Tweet
Е, наистина този път успях да мина Карпатите. Вече четири пъти ходя в Румъния и все за малко не успявам.
Сега със Змея и Ива и естествено Вики решихме да опитаме отново да покорим това прекрасно място. Маршрута беше предварително начертан без GPS и се предполагаше едно безпроблемно пътуване. А ето го и него:
Giurgiu - Bucuresti – Pitesti – Curtea de Arges - езеро Видрару /Vidraru Lake/ - Sibiu – Fagaras – Sercaia - Bran – Targoviste – Bucuresti – Giurgiu
Като ден беше събота 08.08.2009г. слънчево време в Русе около 23 градуса в 10.00 часа и потеглихме. До Букурещ скука, магистрала и единственото интересно беше пропускането на отбивката за околовръстното шосе за гр.Питещ. Бързо разбрахме грешката и също така бързо я поправихме. Първата спирка беше на едно от многото места за почивка покрай магистралата. Това място е направено за да може човек лесно да ползва тоалетна и то безплатно и ако иска може също така лесно да получи и слънчев удар поради липсата на всякаква сянка и то също така безплатно.
Ние се възползвахме от първото безплатно нещо и продължихме без да чакаме за второто
Така по маистралата стигнахме до Pitesti и след това завихме към Curtea de Arges /няма да го превеждам на Български/. Та тук вече започнаха красотите на Карпатите. Удивително е колко много цветя има във всички села и как всеки нещо е направил за да изглежда къщичката му хубава, а няма палат на четири етажа, неизмазан отвън, щото парата не е стигнала, ама има място за три поколения вътре, които иначе живеят в чужбина - примерно само. Тук естествено също не липсват големи къщи, но пак подредени. Оставям следващите снимки да опишат донякъде казаното по-горе. Първо да благодаря на фотографа Вики за хубавите снимки направени в движение за да видя и аз къде съм бил
Имаше и доста фолклор
Времето беше все така прекрасно, приятно за каране с вече 28 градуса. Спряхме да позаредим на бензиностанция, която също беше направена с много вкус и малко пари
А навсякъде цареше любов и романтика, което предполагаше едно добро пътуване
Айде стига толкова, че път ни чака, а сме още в подножието на Карпати
И пак се занизаха едни хубави къщички
Така стигнахме Curtea de Arges. Малко градче, но явно курортно, защото беше пълно с туристи, автобуси с екскурзии и много, много заведения и хотели
Наличието на толкова много заведения засили усещането ми за глад и решихме да спрем за обяд, но някъде не в населено място. Добре, че това не в населено място бързо се появи. Хубава кръчма точно в подножието на планината, след която има табела за начало на прохода Transfagarasan, дълъг 152км или поне така пишеше.
Тук искам да обърна внимание на традиционната румънска кухня, която задължително трябва да се опита и по-точно две от нещата - ciorba de burta /шкембе чорба/ поднесена със сметана и чесън и румънските кебапчета - мичи с горчица
След този обяд, макар и трудно решихме все пак да продължим нагоре
Движението беше натоварено и това много ме учудваше за момента, защото този проход не е от най - главните. Навлязохме в планината и започнах да се впечатлявам от пътя, по който трябваше да минем . много завои, всякакви тунели, мостове
имаше и замъче
Така стигнахме до езерото Видрару. Огромно и много красиво място.
Тук разбрах защо е това огромно движение. Горе при езерото имаше страшно много хора, а по пътя до там и след него също толкова много, които се бяха разположили на всевъзможни места за да си направят барбекю сред природата, някои дори бяха опънали палатки за да пренощуват. И като казвам страшно много хора имам предвид стотици. Аз лично такова "нашествие" в добрия смисъл на думата не бях виждал. А времето не беше най-подходящо за нощувка на открито, тъй като температурата по обяд беше 19 градуса. Да се чудиш на тези румънци що се пъхат по тия шубраци вместо да отидат в някой SPA център. Иска ми се и в България да видя такова нещо - хора сред природата и то толкова много. Наистина това много ме впечатли, но понеже едва беше започнало изкачването трябваше да продължаваме нагоре. Естествено по пътя срещахме и други мотористи тръгнали по този маршрут
За Transfagarasan бях чувал, че е култово място за мотористите, но явно е било преди доста години. В момента настилката е в много лошо състояние с много кръпки, дупки от тази страна на прохода и не бих казал, че е от най-приятните за каране на мотор. Мястото като природа обаче е наистина много, много красиво. Нещо като Родопите около язовир Доспат и Голям Беглик, но в по-голям мащаб. Ето и настилката
Все пак красотите които постоянно се откриваха пред нас някак правеха всичко да е приятно и не обръщахме много, много внимание на настилката.
Ето и една илюстрация къде може да се направи барбекю, стига човек да му е кеф
Започнахме да се изкачваме по-бързо и пред нас вече се появяваше слънце, което долу до езерото беше се скрило нещо
Набирахме вече по-бързо височина /това прозвуча все едно излитаме/
И така излязохме на слънце и 15 градуса. Време чудно за преминаване на Карпатите.
Колкото по-нагоре, толкова по-красиво
Я да поизпреварим малко, че да не ни вземат местата горе
Набрахме височина, но още не е достатъчна
Тук малка засада, но бързо ни пуснаха
Тук отново спирка да проверим дали още е красиво.
Айде пак нагоре, че гледай колко има още
Нагоре, нагоре, ама пък колко нагоре още. Ами ето до тук - надморска височина 2039м, според онзи мой приятел GPS.
Е, стигнахме вече. От тук нататък е спускането. Досега бях гледал снимки от това място - едни и същи, снимани от различни хора, но си е друго усещането човек сам да направи една, пък била тя като всички други.
Следваха задължителните пози за такова място
Много грозен мотор
Полюбувахме се на това наистина прекрасно място. Тук отново гъмжеше от онези туристи разположили своите SPA центрове и радващи се на всички удобства. Време беше да продължим, вече надолу и така щях да успея да премина тази планина. А и доста други "колеги" ни изпревариха
Настилката отново не беше най-добрата, тъй като е цялата на малки коловози, сигурно от множеството велосипеди, но имаше удоволствие в карането по тези завои.
Слязохме от планината, та мисията беше успешна. Надморската височина едва 534м
В първото село, на което за съжаление на запомних името, видяхме музей и решаваме да го посетим. Интересни селски румънски къщи и типичен румънски селянин.
Ето и подарък за ДИМО - Порта, не много хубава, ама за сметка на това е доста стара
Така пълни с емоции дойде време да решим къде ще нощуваме. Transfagarasan завърши в Т образно кръстовище с две възможности наляво Sibiu, надясно Fagaras и Брашов.
Ами решаваме Sibiu и тръгваме
Даже и стигаме, обаче какво да видим - град, хубав, чист, ама много голям, а някак след прекрасната планина още не сме готови да се впуснем в цивилизацията. Решаваме да се върнем във Fagaras и там да нощуваме. И пак тръгваме, та даже пак стигаме. И този град много хубав, чист
ама и той голям, а нас все към безлюдното ни влече. Малко справка в картата
и решаваме да нощуваме в Бран, като по път ако нещо ни хареса ще останем там. Поне ще сме отново в планината. И потеглихме по друг проход, преминаващ през Карпатите. Тук установихме, че асфалта е нов и е прекрасно за каране. Дадохме всичко от себе си и след неуспешен опит по пътя за нощувка стигнахме Бран. Вече бяхме в планината, обаче бягайки от цялата навалица с мъка установихме, че точно през тези дни има фестивал на изкуствата в Бран. След доста търсене успяхме да намерим свободна стая в хотел. Всъщност беше апартамент с две спални, който ни дадоха за 60евро на вечер за целия. Хотел "Flo’Mary" /N45 31.797E025 22.330/, хубав хотел като единствен свободен
Вечерта имаше малко бира, вечеря и здрав сън.
Дойде и неделя 09.08.2009г. За този ден програмата предвиждаше посещение на замъка "на Дракула". Обаче отново утрото ни изненада с един ситен и мокър дъжд. Все пак не се отказахме от разглеждане на замъка и тръгнахме
а ето го и него
Още с приближаването започнаха едни сергии с всякакви вампирски маски, зъби, истински вампирски зъби и аз си викам "ей тука ще ми пийнат кръвчицата", щото съм гледал много филми. Влизам в двора на замъка и изненада - никой не ми скача на вратлето, та даже е хубаво
Само да уточня, че каските ги носим не срещу вампири, а защото много валеше.
На ЗМЕЯ му е лесно, щото него вампири не го стряскат
Всъщност вътре за такива като мен дето не са чели за мястото предварително става ясно, че няма и помен от Дракула и т.н. а си е един прекрасен замък на кралица Мария. Ето и малко информация от интернет за този замък
" Замъкът Бран, разположен до град Бран и близо до Брашов, е национален паметник и популярна туристическа атракция в Румъния. Замъкът е разположен на границите на румънските провинции Трансилвания и Влашко. Известен е още и като замъкът на Дракула, а действието в книгата Дракула на Брам Стокър също се развива в Бранската крепост. Освен това има много мнения, че някога той е бил домът на Влад Цепеш, владетел на Влашко, въпреки че няма сигурни доказателства за това.
Днес замъкът Бран е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, върху който е изграден Бран има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи.
През 1212 година рицарите от Тевтонският орден построяват дървеният замък с името Dietrichstein, служещ като укрепена позиция по пътя през планинската долина за южна Трансилвания, използван изключително от търговците , за по-бързо прекосяване на Трансилванските Алпи. Първото писмено сведение за Бранския замък е от документ от 19 ноември 1377 година, чрез който унгарския крал Луис I дава разрешение на саксонците от Кронщат (немското име на Брашов) да построят укрепление от камък на мястото на дървената постройка. Скоро град Бран се разраства около крепостта.
За пръв път замъкът Бран е използван през 1378 в защита срещу нападенията от османските турци, а по късно се превръща в митнически пост между Влашко и Трансилвания. За кратко Бран принадлежи на Мирчо Стари от Влашко. Въпреки че Влад Цепеш никога не е живял за постоянно в замъка, се смята, че е бил заключен за няколко дни в подземията му, във времето когато Османската империя владее Трансилвания.
От 1920 година Бран e една от резиденциите на румънския крал. Той става дом на кралица Мария и е украсен с артефакти главно от нейно време, включително с традиционни мебели и гоблени, събирани лично от нея. Нейната дъщеря - принцеса Илеана го наследява, но комунистическия режим на Румъния го конфискува след свалянето и депортирането на кралското семейство през 1948 година.
През 2005 румънското правителство гласува закон чрез който се позволява реституция на такива недвижими имоти като замъкът Бран. Затова през 2006 то дава право на собственост върху замъка на Доминик от Австрия, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк и син и наследник на принцеса Илеана"
Мястото е наистина красиво.
А този гаден дъжд не спираше
но пък беше весело /или озъбено от студ/, защото беше едва 13 градуса
С това приключи културната програма и остана дългото завръщане към дома - София,Св.Троица. Много хубаво пътуване се получи и от Бран към Търговище прохода е много добър, с нов асфалт и само този дъжд попречи да покажем как се кара мотор
Връщането естествено не мина без онези специалитети на румънската кухня.
Така за двата дни се събраха общо по мои сметки 1472км. Като пари ни излезе на двамата с Вики 380лв. Мястото Transfagarasan вече го покорихме и го препоръчвам на всички обичащи планината и онези SPA центрове, за които писах по-горе. Наистина мястото е много хубаво и си заслужава, а ако някога оправят асфалта ще стане и култово за мотористите.
Ето как изглежда пътуването, а по-долу слагам и трака.
Ето и линк към всички снимки
https://htftp.offroad-bulgaria.com/b...08-09-08-2009/
П.П. Май се получи дълъг пътепис за един пост и ако някой модератор реши може спокойно да го раздели както е удобно.
Сега със Змея и Ива и естествено Вики решихме да опитаме отново да покорим това прекрасно място. Маршрута беше предварително начертан без GPS и се предполагаше едно безпроблемно пътуване. А ето го и него:
Giurgiu - Bucuresti – Pitesti – Curtea de Arges - езеро Видрару /Vidraru Lake/ - Sibiu – Fagaras – Sercaia - Bran – Targoviste – Bucuresti – Giurgiu
Като ден беше събота 08.08.2009г. слънчево време в Русе около 23 градуса в 10.00 часа и потеглихме. До Букурещ скука, магистрала и единственото интересно беше пропускането на отбивката за околовръстното шосе за гр.Питещ. Бързо разбрахме грешката и също така бързо я поправихме. Първата спирка беше на едно от многото места за почивка покрай магистралата. Това място е направено за да може човек лесно да ползва тоалетна и то безплатно и ако иска може също така лесно да получи и слънчев удар поради липсата на всякаква сянка и то също така безплатно.
Ние се възползвахме от първото безплатно нещо и продължихме без да чакаме за второто
Така по маистралата стигнахме до Pitesti и след това завихме към Curtea de Arges /няма да го превеждам на Български/. Та тук вече започнаха красотите на Карпатите. Удивително е колко много цветя има във всички села и как всеки нещо е направил за да изглежда къщичката му хубава, а няма палат на четири етажа, неизмазан отвън, щото парата не е стигнала, ама има място за три поколения вътре, които иначе живеят в чужбина - примерно само. Тук естествено също не липсват големи къщи, но пак подредени. Оставям следващите снимки да опишат донякъде казаното по-горе. Първо да благодаря на фотографа Вики за хубавите снимки направени в движение за да видя и аз къде съм бил
Имаше и доста фолклор
Времето беше все така прекрасно, приятно за каране с вече 28 градуса. Спряхме да позаредим на бензиностанция, която също беше направена с много вкус и малко пари
А навсякъде цареше любов и романтика, което предполагаше едно добро пътуване
Айде стига толкова, че път ни чака, а сме още в подножието на Карпати
И пак се занизаха едни хубави къщички
Така стигнахме Curtea de Arges. Малко градче, но явно курортно, защото беше пълно с туристи, автобуси с екскурзии и много, много заведения и хотели
Наличието на толкова много заведения засили усещането ми за глад и решихме да спрем за обяд, но някъде не в населено място. Добре, че това не в населено място бързо се появи. Хубава кръчма точно в подножието на планината, след която има табела за начало на прохода Transfagarasan, дълъг 152км или поне така пишеше.
Тук искам да обърна внимание на традиционната румънска кухня, която задължително трябва да се опита и по-точно две от нещата - ciorba de burta /шкембе чорба/ поднесена със сметана и чесън и румънските кебапчета - мичи с горчица
След този обяд, макар и трудно решихме все пак да продължим нагоре
Движението беше натоварено и това много ме учудваше за момента, защото този проход не е от най - главните. Навлязохме в планината и започнах да се впечатлявам от пътя, по който трябваше да минем . много завои, всякакви тунели, мостове
имаше и замъче
Така стигнахме до езерото Видрару. Огромно и много красиво място.
Тук разбрах защо е това огромно движение. Горе при езерото имаше страшно много хора, а по пътя до там и след него също толкова много, които се бяха разположили на всевъзможни места за да си направят барбекю сред природата, някои дори бяха опънали палатки за да пренощуват. И като казвам страшно много хора имам предвид стотици. Аз лично такова "нашествие" в добрия смисъл на думата не бях виждал. А времето не беше най-подходящо за нощувка на открито, тъй като температурата по обяд беше 19 градуса. Да се чудиш на тези румънци що се пъхат по тия шубраци вместо да отидат в някой SPA център. Иска ми се и в България да видя такова нещо - хора сред природата и то толкова много. Наистина това много ме впечатли, но понеже едва беше започнало изкачването трябваше да продължаваме нагоре. Естествено по пътя срещахме и други мотористи тръгнали по този маршрут
За Transfagarasan бях чувал, че е култово място за мотористите, но явно е било преди доста години. В момента настилката е в много лошо състояние с много кръпки, дупки от тази страна на прохода и не бих казал, че е от най-приятните за каране на мотор. Мястото като природа обаче е наистина много, много красиво. Нещо като Родопите около язовир Доспат и Голям Беглик, но в по-голям мащаб. Ето и настилката
Все пак красотите които постоянно се откриваха пред нас някак правеха всичко да е приятно и не обръщахме много, много внимание на настилката.
Ето и една илюстрация къде може да се направи барбекю, стига човек да му е кеф
Започнахме да се изкачваме по-бързо и пред нас вече се появяваше слънце, което долу до езерото беше се скрило нещо
Набирахме вече по-бързо височина /това прозвуча все едно излитаме
/И така излязохме на слънце и 15 градуса. Време чудно за преминаване на Карпатите.
Колкото по-нагоре, толкова по-красиво
Я да поизпреварим малко, че да не ни вземат местата горе
Набрахме височина, но още не е достатъчна
Тук малка засада, но бързо ни пуснаха
Тук отново спирка да проверим дали още е красиво.
Айде пак нагоре, че гледай колко има още
Нагоре, нагоре, ама пък колко нагоре още. Ами ето до тук - надморска височина 2039м, според онзи мой приятел GPS.
Е, стигнахме вече. От тук нататък е спускането. Досега бях гледал снимки от това място - едни и същи, снимани от различни хора, но си е друго усещането човек сам да направи една, пък била тя като всички други.
Следваха задължителните пози за такова място
Много грозен мотор
Полюбувахме се на това наистина прекрасно място. Тук отново гъмжеше от онези туристи разположили своите SPA центрове и радващи се на всички удобства. Време беше да продължим, вече надолу и така щях да успея да премина тази планина. А и доста други "колеги" ни изпревариха
Настилката отново не беше най-добрата, тъй като е цялата на малки коловози, сигурно от множеството велосипеди, но имаше удоволствие в карането по тези завои.
Слязохме от планината, та мисията беше успешна. Надморската височина едва 534м
В първото село, на което за съжаление на запомних името, видяхме музей и решаваме да го посетим. Интересни селски румънски къщи и типичен румънски селянин.
Ето и подарък за ДИМО - Порта, не много хубава, ама за сметка на това е доста стара
Така пълни с емоции дойде време да решим къде ще нощуваме. Transfagarasan завърши в Т образно кръстовище с две възможности наляво Sibiu, надясно Fagaras и Брашов.
Ами решаваме Sibiu и тръгваме
Даже и стигаме, обаче какво да видим - град, хубав, чист, ама много голям, а някак след прекрасната планина още не сме готови да се впуснем в цивилизацията. Решаваме да се върнем във Fagaras и там да нощуваме. И пак тръгваме, та даже пак стигаме. И този град много хубав, чист
ама и той голям, а нас все към безлюдното ни влече. Малко справка в картата
и решаваме да нощуваме в Бран, като по път ако нещо ни хареса ще останем там. Поне ще сме отново в планината. И потеглихме по друг проход, преминаващ през Карпатите. Тук установихме, че асфалта е нов и е прекрасно за каране. Дадохме всичко от себе си и след неуспешен опит по пътя за нощувка стигнахме Бран. Вече бяхме в планината, обаче бягайки от цялата навалица с мъка установихме, че точно през тези дни има фестивал на изкуствата в Бран. След доста търсене успяхме да намерим свободна стая в хотел. Всъщност беше апартамент с две спални, който ни дадоха за 60евро на вечер за целия. Хотел "Flo’Mary" /N45 31.797E025 22.330/, хубав хотел като единствен свободен
Вечерта имаше малко бира, вечеря и здрав сън.
Дойде и неделя 09.08.2009г. За този ден програмата предвиждаше посещение на замъка "на Дракула". Обаче отново утрото ни изненада с един ситен и мокър дъжд. Все пак не се отказахме от разглеждане на замъка и тръгнахме
а ето го и него
Още с приближаването започнаха едни сергии с всякакви вампирски маски, зъби, истински вампирски зъби и аз си викам "ей тука ще ми пийнат кръвчицата", щото съм гледал много филми. Влизам в двора на замъка и изненада - никой не ми скача на вратлето, та даже е хубаво
Само да уточня, че каските ги носим не срещу вампири, а защото много валеше.
На ЗМЕЯ му е лесно, щото него вампири не го стряскат
Всъщност вътре за такива като мен дето не са чели за мястото предварително става ясно, че няма и помен от Дракула и т.н. а си е един прекрасен замък на кралица Мария. Ето и малко информация от интернет за този замък
" Замъкът Бран, разположен до град Бран и близо до Брашов, е национален паметник и популярна туристическа атракция в Румъния. Замъкът е разположен на границите на румънските провинции Трансилвания и Влашко. Известен е още и като замъкът на Дракула, а действието в книгата Дракула на Брам Стокър също се развива в Бранската крепост. Освен това има много мнения, че някога той е бил домът на Влад Цепеш, владетел на Влашко, въпреки че няма сигурни доказателства за това.
Днес замъкът Бран е музей, отворен за посетители, които могат да разгледат предмети на изкуството и мебели, събрани от румънската кралица Мария. В подножието на хълма, върху който е изграден Бран има малък музеен комплекс, представящ традиционния румънски селски бит и къщи.
През 1212 година рицарите от Тевтонският орден построяват дървеният замък с името Dietrichstein, служещ като укрепена позиция по пътя през планинската долина за южна Трансилвания, използван изключително от търговците , за по-бързо прекосяване на Трансилванските Алпи. Първото писмено сведение за Бранския замък е от документ от 19 ноември 1377 година, чрез който унгарския крал Луис I дава разрешение на саксонците от Кронщат (немското име на Брашов) да построят укрепление от камък на мястото на дървената постройка. Скоро град Бран се разраства около крепостта.
За пръв път замъкът Бран е използван през 1378 в защита срещу нападенията от османските турци, а по късно се превръща в митнически пост между Влашко и Трансилвания. За кратко Бран принадлежи на Мирчо Стари от Влашко. Въпреки че Влад Цепеш никога не е живял за постоянно в замъка, се смята, че е бил заключен за няколко дни в подземията му, във времето когато Османската империя владее Трансилвания.
От 1920 година Бран e една от резиденциите на румънския крал. Той става дом на кралица Мария и е украсен с артефакти главно от нейно време, включително с традиционни мебели и гоблени, събирани лично от нея. Нейната дъщеря - принцеса Илеана го наследява, но комунистическия режим на Румъния го конфискува след свалянето и депортирането на кралското семейство през 1948 година.
През 2005 румънското правителство гласува закон чрез който се позволява реституция на такива недвижими имоти като замъкът Бран. Затова през 2006 то дава право на собственост върху замъка на Доминик от Австрия, принц на Тоскана, известен като Доминик фон Хабсбург, архитект в щата Ню Йорк и син и наследник на принцеса Илеана"
Мястото е наистина красиво.
А този гаден дъжд не спираше
но пък беше весело /или озъбено от студ/, защото беше едва 13 градуса
С това приключи културната програма и остана дългото завръщане към дома - София,Св.Троица. Много хубаво пътуване се получи и от Бран към Търговище прохода е много добър, с нов асфалт и само този дъжд попречи да покажем как се кара мотор
Връщането естествено не мина без онези специалитети на румънската кухня.Така за двата дни се събраха общо по мои сметки 1472км. Като пари ни излезе на двамата с Вики 380лв. Мястото Transfagarasan вече го покорихме и го препоръчвам на всички обичащи планината и онези SPA центрове, за които писах по-горе. Наистина мястото е много хубаво и си заслужава, а ако някога оправят асфалта ще стане и култово за мотористите.
Ето как изглежда пътуването, а по-долу слагам и трака.
Ето и линк към всички снимки
https://htftp.offroad-bulgaria.com/b...08-09-08-2009/
П.П. Май се получи дълъг пътепис за един пост и ако някой модератор реши може спокойно да го раздели както е удобно.
Въпреки липсата на тия атрибути се престрашихме и опитахме от плодовете - странно, но нямаха нищо общо с пластмасовите сертифицирани плодове, които се продават по нашите пазари ... и се замислих за причините, поради които в България подобна предприемчивост липсва.
, но годината не е свършила). После Румъния- същата работа. Е, а догодина? Ми то вече няма къде да се ходи ... 
....шегичка де ...да не се засегнеш пак
....
Коментар