Tweet
Като за начало искам да се извиня ,че пиша прав, ама .... не мога да си седна на задника!
Решението за това пътуване е едно от най-дълго обмисляните – отне ми почти един час ,за да реша да тръгна . Естествено подготовката беше малко по-дълга.
Ден 1:
Маршрутът беше от дома до София :
Ден 2 :
Минаването на границата беше бързо и безпроблемно ,само малко изчакахме братята сърби да си направят смяната.Пихме кафе:
Поехме към Ниш и от там по магистралата.Пътищата са прилични ,но още от границата ми направи впечатление ,че комшиите карат ,като араби.Правилника за движение не си го слагаха много на сърце. На вниманието на мотористите – дясната лента на магистралата посока Белград и лявата в обратна посока са с дълбоки коловози от камионите.Направих няколко ,почти успешни опита да се пребия при влизане и излизане от тях.Повечето бензиностанции са от типа ,,Петрол’’ преди 20 години.Учуди ме автопарка им. 99 % от автомобилите съм забравил ,че съществуват и струват по малко от горивото в резервоарите им!В същото време ходят по почивки които им излизат по някоя друга хилядарка в евро!
Спряхме да хапнем в едно крайпътно ресторантче ,,Bajio’’ ( N43 48.769 E20 00.343 )
Сърбия ме грабна с природата си.Красива е -макар и те като нас да полагат усилия да я съсипят.
Поради намесата на неизвестен извършител ( на 9 години) , ГПС-а ми ме изрутира из някакви села.Усетих се ,чак когато асфалта съвсем изчезна.Няма да ви казвам как изглежда Сърбия извън главня път.Кошмар , а миризмата на оборска тор е направо задушаваща .След като изгубих повече от два часа в небитието , се върнах на главния път.Стигнахме до Ужице и понеже имахме още време продължихме до Златибор.Планината много ми заприлича на Родопите.Градчето преди години е било китно ,но в момента си е жива скръб.Пълно с неугледни и не гледани вили и хотели. Разбирасе имаше и няколко истински бисера ,но .... *****
Понеже е август , а аз нямах резервация ,цяла Сърбия се беше изсипала там и места нямаше.Направих опит в едно информационно бюро .Първоначално нещата потръгнаха , но когато разбраха от къде сме ,се оказа ,че нямало никакви места . С последни сили попаднахме в едно не лошо на вид хотелче ,,Kedar’’.( N43 43.805 E19 42.163 )
Стая имаше ! Тук обаче се сблъскахме със следващото неприятно изживяване.На стената си имаше ценоразпис за стаите. Тъкмо извадих парите да плащам и се появи управителя ,който след като разбра че сме българи, моментално удвои цената !!! .Побеснях ,ама се мръкваше и започваше да превалява.Навън беше 12 градуса! Изумен бях и от пълната езикова бариера! Обиколил съм доста места по света и никъде не съм се чувствал толкова безпомощен. Мился ,че беше нарочно от тяхна страна.Управителят изломоти нещо от рода :,, Като са Българи ,как няма да знаят сръбски...”Стаята си беше поносима , но тоалетните воняха ужасно.
Курорта беше превърнат в един голям битак. Навсякъде сергии въртележки...
А планината –красива:
Златибор:
А !Картинг писта:
Ето ги и картингите !!!
Няколко контакта за резервации:
Решението за това пътуване е едно от най-дълго обмисляните – отне ми почти един час ,за да реша да тръгна . Естествено подготовката беше малко по-дълга.
Ден 1:
Маршрутът беше от дома до София :
Ден 2 :
Минаването на границата беше бързо и безпроблемно ,само малко изчакахме братята сърби да си направят смяната.Пихме кафе:
Поехме към Ниш и от там по магистралата.Пътищата са прилични ,но още от границата ми направи впечатление ,че комшиите карат ,като араби.Правилника за движение не си го слагаха много на сърце. На вниманието на мотористите – дясната лента на магистралата посока Белград и лявата в обратна посока са с дълбоки коловози от камионите.Направих няколко ,почти успешни опита да се пребия при влизане и излизане от тях.Повечето бензиностанции са от типа ,,Петрол’’ преди 20 години.Учуди ме автопарка им. 99 % от автомобилите съм забравил ,че съществуват и струват по малко от горивото в резервоарите им!В същото време ходят по почивки които им излизат по някоя друга хилядарка в евро!
Спряхме да хапнем в едно крайпътно ресторантче ,,Bajio’’ ( N43 48.769 E20 00.343 )
Сърбия ме грабна с природата си.Красива е -макар и те като нас да полагат усилия да я съсипят.
Поради намесата на неизвестен извършител ( на 9 години) , ГПС-а ми ме изрутира из някакви села.Усетих се ,чак когато асфалта съвсем изчезна.Няма да ви казвам как изглежда Сърбия извън главня път.Кошмар , а миризмата на оборска тор е направо задушаваща .След като изгубих повече от два часа в небитието , се върнах на главния път.Стигнахме до Ужице и понеже имахме още време продължихме до Златибор.Планината много ми заприлича на Родопите.Градчето преди години е било китно ,но в момента си е жива скръб.Пълно с неугледни и не гледани вили и хотели. Разбирасе имаше и няколко истински бисера ,но .... *****
Понеже е август , а аз нямах резервация ,цяла Сърбия се беше изсипала там и места нямаше.Направих опит в едно информационно бюро .Първоначално нещата потръгнаха , но когато разбраха от къде сме ,се оказа ,че нямало никакви места . С последни сили попаднахме в едно не лошо на вид хотелче ,,Kedar’’.( N43 43.805 E19 42.163 )
Стая имаше ! Тук обаче се сблъскахме със следващото неприятно изживяване.На стената си имаше ценоразпис за стаите. Тъкмо извадих парите да плащам и се появи управителя ,който след като разбра че сме българи, моментално удвои цената !!! .Побеснях ,ама се мръкваше и започваше да превалява.Навън беше 12 градуса! Изумен бях и от пълната езикова бариера! Обиколил съм доста места по света и никъде не съм се чувствал толкова безпомощен. Мился ,че беше нарочно от тяхна страна.Управителят изломоти нещо от рода :,, Като са Българи ,как няма да знаят сръбски...”Стаята си беше поносима , но тоалетните воняха ужасно.
Курорта беше превърнат в един голям битак. Навсякъде сергии въртележки...
А планината –красива:
Златибор:
А !Картинг писта:
Ето ги и картингите !!!
Няколко контакта за резервации:
"
))
.
-
Коментар