Tweet
От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга
Ксар Гилан бе най-южната точка в пътуването ни. Оттам нататък пътя ни завиваше на североизток към крайбрежието.С неудоволствие напусках това място. Надявам се да се върна някога. Предишния ден бях видял щъркел и реших че е време да спазя традицията.
Беше ме срам да дълбая с ножче по палмата, затова предпочетох друг вариант
Събрахме набързо лагера и потеглихме. Първата планувана спирка бе в Матмата. Успях да убедя Жоро и Събин да не караме само по асфалта и за последно хванахме един шорткът през Сахара. За мен поне си заслужаваше.
Ето и малко абсолютно сурово видео
Попътно се размихахме с някакъв Ланд Ровер клуб. Бяха около 20 машини. След около още 10 км в далечината видяхме Матмата. Часът бе около 10.30, а вече беше близо 30 градуса.
През лятото стига и до 50.Бедуините в тази област живеят в много характерни жилища. Представляват по скоро землянки, като около една централна голяма дупка се доизкопават стаите.В една такава къща се събират 5-6 семейства, обикновено родственици.В средата е задължителният кладенец.
Именно в такава къща (леко променена естествено) е снимана част от „Междузвездни войни” - сцените в родната къща на Люк Скайуокър. В момента тя е превърната в относително скъп хотел. Очаквах да видя и паметник на Джордж Лукас, тъй като с филма си е дал препитание на този относително безинтересен град за десетки години напред.
А аз къде ли съм
Тук хората дотолкова са се комерсиализира, че всеки гледа да изкрънка нещо от теб. Разбира се , веднага ни се лепна гид, който да ни разведе наоколо за 3-4 динара на човек. Кофтито е, че въпреки досадната схема на пазарене, реално без гид не става.Просто ще ви е необходимо четворно повече време. Посетихме малък частен етнографски музей, който определено си заслужаваше. Врътнахме и лека търговийка с овчи кожи.Моята все още седи на терасата, защото миришела на овца
.
След Матмата се позачудихме какво да правим тъй като се движехме с ден напред.Жоро предложи да се разходим до остров Джерба и ние приехме.Към острова преминахме с ферибот от град Ел Марса. Шлеповете са през 20-ина минута, а цената бе нещо от рода на 0.20 BGN.
Отправихме се към главния град Хумт Сук. Въпреки всички неща които бях чел за Джерба, искам да споделя че извън сезона си е абсолютна скука. В Хумт Сук се помотахме малко и след като нещо не ни впечатли ( или ние не намерихме), запрашихме по крайбрежния път към едни къмпинги, маркирани на ГПС-а. Попътно не пропуснахме да пием по кафе в „Радисън”, където общо взето ни гледаха доста странно предвид екипите с които бяхме навлечени, не че ни пукаше особено.
С първия къмпинг ударихме греда-не работеше.Съмнявах се че и другия ще работи, просто сезона още не беше започнал, но за наш късмет грешах.Не само че работеше, ами и спретнахме един от най-красивите биваци за цялото пътуване-само на десетина метра от морето. Аз успях да си намеря бира в едно „пиратско” барче и нещата придобиха вече завършен вид.
На следващия сутрин се събудих доста рано и имах възможността да се слея със спокойствието което цареше наоколо. Предстоеше преход на север - километри които просто трябва да се изминат, въпреки че са скучни до безобразие.
Опитахме се да поразнообразим отбивайки се през град Сфакс. Типичен днешен арабски средно голям град.Пълна анархия в движението а шика граничи с абсолютната циганийка.Поне не ни се лепна гид.
След Сфакс се отправихме към един „евентуално” къмпинг в градчето Джебеняма.За мое учудване къмпинг не само имаше, а и условията бяха повече от добри. Имаше и доста прилични стаи на цена от 15 динара на човек, но ние традиционно предпочетохме палатките.Имаше и Wi-Fi, което ни даде възможност да поговорим свободно с България. Препоръчвам на всички този къмпинг, бат Съби ако иска да публикува телефоните за резервации, стига да ги пази. Отново бяхме почти на брега и на следващата сутрин се наслаждаваме на прекрасния изгрев.
Предстоеше ни ден за културен туриозъм в градовете Ел Джем и Кайроуан.До Ел Джем се придвижихме сравнително бързо.В града се намира един от най-запазените амфитеатри.Грандиозен е наистина, в сравнение с него, този в Рим е пълен ташак.
Малко високи технологии никога не са излишни.Тествахме "Global Star"-a.
А това е изражението на продавача на картички със снимки от амфитеатъра, след като му демонстрирахме 360 градусовата панорама от айФон-а на бат Съби.
След час за разглеждане и снимки се отправихме към Кайроуан- четвъртият по значимост град за мюсюлманите, известен с 40-те си джамии и най-старото минаре в света.Още на влизане естествено, незнайно откъде, ни се залепи един образ и ни предложи да ни поразведе.Беше ни писнало от пазарлъци и просто казахме- „Добре, давай”-нещо, за което впоследствие съжалихме. И така, нашият "приятел" ни разведе из Медината,
За да си търговец на петролни продукти в Тунис е напълно достатъчно да си купиш мобилна колонка от железарията
показа ни Медреса-та- училище в което малките деца наизустяват всяка страница от Корана
известната джамия „Трите порти”,
както и един кладенец със светена вода, вадена от голяма дълбочина с помощта на камили и примитивна механична система.Не било разрешено за туристи,а само за правоверни.Явно доста приличахме на местни.
Разведени и по всички магазини на разни негови приятели (беше на процент явно) и доста се разочарован като не купихме нищо.Тогава каза че обиколката е приключила и поиска по 30 динара на човек.
Ако искате в такава държава да знаете какво ще платите, съветвам ви винаги предварително да уточнявате сумата.До този момент за подобни услуги бяхме плащали 10-15 динара за тримата.След дълги препирни най-накрая му дадохме 20 динара общо, той се направи на сърдит и ни заряза.Така и не ни заведе до голямото минаре.Впоследствие се разбра че за този район отговарят други „играчи” и би имал сериозни неприятности ако се появи там.
Голямото минаре го имаше в ГПС-картата и нямахме проблем да го открием.Оказа се че е затворено, но веднага се намери друг образ който обясни че срещу някой друг динар ще уреди да влезем вътре.
Доста ме бе напекло и предпочетоха да остана на сянка, да пия едно „Бонго” (местна безалкохолна напитка) и да хвърлям по едно око на моторите.
Любезния младеж от магазинчето за безалкохолно ми предложи при проявен интерес от моя страна да ми достави алкохол, хашиш или момичета. Въпреки че с огромно удоволствие бих пийнал една бира, отклоних предложението.Бях чел някъде че в подобни ситуации доста често продавача играе „на партия” с полицията и в крайна сметка резултата е абсолютно празните ви джобове.През това време Събин и Жоро се върнаха и дадохме газ към курорта „Хаммамет” и къмпинг „Les Jasmines” където имахме намерението да пренощуваме. Приближавайки морето, в едно крайбрежно блато видяхме огромни ята от розово фламинго.За съжаление за хубави снимки трябваше да го извадим голям, а нашите бяха малки.
Влязохме за малко в Хаммамет за да изтеглим пари. Курорта прилича на нашите комплекси преди презастрояването.
Навсякъде се подържа чистота.На Съби се опитаха да му откраднат ръкавиците които беше оставил върху мотора, от мен се опитаха да изкрънкат някой друг динар и въобще нищо което не сме виждали и у нас.........всъщност в БГ е доста по опасно за чуждите туристи. Къмпинга се оказа съвсем приличен и дори имаше ресторантче в което се продаваше бира и вино. Всъщност в курортите като Сус,Монастир и Хаммамет рестриктивния режим спрямо алкохола е доста по либерален. Хапнахме и пийнахме по бира. Беше последната ни нощ в Тунис
Ксар Гилан бе най-южната точка в пътуването ни. Оттам нататък пътя ни завиваше на североизток към крайбрежието.С неудоволствие напусках това място. Надявам се да се върна някога. Предишния ден бях видял щъркел и реших че е време да спазя традицията.
Беше ме срам да дълбая с ножче по палмата, затова предпочетох друг вариант
Събрахме набързо лагера и потеглихме. Първата планувана спирка бе в Матмата. Успях да убедя Жоро и Събин да не караме само по асфалта и за последно хванахме един шорткът през Сахара. За мен поне си заслужаваше.
Ето и малко абсолютно сурово видео
Попътно се размихахме с някакъв Ланд Ровер клуб. Бяха около 20 машини. След около още 10 км в далечината видяхме Матмата. Часът бе около 10.30, а вече беше близо 30 градуса.
През лятото стига и до 50.Бедуините в тази област живеят в много характерни жилища. Представляват по скоро землянки, като около една централна голяма дупка се доизкопават стаите.В една такава къща се събират 5-6 семейства, обикновено родственици.В средата е задължителният кладенец.
Именно в такава къща (леко променена естествено) е снимана част от „Междузвездни войни” - сцените в родната къща на Люк Скайуокър. В момента тя е превърната в относително скъп хотел. Очаквах да видя и паметник на Джордж Лукас, тъй като с филма си е дал препитание на този относително безинтересен град за десетки години напред.
А аз къде ли съм
Тук хората дотолкова са се комерсиализира, че всеки гледа да изкрънка нещо от теб. Разбира се , веднага ни се лепна гид, който да ни разведе наоколо за 3-4 динара на човек. Кофтито е, че въпреки досадната схема на пазарене, реално без гид не става.Просто ще ви е необходимо четворно повече време. Посетихме малък частен етнографски музей, който определено си заслужаваше. Врътнахме и лека търговийка с овчи кожи.Моята все още седи на терасата, защото миришела на овца
. След Матмата се позачудихме какво да правим тъй като се движехме с ден напред.Жоро предложи да се разходим до остров Джерба и ние приехме.Към острова преминахме с ферибот от град Ел Марса. Шлеповете са през 20-ина минута, а цената бе нещо от рода на 0.20 BGN.
Отправихме се към главния град Хумт Сук. Въпреки всички неща които бях чел за Джерба, искам да споделя че извън сезона си е абсолютна скука. В Хумт Сук се помотахме малко и след като нещо не ни впечатли ( или ние не намерихме), запрашихме по крайбрежния път към едни къмпинги, маркирани на ГПС-а. Попътно не пропуснахме да пием по кафе в „Радисън”, където общо взето ни гледаха доста странно предвид екипите с които бяхме навлечени, не че ни пукаше особено.
С първия къмпинг ударихме греда-не работеше.Съмнявах се че и другия ще работи, просто сезона още не беше започнал, но за наш късмет грешах.Не само че работеше, ами и спретнахме един от най-красивите биваци за цялото пътуване-само на десетина метра от морето. Аз успях да си намеря бира в едно „пиратско” барче и нещата придобиха вече завършен вид.
На следващия сутрин се събудих доста рано и имах възможността да се слея със спокойствието което цареше наоколо. Предстоеше преход на север - километри които просто трябва да се изминат, въпреки че са скучни до безобразие.
Опитахме се да поразнообразим отбивайки се през град Сфакс. Типичен днешен арабски средно голям град.Пълна анархия в движението а шика граничи с абсолютната циганийка.Поне не ни се лепна гид.
След Сфакс се отправихме към един „евентуално” къмпинг в градчето Джебеняма.За мое учудване къмпинг не само имаше, а и условията бяха повече от добри. Имаше и доста прилични стаи на цена от 15 динара на човек, но ние традиционно предпочетохме палатките.Имаше и Wi-Fi, което ни даде възможност да поговорим свободно с България. Препоръчвам на всички този къмпинг, бат Съби ако иска да публикува телефоните за резервации, стига да ги пази. Отново бяхме почти на брега и на следващата сутрин се наслаждаваме на прекрасния изгрев.
Предстоеше ни ден за културен туриозъм в градовете Ел Джем и Кайроуан.До Ел Джем се придвижихме сравнително бързо.В града се намира един от най-запазените амфитеатри.Грандиозен е наистина, в сравнение с него, този в Рим е пълен ташак.
Малко високи технологии никога не са излишни.Тествахме "Global Star"-a.
А това е изражението на продавача на картички със снимки от амфитеатъра, след като му демонстрирахме 360 градусовата панорама от айФон-а на бат Съби.
След час за разглеждане и снимки се отправихме към Кайроуан- четвъртият по значимост град за мюсюлманите, известен с 40-те си джамии и най-старото минаре в света.Още на влизане естествено, незнайно откъде, ни се залепи един образ и ни предложи да ни поразведе.Беше ни писнало от пазарлъци и просто казахме- „Добре, давай”-нещо, за което впоследствие съжалихме. И така, нашият "приятел" ни разведе из Медината,
За да си търговец на петролни продукти в Тунис е напълно достатъчно да си купиш мобилна колонка от железарията
показа ни Медреса-та- училище в което малките деца наизустяват всяка страница от Корана
известната джамия „Трите порти”,
както и един кладенец със светена вода, вадена от голяма дълбочина с помощта на камили и примитивна механична система.Не било разрешено за туристи,а само за правоверни.Явно доста приличахме на местни
. Разведени и по всички магазини на разни негови приятели (беше на процент явно) и доста се разочарован като не купихме нищо.Тогава каза че обиколката е приключила и поиска по 30 динара на човек.
Ако искате в такава държава да знаете какво ще платите, съветвам ви винаги предварително да уточнявате сумата.До този момент за подобни услуги бяхме плащали 10-15 динара за тримата.След дълги препирни най-накрая му дадохме 20 динара общо, той се направи на сърдит и ни заряза.Така и не ни заведе до голямото минаре.Впоследствие се разбра че за този район отговарят други „играчи” и би имал сериозни неприятности ако се появи там.
Голямото минаре го имаше в ГПС-картата и нямахме проблем да го открием.Оказа се че е затворено, но веднага се намери друг образ който обясни че срещу някой друг динар ще уреди да влезем вътре.
Доста ме бе напекло и предпочетоха да остана на сянка, да пия едно „Бонго” (местна безалкохолна напитка) и да хвърлям по едно око на моторите.
Любезния младеж от магазинчето за безалкохолно ми предложи при проявен интерес от моя страна да ми достави алкохол, хашиш или момичета. Въпреки че с огромно удоволствие бих пийнал една бира, отклоних предложението.Бях чел някъде че в подобни ситуации доста често продавача играе „на партия” с полицията и в крайна сметка резултата е абсолютно празните ви джобове.През това време Събин и Жоро се върнаха и дадохме газ към курорта „Хаммамет” и къмпинг „Les Jasmines” където имахме намерението да пренощуваме. Приближавайки морето, в едно крайбрежно блато видяхме огромни ята от розово фламинго.За съжаление за хубави снимки трябваше да го извадим голям, а нашите бяха малки.
Влязохме за малко в Хаммамет за да изтеглим пари. Курорта прилича на нашите комплекси преди презастрояването.
Навсякъде се подържа чистота.На Съби се опитаха да му откраднат ръкавиците които беше оставил върху мотора, от мен се опитаха да изкрънкат някой друг динар и въобще нищо което не сме виждали и у нас.........всъщност в БГ е доста по опасно за чуждите туристи. Къмпинга се оказа съвсем приличен и дори имаше ресторантче в което се продаваше бира и вино. Всъщност в курортите като Сус,Монастир и Хаммамет рестриктивния режим спрямо алкохола е доста по либерален. Хапнахме и пийнахме по бира. Беше последната ни нощ в Тунис
Коментар