Tweet
Мислех да не пиша за това пътуване , поради ред причини , но се чувствам задължен , да направя едно резюме , най-малкото от практична гледна точка , да е в помощ на евентуалните желаещи да пътуват, но няма да е пътепис , а доста по постно представяне.
Тръгването беше почти по план , бързо минаване на границата ( с лична карта вече се пътува навсякъде в региона + зелена карта ),малко след това ни заваля дъжд. Не добрата преценка на настилката , скоростта и натоварения мотор си казаха думата – направих ефектно падане ( лоусайд , за специалистите ...) , с подобаващо влачене , но без сериозни последици. Избраният маршрут беше през известният ски курорт Копаоник – пътят се вие през красиви места на около 2000 м надморска височина , времето по-скоро приличаше на късна есен , от колкото на средата на лятото .Следва минаване през Нови пазар – град намиращ се в Сърбия , но с ориенталски отенък – хаотично и натоварено движение , шарения и сергии.
Прекосяване на границата с Черна гора – имаше опашка, за моя изненада, обикновено отнема не повече от минута . Валутата е евро .Следвахме централния път до столицата Подгорица – в каньона на река Морача . Добър асфалт , невероятна природа – характерно за цялата малка държава е планинския терен , с леки изключения . Струва си да се мине от там, най-малко за да се видят мащабите , които са в пъти над това което може да се види по нашите земи. Около столицата терена е равнинен, а ние попаднахме там в разгара на летните пожари – виждаха се стълбове дим в цялата равнина . Пътят беше отклонен , и за това направихме обиколка в покрайнините , по тесни пътчета , в нещо като вилни зони. Пътят до морето е препречен от скалист планински хребет – двата варианта за минаване са през почти 5 км тунел или по път с множество завои и красиви гледки. Тръгнахме по първия – такса 2.5 Е , втория вариант го оставихме за на обратно.
За избраното място за спане имаше табела – къмпинг „Маслина” , на километър от Петровац. Мястото се оказа претъпкано , но прилично – цена за човек 2.5 Е, мотор 3 Е , палатка 3 Е. До морето са около 200 м., плажа е от едър чакъл ( това обаче навсякъде е така) , водата в морето – студена . Имахме „късмета” да се насладим на силен вятър , на моменти със доста сериозни пориви , та забихме всички възможни осигурителни колчета около палатките.
Вторият ден го оползотворихме с ходене до Котор – трафика по това време на годината е много сериозен , минаването през Будва е малък ад, мотора като МПС предлага страхотното предимство да се прескачат подобни тапи. Върнахме се , събрахме багажа и се отправихме към Жабляк – по панорамния път, през околовръстното на Подгорица и през Никшич. По пътя от дясно в скалите се вижда прочутия манастир „Острог”. Спускането към Шавник е по път-мечта за всеки моторист – завои след завой , във всевъзможни комбинации, по перфектен асфалт и безлюден път. Тъкмо когато си мислех че предстои подобно изкачване към платото на Дурмитор , пред нас се откри чисто нов път , надминаващ нашите евро стандарти , съдейки по терена и качеството на настилката , плюс бонус няколко километровият тунел . Да вметна само че миналата година там нямаше и помен от път. В Жабляк спряхме на място , на което бях идвал преди – цена 10 Е на човек. Характерното е че е най-високият град на Балканите ( около 1450 м н.в.) , около 5000 жители , ски и планински курорт . Настанихме се , разходка , хапване пийване, приказки и по леглата.
Трети ден – обиколка на планинският масив Дурмитор , най-високото място в Черна гора – има доста езера, пещери , и въобще е едно красиво място.Обиколката се осъществи с разтоварени мотори , по тесни асфалтирани алеи , през приказни места. Имаше и 10 км участък офроад , за пресичане на Сушичкия каньон , през пресъхващото езеро. Денивелация от километър и половина на места , страховити и красиви гледки . Кратка отбивка до Черното езеро , близо е до града . За мотаенето по региона се плаща 2 Е... Час време за подготовка и се отправихме към Гуча. Пътя слиза в каньона на Тара, през впечатляващия мост ( над 150 м висок и 350 дълъг ) се прехвърля отсреща и по живописни места води в Плевля , от там към граничния пункт „Ябълка”. Бавно минаване поради голяма опашка и сме в Сърбия – доста по лош път с кръпки и пясък се спуска до Приеполье , където се вие река Лим.От там се включихме в централния път за Ужице , и малко преди Чаетина ( Златибор ) свихме към Ариля – логичен пряк път , означен като съвсем нормален ... но свърши в едно рибно стопанство. Местните обаче ни обясниха че принципно това е пътя , и с мотор може да се мине - 10 км офроад , оказаха се 14 , и на моменти участъците бяха по екстремни от тези в Дурмитор. Въобще ходенето до Гуча се оказа едно от пътуванията , много различни от планираните – това бяха едни изключително дълги 200 км .На всичко отгоре в началото на града имаше бариера и не ни пускаха да влезем.След перипетии , характерни за балканския регион намерихме място да преспим за по 10 Е , при обявена двойна тарифа. Курс 1:100 - евро : динар е около нормалното , за по лесно смятане . Къщата се оказа много приятна , макар да нямаше място в стаята, поне имаше 100 м ливада с райграс и барбекю. Слязохме надолу и се оказхме в центъра на невиждан от мен до този момент купон – пълчища хора , повечето в нетрезво състояние , чуждоезична реч, мургави музиканти , групирани по оркестри или соло , димящи скари със всевъзможни вкусотии , пълни фризери с напитки , зона с атракции от типа въртележки , въобще цял град , превърнат в панаир , и пръскащ се по шевовете от хора и танци. Битката за покатерване на паметника на тръбача в центъра бе най-оспорвана , с променлив успех и временно надмощие на отделни индивиди. Това нещо трябва да се види и преживее , категорично ! Помотахме се и си легнахме.
Четвърти ден – изцяло предвиден за Гуча – част от групата си тръгна , за компенсация дойдоха гости . Страхотен августовски ден .Спане до късно , разходка в града, возене на въртележки , хапване на купус ( това се оказа зеле с месо ), бира ... полягане на ливадата пред къщата , бира ... малко сън , пако долу в града , бира ... отидохме дори до официалното надсвирване на стадиона – страхотна сцена и звук , много хора - 18 оркестъра се бореха за приза . Зяпане на луната (пълнолуние) бира и приказки на масата пред къщата .Цени – почти двойни за отделните видове храни - плескавица 150-300 динара, реално е около 75 на други места, бира – 100 дин ( обикновенно е около 70 ) и т.н.
Пети ден - късно ставане , домакините направиха кафе , поседяхме , поговорихме – и към дома. Предпочетохме направо пътя за Кральево , живописен , но с доста движение , а после до отбивката на магистралата при Пояте сякаш карахме в едно населено място – къщи почти по цялото протежение на пътя.
Фрагменти, за тези , които са следили темата:
На Копаоник - мъгла и студ
Не се мина и без нови запознанства:
В каньона на Морача:
Пътя за Подгорица:
Странни пресъхнали реки:
Пожарите:
Шкодренското езеро:
Плажът:
Едно от нещата на които човек трябва да се порадва в живота си - морски изгрев и залез - в случая второто , по нашите земи няма как да се види.
Котор - инфо има достатъчно , аз също съм писал доста :
Панорамния път, море и небе слети в едно :
Около Дурмитор:
Пресъхналото Сушичко езеро:
По пътя:
Към Черното езеро:
Не е толкова черно:
Гучада ...
Лимитирани серии посетители , специално обозначени:
Един от героите яде купус и гледа лошо ( може би главобол) :
На стадиона:
и т.н и т.н , непредаваеми и премълчани емоции , запечатани в съзнанието ...
Тръгването беше почти по план , бързо минаване на границата ( с лична карта вече се пътува навсякъде в региона + зелена карта ),малко след това ни заваля дъжд. Не добрата преценка на настилката , скоростта и натоварения мотор си казаха думата – направих ефектно падане ( лоусайд , за специалистите ...) , с подобаващо влачене , но без сериозни последици. Избраният маршрут беше през известният ски курорт Копаоник – пътят се вие през красиви места на около 2000 м надморска височина , времето по-скоро приличаше на късна есен , от колкото на средата на лятото .Следва минаване през Нови пазар – град намиращ се в Сърбия , но с ориенталски отенък – хаотично и натоварено движение , шарения и сергии.
Прекосяване на границата с Черна гора – имаше опашка, за моя изненада, обикновено отнема не повече от минута . Валутата е евро .Следвахме централния път до столицата Подгорица – в каньона на река Морача . Добър асфалт , невероятна природа – характерно за цялата малка държава е планинския терен , с леки изключения . Струва си да се мине от там, най-малко за да се видят мащабите , които са в пъти над това което може да се види по нашите земи. Около столицата терена е равнинен, а ние попаднахме там в разгара на летните пожари – виждаха се стълбове дим в цялата равнина . Пътят беше отклонен , и за това направихме обиколка в покрайнините , по тесни пътчета , в нещо като вилни зони. Пътят до морето е препречен от скалист планински хребет – двата варианта за минаване са през почти 5 км тунел или по път с множество завои и красиви гледки. Тръгнахме по първия – такса 2.5 Е , втория вариант го оставихме за на обратно.
За избраното място за спане имаше табела – къмпинг „Маслина” , на километър от Петровац. Мястото се оказа претъпкано , но прилично – цена за човек 2.5 Е, мотор 3 Е , палатка 3 Е. До морето са около 200 м., плажа е от едър чакъл ( това обаче навсякъде е така) , водата в морето – студена . Имахме „късмета” да се насладим на силен вятър , на моменти със доста сериозни пориви , та забихме всички възможни осигурителни колчета около палатките.
Вторият ден го оползотворихме с ходене до Котор – трафика по това време на годината е много сериозен , минаването през Будва е малък ад, мотора като МПС предлага страхотното предимство да се прескачат подобни тапи. Върнахме се , събрахме багажа и се отправихме към Жабляк – по панорамния път, през околовръстното на Подгорица и през Никшич. По пътя от дясно в скалите се вижда прочутия манастир „Острог”. Спускането към Шавник е по път-мечта за всеки моторист – завои след завой , във всевъзможни комбинации, по перфектен асфалт и безлюден път. Тъкмо когато си мислех че предстои подобно изкачване към платото на Дурмитор , пред нас се откри чисто нов път , надминаващ нашите евро стандарти , съдейки по терена и качеството на настилката , плюс бонус няколко километровият тунел . Да вметна само че миналата година там нямаше и помен от път. В Жабляк спряхме на място , на което бях идвал преди – цена 10 Е на човек. Характерното е че е най-високият град на Балканите ( около 1450 м н.в.) , около 5000 жители , ски и планински курорт . Настанихме се , разходка , хапване пийване, приказки и по леглата.
Трети ден – обиколка на планинският масив Дурмитор , най-високото място в Черна гора – има доста езера, пещери , и въобще е едно красиво място.Обиколката се осъществи с разтоварени мотори , по тесни асфалтирани алеи , през приказни места. Имаше и 10 км участък офроад , за пресичане на Сушичкия каньон , през пресъхващото езеро. Денивелация от километър и половина на места , страховити и красиви гледки . Кратка отбивка до Черното езеро , близо е до града . За мотаенето по региона се плаща 2 Е... Час време за подготовка и се отправихме към Гуча. Пътя слиза в каньона на Тара, през впечатляващия мост ( над 150 м висок и 350 дълъг ) се прехвърля отсреща и по живописни места води в Плевля , от там към граничния пункт „Ябълка”. Бавно минаване поради голяма опашка и сме в Сърбия – доста по лош път с кръпки и пясък се спуска до Приеполье , където се вие река Лим.От там се включихме в централния път за Ужице , и малко преди Чаетина ( Златибор ) свихме към Ариля – логичен пряк път , означен като съвсем нормален ... но свърши в едно рибно стопанство. Местните обаче ни обясниха че принципно това е пътя , и с мотор може да се мине - 10 км офроад , оказаха се 14 , и на моменти участъците бяха по екстремни от тези в Дурмитор. Въобще ходенето до Гуча се оказа едно от пътуванията , много различни от планираните – това бяха едни изключително дълги 200 км .На всичко отгоре в началото на града имаше бариера и не ни пускаха да влезем.След перипетии , характерни за балканския регион намерихме място да преспим за по 10 Е , при обявена двойна тарифа. Курс 1:100 - евро : динар е около нормалното , за по лесно смятане . Къщата се оказа много приятна , макар да нямаше място в стаята, поне имаше 100 м ливада с райграс и барбекю. Слязохме надолу и се оказхме в центъра на невиждан от мен до този момент купон – пълчища хора , повечето в нетрезво състояние , чуждоезична реч, мургави музиканти , групирани по оркестри или соло , димящи скари със всевъзможни вкусотии , пълни фризери с напитки , зона с атракции от типа въртележки , въобще цял град , превърнат в панаир , и пръскащ се по шевовете от хора и танци. Битката за покатерване на паметника на тръбача в центъра бе най-оспорвана , с променлив успех и временно надмощие на отделни индивиди. Това нещо трябва да се види и преживее , категорично ! Помотахме се и си легнахме.
Четвърти ден – изцяло предвиден за Гуча – част от групата си тръгна , за компенсация дойдоха гости . Страхотен августовски ден .Спане до късно , разходка в града, возене на въртележки , хапване на купус ( това се оказа зеле с месо ), бира ... полягане на ливадата пред къщата , бира ... малко сън , пако долу в града , бира ... отидохме дори до официалното надсвирване на стадиона – страхотна сцена и звук , много хора - 18 оркестъра се бореха за приза . Зяпане на луната (пълнолуние) бира и приказки на масата пред къщата .Цени – почти двойни за отделните видове храни - плескавица 150-300 динара, реално е около 75 на други места, бира – 100 дин ( обикновенно е около 70 ) и т.н.
Пети ден - късно ставане , домакините направиха кафе , поседяхме , поговорихме – и към дома. Предпочетохме направо пътя за Кральево , живописен , но с доста движение , а после до отбивката на магистралата при Пояте сякаш карахме в едно населено място – къщи почти по цялото протежение на пътя.
Фрагменти, за тези , които са следили темата:
На Копаоник - мъгла и студ
Не се мина и без нови запознанства:
В каньона на Морача:
Пътя за Подгорица:
Странни пресъхнали реки:
Пожарите:
Шкодренското езеро:
Плажът:
Едно от нещата на които човек трябва да се порадва в живота си - морски изгрев и залез - в случая второто , по нашите земи няма как да се види.
Котор - инфо има достатъчно , аз също съм писал доста :
Панорамния път, море и небе слети в едно :
Около Дурмитор:
Пресъхналото Сушичко езеро:
По пътя:
Към Черното езеро:
Не е толкова черно:
Гучада ...
Лимитирани серии посетители , специално обозначени:
Един от героите яде купус и гледа лошо ( може би главобол) :
На стадиона:
и т.н и т.н , непредаваеми и премълчани емоции , запечатани в съзнанието ...
...
Коментар