РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

[automax]

Който и да тръгне из Румъния винаги избира две-три култови места: Трансалпина, Трансфъгарашан, Бран и Синая. Понякога, за мерак и се включва и солната мина Турда. И толкова. Румъния е най-голямата по площ страна на балканите и несъмнено има много места почти непознати на юг от Дунав.
Точно затова в това пътешествие бяхме решили да се движим извън познатите дестинации и да открием за себе си нещо ново.
Както в повечето случаи тръгваме двама Аз със старото BMW и Пламен (pa4o_petrov) на чисто нов KTM 1090. Времето в което мога да отсъствам от моите си ангажименти е максимум 9-10 дни. Така предвидените 7-8 ни устройваха.
И така. Потеглихме на 21 август, като се срещнахме на Видин. Първата ни цел е малкия курорт Бъйле Херкулане или Баните на Херкулес, който се намира на двайсетина километра от Оршова по поречието на река Черна и е в самото начало на национален парк Домоглед.
Пристигаме благополучно около обяд като на няколко пъти настигаме дъжда, който се ръси из югозападните Карпати от два дни. За сега той не ни притеснява, но имам лошото предчувствие, че там за където сме тръгнали днес ще ни изиграе лоша шега. Но това нататък.
Още на пръв поглед градчето прави впечатление на доста занемарено и сякаш попаднахме във времето на Чаушеско, но пък природата и миналия разкош на старите сгради бяха в накаква чудна симбиоза. Минералните лековити води на това място са известни още на римляните, легенда гласи, че Херкулес е идвал тек за да си почива. Курортът е в разцвет през времето на Австро-унгарската империя, от когато са и повечето хотели и сгради. От ерата „светлото комунистическо“ има един – два мноооого грозни бетонови недомислици, които даже и се снимахме.



Оставяме баните на Херкулес и продължаваме през живописния каньон на р. Черна към язовир Черна или Йовану по шосе DN66A. Това е най-прекия път към Петрошани, където мислехме да пренощуваме. Има едно малко предизвикателство от около 80 км. макадам, като една част 15-20 км, около язовира, е горски път и обикновено трябва седмица след дъжд за да поизсъхнат големите локви и да няма много кал. За нашите тежки машини именно тя беше предизвикателство. И напук на всичко се натресохме там точно час след като дъжда спря.



От клипчето става ясно какво стана положението и след 5 км кал и локви решихме, че е по-мъдро да се върнем и обиколим преди да се хвърлим още на първия ден. Със сигурност с по-лека машина и офроуд гуми не е проблем преминаването, но.....ние – така.

Върнахме се на асвалта за да обиколим през Търгу жиу, като по път ни изникна манастирът Лаинчи (Lainci).



Привечер пристигнахме в Петрошани. Настанихме се в едноименния хотел с мебелировка от преди поне 40 години, но пък иначе беше чисто. Женицата на рецепцията изглеждаше малко притеснена от състоянието на хотела, и няколко пъти ни предложи първо да разгледаме стаята.


След малка разходка завършихме подобаващо първия ден.

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Още от пътя около язовирната стена. DN66A

[boda nx]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

ами да! поздравления за избора на маршрут. всъщност това много прилича на разходките, които се правят за доста чужденци, дошли в българия-софия-център, рилски манастир и през пловдив -магистралата до слънчев бряг, където....летни поразии и напивания. много интересно сте го решили и направили-продължавам да следя.

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Ден втори.

Станахме както винаги в 7,00 и докато дълго чакахме закуската, която си беше в цената на хотела, се запознахме с един немец със възрастно BMW, чийто акумулатор беше загинал геройски. Не можехме да му помогнем, а той тръгна, бутайки го да търси сервиз. Пожелах си да нямам неговите ядове и потеглихме.
Днешния маршрут предвиждаше да се движим по DN7A който минава от запад на исток през Карпатите. Пътя преминава последователно през прохода Groapa Seaca (води се затворен, но всъщност се ремонтира), пресича DN67C – Трансалпина, продължава покрай язовирите Видира и Брадизор и се включва в международния път Е81, минаващ по поречието на р. Олт.

Проходът през поречието на Олт освен със страхотния асфалт, големия трафик и това, че го преминахме на мръсна газ не ме впечатли с нищо повече.

Проходът:



И малко кино

Язовир Видра:




Язовир Брадизор




В Трансилвания има поне 10-20 укрепени саксонски църкви, които много наподобяват замъци. Седем от тях са реставрирани и са в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство. При предишни пътувания сме се натъквали случайно на такива, а сега най-голямата от тях, тази в градчето Биертран беше следващата ни цел.
Не се учудихме много, когато преминавайки в през някакво село вдясно от нас се открои силуетът на още една такава красавица. Църквата не е реставрирана и до голяма степен ни допадна с неподправения си чар.





Укрепената църква в Биертран - Много по-голяма и впечатляваща от замъка на Дракула в Бран. Строежът на църквата започна окола 1400 година , а е завършена през XVII век.



Преминаваме почти транзит през Сигишоара (тук сме били вече и нямаше смисъл да се мотаем в стария град отново.) Но. Който не е идвал тук и не е разгледал стария град, вярвайте ми е загубил много. Макар и не толкова пищен и голям като Сибиу, стария център на Сигишоара (Шесбург) е не по-малко красив.
Продължаваме към околностите града с трудното име Одорхею Секуйеск. Тази част на областта е населена предимно с етнически унгарци и доколкото ми е известно е в пределите на Румъния от 1920 г. Архитектурата рязко се промени и все почеве започнахме да виждаме характерните, ръчно изработени входни врати на дворовете. Един монумент, изграден от такива беше следващата ни цел. Това е мемориала на Орбан Балаш, който е бил виден етнограф и историк от унгаркси корен написал много трудове за т.нар. Шеклерова земя или това е областта Харгита в днешна Румъния. Трябва да ви кажа, че нито той нито писанията му не бях ги чувал, но попаднах на снимки от монумета в негова чест, направен от автентични порти, някои на повече от 100 години и така дестинацията влезе в програмата.





Тази вечер бяхме решили да нощуваме на палатки и след кратко мотаене в покрайнините на гр. Георгени намерихме приятен къмпинг, който всъщност си беше дворчето на малка къща. Единствените други къмпингуващи бяха семейство от Франция, тръгнали на пътешествие из Европа с VW Transit, преустроен подръчно в кемпер.

[Вива ViRuS4eto]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

.... с VW Transit,.

VW-то е Транспортер. Това за доказателство, че изчетох всичко внимателно няколко пъти. Къде е продължението?

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Б'аах с ... сбъркал съм, но се радвам, че някой чете какво съм написал.. . Ето и продължението.

Ден ТРЕТИ
Този ден започна доста рано, в смисъл, че още към 1-2 часа през нощта започна да става леееко студено и след няколко опита да се напъхам още по-навътре с спалния чувал се сетих, че има и качулка. И така увит през главата и споменавайки в просъница някои роднини на производителя изкарах до към шест сутринта и след много напористата аларма откъм простатата се престраших да катапултирам от палатката. При Пачко положението беше горе-долу същото, а температурата се беше смъкнала до заветните 3,5 градуса. Тук трябва да кажа, че на чувала пише: Комфорт +4, екстрийм - 10 ???



Последва сгряване , кафета, закуска с остатъците от снощното тържество и към 7,30 бяхме готови за потегляне. Пъхам ключа, завъртам – моторът пали и след 10 секунди оборотите паднаха и угасна. Ръчкам пак и ..... Ц. Акумулаторът падна.... Втори, трети опит – същата история. Проверявам клемите – масата е леко хлабава, ама акумулаторът не ще. ... Кабели за ток – не носим. Питаме французите. ... Да май има .. ще потърси.... И след 2.близо половин час ровене из разни чанти, сандъци, пликове и иии . .... Сори май нямаме. ... Ми сега ... Най-разумно е Пламен да иде до града, който е на 5 км и от някоя бензиностанция да купи кабели и всичко ще е ок.
След още близо половин час – ето го връща се, но не е сам с една кола идва още някой. Човекът носи кабели. В града след няколко опита да намери кабели, Пламен попаднал на въпросния пич, който притежава магазин за авточести и сервизче към него. Веднага пичът се отзовал, като напалил и ей го на идва да помогне. Много му благодаря и му обяснявам какво е положението, слагам ключа, въртя и ...... дзверът завъртя и запали.
Акумулаторът явно беше решил, че няма да мре в този ден и се възстанови. .... Пак благодарим на пича, предлагам му пари за разкарването, но той учтиво отказа няколко пъти с аргумета, че пари от колеги в беда няма да вземе. Ех има още такива хора по света.
Намъкваме дъждобраните, че между другото беше започнало да вали и доволни отпрашваме към следващата цел - Ждрелото Биказ.
Ние си имаме Триградското ждрело, а в Карпатите – Биказ. То не е по-голямо от нашето, но също е атрактивно и красиво по някакъв свой си начин. Освен това и пътят е с много по-натоварен трафик.
Тук бяхме минавали и преди две години, но тогава не успяхме да го снимаме добре и да усетим магията му. Сега бяхме твърдо решени, каквото и да става да снимаме колкото искаме. (от това, обаче филмчето стана на няколко парчета, които се каня да сглобя от тогава)
Преди самото ждрело се намира езерото Лаку Рошу или Червеното езеро.



Биказ





В едноименното градче завиваме на ляво и поемаме на север покрай живописното корито на Язовира „Извор Монтелелу“.
Дъждът беше по петите ни. Надявахме се да ни се размине защото се бяхме запътили към прохода Трансрараул, на който се „стървехме“ от две години.



Мостът при Poiana Largului, в дясно, преди него е пътят за Търгу Нямт (Targu Neamt). Ние продължаваме направо.



Трансрараул е сравнително къс, 27 км, но е един от най-красивите проходи в Карпатите. Свързва село Чирил ( Chiril) с малкия курортен град Пожорита (Pojorita). Според снимките из нета и стрийт вю-то, проходът е асвалтиран от северната страна и е със страхотни завои и серпентини, а от юг би трябвало да макадам и тук-таме стар асвалт. ..... Е, кокво да кажа, румънците и тук ни изненадаха със страхотен асвалт от южната страна, а ендуро въжделенията ни останаха излъгани. От превала се открива стахотна панорама, като в ляво се вижда малко от планинския курорт Рарау.



Филмчето от южната страна на прохода:

Слизаме въодушевени в Пожарита и поемаме на запад по път DN17A през проходите Trei и Ciumarna , който ще ни отведе в една от най-красивите части на Румъния – област Буковина. Тя граничи с Молдова на исток и Украйна от север, а нашата цел в това лирическо отклонение са три от невероятно красивите РИСУВАНИ МАНАСТИРИ.
Манастирите са харакерни с това, че са изографисани, както от вътре, така и отвън почти всички са строени през XV – XVI век. Всички са в списъка на ЮНЕСКО. Остявям на вас да се убедите в красотата им.



Първи по маршрута е манастир Молдовита.




Манастирът Сучевица:



И аз като кифлите


Парадът завършваме с Воронец.



Става късно и попадаме на това приятно хотелче в едноименното село. Така завършваме поредния ден, изпълнен с много емоции.

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Трансрараул от северната страна:

[СПИДИ]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Много красиво. Благодаря.

[aptt]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Страхотни снимки и чудесно пътуване
Благодаря!

[BatGeorgeone]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Страхотен расказ и снимки, благодарности!

[sl.daskalov]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Благодарности и от мене!

[Mitko69]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Ох колко ми е познат този филм със спалния чувал...
Страхотен пътепис и чудесни снимки, с какво снимаш?

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Страхотен пътепис и чудесни снимки, с какво снимаш?

Благодаря на всички за положителните оценки. Всички снимки са направени с телефон Samsung Note4. Преди носех и DSLR Nikon, но и така се получават.

[s_s1]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

Супер!
Очакваме продължението.

[automax]

От: РУМЪНИЯ 2017 – извън традиционните маршрути. (бонус Украйна)

ПРОДЪЛЖЕНИЕТО:
Ден четвърти.
На раздяла Буковина ни изпраща със страхотни серпентини при Местекениш. Отново преминаваме през Пожорита и се отправяме към път DN18 и прохода Прислоп (Prislop), който се слави като най-разбития път в Румъния.



Отбиваме и пътят веднага напомня за славата си. След около петнайсетина километра, обаче започнаха да изникват строителни машини .... Румънците отново ни изненадаха: бяха започнали ремонт на прохода.... И така в продължение на над 60 км чак до Борша. Започна отново да превалява и така неусетно в дъжда , калта от ремонтите и мъглата преминахме. Тук трябва да кажа, че проходът определено си заслужава. След година, когато стане готов ще е едно от най-хубавите места за каране на мотори. Снимки не направихме, но имам видео от там.

Със слизането от планината и дъждът спря, показа се слънцето, а ние наближавахме гр. Сигет, като идеята беше да врътнем малко и в Украинските карпати.
Сигет е малък граничен град на река Тиса, а към Украйна се преминава през тесен мост. Още с пристигането на Украинския граничен пункт започна да става интересно: Първо трябва да преминете през военен (с автомат, разбира се), който попълва номера на МПСто на едно лисче, после заедно със всички печати го даваш на друг военен на изхода. Та въпросния левент след като ни написа номерата почна .....дрън, дрън нещо „на пиво?“, ние съответно се правим на ударени: не не носим пиво ... довечера. Подкара го и на дуги езици .... най-накрая ни остави. Чакаме на гишетата, а аз обръщайки се назад неволно бутнах документите на една дама, която преминаваше пеши. .. О, извинявайте, да ви помогна ..... не няма проблем.... От паспорта и бяха изпаднали сгънати вътре две леи, ДВЕ леи – това няма лев. Бах си работата, бах си рушвутите. Почнах да си припомням какво беше преди няколко години и тук и наоколо... Свършваме на границата без проблеми и обменяме 100 евро при ченчаджиите на границата. Правим сметка да ни стигнат за хотел, храна и дребни разходи, горивото ще плащаме с карти, както винаги. Ех, те ти и Украйна.
Първата ни цел е един монумент, който отбелязва географския център на Европа. За тази чест спорят поне няколко места на Стария континент. (За интересуващите се една статия ТУК) Както и да е по път ни е едно от тези места, намиращо в с. Деловое. Мястото е изчислено от австрийски географи през 1885 година.




Продължаваме. На пътя ни е гр. Раклив и спираме за малко снимки.



Тъкмо тръгваме и насреща ни се задава патрулка, когато ни наближи от прозореца енергично ни махнаха да спрем. Спираме, към нас усмихнати се запътват двама полицаи и почваме: От къде сте... за къде сте... Абе знаете ли, че тук онзи ден имало кражба на такъв мотоциклет.... я елате по-нататък да проверим... Да всичко е ОК, ама хайде да видим дали сте пили.... Не, не сме пили.... И извадиха дрегера..... Пламен духва ....всичко е наред. Моят ред.... надувай....стоп! ... Не чух звук ... А, не свирна.... Опа 0,26 промила, абе аз не съм пил, давай пак.... аааа не може, но това е малко нарушение, у нас е разрешено до 0,20.... А сега?
Вече със сигурност знаем, че куките ни правят постановка и чакаме цирка.
Сега ще ви вземем свидетелството, ще ви глобим, глобата е 600 евро, а свидетелството ще си получите от вашето Външно министерство. .... Аха,работата съвсем се изясни. Ххващам полицая под ръчика и се водим настрана. - Виж, каково „дружок“ казвай колко? .... 300 евро.... К’во? Виж такива пари нямаме, дай да видим нещо като за 50... В никакъв случай ... И така в продължение на половин час ударихме пазарлъка на 100 евро и ни пуснаха. - Ей пич, виж какво , да не ни награбят твои колеги до Буковел, че нямаме повече пари.... Споко , чак до Ивано Фраквовск няма други. Абе ти сигурен ли си? .... Карайте няма други. .... Да бе, да...
Чак, когато се прибрахме разбрахме, че това си е редовен номер на всичките украински полицаи. Няма отърване. Имало е случаи, ако не платиш – белезници, инсценировки на арести .. или пък взимат ти документите, пък иди ги търси из районното после, а в играта са всички от йерархията – от патрулния – до началниците. Иди се оплаквай. Ден след нас към Мукачево един наш приятел беше попаднал в същата схема и само това, че е пожарникар и след цял час пазарлъци му се беше разминало.
Продължаваме към най-големия, планинския курорт в Украйна – Буковель. Пътуваме и си спомняхме какво беше и у нас и у комшиите само допреди няколко години и колко се промениха нещата. Така с лека горчивина в душите и спазвайки всички ограничения по пътя пристигнахме.

Буковель е в топ на ски курортите в Европа и мисля, че достигна до осмо или девето място преди няколко години. Наистина е добре направен и е пълен и през лятото, а може би защото уцелихме националния им празник. На 24 август 1991 Украйна получава своята независимост.





Решаваме, че в никакъв случай няма да ходим до Ивано Франковск, където със сигурност ще се накацаме на градни ченгета, а и двамата не обичаме големита градове и решаваме да свием напряко към град с името Долина, където мислехме да пренощуваме.
Зареждаме на голяма бензиностанция. – Добър ден, може ли да платим с карта Виза? ... Може, Колко ... Фул. Човекът се обърна и продиктува на микрофон, инсталиран в колонката нашите желания и отвътре пуснаха помпата. Стори ми се интересно. ... В Украйна е така – първо отиваш и плащаш, това което ще заредиш, чак тогава тръгва горивото. Сигурно са се напатили хората ...
Свиваме от главния път, по който вървят ремонти и се полага нов асфалт и ....... попаднахме в следващото приключение – път на който не беше хвърлена нито една лопата асфалт в продължение на поне 40 години. По такъв лош път не съм карал никога и дори с Северозападо няма такъв лош участък. Тук и дупките си имаха дупки и бяхме щастливи, когато можехме да покараме по остатъците на банкет, там където все още ги имаше. Оптимистично беше да включим на трета на много места (тези които ни познават знаят, че с Пламен въобще не ни бъркат такива маршрути и пътища, но това беше уникално). Преминавахме без да спираме през селца в които времето беше спряло някъде в шестдесетте години на миналия век като през тези 50-60 км се борехме с пътя и залязващото слънце. Почти на залез наближихме Долина, а пътя беше поизкърпен и увеличихме темпото.



Показаха ни малък, но много приятен и чист хотел (бих му сложил най-малко три звезди). .... Добър вечер, имате ли свободни стаи? .... Да. ... Колко струва? ..... 250 гривни.... На човек? .... О, не. За стаята. .... (Баааах , 300 гривни са около 10 евро) Може ли да видя стаята? .... Да, разбира се. (Боже, това беше една от най-приличните стаи в които сме спали по балканите). ... Ок, вземаме я. Къде можем да вечеряме?..... Отсреща има ресторант. Благодаря.
Така, настаняваме се препълнени с противоречиви емоции за тази така близка и така непозната за мен държава.

П.П. Вечерята със салатите, водките( х2), бирите и десерта ни струваше общо 390 гривни (~13Е).