Tweet
По традиция първоначалния ми план беше вече прилично отлежал pone 2-години. След няколко срещи и доста разговори между екипите, имахме предварителна представа какво вземаме, кога тръгваме, на къде тръгваме и за колко дни.
Доста история има на този остров, преплетена с легенди, артефакти, руини и разбира се преекспонирана от съвременния грък с цел $$$. Основните персонажи на древногръцката митология са свързани с Крит. Като се мине през минотавъра и се стигне до Зевс. Основните ни акценти бяха историята на древна Спарта и митовете. Все пак е най-големия остров в Гърция и заслужава внимание.
Имаше тръпка в организацията. Два екипа, трима души, повече неизвестни за мен. Тръгвах спокоен, мислех, че познавам хората и не се съмнявах в доброто прекарване. Неизвестно беше положението с ферибота за връщане, температурите по това време на годината и куп други неща. Но именно тази неизвестност е като увеличителна лупа за очакваното приключение.
Ден 1-04.09.2013 (няма грешка, отдавна беше)
За мен пътуването започна предния ден, тъй като отидох на работа с мотора, екипа и целия багаж. Разбира се предвидливо си бях оставил леки дрехи в офиса за да се преоблека, а при нужда щях да ги ползвам и на връщане ако директно от път ида на работа. Пътя мина като песен, вечерта мина на ракия, последни приготовления и пътни карти.
Утрото дойде, кафе, обличане и газ към КПП Кулата. Пътя, ту лош, ту натоварен за повечето е ясен, но аз не го пътувам често. Пълним резервоарите, минаваме границата без спомен и късния преди обед вече мачкаме километри по магистралата към Атина.
Става топло, и пътя дотегва, спираме, почиваме и пак.
Спираме на първото белязано место. Битката при прохода Термопили. Битката при Термопилите е важно събитие в историята на древна Гърция, описващо военен конфликт между гърци и перси, което обаче не е отразено обстойно от съвременници, а разчитаме на разказите на Херодот. Битката завършва в полза на Персите. Предполагам, че повечето от вас са гледали филма 300 (моите спътници не бяха
)
Влизаме в Атина, огромен, мръсен мегаполис. И тримата не сме тук за 1-ви път така, че няма стрес. Кратка обиколка да намерим газ за котлончето и други дреболии и директно към Пиреа, пристанището на Атина. Комбинацията от GPS и спътниците ми ни откарва директно до дока с нашето фери. Те, спътниците ми, имат умението да се ориентират като 70-годиши щъркели.
Грабваме по билет, и през железния „език”, право в търбуха на „звяра”, малко над машините и в „трюмовете, пълни с лепкав мрак”. Краткоооо, но изключително потно, задушно, неудобно паркиране и превързване на моторите и с няколко бохчи атакувахме етажите в преследване на идеалното място за спане. Аз го намерих на пода в кино залата а спътниците в РСВ-то. Хапка, пиика, карти и нови планове.
Представям ви Надето и Кольо...
Освен чуждестранния турист който се облекчи по малка нужда демонстративно на закритата палуба и паниката на екипажа, няма с какво да запомня първото си пътуване с кораб.
Ден 2-05.09
Събуждането... със свирка, корабната свирка, която кара еритроцитите и левкоцитите в кръвта ти да заврат преди да си отворил очи. Бавно и меланхолично се изнесох последен от кораба. Утрото било настъпило преди час според колегите. На светло се ядосах още повече на петната от грес с който се сдобих от ремаркето на един тир...
Изгрева пристанището на Хераклион, един от най-големите градове на о. Крит. Построен като пристанище на бившия център на Минойската цивилизация, Кносос.
Време е да се потопим в дълбоката история и нашитото с митология "островче". И... директно към Археологическия Музей на Хераклион.
Нямат чет изложените предмети, мозайки, бижута, оръжия и сечива. Определно има какво да се види, а на по запалените им препоръчвам да си вземат храна и вода за цял ден.
Най-най-известния предмеt е може би Диска на Фестос ( Phaistos Disk, Phaestos Disc). Представлява диск с около 15см. диаметър, 4х.год. и спирални символи от двете страни. Популярността му идва именно от неразгаданото съдържание, правейки го една от най-известните мистерии в археологията. А може просто някое фестоско дете да е драскало в час по трудово.
Малкия размер, едва около 25см. при гърдите, на доспехите ме обърква. Носил ги е някой недохранен, дребен с глисти критянин или тези зверове са хвърляли в бой невръстни деца.
Напускаме родния град на Зорба Гърка с ясното съзнание, че не сме видели всичко. Отправяме се към Двореца на цар Минос (Palace of Minos). Намира се само на няколко километра от Хераклион посока вътрешността.
Кносос (Knossos, Knossus, or Cnossus) е може би най-известното място за посещение. Тълпите от туристи и безкрайната опашка на входа разколебават ентусиазма на Кольо и той остава при моторите. Обаче нас не въпреки, че вече взе да става горещо. Влизаме в комплекс от много срутени каменни сгради. Личи си отминалия блясък и иновативност на тогавашните строители.
През ХХ век един англичанин купува парцела от турците, защото подозира, че под земята се крие нещо. Оказва се прав, достроява стените по негово усмотрение и ето ти атракцион. Това с което се свързват тези руини е легендата за Минотавъра (Minotaur) полу човек полу бик, лабиринта в който е живял и митичният герои Тезеас (Theseus).
Още една панирама и разбира се не безизвестните червени колони.
Е, време е да покараме и смелим видяното, ботуши, якета, ръкавици и газираме. Смело се хвърляме в завоите, но на няколко пъти и двамата установяваме, че асфалта е като омлет. Мазен и хлъзгав. Все се отървавахме с уплаха.
Редуваха се маслинови градини, разни градини, маслинови градини, маслини, китни селца. Природата беше на ръба на съществуването след явно сухото лято. Сушата беше с преобладаващо жълто-кафяв отенък. Карахме така на пръв поглед безцелно. Решихме да хапнем сред природата (в маслинова горичка). Не се маяхме много. Вече факт. Трапезата на наши височества.
Разбира се, че след чаша вино взехме да се оглеждаме за полягане, дюшеци и как иначе като се натъпкахме, като кърлежи на манастирски котарак.
Но Колумб надделя над стомасите ни и поехме към следващата пърпъс. Пещерата на Зевс. Пътя разбира се екзотичен. Редуваха се гледки на безкрайна шир, остри върхове с надничащо тюркоазено море между хълмовете сливащо се с пухкавите облачета на хоризонта. Мехлем за моториста. На Кольо, тези тесни спънати завой не му бяха по вкуса, избор няма, няма магистрала или прав път.
След като се установяваме на паркинга, поразсъблечени, поемаме... разбира се да се катерим. Местните са изработили стройна схема за превоз на туристи с мулета, но моторист на магаре НЕ СЕ КАЧВА. Кольо се отказа на няколко пъти, но факта, че ще отида сам с жена му в пещера го накара да преодолее умората, липсата на кислород, лееща се лепкава пот и превзе хълма. Все пак наклона по които се влачим е почти 450, на най-високата планина на Крит, Псилоритис с внушителните над 2450м.
Доста потни започваме да се спускаме по тясна стълба в черна дупка без дъно. Пещерата, в която бил крит Зевс. Майка му Рея нарочно го крила там от баща му Кронос, който освен това й бил брат (от край време не подбират тия!). Майката на Кронос Гея (еб@ти името) вече го била предупредила, че ще умре от ръката на собствения си син (с такива родители е закономерност), затова той ядял челядта си в момента на раждането (кой ли се учудва след горните подробности). Зевс обаче бил пропуснат! Останалото е в митологията
.
Не мисля, че има нужда да се добавя цветното осветление за да се види изяществото оформено от мощта на земя и вода.
Излизаме охладени и поемаме към най-известната външна тоалетна на Крит. Плажа с естествено растящи палми. Плажът Вай. Палмите са пренесени в стомасите на пиратите, които облекчавали естествените си нужди по плажа. Деня преваляше. Острова става все пуст в тази си част а пътищата макар и означени като главни, доста тесни и неравни. Стигнахме до града и след 15км., част от които покрай палмова горичка, и до плажа.
Изморени от предния ден и днешното препускане между забележителности не можахме да се възхитим от това което намерихме там. Безлюдно. Заключените тоалетни и бани с жетони са причина да се суетим и чудим дали да търсим квартира.
Назад, намиране на стая, пазар и в банята.
Ахххх каква грешка се оказа събуването на моите ботуши. След обстойно къпане и пране на якето и чантата ми от греста с която се сдобих от тир на ферибота, се настаняваме на масата с чашки. Разбор на изминатите над 180км, наздравици и по леглата.
Доста история има на този остров, преплетена с легенди, артефакти, руини и разбира се преекспонирана от съвременния грък с цел $$$. Основните персонажи на древногръцката митология са свързани с Крит. Като се мине през минотавъра и се стигне до Зевс. Основните ни акценти бяха историята на древна Спарта и митовете. Все пак е най-големия остров в Гърция и заслужава внимание.
Имаше тръпка в организацията. Два екипа, трима души, повече неизвестни за мен. Тръгвах спокоен, мислех, че познавам хората и не се съмнявах в доброто прекарване. Неизвестно беше положението с ферибота за връщане, температурите по това време на годината и куп други неща. Но именно тази неизвестност е като увеличителна лупа за очакваното приключение.
Ден 1-04.09.2013 (няма грешка, отдавна беше)
За мен пътуването започна предния ден, тъй като отидох на работа с мотора, екипа и целия багаж. Разбира се предвидливо си бях оставил леки дрехи в офиса за да се преоблека, а при нужда щях да ги ползвам и на връщане ако директно от път ида на работа. Пътя мина като песен, вечерта мина на ракия, последни приготовления и пътни карти.
Утрото дойде, кафе, обличане и газ към КПП Кулата. Пътя, ту лош, ту натоварен за повечето е ясен, но аз не го пътувам често. Пълним резервоарите, минаваме границата без спомен и късния преди обед вече мачкаме километри по магистралата към Атина.
Става топло, и пътя дотегва, спираме, почиваме и пак.
Спираме на първото белязано место. Битката при прохода Термопили. Битката при Термопилите е важно събитие в историята на древна Гърция, описващо военен конфликт между гърци и перси, което обаче не е отразено обстойно от съвременници, а разчитаме на разказите на Херодот. Битката завършва в полза на Персите. Предполагам, че повечето от вас са гледали филма 300 (моите спътници не бяха
)Влизаме в Атина, огромен, мръсен мегаполис. И тримата не сме тук за 1-ви път така, че няма стрес. Кратка обиколка да намерим газ за котлончето и други дреболии и директно към Пиреа, пристанището на Атина. Комбинацията от GPS и спътниците ми ни откарва директно до дока с нашето фери. Те, спътниците ми, имат умението да се ориентират като 70-годиши щъркели.
Грабваме по билет, и през железния „език”, право в търбуха на „звяра”, малко над машините и в „трюмовете, пълни с лепкав мрак”. Краткоооо, но изключително потно, задушно, неудобно паркиране и превързване на моторите и с няколко бохчи атакувахме етажите в преследване на идеалното място за спане. Аз го намерих на пода в кино залата а спътниците в РСВ-то. Хапка, пиика, карти и нови планове.
Представям ви Надето и Кольо...
Освен чуждестранния турист който се облекчи по малка нужда демонстративно на закритата палуба и паниката на екипажа, няма с какво да запомня първото си пътуване с кораб.
Ден 2-05.09
Събуждането... със свирка, корабната свирка, която кара еритроцитите и левкоцитите в кръвта ти да заврат преди да си отворил очи. Бавно и меланхолично се изнесох последен от кораба. Утрото било настъпило преди час според колегите. На светло се ядосах още повече на петната от грес с който се сдобих от ремаркето на един тир...
Изгрева пристанището на Хераклион, един от най-големите градове на о. Крит. Построен като пристанище на бившия център на Минойската цивилизация, Кносос.
Време е да се потопим в дълбоката история и нашитото с митология "островче". И... директно към Археологическия Музей на Хераклион.
Нямат чет изложените предмети, мозайки, бижута, оръжия и сечива. Определно има какво да се види, а на по запалените им препоръчвам да си вземат храна и вода за цял ден.
Най-най-известния предмеt е може би Диска на Фестос ( Phaistos Disk, Phaestos Disc). Представлява диск с около 15см. диаметър, 4х.год. и спирални символи от двете страни. Популярността му идва именно от неразгаданото съдържание, правейки го една от най-известните мистерии в археологията. А може просто някое фестоско дете да е драскало в час по трудово.
Малкия размер, едва около 25см. при гърдите, на доспехите ме обърква. Носил ги е някой недохранен, дребен с глисти критянин или тези зверове са хвърляли в бой невръстни деца.
Напускаме родния град на Зорба Гърка с ясното съзнание, че не сме видели всичко. Отправяме се към Двореца на цар Минос (Palace of Minos). Намира се само на няколко километра от Хераклион посока вътрешността.
Кносос (Knossos, Knossus, or Cnossus) е може би най-известното място за посещение. Тълпите от туристи и безкрайната опашка на входа разколебават ентусиазма на Кольо и той остава при моторите. Обаче нас не въпреки, че вече взе да става горещо. Влизаме в комплекс от много срутени каменни сгради. Личи си отминалия блясък и иновативност на тогавашните строители.
През ХХ век един англичанин купува парцела от турците, защото подозира, че под земята се крие нещо. Оказва се прав, достроява стените по негово усмотрение и ето ти атракцион. Това с което се свързват тези руини е легендата за Минотавъра (Minotaur) полу човек полу бик, лабиринта в който е живял и митичният герои Тезеас (Theseus).
Още една панирама и разбира се не безизвестните червени колони.
Е, време е да покараме и смелим видяното, ботуши, якета, ръкавици и газираме. Смело се хвърляме в завоите, но на няколко пъти и двамата установяваме, че асфалта е като омлет. Мазен и хлъзгав. Все се отървавахме с уплаха.
Редуваха се маслинови градини, разни градини, маслинови градини, маслини, китни селца. Природата беше на ръба на съществуването след явно сухото лято. Сушата беше с преобладаващо жълто-кафяв отенък. Карахме така на пръв поглед безцелно. Решихме да хапнем сред природата (в маслинова горичка). Не се маяхме много. Вече факт. Трапезата на наши височества.
Разбира се, че след чаша вино взехме да се оглеждаме за полягане, дюшеци и как иначе като се натъпкахме, като кърлежи на манастирски котарак.
Но Колумб надделя над стомасите ни и поехме към следващата пърпъс. Пещерата на Зевс. Пътя разбира се екзотичен. Редуваха се гледки на безкрайна шир, остри върхове с надничащо тюркоазено море между хълмовете сливащо се с пухкавите облачета на хоризонта. Мехлем за моториста. На Кольо, тези тесни спънати завой не му бяха по вкуса, избор няма, няма магистрала или прав път.
След като се установяваме на паркинга, поразсъблечени, поемаме... разбира се да се катерим. Местните са изработили стройна схема за превоз на туристи с мулета, но моторист на магаре НЕ СЕ КАЧВА. Кольо се отказа на няколко пъти, но факта, че ще отида сам с жена му в пещера го накара да преодолее умората, липсата на кислород, лееща се лепкава пот и превзе хълма. Все пак наклона по които се влачим е почти 450, на най-високата планина на Крит, Псилоритис с внушителните над 2450м.
Доста потни започваме да се спускаме по тясна стълба в черна дупка без дъно. Пещерата, в която бил крит Зевс. Майка му Рея нарочно го крила там от баща му Кронос, който освен това й бил брат (от край време не подбират тия!). Майката на Кронос Гея (еб@ти името) вече го била предупредила, че ще умре от ръката на собствения си син (с такива родители е закономерност), затова той ядял челядта си в момента на раждането (кой ли се учудва след горните подробности). Зевс обаче бил пропуснат! Останалото е в митологията
.Не мисля, че има нужда да се добавя цветното осветление за да се види изяществото оформено от мощта на земя и вода.
Излизаме охладени и поемаме към най-известната външна тоалетна на Крит. Плажа с естествено растящи палми. Плажът Вай. Палмите са пренесени в стомасите на пиратите, които облекчавали естествените си нужди по плажа. Деня преваляше. Острова става все пуст в тази си част а пътищата макар и означени като главни, доста тесни и неравни. Стигнахме до града и след 15км., част от които покрай палмова горичка, и до плажа.
Изморени от предния ден и днешното препускане между забележителности не можахме да се възхитим от това което намерихме там. Безлюдно. Заключените тоалетни и бани с жетони са причина да се суетим и чудим дали да търсим квартира.
Назад, намиране на стая, пазар и в банята.
Ахххх каква грешка се оказа събуването на моите ботуши. След обстойно къпане и пране на якето и чантата ми от греста с която се сдобих от тир на ферибота, се настаняваме на масата с чашки. Разбор на изминатите над 180км, наздравици и по леглата.
, супер.
, е все пак днес е празник 
. Честито и наздраве!
. Освен че се върнахме ами и се наложи да врътнем едни 30км докато намерим къмпинг, а то се и стъмни. Но когато деня завършва с узо, лед и похапване, всичко е добре.
Коментар