До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в България

[goshko-loshko]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Welcome home!

[Симеон Симеонов - / Монти /]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Добре дошли.С огромного желание чакам пътеписа.

[vasild]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Добре дошли и от следващата смяна Гълъбине, ще ти звънна да се видим тези дни, ако е удобно? Говорихме по тел. преди да заминете, ако сте забравили нещо по Тунис ще минем след няколко дни да го вземем
Поздрави!

[churov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

...някоя снимчица за ,,гладните'' докато подготвите пътеписа ...
колкото да не умрем....

[sabin]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Ето няколко видеа:

Гъби показва как се вади затънало БМВ от пясъка. Обърнете внимание как задължително се "наказва" закъсалия собственик

Карането по дюните не е проблем за големите мотори .... поне да като не стигнеш до мек пясък:

Наближаваме Сахара и Гъби няма търпение да счупи мотора си:

[churov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Ееее,това ми дава сили да дочакам продължението Благодаря

[churov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Е добре де ,ама силите свършват Няма ли да видими още от пътуването?

[Гълъбин Колев]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Най-сетне да ми остане време за някой друг ред………

Всичко започна някъде в началото на Януари……..Отивам да пия кафе при Жоро и небрежно, почти подигравателно подхвърлям – абе бай х.й, ти твоя струг ще го разхождаш ли някъде тая година ? Вместо очакваното „не знам още”, получих един доста изчерпателен и подреден план за предстоящото му пътуване към Тунис. „Билетите за ферито вече съм ги резервирал, за да не мога да се откажа”, каза Жоро.”Абе ти що не вземеш нещо пригодно за дълъг път и давай с мене”. Не знам защо, но не ми трябваха повече от 10 сек. за да се навия.Вечерта си запазих и аз билети за феритата и след похарчените вече към 350 евра май нямаше отказване.Оставаха да се свършат само някои дреболии преди тръгване, като покупка на мотор, къмпинг оборудване, екип за тежко ендуро и т.н., тъй като се оказа се че цялата ми екипировка е абсолютно непригодна за такъв тип пътуване. И така след дълги лутания получих предложение което не можех да откажа и се сдобих с КТМ 990 Adventure, а стария му собственик (бат Съби) се включи към групата с новия си мотор.Определихме дата за тръгване -14.04.

Седмица преди отпътуването, от directferries.com се обадиха и най-любезно обясниха че нашите гръцки приятели не работят на Великден и трябва да изберем друга дата или да отменим резервацията.Решихме да изтеглим всичко с ден по рано.И така срещата беше фиксирана за 13.04, в 7.30 на ОМВ на Околовръстното и „братя Бъкстон”.Както е редно в такива ситуации при мен страшно се сговняся в работата.Предния ден се наложи да бачкам до към 23.00 и логично на другата сутрин видях пропуск при окомплектовката на багажа.Наложи се да разтоваря целия мотор и да подреждам наново.Разбира се , часовника цъкаше и прецених че е най-добре Жоро и Събин да тръгнат, а аз да ги догоня по пътя.Събрахме се на „Шел”-а преди разклона за с.Студена.Пътуването най- сетне започна.Пих две таблетки „Заебин” и оставих всички проблеми да се саморазрешат в мое отсъствие.Следващата спирка беше „Еко”-то след Кресна където се документирахме за протокола.






Границата преминахме без никакви формалности и поехме по познатия път за Солун, а оттам по магистралата за Игуменица. Е, отбихме се за да опитаме от традиционния „гирос” и да се подкрепя (аз) с малко рецина.




Точно преди да започнат тунелите времето страшно се сговняса и се наложи да облечем дъждобраните. Не бях минавал досега оттам, но тази част на Гърция определено ми хареса.




След Йоанина пейзажа отново стана скучен и нямах търпение да стигнем Игуменица.Към 18.30 това стана факт и всичко което ни оставаше да правим,беше да измислим как да убием времето до 23.50 когато трябваше да се качим на ферито.



Може и да греша, но Игуменица не е нищо повече от голямо село разгърнало се около порта, което правеше тази задача не толкова лесна.Някои от нас предприеха радикален подход




Най-сетне, с около час закъснение ферито акостира.Натовариха ни доста експедитивно и потеглихме.





С голямо удоволствие установихме че салона с air seats, които бяхме запазили е полупразен и така имахме възможността да се излегнем “по-царски” на по цели 3 кресла всеки.На сутринта свежи като краставици, очаквахме да акостираме в Бари.

[Гълъбин Колев]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Гледката на изток беше страхотна, но уви не бяхме в тази посока.




Още със стъпването си на сушата усетихме доста неприятни пориви на вятъра.Още нещо не беше особено приятно предвид над 2-те хил. километра които имахме да изминем в Италия.



Както и да е, това го знаехме предварително.Пихме по едно кафе,заредихме и по най-бързия начин се изнесохме от Бари. Поехме на юг с крайна цел Месина.Вятъра ставаше все по-силен, а на хоризонта се появиха тъмни облаци.Заваля.Дъждъд ставаше все по-силен колкото по на юг слизахме.По-едно време капките започнаха да ни удрят почти хоризонтално и влизаха през всяко едно местенце което не се бяхме сетили да защитим.На моменти резките пориви на вятъра караха мотора да се мести по 40-50 см встрани от траекторията по която се стараех да се движа.Следвайки предварително направения маршрут, дойде време да се отклоним от крайбрежния път и да пресечем планината през “Parco Nazionale Della Calabria”. Решихме преди това да „заредим батериите” и седнахме в едно от малкото работещи по това време на годината крайпътни капанчета.За пореден път трябваше да комуникираме със жестове - английския въобще (ама въобще) не е на почит в Италия. Добре че думи като „салата” и „болонезе” са универсални.






Не ни се тръгваше, но нямаше начин.Ферибота от Палермо за Тунис е само 2 пъти седмично и този факт не ни позволяваше отклонения от плана.Качихме се малко по-високо и картината се промени.




Там някъде в облаците, по билото на планинския масив минаваше трака, а времето ставаше все по гадно.Заваля суграшица.



Следващото видео качвам в суров вид и оставям без коментар.

http://htftp.offroad-bulgaria.com/ga...Movie_0003.wmv

След кратка консултация със Събин и Жоро, решихме да зарежем трака и по-най бързия начин да слезем в ниското, тъй като при тези условия имаше реална опастност дъжда да премине в сняг.Така, вече почти по тъмно слезнахме в Lamezia Terme на западното крайбрежие. Разбрахме че няма да стигнем до Месина и се отправихме към един предварително набелязан от Жоро къмпинг, намерищ се на около 70 км преди това.Когато стигнахме беше пълен мрак и се наложи да опъваме палатките като си светим с челници.За наша радост кръчмата още работеше и успяхме да опитаме някакви местни морски специалитети и да обърнем 3 кани бяло винце.На следващата сутрин видяхме това-оказа се че се намираме на една плоска скала точно над морето







Платихме къмпинга (10 евра за човек+палатка+мотор) ,събрахме бивака и газ към Месина.Разбира се че избрахме по-бавния, но по-живописен крайбрежен път със спиращи дъха гледки, вместо скучната магистрала.



Спряхме се в това селце за малка кафе пауза.




Стигнахме в Сан Джовани и веднага успяхме да се качим на ферибота. След половин час бяхме в Сицилия.



По съвет на Светльо Доктора се изнесохме от Месина по най-бързия начин и поехме по изключително красивите и виещи се нагоре в планината третокласни пътчета.Излишно е да споменавам че настилката навсякъде беше почти перфектна, даже по едно време сам се изненадах колко може да легне КТМ-а в завой с тези полуофроуд гуми.Така известно време ту слизахме до крайбрежието, ту обратно се качвахме в планината, а пред очите ни се редуваха страхотни пейзажи.















Вече поуморени, късно вечерта отседнахме в една къща за гости в селцето Санто Стефано.
Излязохме да се разходим по „мегданя” и ни направи впечатление невероятното оживление което кипеше навсякъде, въпреки сравнително късния час.Разни хора се събираха на групи, пиеха вино и се веселяха.После разбрахме че същия ден е имало избори за кмет и по този начин всеки покрепя своя фаворит.Няма пререкания, няма обвинения.......

На следващия ден отново бяхме неприятно изненадани.Валеше.За пореден ден.Обиколката на парка „Неброди” я оставихме за следващия път и поехме по крайбрежието към Чефалу.
Чефалу е малко живописно градче, сгушено в подножието на една скала.Някога е било важно търговско пристанище.Отделихме около час за да се разходим из уникалната стара част.Препоръчвам го на всеки който посети Сицилия.



Катедралата



Уличките в старата част



и това се появи отнякъде



Следваше преход до Палермо без нищо особено да видим по пътя, въпреки че дори само аромата на портокали и жасмин, който се усещаше навсякъде във въздуха те карат да се чувстваш някакси различно и създават почти еуфорични чувства.







Палермо- организирания хаос
За човек идващ за пръв път тук е стряскащо, даже страшно.Отвсякъде клаксони, коли, мотори, хора.......Трябва ти поне час за да свикнеш.После осъзнаваш че всичко това е подчинено на някакви строги неписани правила.Моторите са на почит и шофьорите постоянно гледат в огледалата си и ти правят път.Започнах да се чувствам по сигурен отколкото в София.В Палермо разгледахме катакомбите в манастира на Капуцините.Това е древен католически орден, известен с това, че вместо да погребват мъртвите, са оставяли телата да се мумифицират във въпросните подземия. Зловещо.Снимки така и не направих.
След това се видяхме с Паоло, приятел на Светльо Доктора (Светослав Дойчинов), който също е запален моторист.Поговорихме към половин час и решихме че няма да разглеждаме нищо повече.В трафика Жоро ни изгуби и аз го видях как тръгва точно в обратна посока.Тръгнах след него в резултат на което след няколко минути и тримата бяхме в различни части на града. Теглихме си взаимно по едни майни и решихме да се се придвижим до пристанището-кой както може.Събрахме се отново заедно, минахме check in-а, хапнахме по пица и зачакахме ферито.

[Чичка]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Евалата Гъби, много яки снимки и много зарибяващо описание !

Давай продължението...

[churov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

от кога чакаме ,бе
давай...

[Гълъбин Колев]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Брей че си нетърпелив! Ето.......

С приближаването на очаквания час в който кораба трябваше да пристигне, пристанищния кей започна да се пълни с невероятна палитра от хора, повечето разбира се тунизийци. Направи ми впечатление изобилието от „трошки” (МПС пред разпад), натоварени със всевъзможни неща събирани най-вероятно от боклука.Един тунизиец с когото Жоро се заприказва , каза че стоките втора употреба са изключително перспективен бизнес за момента в Тунис.И като казвам натоварени разбирайте багажника, покрива и така докато стигне 3 пъти височина на автомобила.
Кораба закъсняваше, и то с над час.Всички бяхме доста изнервени.Когато най-сетне пристигна, се оказа че трябва да се разтоварят около 100-ина чисто нови автомобила преди да ни натоварят на борда.Ние, бидейки от страна, членка на ЕС, вместо да имаме предимство, преминахме един куп формалности.Оказа се че италианските гранични служби въобще не са в час с документите които трябва да представим или просто ние им дадохме повече отколкото трябва. Кораба, макар и голям, се оказа едно старо и амортизирано корито.Екипажа беше от виетнамци, китайци, филипинци и т.н.с които си комуникирахме с всевъзможни жестове.Пасажерите бяха налягали по навсякъде, включително и по пода.Най-потресен от цялата обстановка беше Жоро, тъй като нямаше резервирана каюта като мен и Съби.По-късно сподели че това е била най-кошмарната му нощ за цялото пътуване.Някъде около 3.00 през нощта излезе доста неприятна вълна.Първоначално си мислех че главата ми се върти от изпитото уиски, но поглеждайки към бутилката, разбрах че не е възможно. Бях пил не повече от 100-ина грама.След час се поукроти и заспах отново.Когато се събудих вече грееше слънце, а на кораба му предстоеше да акостира в “Ла Гуле” (порта на столицата Тунис).След почти 40 минутна блъсканица по един тесен коридор най-сетне слязохме на брега.Следвахме потока от коли и се озовахме на митницата.Приветлив човек с бадж на врата се приближи към нас и ни помогна да си попълним необходимите документи.Разбира се, оказа се че не е никакъв служител и чинно си поиска пари.След малък пазарлък се споразумяхме за приемливите 5 евра на човек.Наредихме се на гишетата за печат и о, чудо.Симпатична, около 100 килограмова митничарка, видя в документите на Жоро култовия надпис BMW. Веднага разбраха че той е баровеца и му поискаха едни 100 евра. Последвадва дълга дискусия от типа: „Жооржии, чоколатте ”- „лейса,лейса.... хъмса”.В крайна сметка „хъмса( пет) /per person” беше прието и така след рушвет от общо 10 евра на човек вече бяхме в Тунис. Отправихме се към предварително резервирания хотел „Carlton”, намиращ се на главната улица „Avenue Habib Bourguiba”.Хотела се оказа доста приличен, има безплатен Wi-Fi и закрит паркинг за моторите. Препоръчвам го на всеки посетил столицата.След час за релакс, се разходихме из центъра. Града си е типичен постколониален град.Френското влияние се усеща навсякъде.Почти не можеш да видиш забулена жена.







Ако искаш да попиташ нещо на английски, задължително се обръщаш към човек около 20-те.Иначе френския е като 2-ри национален език, както щяхме да се убедим по-нататък.Разходихме се из Медината (Стария град, аналог на пазара Кирков J), където са струпани всички занаятчии, търговци, ресторантьори и т.н.







Прибрахме се в хотела и се подготвихме за следващия ден.



Аз изпих първия порцион от грижливо разпределената бутилка уиски, която бях успял да вкарам.Иначе бира се продава само в специализирани магазини и не може да се консумира на публични места, а твърдия алкохол е забранен.
На сутринта потеглихме и се отправихме към последния POI в столицата- музея Бардо, където са събрани най-запазените мозайки от цял Тунис.Може би за познавачите е великолепен, но на мен ми се стори малко сух, може би и предвид ремонтните работи които течаха.










Напуснахме град Тунис.Първада ни спирка беше съвсем близо- Сиди Бу Саид или Синия град. Наречен така заради бяло сините цветове в които са оцветени къщите, градчето привлича с уникалната си атмосфера.





Докато Жоро и Съби се разглеждаха, аз предпочетох да седна в местната кафетерия и на чаша чай да се слея с аромата на жасмин, портокали и безвремието което цареше.









Поехме на северозапад по крайбрежния път към град Бизерте.







Попътно се отбихме до известния плаж Раф-раф, но той беше все още абсолютно пуст.Дори само един единствен „хоремаг” работеше.





Бизерте е старо пиратско пристанище впоследствие разраснало се до днешните си размери.Интересно място.







Там хапнахме, поотпочинахме и пихме по чай.Следващата спирка по пътя беше Кап Бланк, който е и най-северната точка на Африка.През април тази част на Тунис е изключително красива, всичко е зелено и пълно със живот.







Щракнахме по някоя друга снимка и поехме към Кап Серат, преминавайки покрай езерото Ичкеул.



Кап Серат се оказа наистина девствено място.





Въпреки че намерихме място където може да се отседне, предпочетохме да опънем палатките на една поляна, малко по навътре от морето предвид вятъра който задуха.



Вече беше доста тъмно и разбира се челниците ни събудиха любопитството на местните жители.Незабавно едни дечурлига бяха пратени да ни „чекнат”.След като се увериха че не представляваме заплаха, чухме „welcome to Cap Serat”. Welcome е думата която чувахме навсякъде в Тунис.Изключително любезни и добронамерени хора.

[churov]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Тунизийската митница си е забавно място АКо ще те успокои ,аз минах с 15 евро харч там ( 5 за ГПС-а)

[Чичка]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Супер интересно ми е с този пътепис. Тунис е първата друга държава, в която съм бил и сега я виждам в тотално тазличен ракурс. Тогава (през 1996г.) хората там бяха изключително бедни...спомням си, че както пътувахме из провинцията едно от багажните отделения на автобуса се отвори в движение (не беше добре затворено) и изпаднаха няколко чанти. Докато шофьора се усети и спре, колите, които се движеха в насрещната посока вече бяха спряли, услужливо прибрали чантите от пътя и заминали пак...със същите стари трошки дето сте видели на ферибота. Голямо впечатление ми беше направило, както и тунизийския флаг във всеки град навсякъде. Сега не знам дали е така

[Гълъбин Колев]

От: До Гърция-Италия-Сицилия-Тунис-Сицилия-Италия-Албания-Македония и обратно в Бълга

Флага все още си го има навсякъде.В интерес на истината промяната се чувства по-скоро в големите градове, ние също минахме през райони, където хората са изключително бедни, но като цяло има някакво оживление и съживяване.Най-голямата им драма е че туризма (който е и основния приход за икономиката) регистрира драстичен спад заради тъй наречената революция, а всъщност нищо страшно (или поне аз не видях) на се случва. Един единствен път попаднахме на някакъв протест и барикади на улицата.В момента който ни видяха, веднага отвориха път и ни пропуснаха.Имам чувството че всеки турист там е на особена почит.