Tweet
Както се бяхме уговорили с Goshi , в 9 ч. се срщнахме на ШЕЛ Видин , попътя беше успял да премина през един умрял таралеж, и да убие някаква птица , която с мъка извади , заклещена около скоростния лост и някакви датчици на новото Дукати , надявах се да си е изпълнил плана за деня и от тук натам да трепе само насекоми . Границата минахме бързо , като изключиме 2 минутното настояване от страна на сръбския митничар да му дадеме някоя joint цигара или да я изпушиме заедно .Имиджа на хора с мотор май все още си витае около филмовите образи на лошите момчета, ние даже и бяхме непушачи, ама кой да ти вярва... не миряса докато не ми провери мотора . След Неготин хванахме отбивката в дясно , идеята беше да следваме реката , по пътя видях два доста оживени къмпинга с плажове , след Кладово терена става по начупен , тук се намира и интересният участък на реката , който върви между високи скали , малко след това е комплекса "Железни Врати" , снимането е забранено , но май по скоро не ни се спираше, та няма снимки от там .
Това е от нета за илюстрация:
Пътят е сравнително добър , без дупки , но на места е с кръпки. Историята е интересна за изграждането и идеята на това съоражение, който го интересува да се поразрови, тук е и най-дълбокият участък на реката - 82 м , ако не се лъжа най-голямата речна дълбочина в света. В Долни Милановац ядохме най-вкусните плескавици , правят ги в едно неугледно на вид капанче , и се поразходихме. Града е с размерите на голямо село , но е много приятно място. После по много живописен път в гора се стига до Бор, за първи път ходя там , оказа се че е по голям град от колкото си мислех , явно заради минната индустрия , видя ми се добре изграден, без да впечатлява с нещо , така и не разбрах къде му е центъра, въпреки че го обиколихме. Пихме по едно кафе и кола , и потеглихме на обратно , до Зайчар пътя е добър и позволява бързо каране , безпроблемно минаване на границата при Връшка чука , и обратно във Видин , този път на ОМВ . 330 км , за около 6 часа , получи се приятна уикенд разходка , из непознати места . Малко снимки за илюстрация.
Крайпътна отбивка с хубава панорама
Рибарски лодки
Параклис на румънския бряг
Скална скулптура
Непривична гледак за река с размерите на Дунав
Плескавици в Долни Милановац
Градинката
Веселба около реката
Разделно събиране в действие, вместо шарени контейнери....
Това е от нета за илюстрация:
Пътят е сравнително добър , без дупки , но на места е с кръпки. Историята е интересна за изграждането и идеята на това съоражение, който го интересува да се поразрови, тук е и най-дълбокият участък на реката - 82 м , ако не се лъжа най-голямата речна дълбочина в света. В Долни Милановац ядохме най-вкусните плескавици , правят ги в едно неугледно на вид капанче , и се поразходихме. Града е с размерите на голямо село , но е много приятно място. После по много живописен път в гора се стига до Бор, за първи път ходя там , оказа се че е по голям град от колкото си мислех , явно заради минната индустрия , видя ми се добре изграден, без да впечатлява с нещо , така и не разбрах къде му е центъра, въпреки че го обиколихме. Пихме по едно кафе и кола , и потеглихме на обратно , до Зайчар пътя е добър и позволява бързо каране , безпроблемно минаване на границата при Връшка чука , и обратно във Видин , този път на ОМВ . 330 км , за около 6 часа , получи се приятна уикенд разходка , из непознати места . Малко снимки за илюстрация.
Крайпътна отбивка с хубава панорама
Рибарски лодки
Параклис на румънския бряг
Скална скулптура
Непривична гледак за река с размерите на Дунав
Плескавици в Долни Милановац
Градинката
Веселба около реката
Разделно събиране в действие, вместо шарени контейнери....
Коментар