Tweet
На 22 март официално се открива моторджийският сезон в България. По стара традиция се събират моторджийте в Пловдив и карат до Бачковският манастир, за да запалят свещ, и да се помолят за безавариен сезон. На времето участвах редовно в подобни мероприятия, но сега подобни сбирки, тълпи и каране най-много 30-40 километра заедно в група с още поне 500 мотора отдавна вече не ме кефят. За това решихме с група приятели да открием официално сезона с едно леко каране до Гърция.
Към 8 часа тръгнах за Пловдив от Пазарджик и към 9 часа вече се бяхме събрали.
Групата в квартал Тракия в Пловдив. Тук сме 6 мотора, но в същност до Гърция пътувахме само 4 мотора.
В тази църква в квартал Тракия - Пловдив запалихме по свещичка и се помолихме за безавариен сезон. Към 9,30 тръгнахме от Пловдив към Гърция.
Следващите снимки са вече от Гърция. Съжалявам, че нямах възможност да снимам по пътя, но както виждате в групата преобладават шосейните мотори и колегите нещо много бързаха. Скоростта беше между 130-140 км/час. На мен такива скорости хич не са ми по вкуса, но нямаше, какво да правя и се съобразявах с групата. Пътят ни беше Пловдив - Хасково - Кърджали - проход Маказа - Комотини - Фанари. Пътят до Кърджали е добър и хубав с почти нов асфалт. Прохода Маказа е направен, както трябва с чисто нов асфалт, маркировки, мантинели, откоси и всичко там, каквото е небходимо за първокласен път. Завоите са плавни и дълги, и позволяват каране с висока скорост. Там в прохода карахме малко по-бавно със 120 км/час. Трябва да се внимава само за домашни животни, които близо до населените места пресичат пътя. От Кърджали до самата граница на Маказа е към 40 км. Гледките бяха разкошни, но както казах нямах възможност да снимам. Тревата беше зелена и навсякъде цъфтяха дървета със бели, и розови цветове. Гората все още е кафява, не се е раззеленила още, поне широколистната.
В 12 часа бяхме на границата с Гърция. Там има един фургон и проверяват само личните карти преди да те пуснат да минеш. В гръцко пътят също е много добър и нов, като има поне 7-8 тунела. От границата до Комотини е по-малко от 30 км път. Комотини е малък град и се минава почти по диагонал през него. Заведенията навсякъде бяха препълнени с хора и навсякъде имаше много паркирани коли, а задръстванията по светофарите бяха внушителни. Направи ми впечатление, че 90% от колите бяха съвсем нови, макар и с малки кубатури, но се срещаха и джипове и лимузини. Къщите по селата по край, които минахме също бяха нови и красиви, и изобщо всичко беше много подредено, и добре изглеждащо. Тази криза направо ги съсипа гърците?!?!... Минахме през Комотини, пресякохме пътя за Ксанти - Кавала и хванахме пътя за Фанари. Малко рибарско селце на брега на Бяло море на тридесетна километра от Комотини.
Групата вече е във Фанари.
Бавареца ми на пристанището на Фанари.
Ето цялата група. В ляво на снимката е пристанището, а в дясно от групата е таверната, в която заседнахме след малко.
Част от плажа на Фанари.
Слънчевата пътека до плажа на Фанари.
В таверната изядохме три гръцки салати, две порции сувлаки, една порция пържени картофи, една порция пържена риба, изпихме 4 бири, едно юзче Узо и една бутилка минерална вода от 1,5 литра. За всичкото това платихме общо 57 евро. Цените явно още не са курортни.
Към 15 часа си тръгнахме обратно за България. В 16 часа пресякохме пак границата на Маказа. Този път ни провериха гърците, но пак само личните ни карти, а към 19,30 вече си бях у дома. Брояча ми показа, че съм минал точно 561 км за този ден. Така открихме официално сезона за 2014 година.
Между другото аз от Нова година до сега съм минал над 1600 км за 2014 година, но така лекичко и неофициално.
И накрая още една снимка, да и се кефим, и да не забравяме, че лятото идва!
Към 8 часа тръгнах за Пловдив от Пазарджик и към 9 часа вече се бяхме събрали.
Групата в квартал Тракия в Пловдив. Тук сме 6 мотора, но в същност до Гърция пътувахме само 4 мотора.
В тази църква в квартал Тракия - Пловдив запалихме по свещичка и се помолихме за безавариен сезон. Към 9,30 тръгнахме от Пловдив към Гърция.
Следващите снимки са вече от Гърция. Съжалявам, че нямах възможност да снимам по пътя, но както виждате в групата преобладават шосейните мотори и колегите нещо много бързаха. Скоростта беше между 130-140 км/час. На мен такива скорости хич не са ми по вкуса, но нямаше, какво да правя и се съобразявах с групата. Пътят ни беше Пловдив - Хасково - Кърджали - проход Маказа - Комотини - Фанари. Пътят до Кърджали е добър и хубав с почти нов асфалт. Прохода Маказа е направен, както трябва с чисто нов асфалт, маркировки, мантинели, откоси и всичко там, каквото е небходимо за първокласен път. Завоите са плавни и дълги, и позволяват каране с висока скорост. Там в прохода карахме малко по-бавно със 120 км/час.
Трябва да се внимава само за домашни животни, които близо до населените места пресичат пътя. От Кърджали до самата граница на Маказа е към 40 км. Гледките бяха разкошни, но както казах нямах възможност да снимам. Тревата беше зелена и навсякъде цъфтяха дървета със бели, и розови цветове. Гората все още е кафява, не се е раззеленила още, поне широколистната. В 12 часа бяхме на границата с Гърция. Там има един фургон и проверяват само личните карти преди да те пуснат да минеш. В гръцко пътят също е много добър и нов, като има поне 7-8 тунела. От границата до Комотини е по-малко от 30 км път. Комотини е малък град и се минава почти по диагонал през него. Заведенията навсякъде бяха препълнени с хора и навсякъде имаше много паркирани коли, а задръстванията по светофарите бяха внушителни. Направи ми впечатление, че 90% от колите бяха съвсем нови, макар и с малки кубатури, но се срещаха и джипове и лимузини. Къщите по селата по край, които минахме също бяха нови и красиви, и изобщо всичко беше много подредено, и добре изглеждащо. Тази криза направо ги съсипа гърците?!?!...
Минахме през Комотини, пресякохме пътя за Ксанти - Кавала и хванахме пътя за Фанари. Малко рибарско селце на брега на Бяло море на тридесетна километра от Комотини.Групата вече е във Фанари.
Бавареца ми на пристанището на Фанари.
Ето цялата група. В ляво на снимката е пристанището, а в дясно от групата е таверната, в която заседнахме след малко.
Част от плажа на Фанари.
Слънчевата пътека до плажа на Фанари.
В таверната изядохме три гръцки салати, две порции сувлаки, една порция пържени картофи, една порция пържена риба, изпихме 4 бири, едно юзче Узо и една бутилка минерална вода от 1,5 литра. За всичкото това платихме общо 57 евро. Цените явно още не са курортни.
Към 15 часа си тръгнахме обратно за България. В 16 часа пресякохме пак границата на Маказа. Този път ни провериха гърците, но пак само личните ни карти, а към 19,30 вече си бях у дома. Брояча ми показа, че съм минал точно 561 км за този ден. Така открихме официално сезона за 2014 година.
Между другото аз от Нова година до сега съм минал над 1600 км за 2014 година, но така лекичко и неофициално.
И накрая още една снимка, да и се кефим, и да не забравяме, че лятото идва!
Коментар