел,тази история все още ме мъчи,но след като бях нахокан от група модератори, че ще посивея и ще ме накажат се престраших и, ако не друго, поне ще започна да пиша за това пътуване,което мина през многото красиви места на тези близки нам държави.
Това пътуване се проведе през 2008г. и целта му бе да се посетят завоите на река Лим,прочутия град Будва,залива Котор,Дубровник,крепоста Стон и остров Корчула, където се оказа, че е родното място на Марко Поло,както и всички останали хубави места, които не предполагахме, че ще видим.Всичко това трябваше да се съчетае и с много плажуване и мързелуване,защото бе нашата лятна отпуска. А като казах нашата .... та да кажа и членовете на групата от 6 мотора +1 кола за съпорт + още една кола, която бе в Алпите на ски (датата е 08 08 200 и щеше да се включи в групата след като се установим в град Оребиц при чичко Радич. Бяхме аз, Цеко и Маги,Ръмпи и Соня,Ангел и Ива,Денко и Папи,Светльо и Мария,Тони и Дарето, и Звезди - голяма група, с която в никакъв случай не може да ти е скучно.
Цялата история и снимките към нея ще се пускат вечерта,сега отивам да работя. Знам, че ви зачесах любопитството, но просто ако не бях почнал кой знае кога щях да се заема с този разказ. Ползотворен ден на всички.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

След цяла зима кроене на планове,кое ще гледаме и кое не,от къде ще минаваме и защо,застраховки, кой с паспорт, кой без, най-накрая пролетта всичко беше готово като маршрут и забележителности, но групата постоянно се менеше и до последно не се знаеше кой ще идва и кой не. Така след дълги банални разговори, бавно, но славно, дойде август и така чаканото пътуване започна, както се сещате уж по план ама не съвсем. . Трябваше да се мине границата със Сърбия преди 07:00ч.(защото в 7:00 е смяната на нашите митничари, а в 7:00 е смяната на сръбските, но по тяхно време ), но ние със Звезди се замотахме със сутрешното кафе и връзването на багажа и ни се наложи едно много бързо каране до границата. Няма да споменавам с колко сме карали, на Сливница полицая не можа да отреагира и тамън ни се размина и оп, Папи и Денко в обратна посока - оказа се, че някой си е затрил багажа по пътя за границата. Както и да е, границата бе преодоляна на косъм.



Колата беше минала преди един час, но в крайна сметка се настигнахме в Ниш и то защото джъпъсъто Пешо ги е въртял в кръг. Вече спокойни пътувахме за Черна Гора и се кефихме на гледките, които ни заобикаляха. Дойде време и за почивка и за по цигара, бяхме в планинския курорт Копалник



Продължихме по пътя и стигнахме границата с Черна Гора, това е еб+++ криминалната граница, но върши страшна работа, когато си решил да минеш на пряко до Будва.

Тук нещата с карането станаха интересни, Цеко и Звезди решиха да покарат по завоите, а аз с останалата група щяхме да караме по- кротко. Да ама не, в един момент ме хванаха братята и реших да догоня двамата бързаци и да седнем някъде на по кафе да изчакаме останлите и ГАЗ. Радостта ми от бързото каране по завои бе за жалост кратка, един полицай бе излязъл на средата на платното с вдигната палка и насочен радар...,145 на ограничение 50 - съдба. Понеже не владея езика им, ще го кажа на кратко на нашенски какви ми ги каза ченгето... Аз онези двамата ги изпуснах, ама тебе те чух и нямаше шанс, за къде си се разбързал..... В този момент до мен спряха останалата група и за капак на края и колата и запушихме пътя без да искаме, полицая се стресна и след като му казах, че сме заедно и сме от България, ни каза да се разкараме и ние точно това и чакахме - 10 евро да се почерпят и ГАЗ да ни няма. Цеко и Звезди си нямаха на идея какво ни се е случило, а и бяха дръпнали доста напред. В един момент ни писна да ги гоним и решихме да починем и на по кафе, нали все пак сме отпускари.

проверка на багажа

Тука след кафенце и цигарка последва въпрос, който, ако не ме мързеше, нямаше да задам...."Ръмпи, Пешо накъде казва да завием, че е възлово кръстовище"...."наляво"...бяхме в Беране (май така се казваше града). Наляво и тръгнахме и след 60 км., оп граница с Косово след 5км.,какво стана... Спряхме на мегдана на едно село, заобиколиха ни хлапета и стана страшно. Ние търсим пътя, а те ни питат колко вдига.....Накрая видяхме едно пряко пътче и остана да дойде и колата, за да не се изгубим отново, да ама колата я няма и ние решихме да ги пресрещнем, защото трябваше да се върнем 20км назад. Но за наше щастие се чу телефон и стана ясно,че като са завили на ляво, Пешо е започнал да преизчислява и то било другото ляво. Както и да е, били се срещнали с Цеко и Звезди, а Денко и Папи са карали с тях и вече от чакане само където не се били напили. Разбрахме се да се пресрещнем на строго определено място и ние тръгнахме. Най-обичам когато се загубя, тогава се виждат неща, които не си и помислял, че съществуват. Много красиви пейзажи и офроуд с тежки мотори.





Всичко бе прекрасно, докато по пътя не ни срещнаха едни хора и ни казаха, че пътят е пропаднал и трябвало да караме малко по черно. Видях черния път, газ, малко подруса, ама след 400 м. всичко свърши, спрях и бях сам, мотори не се чуваха ......Изгубените се бяхме изгубили помежду си. Оказа се,че били решили да се пробват да минат, но греда - обратен и по мене.





След 3 часа най-накрая се събра цялата група отново

Но времето вече беше напреднало и трябваше да се установим някъде за спане.Къде, къде и накрая на стадиона на едно училище между двете футболни врати. Бяхме на 70 км. преди Подгорица.



След като свърши мача (били сме уморени, ама друг път) и се наядохме и почерпихме, дойде време за сън. На следващата сутрин трябваше да тръгнем рано.......
Следва продължение......

[Филип Георгиев]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Е Драго, много яка група сте. С тези симпатяги сме се засичали по не едно мото сборище, много весел народ, не ви е било скучно С нетърпение чакам продължението. Жалко че довечера си наказан да пишеш, и няма да се видим при Тони
Поздрави!

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Е Драго, много яка група сте. С тези симпатяги сме се засичали по не едно мото сборище, много весел народ, не ви е било скучно С нетърпение чакам продължението. Жалко че довечера си наказан да пишеш, и няма да се видим при Тони
Поздрави!

Е колко да съм наказан

[mitiracing]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Браво,колега с нетърпение очаквам продължението. Понеже зърнах една Хаябуска на снимките, пък и аз си взех преди около месец такава и сега си я преглеждам и я подготвям за пътуване,само да се оправи времето.Лошото е,че съм в Италия и трудно се намират съмишленици,сънародници. Като не, ще пердаша сам. Поздрави, чакам с нетърпение развоя на събитията.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Вчера вечерта сериала не можа да продължи, трябваше да се отбием при Тони .Тази вечер обещавам. Спорен ден на всички.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

На сутринта се събудих от страшен студ. Показах си муцуната от палатката и видях, че не съм единствения, на който вече не му се спи. Бяха станали повечето и се редяха на чешмата. По пътя се чуваха вече мотори, които определено по тези завои се караха на уволнение, после обаче разбрах защо .Някой от ранобудните си бяха дори и събрали багажа и се канеха да пият кафе и понеже кафенето до манастира не работеше, решиха да тръгнат по пътя, и някъде да седнат, а ние като се оправим да се присъединим. Така и стана. След като и ние стегнахме багажа, тръгнахме към кафето, на което вече бяха седнали и ни чакаха.Още сънени,без капка кафе в устата, се понесохме по пътя.Беше рано и трафик още липсваше,беше прекрасно. Карахме в голямо ждрело, което ти спираше дъха, а под пътя течеше река, която бе нечовешки бистра.












без да се смеете


След обилната закуска и дългото кафе, потеглихме към Будва. По пътя минахме покрай Шкодренското езеро и естествено - снимки...
Шкодренското езеро е най-голямото езеро на Балканския полуостров с обща площ 391 км². Намира се на границата с Черна гора и Албания. Носи името на град Шкодра в Северна Албания.
По-голямата част от езерото се намира на територията на Черна гора. В езерото се влива река Морача. Изтича се през дългата 32 км река Бояна в Адриатическо море.
Черногорските брегове на езерото и територията в непосредствена близост до тях са обявени за национален парк през 1983. По езерото са локализирани едни от най-големите птичи колонии в Европа, като се срещат 270 вида птици.













Потеглихме отново и в един момент пътя се раздели на две - стария палави завои и новия - платен тунел. Оказа се, че и по двата пътя гледките са страхотни, но по-стария е бил по-моторджийски и мен ме хвана малко яд, защото аз минах с цялата група по новия, а Цеко по стария и ето какво е видял.













Събрахме се след това на една отбивка, която ни побра всички, а ние всъщност гледахме този остров. Свети Стефан е остров със селище в близост до Будин. Островът е заселен и има три църкви , като най-старата е посветена на Свети Стефан, а другите две на Александър Невски и на Преображение Господно. Най-старият запазен документ за острова е от 1431 година, когато неговите жители под османска угроза го/се поставят под власта на Венецианската република . През 1442 е изградена и крепостната стена, за да го предпазва от нападенията на османците и пиратите.
Остров "Свети Стефан" е световноизвестна туристическа дестинация и атракция. На острова има жилище Клаудия Шифер, а редовни круизи към него правят редица световноизвестни звезди от шоубизнеса.

Пуш пауза и пак по моторите към Будва. А градчето ми спря дъха,но повече след малко.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Колкото повече наближавахме града, толкова трафикът се увеличаваше. Слязохме на пристанището на стария град и паркирахме на един паркинг, където уж нямаше места, но се появи шефката и като разбра, че сме българска група, веднага ни намести по тротоара покрай колите. Соня паркира колата и хукнахме да зяпаме. Соня ни бе съпорт и трябва да ви кажа, че се справи перфектно. Както може би се досещате, първо трябваше да се разгледа мото,авто и яхт парка.





как без БМВ







Е нали не си мислите,че само това сме искали да видим.Посети се веднага старата част и цялата група най-накрая реши, че ще е хубаво, ако си направим една обща снимка,

После всеки хвана нанякъде и се разделихме, като много често пътищата ни се пресичаха отново. Трябваше да се срещнем след определено време на определено място. Та малко снимки от всички страни и фотоапарати.

































За този град повечко от тук http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%...B4%D0%B2%D0%B0

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Не ни се тръгваше, но ни чакаше Котор и неговия залив.Ние с моторите решихме да го обиколим, а Соня, Ръмпи и Маги с колата се качиха на ферито и по пътя за Оребиц. Пътят, който обикаля залива, беше много тесен - кола и мотор таван да се разминат, но беше много красиво и живописно. Ние минахме набързо и много от хубавите неща не сме ги видели, но следващия път, когато и да е той.





Когато стигнахме хърватската граница, имаше толкова много пингвини(както ги нарича Бойко), та ако не бяха съпорта да ни пуснат кой знае какви разправии щяхме да си имаме, защото в никакъв случай нямаше да се редим чинно. Събрахме паспортите на всички и Цеко отиде при митничаря и му вика ''ние сме туристи и сме група,ето ти паспортите'', при което от всички коли се почна едно недоволство и не ни позволяваха да се мушнем между колите им. Да, ама греда - след 5 мин. дойде реда на Соня и тя вместо да мине, взе та задържа цялата опашка и ние пред колата. Митничарите паднаха от смях и ни пуснаха веднага, но Соня нещо я объркаха с пингвин, та се наложи да се каже на митничаря отново, че сме заедно ...група БГ туристи. Голям смях падна.



Но ако се сещате, ние границата на Черна гора я минахме, ама цирка на Хърватската граница, която бе след 1км, беше същия, но всичко бе отиграно вече, дори и мрънкането на пингвините.

Така, без да се мотаме много, много и оп - нови красоти.Пред нас беше Дубровник с цялата си прелест.

Хора, чакащи като нас да посетят този град.





Позяпахме и айде, тези красоти щяха да се гледат, след като се настаним в градчето Оребиц. От главния път нищо не разбрах, освен че е с много хубави завои и е много натоварен. На отбивката за Стон се отклонихме и след няколко километра пред нас се появи един хълм, целият опасан с крепостна стена

За нея Тануцо сигурно има какво да ни каже.
Бяхме вече на полуострова и тука всеки някакси се отпусна - всеки за себе си, но тепърва трябваше да се търси къмпинг и супермаркет. На входа на града чета "Къмпинг наляво". След малко втори надясно, влизам в града и си викам е сега и хоп хипермаркета се появи преди да съм си го и помислил. Не може всичко да е толкова хубаво, ние не сме свикнали така и така си и беше. Къмпингите нямаха нищо общо с тези в Гърция и аз бях много разочарован. Соцкъмпинги си имаме и тука, не исках вече да съм на палатка, както и повечето хора от групата. Накрая стана така - Папи и Денка със Светльо и Мария разпънаха палатките, а ние се настанихме във вила Радич, която беше на не повече от 400м. от къмпинга. Двойна стая 30 евра, като куните не ни се налагаше да ходим до банката за тях, чичко Радич беше пич и ни сменяше еврата даже и на по-добър курс. Къмпингът беше 22 евро за двама човека, палатка и мотор. Това градче е перфектно за семейна почивка,за сърф и за почивка с голяма компания. Какво става по-нататък ще разберете през почивните дни.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Настаняването не отне много време, а и на чичко Радич му бяхме първите гости от България и много ни се зарадва. Освен стаите, в които бяхме настанени, имаше още една голяма стая, по-скоро нещо като хале, която представляваше една огромна кухня и можехме да я ползваме, когато си поискаме. Всъщност всички гости го ползваха стайчето, да си държат там сърфовете и колелетата, но оставаше много място и за масите и столовете, където спокойно 20-30 човека можеха да се хранят. Първата вечер решихме да се поглезим и възползвайки се от факта, че крайбрежната улица е на петнайсетина метра от нас, седнахме в ресторанта (всъщност ресторантите бяха два един до друг и ни бяха в съседство). Много нам угодно, защото като ти натежи главата, си на "една ръка разстояние" от кревата си.

Веднага ни настаниха, събраха се три маси, наредиха ни столовете и хайде наздраве и добре дошли. Кухнята е близка до нашата, пиенето също. Карловачкото пиво и гроздовата ракия(loza), веднага ги надушихме, кока колата им бе по-хубава от нашата и аз не се удържах, добиха шок сервитьорите с нас. Тази вечер се направихме на нищо подобно, сутринта щяхме да спим, който колкото си иска и щяхме да мързелуваме. Разходката до Дубровник я бяхме отложили с един ден, нямаше къде да ни избяга.
На сутринта по-ранобудните се настанихме на брега на морето за по кафе и палачинки. Беше ден, в който всички се отдадохме на мързел и плажуване. Посетихме централния плаж на Оребиц. Е да де, но бяхме приятно изненадани, защото нямаше нищо общо с нашите плажове. Беше парк, по алеите на който всеки си разпъваше хавлията, където му хареса. Плажната ивица беше тясна и типична за Адриатика от малки камъчета,пясък нямаше.



Един белот нямаше как да не се впише в картинката

Други не си бяха доспали и се възползваха от ситуацията

А Цеко както винаги просто се забавляваше

Мястото беше много красиво, срещу нас беше остров Корчула и едноименния град със своята крепост. В морето имаше много сърфисти (кайт и линд), и постоянно минаващи най-различни яхти и корабчета.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

След като свалих и после закачих пердетата, пуснах прахосмукачка, ходих на пазар и т.н. пак да поразказвам, че след малко ще дойдат пък гости и трябва да грея ракията и да сложа туршията.
Та, след дълго излежаване на плажа някои тръгнаха на разходка из града, а други отидохме на гости в къмпинга.



Времето бе много топло. И тъй като къмпинга беше на плажа, ние се преместихме до сините вълни. Беше забавно, сърфистите се забавляваха и правеха какви ли не номера, за да се харесат на наблюдаващите ги жени (бяха и те голяма компания). Жалко, но явно на сърфистите нямаме снимки.





Групата, която се разхождаше в града също се е забавлявала. След няколко бири, тихи и тесни улички, шеги и закачки с пресонала по заведенията, за финал се оказало, че токът и тук понякога спирал.





















Вечерта се събрахме в голямата стая със сърфовете на чичко Радич и и направихме повторение на предишния ден. Различното беше, че всеки имаше с какво да се похвали от преживяванията си през деня. И така до сутринта....а домакинът ни беше така любезен да се присъедини към нас, първоначално правейки ни забележка за шума, а впоследствие и за едно "наздраве"
На следващия ден ни предстоеше разходка до Дубровник и возене до там по завоите, но без багаж

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

И този ден ни посрещна с много слънце и горещо време. След като изпихме сутрешното си кафе на терасата пред вилата, полека лека се организирахме, ентусиазирани и готови за нови подвизи. Соня имаше нужда да си почине от двудневното каране на колата, така че Цеко се зае с тази задача.



Пътят от Оребиц до Стон на полуостров Peljesac, е тесен, с леки завойчета и със страхотни гледки към морето и планината. Много зеленина, китни селца и адриатически мирис. От Оребиц до Дубровник са 114km, но се минават неусетно, въпреки натоварения трафик по главния крайбрежен път, който идва от Сплит.
http://www.viamichelin.com/web/Itineraires?strStartLocid=31NDRkN3IxMGNOREl1T0RNNE1Uaz1jTVRjdU5qazJPUT09&strDestLocid=31NDRkNmExMGNOREl1T1RjMk5RPT1jTVRjdU1UY3lNREU9strStartLocid=31ND RkN3IxMGNOREl1T0RNNE1Uaz1jTVRjdU5qazJPUT09&strDestLocid=31NDRkNmExMGNOREl1T1RjMk5RPT1jTVRjdU1UY3lNREU9&empriseW=315&empriseH=275&intItineraryType=1&ca ravaneHidden=false&vh=CAR&distance=km&strVehicle=0&devise=1.0|EUR&carbCost=1.3&isAvoidFrontiers=false&isFavoriseAutoroute=false&isAvoidPeage=false&isA voidVignette=false&isAvoidLNR=false&autoConso=6.8&villeConso=6&routeConso=5.6&dtmDeparture=31%2F1%2F2010&indemnite=0&itineraryCarType=0&itineraryFuelT ype=0

В старата част на града е меко казано лудница. Едва успяхме да си намерим място, за да паркираме моторите. Трудната част от това приключение се падна на Цеко, който успя да паркира колата чак някъде из новата част на Дубровник.

[VaHk0_]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Я, че около входовете на крепостта нямаше ли паркинги за мотоциклети? Това беше едно от многото неща, които ми направиха впечатление, че имаше повече места за мотори, отколкото за коли, макар че и мотори имаше доста.

Очаквам продължението с нетърпение.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Я че около входовете на крепоста нямаше ли паркинги за мотоциклети?Това беше едно от многото неща който ми направиха впечатление, че имаше повече места за мотори отколкото за коли, макар че и мотори имаше доста.

Очаквам продължението с нетърпение.

Да де имаше много паркинги,но места нямаше.Бяхме в разгара на сезона,а и ние набързо се наместихме на пешеходната алея и с полицията нямахме никакви проблеми.

[drago varvar]

До: България,Сърбия,Черна гора,Хърватска,Босна и Херцеговина,Сърбия,България

Както вече споменах, паркинги много, но когато ние отидохме нямаше места. Интересното бе, че покрай нас се паркираха и други моторетки. А иначе паркинга пред крепостта изглеждаше така, а ние просто го разширихме.



Който е влизал в крепостния град, сигурно знае, че разходката трябва да започне с обиколка по стената (струва 50 куни) и после да се поразходи и по уличките. Иначе разглеждането е непълноценно. Задължително е да сте с шапка за слънце и да си носите шише с вода - слънцето е адско. Гледката от горе е невероятнс. Тъй като е трудно да я опиша ви оставям да и се насладите от снимките.




Преди да се качим, се подсилихме с пица, след което се ориентирахме в обстановката.

































Голям интерес предизвика в нас 5-мачтовия кораб(доколкото съм информиран има само 5 такива в света, но ако бъркам моля поправете ме)










В края на обиколката видяхме това и хайде кой слушал слушал, който не е да е......




Долу из уличките на града беше много интересно, а нашата задача какво точно искаме да видим по отблизо беше улеснена от разходката по стената(от горе си бяхме набелязали обектите).

















Един прекрасен град, който трябва да бъде посетен поне веднъж в живота. Беше ранния след обяд и тъй като не ни се прибираше още решихме да си направим един плаж. Е, някои от нас бяха поплували вече пред стените на града. Цеко, докато сме пътували на отиване, си беше набелязал и там едно заливче.





След като се разхладихме в морските води решихме да се прибираме. Соня пожела да се повози на мотор до Оребиц и се качи при мен.




Не се размина и малко произшествие на финала - забравих да предупредя Соня да се пази от ауспуха и стана малък фал.Тя обаче излезе мъжко момиче и не гъкна. Шапка и свалям за което.

Вечерта решихме да не безпокоим останалите почиващи и затова си направихме сбирката на кръчмата. И този ползотворен ден беше полят подобаващо, с което завърши.
На следващия ден ни очакваха Корчула и посрещането на Тони и Дарето, които връщайки се от ски в Алпите щяха да ни посетят.