Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

[MOTORGHOST]

Здравейте !!!
Времето е вече дъждовно.Прибрахме железните коне и захванахме виното от новата реколта.
Като се завърши голямото каране,се започват още по-големите приказки за далечни земи ,
"дракони" и красиви принцеси .Кой къде бил,какво пил,ял , видял -недовидял... ,такива работи.
Та, и Аз да се включа .

Разделих се със старата ми и вярна ендуро Априлия. Тъкмо започнах да "преборвам"
баирите и приеха заКон за горите.Спряха ме и ми обясниха ,че горите са само за лъвове,(и то отбрани),а такива с коне като мене- само долу по "хасвалтя". Гората била на горския ,обаче той не бил цар,защото си имал господар.А господаря на горския и той не бил цар,защото също си имал господар.
Нещо ми стана сложно и обяснявам че горите са на държавата,а тя е на народа.Нали така се пише-Народна Република. Тия се превиват от смях,питат ме какви лекарства пия и ми обясняват че в цяла Европа е било така .То на мен какво ми дреме за цяла Европа.Тия с техните големи заплати със същите цени в магазините от пет години са в криза и все реват ,че едвам изкарват месеца.Ние сме си добре.От двайсе години сме в криза и сме вече яко дуракоустойчиви. Тук всички толкова са свикнали на
стрес ,че ако някой случайно иде на почивка ,получава инфаркт от прекаленото спокойствие.
Вие тия работи ги знаете .Няма защо да изпадам в подробности и да се отплесвам...
Та значи продадох ендурото и взех APRILIA RST FUTURA 1000.

Та, взех Априлията ,врътнах и няколко километра и ...бях очарован .Вечерта я измих и прибрах гаража.
После приспах жената ...и пак при нея в гаража .Цяла нощ ми "разказва" ,къде е "живяла" и какви пътища е пребродила.

Вече имах мотора.Сега беше време да разбера какво е в Европа.
Идваха великденските празници.Очертаваха се доста почивни дни .С двама приятели една вечер
седнахме на аперитив и набързо определихме дестинацията- Охридското езеро.
Начертахме маршрут и определихме дата на тръгване 01.05 .2013.https://www.google.bg/maps?saddr=Bla...t=h&mra=ls&z=8

[MOTORGHOST]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

На 30.04..2013 привечер започнахме да стягаме багажа с жена ми .Пълен стрес и караници... ,по нашенски.
Пазим си здравенцето. А - се успокоим,а- некой се "гътне",преди тръгването.
Сутринта всичко беше точно.
Както се бяхме разбрали ,да тръгнем в 08.00.,се събрахме в 08,15 .

Дойдоха приятелите,с другите два мотора.Yamaha XTZ 750 и Suzuki DR 350.
В 08.30 бяхме готови за тръгване и в 08,45 потеглихме.
Отидохме в края на града да заредим резервоарите в бензиностанцията.
При колонката за бензин,тъкмо щях да отключа резервоара и жена ми каза да прибера в куфара
колана и,защото и пречи и няма да го носи.(Широкия колан за кръста.)Взимам колана и с ключа за куфара го отключвам.Наблъсквам колана и силно затварям куфара с натиск да прилепнат половинките
за да се заключи.Естествено ключа за запалване (с който се отключва и резервоара) попада между затварящите се половинки на куфара и под натиска се огъва, и се чупи на две.
Нямаше как да не се случи.
Избутвам мотора до паркинга пред бензиностанцията и започвам да "благославям".
Надя (Половинката ми) ме успокоява,че все пак се случи още тук,а можеше да се случи и някъде в Македония.Голям оптимист ми е Тя.Много си я Харесвам.
Започвам да се смея на ситуацията и обяснявам на приятелите ,че не можем да продължим докато не направя нов ключ,защото този е счупен ,а нямам резервен.
Проблема е ,че е почивен ден и ключарите не работят.Георги с Деерчето ,взе половинките от ключа и отпраши да обикаля ключарите,а ние започнахме да завираме в мото дрехите и да се наливаме с безалкохолни за да може още по-добре да се изпотим и съвсем да жабунясаме.

[suzuki team]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

Добре започна,можеш да даваш нататък! Никнейма ми да не те бърка,ама сме 2-ри или 3-ти братовчеди с тебе!

[MOTORGHOST]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

След около 40 минути,вече обсъждахме как се проваля всичко,когато Георги прелетя и паркира ухилен при нас.Бръкна в джоба и тържествено извади чисто нов лъскав ключ. Не пропусна, обаче да отбележи че единствения работещ ключар е имал един единствен ключ от този модел и ситуацията е 50/50. Ще стане сега или ще стане ,но след празниците.
Не ми остана нищо ,освен да проверим веднага.Мушнах ключа в контакта и го завъртях.
Таблото светна и лампичките започнаха да примигват.Този ключар се оказа велик.
Всички се зарадвахме ,но часовника цъкаше .Вече доста закъснявахме от плануваното и след като
напълних резервоара набързо потеглихме.Чак бельото ми беше подгизнало докато чакахме и когато
тръгнахме ми стана студено ,но се чувствах перфектно.Бяхме отново на път.Отново живеехме.

Скоро стигнахме границата. Следва редовния диалог:

-Къде по Лелината Ви сте тръгнали?
-Натам по Бабината ни ще ходим!
-Носите ли цигари и алкохол?
-Е как .Разбира се .Да не сме болни.
-Аре .бавайте си .айката натам!
-И на Вас също,и лека работа .

Преминаваме и след минути вече сме по завоите след Делчево.
Взимам няколко поредни завоя и тъкмо поглеждам ГПС-а ,за да видя как угасва.
Отбивам на близката отбивка и започвам да се опитвам да го включа.
Другите спират до мен и питат какво става.Вдигам рамене и показвам апарата,на който
диода за захранване свети,но не може да се стартира.
Краси с Тенерето " благославя" новите технологии и ми показва неговата навигация.
На лист ,който е залепил на резервоара е написал обектите по ред на преминаване.
Смеем се ,след което прибирам моя не-работещ навигатор и пускам Краси да води колоната.
Запрашваме към Скопие.
От многото проблеми и това ,че бързаме не снимаме по пътя.Никой не се сеща за това.
Преди Скопие на магистралата стигаме до задръстване.Пред нас има обърната кола.Има патрулки .Виждам Краси и Георги в огледалата зад мен.Пропускането става на етапи и когато преминавам след половин километър отбивам встрани.Тях ги няма.Изчаквам малко и пак потеглям бавно.След около три километра спирам пак.Още ги няма ,и се чудя какво е станало.Звъня по телефона но не отговарят.Надя започва да се оплаква от горещината.Слънцето пече директно ,а сянка няма.Чувам в далечината мотоциклетни двигатели и тъкмо се радвам когато идват двама местни с чопър и ендуро. Спират до нас и ги питам дали са видели други мотористи .Те цъкат отрицателно .Вече се чудя какво пак се случва когато в далечината се появяват двете ендура. Потеглям и им правя въпросителен знак с ръце,а Георги ми махва небрежно-давай,значи нищо важно.
После се оказва ,че тъкмо преминават покрай полицаите ,и на Георги му изгасва мотора за бензин.
Краси вижда че на двеста метра по-напред има бензиностанция и отива да вземе една бутилка.
Пълни една бутилка от минерална вода и тръгва обратно отстрани по банкета към Георги.
Георги през това време се сеща ,че кранчето е на резерва .Превключва го ,и тръгва напред към бензиностанцията.Разминават се .Краси обръща по посока на движението и точно тогава покрай него
минава патрулка. Полицаите като виждат какви ги вършат им избипкват и заканват ,но бързат на някъде и нямат време да се занимават с тях.
Толкова малка сутрин,а толкова много патила успяха да се случат.
Пожелахме си това да е последното, и отпрашихме към Скопие-люлката на цивилизацията,според
СМС който получих от Македонския оператор.Явно простотиите няма скоро да свършат

Продължение и снимки скоро

[bushiDO]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

Ауу, че интересно ви се получило още от началото
п.п. колега и аз от скоро съм с Aprilia Tuono, a и на мен ми е втора

[ИВАН - ЕТРОПОЛЕ]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

На мен пък Априлията не ми е страста но разказа много ме грабна да момента, очаквам с нетърпение останалата част от разказа ;-)

Поздрави.

[drago varvar]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

Давай на татък, едно пиленце ми каза, че и в раздел Европа има да пишеш, не ни мъчи.

[Roninn]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

Чета през тел. и отивам на компютъра за разказа нататък

[MOTORGHOST]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

На здраве!!!
Да отговоря първо на писалите по-горе.
Значи Априлия е моето виждане за мотор.Но това е пътепис и няма да говоря за самия мотор.
В нета бъка от информация за всички марки и модели.Всеки си избира на какво да се метне.
Важно е да му върви мотора,да кара и да се радва.Лоши мотори няма,има лоши мотористи.
Към мотора трябва да се държиш ,като към дама.Да си прецизен и внимателен.
Да му даваш точно това което му е нужно.Вземеш ли да му се "тресеш",се разглезва и ти се
.бава м.йката. Почват се едни проблеми...край нямат.Когато вече ти е писнало , и решаваш да го разкараш,
става чудо и мотора заработва като никога.Но на следващото пътуване тъкмо си се отпуснал, наслаждаваш се
на природата нещо при-пуква ,и докато се усетиш вече си спрял ,обикаляш около него с отвертка в ръка и
пак му се заканваш и "благославяш".
Всеки си пати от избора на мотор ,и от това как се грижи за него.Сещате се нали? Марката е част от избора,
но не най-важното.Важното когато си взимаш мотор ,е да намериш точно този който си "сънувал".
Когато го видиш пред тебе,да не се стреснеш неуверен,а да изгаряш от нетърпение да му се метнеш,
за да чуеш сърцето му, когато "галопира".
Намерил си своят мотор когато спреш да сънуваш мотори,а красиви места, които би искал да посетите.
Трябва да си сигурен в своя мотор,защото заедно ще преминавате през пек и бури.Ще лазите във
задръствания и ще профучавате между коли и камиони по магистралите.
Без него ти си обикновен човек ! Без тебе,той е парче желязо.

Живи и здрави ще има пътепис и за Европа.Успях да посетя Сан Бернард,Фурка,Зермат...и др.


Но нека първо да пристигнем до Охрид .

[pepito]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

На здраве!!!
Да отговоря първо на писалите по-горе.
Значи Априлия е моето виждане за мотор.Но това е пътепис и няма да говоря за самия мотор.
В нета бъка от информация за всички марки и модели.Всеки си избира на какво да се метне.
Важно е да му върви мотора,да кара и да се радва.Лоши мотори няма,има лоши мотористи.
Към мотора трябва да се държиш ,като към дама.Да си прецизен и внимателен.
Да му даваш точно това което му е нужно.Вземеш ли да му се "тресеш",се разглезва и ти се
.бава м.йката. Почват се едни проблеми...край нямат.Когато вече ти е писнало , и решаваш да го разкараш,
става чудо и мотора заработва като никога.Но на следващото пътуване тъкмо си се отпуснал, наслаждаваш се
на природата нещо при-пуква ,и докато се усетиш вече си спрял ,обикаляш около него с отвертка в ръка и
пак му се заканваш и "благославяш".
Всеки си пати от избора на мотор ,и от това как се грижи за него.Сещате се нали? Марката е част от избора,
но не най-важното.Важното когато си взимаш мотор ,е да намериш точно този който си "сънувал".
Когато го видиш пред тебе,да не се стреснеш неуверен,а да изгаряш от нетърпение да му се метнеш,
за да чуеш сърцето му, когато "галопира".
Намерил си своят мотор когато спреш да сънуваш мотори,а красиви места, които би искал да посетите.
Трябва да си сигурен в своя мотор,защото заедно ще преминавате през пек и бури.Ще лазите във
задръствания и ще профучавате между коли и камиони по магистралите.
Без него ти си обикновен човек ! Без тебе,той е парче желязо .....

много точно казано , поздрави и чакаме продължението .

[MOTORGHOST]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

Влязохме в Скопие.
Маршрута за деня ни беше:
Благоевград-Делчево-Кочани-Штип-Скопие-Тетово-Гостивар-Национален парк Маврово-Дебар-Струга-Охрид.
Общо около 410км.
От Благоевград до магистралата при Велес пътя е предимно двупосочен ,като се преминава през едно дефиле с доста завои между Делчево и Кочани.Перфектно за мотор,и много красиво място.
След Велес по магистралата се кара бързо. Патарината е около 3 лева. До Петровац е около 2 лева,а от там до Скопие още около 1.
Влязохме в града и спряхме да обсъдим ситуацията.
Скопие беше на половината път,но след Гостивар, нямаше магистрали и ще се придвижваме по-бавно.
Вече беше към 13.00 ,и решихме да хапнем и да продължим.
Бяхме гладни и доста жадни.В града беше много топло,а Слънцето печеше силно.
Минахме през центъра и видяхме една дузина статуи,но никакво "капанче" с кухня.
Високото имаше някаква крепост,но нямахме време да се "отплесваме", и я оставихме за друг път.
Краси водеше.След две пълни обиколки на центъра,се усетихме ,че навигацията му не е подробна
и ще се въртим така до довечера.Избрахме посока запад ,и само на право.
Водех бавно.Минах няколко улици,кръстовища... ,нищо .
Тъкмо минавах покрай някаква дървена ограда и замириса на скара.През пролуките се виждаха маси.
Веднага спряхме в дясно.Излезе някакъв и каза че има кухня ,а моторите може да паркираме на тротоара.
Нямало да има никакъв проблем.Ние само това чакахме.Бързо наредихме моторите и се заредихме на една
сенчеста маса.

Донесоха менюта ,а ние ги запрелиствахме като циганин- сметка за ток.
Гледаме оттук -оттам .Това какво е?А това какво е?
След малко идва един със синя блузка и вика:
-Аз съм собственика и се казвам Тони.
-Ами добре!-ние.
-Като ви гледам сте доста гладни и жадни и сега ще ви нахраня,както знам!-казва събирайки менютата.
-Ами добре!-ние.
Набързо му ги подаваме,като оставяме едно за авторитет.
След малко носи по една голяма халба ,Старопрамен ,а след още малко две плата свежа салата.

Ако забелязвате Надя не е свалила яката,защото на повечето жени при 37 градуса на сянка, им е леко хладно?!
Тони носи една пълна купа със мешана скара ,а ние започваме да мрънкаме ,че това ще ни е прекалено много.
Той ни смигва загадъчно и изчезва към бара.
След малко когато сме изпразнили чиниите се връща и пита:
-Много било а?
После обяснява че специалитета на заведението е баклава с мед и орехи.
Всички изохкват,че няма милост,но си поръчват по една.Без мен разбира се.
Ако можех щях да пийна още една бира ,вместо някаква си баклава .

Надя отбелязва ,че ще се гръмне,и е възхитена каква воля имам.
(После като и разкара,каза,че заради тая воля ще съжалявам ,че не съм опитал такова чудо...)

В интерес на истината,всичко беше много вкусно и истинско.Тони каза,че сиренето го купува от
мандра,а зеленчуците от село на близо.Стреми се всички продукти да са натурални и за това при него
привечер заведението е пълно .
В момента правеха ремонт и пристройка на терасата.За това беше сложена такава ограда.
Ако някой реши да го посети:
Скопие 42*0'27" N,21*23'32"E ресторант Гарден или Гардения. Нещо такова беше.
Улица Илинден ,кръстовище, с бул.Илинден.

Платихме сметката,която беше доста по-малка от подобна тук,и продължихме по пътя ,с пожеланията пак някога
да се върнем.
Отправихме се по магистралата към Тетово ,и след това към Гостивар.
На магистралата се спира на три ,или четири Патарини,което е малко досадно.Тъкмо набереш скорост, и трябва да спираш.Сваляш ръкавицата...и т.н.
За да не го правим всички ,карах отпред и плащах за всички заедно.Беше по около лев за един мотор на спирка.
ПО магистралата засякохме една група мотори със Софийска регистрация.Имаше ТДМ,КТМ,и др.
За последно ги видяхме в Гостивар.На другия ден в Охрид моторите бяха пред едно странично хотелче.

[MOTORGHOST]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

След Гостивар ,се отбихме към Мавровското езеро,което се намира в национален парк Маврово.
Пътя минава покрай езерото и продължава към Дебар. Групата от София явно бе продължила към
Кичево. От там пътя към Охрид е по-къс ,но според нас по-безинтересен.
В Мавровския парк попаднахме на някакъв партизански паметник с чешма.Спряхме да отморим малко.


После карахме в някакво дефиле.пътя беше сравнително добър,с доста завои.
Спряхме на една бензиностанция да заредим .Там ни казаха ,че след няколко километра има отклонение в
ляво към Бигорски манастир ,(Йоан Кръстител).Решихме да се отбием.
Имаше някакъв празник.По дефилето навсякъде имаше коли и хора покрай реката .
Навсякъде димяха скари и отвсякъде гърмеше музика.Имаше много младежи.
На някои явно пиенето им беше дошло в повечко,защото на два пъти стигахме до пътни инциденти
с коли.Една по таван на ската в ляво с избит преден прозорец,друга след трийсетина километра
паркирана странично в едни шубраци...
Но за късмет без сериозно пострадали.
Стигнахме до манастира и влязохме да го разгледаме.Входа се заплащаше около 4лв на човек.







Някой беше дал доста пари ,за да превърнат този манастир в туристическа точка.
Нещо като Рилския манастир,но с платен вход.
Кипеше усилен ремонт.Изграждаха,тераси,зали,пристройки...
Подготвени бяха нови големи камбани за новата камбанария.
На края сигурно ще сложат табела ,че всичко е правено по времето на Александър Велики.
И ще изкарат стари документи ,че Рилския манастир е копие на техния.
Историята е сериозен бизнес.

[MOTORGHOST]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

На Надя и дадоха да сложи някаква пола върху панталона,за да не се изкушавали монасите.
На доста жени и момичета бяха раздали такива,макар,че монаси имаше двама или трима.
Повечето персонал беше обслужващ.Продаващи разни неща ,или работници от поддръжката
и строителството.
Запалихме по свещичка в най-старата черковна постройка .
Там имаше доста икони които приличаха на тези в Рилския манастир .
Възможно е да са рисувани от едни и същи иконописци ,когато са пътували от Охрид
към Българските манастири.
Продължихме по пътя.
От Дебар до Струга пак е дълго дефиле.Почти през целия път се кара покрай река и язовири .
Последните двадесетина километра ремонтираха пътя и беше кошмарно.Прах,дупки,нарязан странично асфалт(ужас за моторите) и камиони.
Стигнахме Струга, и по пътя близо до езерото пристигнахме в Охрид.
Трябваше бързо да намерим къде да пренощуваме ,защото скоро щеше да се стъмни.

Спряхме на паркинга до кея в центъра на градчето.При нас дойде един човек с колело и каза,че дава квартири .Четири стаи за спане на един етаж.Обща баня и тоалетна на етажа.
Дневна стая с маса ,телевизор и готварско оборудване. Имаше и гараж за моторите.
-Цена?
Поогледа ни и каза, по 8 евро на човек.
Бяхме уморени и това ни устройваше.Особено гаража и дневната стая.
Бяха ни казали,че по това време за 10е ,може да се намери стая с вътрешна баня и санитарен възел но вече се стъмваше.Не ни се губеше повече време.



Настанихме се.По един бърз душ,и хайде към центъра.
Там беше като мравуняк.

[drago varvar]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

Добре де, ама защо снимките не се виждат сега?

[Goblin]

От: Пътешествия с APRILIA и Motorghost - 2

Поначало чара на всеки пътепис се крие в предаването и споделянето на едно лично преживяване, за което всеки автор на пътепис може да се радва на най-дълбокото ми лично уважение и благодарност за споделеното.

Пътеписите обаче не са били, не са, и няма да бъдат мегдан за безплатни прояви на чувство на превъзходство на личния избор на автора спрямо този на читателите. Като такива, след изтриването им, всякакви по-нататъшни просташки и абсолютно непредизвикани от ответната страна сравнения между марки и най-вече - отъждествяването на собствениците им с този или онзи групов типаж ще бъдат считани за груба обида към съфорумците, по която ще бъде реагирано по достойнство.