Tweet
Не е точно пътепис, но реших да споделя моите мото-преживявания из близка Гърция, вдъхновен от пътеписите в този раздел 
От 2-3 години аз и семейството ми избягваме родното черноморие, поради известни на всички ни причини и ходим на море в Гърция в курортното градче Неа Врасна- точно до полуострова Халкидики от страната на Атон.
Само на 300км. е от София, чисто е, няма много хора, хотелите са евтини и добри, а за плажовете... България има към 600км. брегова ивица, а Гърция около 12 000...и то с пясък и скали , а не бетон.
Първите пъти като бях забелязах пътищата и съжелих, че съм с кола. Не издържам само да седя и да се пека на плажа, а там рядко има и вятър за сърф, така че вечер ходих с колата да карам по завоите на полуострова в търсене на малко екшън.
Последната година се организирах- закарах ремаркето за кросовия мотор при майстор-приятел, разширихме му скобите и стана годно за превозване на Хорнета ми. Извадих му зелена карта, натоварих семейството и багажа с мотора и газ към Гърция...
Вече сме там с жена ми Хриси, малката Лия (на 2г.) и още по-малкия Йоан (на 1г.)
Лия също си пада по моторите. Пали хорнета сама и дава газ на място. Много я возих там на резервоара, но все по-силно иска и вече работата става сериозна. Още малко и ще купувам крос 50 сс
Малкия за сега кара само воден самолет
Отговорен баща съм аз.
Вечер е малко скучничко там по принцип, но като си с децата няма начин да скучаеш.
Като духа има какво да правя. Е така изглежда плажа. Това е преди обяд юни месец. След обяд идват хора, но на човек се пада сигурно по половин декар пясък На дивите плажове няма жива душа.
Ведъж както си карах така и спря вятъра. Плувах час и половина до брега с всичките такъми. Добре, че си карам с жилетка.
Тука пък един порив ме дръпна и дъската ми отплува за Турция. Добре, че този рибар познава теченията и я намерихме след 4 часа в морето.
После бабите дойдоха и при всяка възможност щом нямаше вятър обличам екипа и газ да разузнавам. Карането без посока е едно от най-големите ми удоволствия и с шосейката и с кроса.
Такива са пътищата- страхотни, а колко е близо до надупчената София. Няма дупки, няма трафик, няма полицаи. Рай.
Стратони на Атон.
Е такива разни виреят наоколо.
И такива дребосъци. Тази май ще лети като порастне.
Това е последната точка на Атон разрешена за туристи. Нататък са манастирите.
Самотния ездач. Взех и жена ми веднъж, ама няма как да оставим децата и повече карах сам.
Много е красиво, виждат се много острови, има и планински и по-равни райони. Пътят или се вие по крейбрежието или прекосява през планината.
На всякъде е подредено и има много църквички.
Точно стигнах до този ферибот и сериозно се замислих дали да не скоча с мотора на палубата му, понеже точно тръгваше, но добре, че се въздържах, защото се оказа, че отива до един остров и следващия на връщане е чак вечерта.
Има сигурно стотици такива плажчета без жива душа, а повечето са напълно диви. Уж е забранен свободния къмпинг, но местните ми казах, да не се притеснявам.
Ето го и моят верен кон.
В планината, селцата са много китни с поддържани, красиви къщички. Хората си живеят спокойно и приятно поне на пръв поглед.
Това е в по-вискоките части.
Ето такива са пътчетата, които прекосяват напряко през планината. Тук е ниско, има и горски пътчета. Така един път в гората насред нищото , на едно кръстовище срещнах банда тийнейджъри с коли резачки, които се въртяха на пили. Гърците обичат да карат. Пистата на Серес е на около 60км.
В Аспровалта забелязах няколко такива машинки. Питах ги, но няма мотокрос трасе наблизо, затова пък планината е цялата прорязана от черни пътища и пътеки. Следващият път ще взема и кроса. Иначе разбрах, че близо до Катерини има мотокрос -пясъчно трасе на 500м. от морето, което се полива всяка сутрин и е 10 Е на ден таксата за каране. Казва се Литохоро.
Това е градчето Олимпиада. Много приятно рибарско селце със страхотни рибни ресторатнчета по брега.
Халкидики има три ръкава- полуострови. От Солун: Касандра, Ситония и Атон. Това е на средният- Ситония. И трите са доста различни, но много красиви. Всеки полуостров е с обиколка от около 100км.
Предишната година, когато бях на това място нямаше такова пристанище.
Търсих ферибот да се върна на Атон, но беше чак на сутринта и си се върнах на ход. Този ден навъртях към 400 км. Там няма магистрали и се поизморих, но с шосейката трябва да мине човек поне толкова, за да се накефи, докато с ендурото и 150 ми стигат.. с кроса пък и 1 ч. ми е достатъчен : )
Представям си с лодка , колко е приятно да си плуваш наоколо и да си спираш в такива заливчета.
Някъде между Ситония и Атон.
Атон - поглед от Ситония. Там някъде са манастирите, които са забранени за посещение от жени и въобще достъпът е ограничен.
Ето едно типично пътче. Няма дупки да те разсейват- само прекрасни завои.
Този крайбрежен участък беше около 10-тина километра. Страхотен едър асфалт. Точно тук е по-тясно, но иначе е 4-лентов. Тук идвах и се пусках по 20 пъти нагоре и надолу. Тамън се зарадвах на тези с двамата с чисто нови Хаябуси, обърнах и ги догоних, ама нещо явно не им се ръчкаше и си караха бавно. Така и не си намерих някой, с който да се позабавляваме. Имаше няколко мото- туристи. Повечето караха Suzuki V-Stream и си возиха жените.
Та така. Който не е ходил да скача на мотора и за един уикенд става да се иде: 300км. отиване, 300 връщане и там има хотелчета, къмпинги, магазини на същите цени, бензина е същия, само ресторантите са скъпички, но не е нещо ужасяващо. Природата е супер, а и има много исторически места. Определено си заслужава. Имайте предвид че Август е прекалено горещо, но от Май до края на Септември е страхотно и за къпане.
От 2-3 години аз и семейството ми избягваме родното черноморие, поради известни на всички ни причини и ходим на море в Гърция в курортното градче Неа Врасна- точно до полуострова Халкидики от страната на Атон.
Само на 300км. е от София, чисто е, няма много хора, хотелите са евтини и добри, а за плажовете... България има към 600км. брегова ивица, а Гърция около 12 000...и то с пясък и скали , а не бетон.
Първите пъти като бях забелязах пътищата и съжелих, че съм с кола. Не издържам само да седя и да се пека на плажа, а там рядко има и вятър за сърф, така че вечер ходих с колата да карам по завоите на полуострова в търсене на малко екшън.
Последната година се организирах- закарах ремаркето за кросовия мотор при майстор-приятел, разширихме му скобите и стана годно за превозване на Хорнета ми. Извадих му зелена карта, натоварих семейството и багажа с мотора и газ към Гърция...
Вече сме там с жена ми Хриси, малката Лия (на 2г.) и още по-малкия Йоан (на 1г.)
Лия също си пада по моторите. Пали хорнета сама и дава газ на място. Много я возих там на резервоара, но все по-силно иска и вече работата става сериозна. Още малко и ще купувам крос 50 сс
Малкия за сега кара само воден самолет
Отговорен баща съм аз.
Вечер е малко скучничко там по принцип, но като си с децата няма начин да скучаеш.
Като духа има какво да правя. Е така изглежда плажа. Това е преди обяд юни месец. След обяд идват хора, но на човек се пада сигурно по половин декар пясък
На дивите плажове няма жива душа.Ведъж както си карах така и спря вятъра. Плувах час и половина до брега с всичките такъми. Добре, че си карам с жилетка.
Тука пък един порив ме дръпна и дъската ми отплува за Турция. Добре, че този рибар познава теченията и я намерихме след 4 часа в морето.
После бабите дойдоха и при всяка възможност щом нямаше вятър обличам екипа и газ да разузнавам. Карането без посока е едно от най-големите ми удоволствия и с шосейката и с кроса.
Такива са пътищата- страхотни, а колко е близо до надупчената София. Няма дупки, няма трафик, няма полицаи. Рай.
Стратони на Атон.
Е такива разни виреят наоколо.
И такива дребосъци. Тази май ще лети като порастне.
Това е последната точка на Атон разрешена за туристи. Нататък са манастирите.
Самотния ездач. Взех и жена ми веднъж, ама няма как да оставим децата и повече карах сам.
Много е красиво, виждат се много острови, има и планински и по-равни райони. Пътят или се вие по крейбрежието или прекосява през планината.
На всякъде е подредено и има много църквички.
Точно стигнах до този ферибот и сериозно се замислих дали да не скоча с мотора на палубата му, понеже точно тръгваше, но добре, че се въздържах, защото се оказа, че отива до един остров и следващия на връщане е чак вечерта.
Има сигурно стотици такива плажчета без жива душа, а повечето са напълно диви. Уж е забранен свободния къмпинг, но местните ми казах, да не се притеснявам.
Ето го и моят верен кон.
В планината, селцата са много китни с поддържани, красиви къщички. Хората си живеят спокойно и приятно поне на пръв поглед.
Това е в по-вискоките части.
Ето такива са пътчетата, които прекосяват напряко през планината. Тук е ниско, има и горски пътчета. Така един път в гората насред нищото , на едно кръстовище срещнах банда тийнейджъри с коли резачки, които се въртяха на пили. Гърците обичат да карат. Пистата на Серес е на около 60км.
В Аспровалта забелязах няколко такива машинки. Питах ги, но няма мотокрос трасе наблизо, затова пък планината е цялата прорязана от черни пътища и пътеки. Следващият път ще взема и кроса. Иначе разбрах, че близо до Катерини има мотокрос -пясъчно трасе на 500м. от морето, което се полива всяка сутрин и е 10 Е на ден таксата за каране. Казва се Литохоро.
Това е градчето Олимпиада. Много приятно рибарско селце със страхотни рибни ресторатнчета по брега.
Халкидики има три ръкава- полуострови. От Солун: Касандра, Ситония и Атон. Това е на средният- Ситония. И трите са доста различни, но много красиви. Всеки полуостров е с обиколка от около 100км.
Предишната година, когато бях на това място нямаше такова пристанище.
Търсих ферибот да се върна на Атон, но беше чак на сутринта и си се върнах на ход. Този ден навъртях към 400 км. Там няма магистрали и се поизморих, но с шосейката трябва да мине човек поне толкова, за да се накефи, докато с ендурото и 150 ми стигат.. с кроса пък и 1 ч. ми е достатъчен : )
Представям си с лодка , колко е приятно да си плуваш наоколо и да си спираш в такива заливчета.
Някъде между Ситония и Атон.
Атон - поглед от Ситония. Там някъде са манастирите, които са забранени за посещение от жени и въобще достъпът е ограничен.
Ето едно типично пътче. Няма дупки да те разсейват- само прекрасни завои.
Този крайбрежен участък беше около 10-тина километра. Страхотен едър асфалт. Точно тук е по-тясно, но иначе е 4-лентов. Тук идвах и се пусках по 20 пъти нагоре и надолу. Тамън се зарадвах на тези с двамата с чисто нови Хаябуси, обърнах и ги догоних, ама нещо явно не им се ръчкаше и си караха бавно. Така и не си намерих някой, с който да се позабавляваме. Имаше няколко мото- туристи. Повечето караха Suzuki V-Stream и си возиха жените.
Та така. Който не е ходил да скача на мотора и за един уикенд става да се иде: 300км. отиване, 300 връщане и там има хотелчета, къмпинги, магазини на същите цени, бензина е същия, само ресторантите са скъпички, но не е нещо ужасяващо. Природата е супер, а и има много исторически места. Определено си заслужава. Имайте предвид че Август е прекалено горещо, но от Май до края на Септември е страхотно и за къпане.
.
.....
Коментар