Карпатите - Transfagarasan

[dsredkov]

На 500 км. от София в посока север се намира това емблематично място за всеки моторджия!!!



По-късно ще опиша 3-те дни върховно удоволствие по пътищата на Румъния!

[dsredkov]

До: Карпатите - Transfagarasan

Досега, не знам защо съм подценявал Румъния като интересна дестинация? С това пътуване до Трансилвания слагам за себе си началото на изучаването на историческите, културните и географските забележителности на северната ни съседка. Явно съм пропуснал часовете по история, а и някак си не е останало в съзнанието ми усещането за румънците като за окупатори и завоеватели, въпреки че годините от 1878 до 1940 са свързани със завладяването на Добруджа и откъсването й от пределите на България. Не знам защо всички са чували и знаят за асимилационната политика срещу българите в историко-географсакта област Македония, но много малко се знае за процесите протичали на север от линията Силистра-Балчик. Но не за това ще пиша в темата по-долу, а за да изразя възхищението и очарованието си от откриването на прекрасен маршрут за дълъг уикенд, както и за прекрасните си впечатления от съседите ни оттатък Дунава.
Планирането не отне много време. Не знаех точно къде тръгваме. Приятел каза, че имало страхотен маршрут за каране - някакъв язовир в Карпатите – Видрару. Пуснах търсачка в интернет, записах по-големите градове около него и ги вкарах в навигацията. Не обичм големите групи от мотористи – губиш време, трябва да се съобразяваш с индивидуалностите на всеки, изнервяш се, създава се излишно напрежение в останалите участници на пътя..... а карането на мотор е егоистично занимание :-). Затова с един новичък Адвенчър 1200



нахвърляхме набързо плана:
Кога – петък
Къде – Трансилвания
Колко време – ще видим
Повече въпроси нямаше, тъй като сме пътували тук-таме заедно и сме отработили модел на поведение. Разбрахме се за по-рано тръгване, но предвид интерпретациите около подготовката се наложи да свършим някои „неотложни” неща в последния момент, така че едва в 10.30 бяхме на околовръстното. Предвид късното тръгване избрах най-бързия маршрут и след около 2 часа бяхме на Оряхово, където срещу 12 лева на мотоциклет чакахме ферито за Бекет:




Денят беше ужасно горещ!
Винаги сме се разбирали много добре с тираджиите – съвременните номади, от които може много да научи човек, стига да има търпението да ги слуша.






Така за около 20-тина минути преминахме голямата река. От другата страна ни поискаха паспорти, но като подадох лична карта и видяха че сме българи приятелски махнаха с ръка и спестиха всички формалности с преминаването на границата.
Първите километри оттатък Дунава са безкрайни равнини, с бедни села без нито едно прилично място, където човек да спе и да изпие една бира покрай пътя. Затова пък имаше многобройни стада овце и крави или търговци с купища дини и пъпеши, които бяха изложили стоката си непосредствено до банкета. Не се мотахме много, тъй като ни чакаше незнайно колко път. Отправна точка ни беше Крайова, където решихме да спрем и определим маршрута за деня.
Крайова се намира на около 60-тина км.от границата и се оказа един иключително красив и чист град:











Широки улици, стари сгради, университет, подредени зелени площи, знамена и фонтани. Пихме бира и сложих крайна точка на пътуването за деня - Curtea de Argeş – град в полите на планината, непосредствено преди изкачването й. Разстоянието до там – около 200 км. Маршрута – първостепенен междуградски път, с добро асфалтово покритие, относително натоварен. Тук е мястото да изкажа добрите си впечатления от румънските шофьори – всеки когото наближавахме ако не ни дадеше десен мигач или махнеше с ръка през прозореца, за да го изпреварим, то поне отиваше плътно в дясно до банкета, за да не пречи на движението ни. Не знам колко мотори се карат в Румъния, но това беше поведението на всички участници навсякъде по пътя и беше супер приятно като усещане за комфорт и сигурност.
Тъй като на Адвенчъра беше сменено маслото непосредствено преди тръгването се оказа, че някои от болтовете на капаците на главите на цилиндрите са леко хлабави и омасляваше гарнитурата отдолу, а образувалата се капчица цапаше панталона на колегата ми. При опита си да ги пристегнем скъсахме единия. Не беше кой знае каква голяма драма, тъй като количеството на маслото там е нищожно и имахме достатъчно за доливане, но дразнещо беше самото усещане за неизправност. В първия голям безименне град – ужасно е произношението на всички имена на населените места в Румъния – спряхме в някакъв сервиз. Момчетата бяха супер отзивчиви и много добри шлосери. За отрицателно време извадиха скъсания болт, направиха друг, обезмаслиха гарнитурите, намазаха ги със силикон и ги сглобиха. Приятелски ни почерпиха с газирана вода и кафе. Това всичкото се разви в 19.30 в петък. Представям си как биха ни посрещнали в БГ или на друго място в Европа и как биха ни отпратили с покана за понеделник сутрин L





Освен с гостоприемство и професионализъм, момчетата имаха слабост и към тунинга:




В тази Дачия беше инвестирано много. Единия от майсторите след като се изми и преоблече, просто се качи на нея и си тръгна с рев, към който не може да останеш равнодушен J
Цялото внимание и сервизиране струваше 50 лв.! Оказа се че всичко което потребявахме в Румъния беше на по-ниска цена, а често пъти и по-добро от аналога му в България.
След като „фикснахме” проблема се отправихме с вече понамалял устрем към крайната ни точка. Денят беше дълъг, горещ, бяхме минали около 500 км., като повечето със средна скорост значително надвишаваща максимално разрешената. Умората си казваше думата. Стигнахме планираното градче, но тъй като слънцето все още не се беше скрило, решихме да подминем града и да търсим място за преспиване в планината. Зареди се поредица от завои, която много бързо ни отказа, така че в следващото село на първия приличен хотел, който ми се изпречи забих спирачки. Места имаше – 50 лв. стаята. Последва душче, приятна вечеря, разбор на деня и план за следващия.

[dsredkov]

До: Карпатите - Transfagarasan

Това беше Денят на голямото каране!
Сутринта не сполучихме със закуската, тъй като сервитьора освен румънски не разбираше никакъв език, а румънския за нас е неразбираем. Хапнахме някакви сандвичи пихме кафе и лежерно стартирахме. Макар и 9 слънцето напичаше и се очертаваше поредния горещ ден. Бързо влязохме в планината, където от дърветата и реката лъхаше зелено и свежо.





С всеки завой пред нас се откриваше впечатляваща картина. И тъй като беше началото на деня и си позволихме поредица от спирания, за да запечатим гледките:









Беше събота и независимо от многото завои и не дотам прекрасния асфалт, пътят беше доста натоварен. Много румънци бяха избрали този маршрут за почивния ден. Не след дълго пътя като че ли свърши! Не стига че беше тесен, но от и от двете му страни по всевъзможен начин бяха наспирали коли и да продължим дори с мотоциклетите ни беше трудно. Оказа се, че сме стигнали стената на язовира Видрару. Водата вдъхновяваше със спокойствието, широтата си и съчетанието на синьо и зелено на фона на горите и небето.





Тъй като идеята за пътуването дойде от споделеното от приятел, че пътя до язовира си заслужавал останах леко разочарован – доста бързо стигнахме, да имаше малко завои, тук-там планински гледки, склонове, прорязани от реката, но и много движение, лош асфалт и ракурса към стената не оставаше впечатление за 166 метра височина.





Помотахме се, поснимахме и пробивайки си път през тълпата потеглихме към Сибиу - следващия град, който си бях заложил като цел в навигацията. Провирайки се в тунели от клони, пътя се виеше тесен, с изненадващо остри завои като на всяко по-широко място около него имаше спрели коли и опънати палатки. В началото не обръщах внимание, но това продължаваше с километри и около палатките имаше хора от всякаква възраст. Явно румънските семейства избират този начин да прекарат почивните дни. Все пак ми беше странно защо опъваха покрай пътя, който е натоварен, прашен и шумен!? Както и да е беше прекрасен за GS и точно това беше правилният мотоциклет за него J Тъй като през цялото време леко се изкачвахме постепенно гъстите дървета от широколистни започнаха да преминават в иглолистни и да се разреждат, така че пред нас се откриха околните върхове:





Оттук нататък стана интересното и започнах да разбирам за какво всъщност бяхме тръгнали! Полегатият наклон се превърна в стремително изкачване по каменните склонове на Трансилванските Алпи:

















Така стигнахме до тунел под върха, след който прекосихме билото на планината. Множеството наспирали коли, сергиите и тълпите хора по никакъв начин не подсказваха това, което се разкри пред погледа ни от другата страна след като се промушихме сред цялата тарапана:





Няма да описвам еуфорията от карането по тези завои и спиращите дъха гледки.
Всъщност и коментарите под снимките са излишни. Това просто трябва да се преживее J

[dsredkov]

До: Карпатите - Transfagarasan

След като преминахме през Трансфагарашан спряхме в Сибиу – градче „оттатък” Карпатите, избрано за културна столица на Европа, с много красива стара част и площад:



И тъй като е в Трансилвания тук немският е разпространен колкото и румънският:









Денят беше наистина горещ:



Затова нямаше по-приятно място от това под тентата на уютен италиански ресторант, свит в дебелия зид на градската стена:





След преживяното от сутринта по завоите на прохода, горещината на площада и няколкото бири, решихме, че задължително трябва още веднъж да минем по този маршрут, но този път да атакуваме върха от другата му страна. Имаше голяма разлика в усещането за планината между северната и южната й част, в трасето и пейзажа. Така планът за деня претърпя промяна и след 2 часа вкусна храна в приятна обстановка и добро обслужване карахме отново по обратния път към Трансфагарашан. Завоите, които спускахме сега предстоеше да изкачваме и тъй като вече имахме представа за тях можеше да си позволим и малко по-агресивно поведение при преодоляването им.



Така изглеждаше планината от равното, със зъбатите си върхове, които ни предизвикваха да ги преминем отново.
С изкачването си нагоре, обаче слънцето потъна в облаци и небето притъмня. От горещия ден нямаше и следа:



След малко над главите ни се изсипа страхотен дъжд, който бързо охлади ентусиазмът ни за агресивна атака на завоите и донякъде уби удоволствието от пътя. Вниманието ни беше погълнато изцяло от преодоляване на острите криви по мократа настилка. Практически карахме в облаците, така че нямаше много за гледане J
Дъждът спря едва когато слязохме от планината. Вече беше късен следобед и бяхме минали повече от 300 невероятни километра. Спряхме на по бира да решим накъде. Забих Бран като цел – около 150 км. отново завои през съседния проход. Не казах на спътника си точно още колко планирах да минем, тъй като умората постепенно ни обземаше. Спряхме още няколко пъти в различни малки градчета. Навсякъде впечатлението беше едно – чисто, подредено, цветно.





До Бран не стигнахме. Умората надделя и на някакви 10-тина километра преди него намерихме места в планинско хотелче. Беше почти тъмно и добре че навреме успях да спусна „пачия” крак – изсулих се от мотора директно на масата пред хотелското ресторантче. Денят беше невероятен и бяхме като пребити!
На сутринта това беше гледката, която се разкри пред нас от терасата:



Закусвахме дълго, като се наслаждавахме на планината и споделяхме преживяното от предишния ден. Освен нашето хотелче около нас нямаше нищо друго построено – само борове и ливади. Затова не беше и странно наличието на стада свободно пасящи крави:



И типично алпийските пейзажи, с разхвърляни тук-там селца:





И къщите с дървени керемиди на покривите:



Импровизирано и без предварителна подготовка относително близо до София открих един емблематичен мото маршрут. За трите дни минахме почти 1’500 км., като 1/3 от тях бяха в планините целта на пътуването ни.

[boiko73]

До: Карпатите - Transfagarasan

Много добре, а и като чета мненията ни за това място съвпадат напълно. Хубав маршрут сте избрали.