Нике от Самотраки.

[viki terzieva]

До: Нике от Самотраки.

Влади, снимките са прекрасни!
Обаче не знам докога да ви чакам с писането. Ако още малко си помълчите, ще взема да направя разказчето аз. Вече има достатъчно снимков материал
Чакам и пОООвече за античния град! Даже проверявам темата през 5 минути, което ми пречи на трудовия процес

[giorgio]

До: Нике от Самотраки.

... Чакам и пОООвече за античния град!...

Май ще те разочаровам... От античния град не е останало много. Навсякъде в гората, около града, имаше купчини парчета от керамика. Доста от парчетата бяха с орнаменти по тях...





Огромно количество части от колони, трегери и всякакви строителни елементи, покрити с орнаменти. Едвали, в близките десетилетия, ще продължават да им търсят местата и да възстановят частично града...







Два подобни елемента открих в гората, на стотина метра от масовите разкопки. Високи малко под метър, напомнят ми на масички, но може да са и основи на колони...





Колонада, която според мен е възстановена наскоро, но пък е красива.







Съжалявам, че така и не успяхме да влезем в музея, който отвън напомняше затвор. Убеден съм, че вътре имаше какво да се види...

П.П. Вероятно ви разочаровах със снимките от античния град, но за да направя дори и тези, трябваше да вървя километри, по кози пътеки, спускайки се и изкачвайки се по стръмни дерета, прескачайки огради, в следобедната жега...

[viki terzieva]

До: Нике от Самотраки.

Прекрасно! Не само не съм разочарована, но даже ми се затвърди желанието това да е едно от следващите ни пътувания.
Тази кръглата постройка е много интересна - не прилича на кръгов гроб (Микена), не е основа на кула, защото е далече от стените, а не наподобява много и складово помещение
Ако ходя, непременно ще попитам предварително за музея и после ще ти разкажа

[giorgio]

До: Нике от Самотраки.

Вики, вие бяхте поканени на Самотраки... След 2-3 седмици се заформя едно подобно приключение... вероятно за 3-4 дни, смятай това за официална покана.

[boiko73]

До: Нике от Самотраки.

Чудесно място. Ако има "Нике от Самотраки" vol.2 ще направя всичко възможно да се включа. Поздравления и за чудесните снимки

[К.Наков]

До: Нике от Самотраки.

Прекрасно, чудесно сте си прекарали, мечтая си за подобно пътешествие.
Споделете, колко километра изминахте и някои подробности около моторите ви.

[giorgio]

До: Нике от Самотраки.

Чудесно място. Ако има "Нике от Самотраки" vol.2 ще направя всичко възможно да се включа. Поздравления и за чудесните снимки

Хех.. Бойко, само гърците имат някъде над 700 острова, ако започнем и да ги повтаряме...

[CarTest™]

До: Нике от Самотраки.

От Свиленград до Александрополи са около 170 км. ... после фери за 2-2,5 часа ... и ...воала.
На острова ... карай колкото искаш ... ама едва ли ще навъртиш повече от 80 км.
Няма значение с какъв мотор си, също и с каква кола! Разстоянията са достатъчно малки.

[Петьо Джартов]

До: Нике от Самотраки.

Браво момчета много ми харесват тези пътувания.
Ако доживея до 50години ще си купя и аз нещо тежко за далечни преходи.Като ви гледам и ми се тръгва веднага на някъде.

[CarTest™]

До: Нике от Самотраки.

Вики, вие бяхте поканени на Самотраки... След 2-3 седмици се заформя едно подобно приключение... вероятно за 3-4 дни, смятай това за официална покана.

Само не казвай, къде смятате да ходите,че голям смях ще падне .......

За сега и аз ще запазя мълчание

P.S.
Мааалии ... много сте го окъсали ...

[zzlatev]

До: Нике от Самотраки.

Освен на Лесбос, другаде няма къде да идат, то е ясно. Ама там вече нравите са други

[giorgio]

До: Нике от Самотраки.

Грешите и двамата (Румен и Злати)! Вероятно, всички тези, това лято са сменили острова за който си мислите, бяха на Самотраки... по двойки, по двойки, че и по тройки... Срещнахме няколко още на ферибота. Двечки изнесоха невероятно, еротично представление, на най-горната палуба. Дори на Влади, от срам му свърши батериата на фотоапарата. Вярно имаше и пънкари и хипита, ама момите с обратни наклонности преобладаваха...

[4EGEVARA]

До: Нике от Самотраки.

Добър ви ден на всички!
Аз съм един от щастливците,които "нападнаха" о.Самотраки с мотори и джипове... Почти няма какво да добавя,тъй като Джорджо се е справил доста добре както със снимковия матерял,така и с описанието на пътешествието ни.
Искам само да предупредя за една наистина голяма опасност,която дебне на този остров,и която може да ви изиграе лоша шега на връщане към родните места...
НЕ ПРЕКАЛЯВАЙТЕ С ТОНИКА!
ПИЙТЕ ДЖИНА ЧИСТ!
СМЕСВАНЕТО ИМ Е ОПАСНО И СИМПТОМИТЕ СЕ ПОЯВЯВАТ ЧАК НА СЛЕДВАЩИЯТ ДЕН!
Така,че ако си носите джин,пийте смело и не си купувайте тоник от острова.
Всичко останало е прекрасно,природата е много различна и макар растителноста да е в по-голямата си част ниска и с дребни листа,сенките са наистина прохладни.Няма гадни твари(комари обаче си има в изобилие,но и тук сме им свикнали),високите скалисти планини(1610м.),които се извисяват недостъпни над главите ни правеха усещането за дивотия още по-осезателно.(На една туристическа карта в един магазин за сувенири,на която попаднах с цена 4,5 евро видях че има туристически маршрут с маркировка за трекинг,който пресича през върха и минава през някои от водопадите,които се оказаха много и пръснати на доста места по острова.По моя преценка маршрута е не по-малко от 6 часа)
Неразделна част от общия пейзаж са и дребните кози,които са навсякъде.Има ги,както и в оградените места,така и боща-боща из целия остров-по плажа,по пътя,в гората...навсякъде.Да,пропуснах...и в менюто на таверните. Това ми напомни как втория ден си направихме среща на една таверна,където Влади закусваше апетитно свинско джоланче,и понеже си беше обедно време решихме с Коцето да си поръчаме по една супа,както си му е реда...Само че гърците не са много по чуждите езици и след енергично ръкомахане се разбрахме за една"супа",която се оказа ярешко печено с картофи...
Преживяването беше супер с компанията.
Ще добавя и две снимки към богата колекция от пътуването.

[the slow heart]

До: Нике от Самотраки.

Хайде и аз да споделя впечатление за приятната и уморителна разходка.

Тази госпожица Нике поражда у мен само смътни асоциации с древно-гръцката митология. Интересно ми е какво се крие зад този божествен образ, но не изгарям от остро любопитство. Малкото на брой исторически паметници, чиято история познавам по-отблизо, са ми донесли познанието за приликата ни с древните хора, за обикновените човешки страсти довели до величия и падения, за суетата на големите на деня подчертаващи непреходността си с материални отражения и опити за впрягане на цялата налична паплач около им в служба на техните идеали. Големи, големи и още по-големи достижения, тайни конспирации, завети и енигми къде облагородили, къде деформирали човешките бит и култура. Не ми е лесно да го приема, макар ума ми да го разбира донякъде.

Имам един ясен спомен от детските си ученически години - час по история, аз на чин в средната редица отдясно, и заедно с другия калпазанин до мене ожесточено карикатуряваме образите от учебника по история и се кикотим заговорнически. Видни фигури от нашата и международна политическа сцена падат един след друг смешно надраскани с химикал и молив, кой придобил брада и мустаци, кой фрапантни цайси, обеци и цигарета, смешни каубойски шапки и индиански пера. Изведнъж обаче на даскала ( зам.директора !!! ) му писва да се мъчи да ни надвика и ме вдига с въпрос. Кое било основното правило на римските колонизатори? Сгърчих се моментално, нищо не ми прелита през главата. Мъча се с крайчеца на окото да изцедя нещо с дебели буквички от последната страница на урока. Уви няма. Подсказват ми, пак безуспешно. В крайна сметка съм принуден да въздъхна пораженчески и да наведа глава - нещо което се указва успешен ход, другаря учител вече е прекипял, донякъде ме е съжалил и ми набива в манерката " Разделяй и владей!" .
Разбира се зазубрих това, което ми каза, но какво ти разбира едно палаво хлапе дето в главата му има само щуротии, от подмолните тактики за борба на политическия театър, а и не само там ...
По-късно вече гимназист изпитвах огромни затруднения да помня дати на конгреси и пленуми, а брилянтните академични анализи на госпожица историчката ме приспиваха с голям успех. Възрастта обаче ме направи и свидетел на "промените в политическата ориентация на страната ни", а бързoтo пренабиване на учебните планове и запазения плам в зповядването на вече западните исторически и културни възгледи направо ми обърна червата. Адски ме умарят тия победители и техните трактовки на миналото, аман от суета и ежби за надмощие.

Вземайки впредвид тая предистория, дори и да съм чул че Нике е в основата на идеята за разходка с мотори до Самотраки, едва ли съм разбрал какво са ми казали.
Разбрал съм за каране, за юг, за остров и море, за палатка и плаж. И без това дълго време мечтах как ще си стегна Интрудера и ще се пусна надолу през Гърция.
Уви не бях преценил правилно силите си, и ремонта ми много се забатачи. Намери се едно приятелче да ми "услужи" с ФЗР-а си, и полека лека навъртях доста километри с него.
Все пак е спортен мотор, с неудобна за дълги пътувания стойка, без възможност за товарене на къмпинг-багаж. Рецептата за каране с него ми беше много проста - газ накъдето ми видят очите и като се изморим спирка за хапка, пивка и... обикновено одисейка на обратно.

Тука се вясна Жоро, който прецени че е за предпочитане да ми свие една стойка за багаж, отколкото да наблюдава страданията на екипажа ни в опити да подкове жабата Аз до последно не бях сигурен дали ще успея да взема петъка почивен ден и да тръгнем навреме, цялата ми подготовка протече със съзнанието, че може и да се препъна в последния момент. Отдавна не бях събирал багаж и доста се ошашавих докато си събера зипа с инструменти, допълня аптечката за каранки с необходимите медикаменти. Туристически чанти за опашката на мотора нямах, и разрешихме проблема по рокерски : една дисага за мене, една дисага за нея и палатката отзад.

Тръгването сутринта стана бързо - проверка на гуми, акумулатор и другите чорби, бързи покупки на храна, пакетиране и укрепване на багажериите, бързо нахлузване на екипировката и газ.
Жоро като един старателен организатор и диспечер на нашествието спря само за секунди на една чешма, защото един бръмбар му матирал слюдата със задните си части. Апропо ни информира, че един джип изригнал от София към Свиленград, а един запален рибар и рокер по съвместителство закусил с натрошения асфалт от Ямбол до Елхово и вече му пристъргвал търбуха за още.
Продължихме по пътищата на Странджата, а аз лично докато се настроя за пътешествие изминах доста километри в терзания какво съм забравил и какво ще изпадне всеки момент от претрупания мотор. Полека лека пътя ни замая, горите се поразредиха и стигнахме Елхово. Там се събрахме със Цецо и продължихме към границата. Жоро ми направи забележка да не подценявам непознатия път, а аз на него да не ни замерва с консерви. Конструктивен диалог както се вика, постижение си е, че не се задрачихме имайки впредвид колко сергии с благоуханни пъпеши подминахме препускайки през дупки и кръпки.
Горещо си беше следобеда, но доброто темпо и еуфорията ни подържаха свежи. Така трака ни в БГ достигна края си, където джипа с нашите усмихнати софийски сподвижници ни чакаше.
Чак тук се сетихме да поснимаме - излязохме от вцепенението, уви вярно беше, карахме надолу макар да беше неочаквано. По дяволите
предубежденията, кога въобще е очаквано, и на кого му пука какво е когато е

[giorgio]

До: Нике от Самотраки.

Потвърждавам казаното от Цецо (4EGEVARA), относно кутийките "Тоник", продаван на острова!
Цецо, освен, че кара чопър и умее да се забавлява, ще ви издам, че той е и отличен фотограф. Не знам защо се е ограничил само с две, макар и отлични снимки.

Позволявам си да пусна една от многото, които направи за тези два дни:



Като тайничко се надявам, Влади, или някой друг, да разкаже за историята с гларусите, които следваха ферибота през целия му път...