Tweet
Тази пролет се очерта лека инвазия по тунизийските земи. Пускам моя пътепис пък после ще чета и аз какво съм пропуснал от пътеписа на Сабин,Гълабин и Жоро.
Малко данни за пътуването:
Времетраене - 11 дни.
Изминати километри - 4100.
Цел на пътуването - гъз път да види.
Посетени исторически обекти - малко.
Ден първи.
В 7,30ч потеглих от София.Целта беше да стигна до Игуменица, където имах запазен билет за ферибота до Бари.
Нищо интересно по пътя. Установих че след Солун бензиностанции на самата магистрала няма.За да заредиш трябва да хванеш някоя отбивка и да влезеш в населено място.
Цената ме ''зарадва'' 1,85 евро за литър.
Някъде след Солун.
Участъка преди Игуменица с многото тунели.
В 16,00ч пристигнах в Игуменица.Ферибота тръгаше някъде към полунощ.Чекирах се и виснах в едно заведение с безплатен интернет, към което една любезна игуменка (момиче от Игуменица) ме насочи.
Ферибота закъсня порядъчно и към 1,30ч най-накаря отплава.
На зазоряване преди Бари.
Италиянския бряг
Ден втори.
Към 10,00ч пристигнах в Бари.
На пристанището с групата гръцки мотористи ,с които се запознах на ферито.
Днес трябваше да стигна до Палермо. Чакаха ме 700км. Взех си довиждане с комшиите и подпалих. Докато излизах от центъра на Бари, един гражданин небрежно си отвори вратата на колата и се опита да ме свали от мотора. За мой късмет ми се размина нещо от рода на Цукахара с чупка. После обърках на два пъти маршрута и вместо на магистралата се озовах на един хубъв първокласен път.
И така до Сибари където се включих на магистралата водеща до Реджо ди Калабрия.
Магистралата беше частично в ремонт но гледките които се откриваха бяха много приятни за окото.А и магистралата нямаше много прави участъци.
Малко преди Реджо ди Калабрия.
На ферибота за Месина
От Месина до Палермо имах чуството че целия път съм го прекарал в тунели.Разтоянието между някой тунели е не повече от 10 метра. За да е по-интересно резервата на бензина ми светна доста преди Палермо, нямаше бензиностанции, нямаше и много коли по магистралата но пък тунелите бяха по 1-2 км.Подходящо място да си спретнеш приключение по тъмно.
Някак си се добрах до първата бензиностанция карайки с икономична скорост от 90км/ч.през последните 30 км. Резервоара събра невиждано количество бензин до сега. Беше ми останал не повече от литър бензин.
Към 22,00 най-накрая си намерих хотела на върха на един склон на Палермо.
Ден трети.
Палермо на зазоряване.
Приготвих се и слезнах на пристанището. Първо се наредих на една голяма опашка за чекиране, след което на друга голяма опашка за паспортна проверка и качване на ферибота.
Атмосферата подсказваще на къде съм се насочил.
При проверката на документите на мотора ми поискаха някаква застраховка. Подадох зелената карта със съзнанието че тя не важи за Тунис. Служителя я поразгледа,поразгледа и ми я върна. Дали не трябваше да си изкарвам някаква допълнителна застраховка си остана енигма и до сега за мен. Следващия път като тръгвам за Тунис ще го проверя този случай.
Чао Сицилия, хелоу Африка
На ферибота беше много приятно.Докато се разхождах из коридорите внимавах да не настъпа някой по главата от налягалите пасажери. В залата където имах запазено място ми трябваха три часа да свикна с миризмата на избрана селекция от чорапи.
Към полунощ пристигнах в Тунис.Трябваше да си намеря хотела но картата на gps-а за тунис нямаше имената на улиците.Нямаше и кого да питам.Подкарах към светлините на града и на едно кръгово съзрях двама полицаи. Спрях да ги питам за хотела но не бяха сигурни къде точно се намира а и те говореха френски италиански и арабски а аз нещо като английски.
Обясниха ми че трябва да карам шест километра на право и да завия на дясно след това.Нещо не се трогнах от това пояснение. Попитах ги да ли някой с такси няма да знае адреса и веднага спряха първото свободно. Направихме пазарлъка с шофьора и газ към хотела. Този драйвер сигурно беше кандидат за главната роля във филма ТАКСИ В ТУНИС 5. Такова преследване настана че едвам го настигах. След 6-7км гонка се озовах в хотела.
Малко снимки от хотела на нощен Тунис.
Малко данни за пътуването:
Времетраене - 11 дни.
Изминати километри - 4100.
Цел на пътуването - гъз път да види.
Посетени исторически обекти - малко.
Ден първи.
В 7,30ч потеглих от София.Целта беше да стигна до Игуменица, където имах запазен билет за ферибота до Бари.
Нищо интересно по пътя. Установих че след Солун бензиностанции на самата магистрала няма.За да заредиш трябва да хванеш някоя отбивка и да влезеш в населено място.
Цената ме ''зарадва'' 1,85 евро за литър.
Някъде след Солун.
Участъка преди Игуменица с многото тунели.
В 16,00ч пристигнах в Игуменица.Ферибота тръгаше някъде към полунощ.Чекирах се и виснах в едно заведение с безплатен интернет, към което една любезна игуменка (момиче от Игуменица) ме насочи.
Ферибота закъсня порядъчно и към 1,30ч най-накаря отплава.
На зазоряване преди Бари.
Италиянския бряг
Ден втори.
Към 10,00ч пристигнах в Бари.
На пристанището с групата гръцки мотористи ,с които се запознах на ферито.
Днес трябваше да стигна до Палермо. Чакаха ме 700км. Взех си довиждане с комшиите и подпалих. Докато излизах от центъра на Бари, един гражданин небрежно си отвори вратата на колата и се опита да ме свали от мотора. За мой късмет ми се размина нещо от рода на Цукахара с чупка. После обърках на два пъти маршрута и вместо на магистралата се озовах на един хубъв първокласен път.
И така до Сибари където се включих на магистралата водеща до Реджо ди Калабрия.
Магистралата беше частично в ремонт но гледките които се откриваха бяха много приятни за окото.А и магистралата нямаше много прави участъци.
Малко преди Реджо ди Калабрия.
На ферибота за Месина
От Месина до Палермо имах чуството че целия път съм го прекарал в тунели.Разтоянието между някой тунели е не повече от 10 метра. За да е по-интересно резервата на бензина ми светна доста преди Палермо, нямаше бензиностанции, нямаше и много коли по магистралата но пък тунелите бяха по 1-2 км.Подходящо място да си спретнеш приключение по тъмно.
Някак си се добрах до първата бензиностанция карайки с икономична скорост от 90км/ч.през последните 30 км. Резервоара събра невиждано количество бензин до сега. Беше ми останал не повече от литър бензин.
Към 22,00 най-накрая си намерих хотела на върха на един склон на Палермо.
Ден трети.
Палермо на зазоряване.
Приготвих се и слезнах на пристанището. Първо се наредих на една голяма опашка за чекиране, след което на друга голяма опашка за паспортна проверка и качване на ферибота.
Атмосферата подсказваще на къде съм се насочил.
При проверката на документите на мотора ми поискаха някаква застраховка. Подадох зелената карта със съзнанието че тя не важи за Тунис. Служителя я поразгледа,поразгледа и ми я върна. Дали не трябваше да си изкарвам някаква допълнителна застраховка си остана енигма и до сега за мен. Следващия път като тръгвам за Тунис ще го проверя този случай.
Чао Сицилия, хелоу Африка
На ферибота беше много приятно.Докато се разхождах из коридорите внимавах да не настъпа някой по главата от налягалите пасажери. В залата където имах запазено място ми трябваха три часа да свикна с миризмата на избрана селекция от чорапи.
Към полунощ пристигнах в Тунис.Трябваше да си намеря хотела но картата на gps-а за тунис нямаше имената на улиците.Нямаше и кого да питам.Подкарах към светлините на града и на едно кръгово съзрях двама полицаи. Спрях да ги питам за хотела но не бяха сигурни къде точно се намира а и те говореха френски италиански и арабски а аз нещо като английски.
Обясниха ми че трябва да карам шест километра на право и да завия на дясно след това.Нещо не се трогнах от това пояснение. Попитах ги да ли някой с такси няма да знае адреса и веднага спряха първото свободно. Направихме пазарлъка с шофьора и газ към хотела. Този драйвер сигурно беше кандидат за главната роля във филма ТАКСИ В ТУНИС 5. Такова преследване настана че едвам го настигах. След 6-7км гонка се озовах в хотела.
Малко снимки от хотела на нощен Тунис.
Прикачени файлове
.Давай нататък . Как си направи резервация за хотела? Аз си правих в >
Освен, че е постигната, имаш и много положителни и интересни преживявания 
давай давай нататък
Коментар