Tweet
Всичко започна след запознанството ми с Димос, кореняк островитянин от Самос, дошъл в БГ на гости на мой приятел, с който за около седмица изпихме всичкото узо и риба дето може да има в региона 
... Та се зароди една моя мечта да се впусна в пътешествие по старогръцките митове и легенди... Димос е доста по голям от мен - около 50 годишен, дребен на ръст зъл елин, в главата му само сиртаки и ... , а жена му усойница, иначе блага по сърце..
Покани ме той на острова и пролетта решавам, че съм достатъчно подготвен за моето плаване и връщане по суша през Турция...
Тръгвам сутринта рано защото в 07.30 трябва да съм на пристанището в Александропули. Предстои ми 24 часово пъуване с ферибот към острова...
След два часа езда сутринта съм пред табелата на града, решавам , че трябва да се облекча - ПО БЪЛГАРСКИ
След клатко лутане, копувам билетите, и чакам ферибота, а той не идва, питам с бегли знания по английски защо не идва, а те отговарят,че не знаят - нормално било, море е ??????
Към 11.00 часа на хоризонта идва кораба и нетърпеливо чакам маневрата да отвори тая пасмина и да се набутам вътре с мотора...
Настаняваме се в каютата с любимата и от там на палубата с фрапе и апарат в ръка щракам за спомен... а Африката я овързаха с ремъци в трюма ...
Ето изглед от кафе салона и след това от вън ...
Остров Лесбос... пристанището
След още много островчета, където чинно спирахме за да може коли и камиони да слязат и се качат, на другия ден сутринта към 06.30 пристигаме в пристанището Ватхи на остров Самос...
От там след няколко десетки км в Питагорио - родния град на Питагор - ина Димос, който ни посрещна с цигара и замъглен поглед, щото чакал в таверната цяла нощ. Та пред тях оставям мотора и заключвам и каски взимам , а той ме гледа и вика защо , тук не се краде. Странно чистотата и подредеността , а и умората ме карат да си мисля , че съм в рая, е и уискито на ферибота си каза своята дума
настанявам се в едната къща на Димос, почивка и след обед към 15.00 той решава,че е време за добре дошъл и надува едно сиртаки и вика "ЯМАС", а аз съм със слаби ангели и викам в еуфория "НА ЗДРАВЕ", а любимата решава да я снимам до градината на ДИмос
Последва една седмица почивка, плажове, обиколки с мотора на острова, и снимки, които ме карат, като ги разглеждам с умиление да си мисля за тогава...
След 8 дни поемаме отново по по островите към Хиос, след което пренущуваме и на другия ден решавам да превзема турския бряг.
Сутринта от Хиос до чешме са близо 50 минути, минавам през митницата и чакам ферибота. За голяма изненада се появява една гемия около 20 метра дълга и тясна колкото микробус да влезе с перилата. Питам това ли е корабът, дааа отговарят от пистанището. Съгласям се - избор друг нямам, а вълнението бе сериозно. Студено за късна пролет, стояхме от вън и се клатехме на ляво на дясно, очите ми се в мотора, да не се отвърже, вълните си го плискат , а аз се чудя да избълвам ли сутрешната закуска от хотела в Хиос ...
Така пристигаме в Чешме -Турция. На митницата "Хош гелдиниз", ние "Хош болдук", после разходка из градчето, зареждам с гориво и напред към Айвалък.Към 18.00 часа се намирам пред хотела, доста добре спретнат - четири звезди, та там два дни отдих и лиготии.
От там през АСОСС, Бергама, маршрутът на повечето от Вас предполагам е известен ,затова няма да изпадам в подробности. Следва Троя и Чанаккале, където спахме на къмпинг на Дарданелите. На другия ден ферибота - четвърти за 13 дневното ни пътешествие и през Кешан, Одрин в Родината...
Това пътешествие бе повече почивка от колкото мото езда, все пак с жената от зад не става да яздя като луд - както аз си искам, но пък спомените още ме топлят...
... Та се зароди една моя мечта да се впусна в пътешествие по старогръцките митове и легенди... Димос е доста по голям от мен - около 50 годишен, дребен на ръст зъл елин, в главата му само сиртаки и ... , а жена му усойница, иначе блага по сърце..Покани ме той на острова и пролетта решавам, че съм достатъчно подготвен за моето плаване и връщане по суша през Турция...
Тръгвам сутринта рано защото в 07.30 трябва да съм на пристанището в Александропули. Предстои ми 24 часово пъуване с ферибот към острова...
След два часа езда сутринта съм пред табелата на града, решавам , че трябва да се облекча - ПО БЪЛГАРСКИ
След клатко лутане, копувам билетите, и чакам ферибота, а той не идва, питам с бегли знания по английски защо не идва, а те отговарят,че не знаят - нормално било, море е ??????
Към 11.00 часа на хоризонта идва кораба и нетърпеливо чакам маневрата да отвори тая пасмина и да се набутам вътре с мотора...
Настаняваме се в каютата с любимата и от там на палубата с фрапе и апарат в ръка щракам за спомен... а Африката я овързаха с ремъци в трюма ...
Ето изглед от кафе салона и след това от вън ...
Остров Лесбос... пристанището
След още много островчета, където чинно спирахме за да може коли и камиони да слязат и се качат, на другия ден сутринта към 06.30 пристигаме в пристанището Ватхи на остров Самос...
От там след няколко десетки км в Питагорио - родния град на Питагор - ина Димос, който ни посрещна с цигара и замъглен поглед, щото чакал в таверната цяла нощ. Та пред тях оставям мотора и заключвам и каски взимам , а той ме гледа и вика защо , тук не се краде. Странно чистотата и подредеността , а и умората ме карат да си мисля , че съм в рая, е и уискито на ферибота си каза своята дума
настанявам се в едната къща на Димос, почивка и след обед към 15.00 той решава,че е време за добре дошъл и надува едно сиртаки и вика "ЯМАС", а аз съм със слаби ангели и викам в еуфория "НА ЗДРАВЕ", а любимата решава да я снимам до градината на ДИмос
Последва една седмица почивка, плажове, обиколки с мотора на острова, и снимки, които ме карат, като ги разглеждам с умиление да си мисля за тогава...
След 8 дни поемаме отново по по островите към Хиос, след което пренущуваме и на другия ден решавам да превзема турския бряг.
Сутринта от Хиос до чешме са близо 50 минути, минавам през митницата и чакам ферибота. За голяма изненада се появява една гемия около 20 метра дълга и тясна колкото микробус да влезе с перилата. Питам това ли е корабът, дааа отговарят от пистанището. Съгласям се - избор друг нямам, а вълнението бе сериозно. Студено за късна пролет, стояхме от вън и се клатехме на ляво на дясно, очите ми се в мотора, да не се отвърже, вълните си го плискат , а аз се чудя да избълвам ли сутрешната закуска от хотела в Хиос ...
Така пристигаме в Чешме -Турция. На митницата "Хош гелдиниз", ние "Хош болдук", после разходка из градчето, зареждам с гориво и напред към Айвалък.Към 18.00 часа се намирам пред хотела, доста добре спретнат - четири звезди, та там два дни отдих и лиготии.
От там през АСОСС, Бергама, маршрутът на повечето от Вас предполагам е известен ,затова няма да изпадам в подробности. Следва Троя и Чанаккале, където спахме на къмпинг на Дарданелите. На другия ден ферибота - четвърти за 13 дневното ни пътешествие и през Кешан, Одрин в Родината...
Това пътешествие бе повече почивка от колкото мото езда, все пак с жената от зад не става да яздя като луд - както аз си искам, но пък спомените още ме топлят...
Коментар