Plan B

[bochkata]

От: Plan B

Чудесен пътепис и прекрасни снимки!
С нетърпение чакам продължението!

[Mitko69]

От: Plan B

Ден 4ти, 24 Юли.
260 мили.



Не спах добре. Хъркането на двете гълъбчета беше достойно за озвучаване на Джурасик Парк. Как ги търпят жените им е мистерия.
Закусихме, пакетирахме и поехме към Twin Lakes.
Времето беше фантастично, разбира се с уговорката да се задържи така. Замислих се какво точно бях видял в деня на тръгването което ме накара да реша, че времето тук ще е хубаво. Както и да е, вече бяхме тук и трбваше да приемем времето такова каквото е.







Когато бях тук преди 3 седмици, в щата бошуваха много горски пожари. Имаше, а и в момента беше в сила пълна забрана за палене на огън дори и в къмпингите с изградени огнища.
Като, че пожарите бяха потушени, но следите от тях бяха на всякъде.





Темпото на придвижване беше нарушавано непрекъснато от Фил, който спираше буквално през 15 минути да пуши, да пикае, да си купи вода или ръкавици, които губеше непрекъснато...
Казах им, че ги чакам в Twin Lakes и дръпнах напред, исках максимално да се насладя на удоволствието да съм в Скалистите Планини.













След незнам си колко време се събрахме в Twin Lakes. Магазин, хотел, няколко бунгала. Перфектно място за поредната спирка на моите другарчета, пихме и по една бира за пълен разкош.













След като всяка релаксираща операция беше извършена по 2-3 пъти, най-накрая просто нямаше какво друго да правим и се понесохме нагоре, към Independence Pass.















Думи нямам, силно го препоръчвам.
След 30 минути бяхме в Аспен. Лудницата там беше пълна. Започнах да се задушавам, такива места не бяха за мене. Отбихме за бензин-$4 за галон. Абе тия за какви се мислят? Чак ме хвана яд, че са развалили планината с този снобарски град.

Пожарите явно все още бошуваха, предупредителните табели бяха на всякъде, разминахме се с хеликоптер пожарна, почернелите хълмове изглеждаха зловещо.







Поехме по път 133 на юг. Имахме още доста път, а моите спътници вече питаха до кога ще караме.
На една от спирките им обясних още веднъж идеята, която те вече 4ти ден отказваха да приемат. Всеки ден се придвижваме от точка А до точка Б. По пътя спираме за снимки и кратки почивки, но не прекаляваме. Правиме една по-дълга почивка за обяд и пристигаме в точка Б не по-късно от 0330. Опъваме палатките, вадиме бирите и релаксираме. Какво не е ясно?
Проблемът при нас беше, че 200-220 мили ние ги взимахме за 10 часа, спирките бяха много и дълги. И в момента в който трбваше да сме в точка Б, нас ни чакаха още едни 2 часа каране, а спътниците ми вече бяха уморени и като, че ли изобщо не им пукаше за точка Б.
Отново се наложи да ги излъжа, че до един час сме стигнали.









След един час каране, се появи отбивката за Kebler Pass. 30 мили черн път, който не беше проблем за техните мотори.
Замислих се, щяха да мрънкат, но този проход щеше да ни спести 90 мили.
Този път бях честен с тях, казах им, че имаме още 2 часа каране и да престанат да се държат като малки пикли, а да покажат кави мъже са.









Някъде по средата видяхме истинска, работеща златна мина.
Случайно погледнах предната гума на Фил, беше заминала. Обърнах му внимание, той каза, че ще я смени догодина. Аз ако бях щях да търся начи да я сменя веднага, ама не бях аз.





















Към 5 бяхме в Almont Campground, точно тук нощувахме миналата година с Румен, Коцето и Шол. Хубави спомени.
Съвсем великодушно ги оставих да си опъват палатките и се писах доброволец да отида до Гънисън за ядене и пиене.
Бърз душ в реката и настана бирено време.
Моите спътници казаха, че следващия път (ако има следващ път) ще си вземат пищовите, че да се чустват по-сигурни. Попитах ги какво ги прави несигурни, отговор не получих.
После ме попитаха от къде сме минали до сега и евентуално от къде ни предстои да минем. Малко се обидих, че не си бяха направили труда да запомнят поне грубият маршрут. Казах им, че сме в Колорадо и друго не им трябва да знаят.

[Mitko69]

От: Plan B

Ден 5ти, 25 Юли.
250 мили.



В 3 сутринта се събудих от страхотен студ, зъбите ми тракаха. Толкова студено ми е било само в Аляска. Навлякох си термо бельото, шапката, завих се с якето и активирах всичките пакети за загряване на ръце които метнах в спалния чувал.
За момент ми мина през ума как се чустват двамата колеги, но нямаше как да им помогна и заспах отново.
И тримата бяхме на крак в 6, някак си настроението беше приповдигнато без причина. Питах Анди как му е глезена, каза, че е ОК.
Фил за осми път се закани, че ще скочи в реката, но така и не събра кураж.
Многоооооо бавно събрахме катуна.



Поехме на юг към Gunnison, където спряхме Фил да си купи поредния чифт ръкавици. До тук май губеше и купуваше по един чифт дневно.
Покарахме малко по път 50 на запад и после пак на юг по път 149.
Това за мен беше нов маршрут и честно казано останах приятно изненадан. Път фантазия, мазни завои, никакво движение, пейзажи достойни за деск топ картинки.
Дръпнах напред, не исках да чакам групата, а да се насладя на карането.

















След около 30 фантастични мили спрях да изчакам групата. Появиха се след 20 мин. Бяхме до един страхотен каньон.
Фил запали поредния качак и заснима, Анди от своя страна се концентрира в търсена на музика на ipod-а си. Като, че ли изобщо не го вълнуваше заобикалящата ни природа.
Не издържах и им казах, че са идеални кандидати за събора в Стърджис. Да избутат някак си мототрите до там и да пият, пушат и релаксират на воля. И двамата се съгласиха с блясък в очите...
Продължихме в група, спирахме буквално през 15 минути. Фил да пуши, Анди да си търси музика. Непрекъснато ми повтаряха, че няма за къде да бързаме, без изобщо да знаят къде отиваме. Поне времето беше добро и ако нещо непредвидено не се случеше щяхме да сме в Durango към 4.















Фантастичен път 149, имаше всичко-долини, каньони, реки, прерии, проходи над 12000 фута. Определено това беше откритието на пътуването, силно го препоръчвам.

Преди година когато бях в района на Gunnison, си пожелах да се върна тук отново със семейството си. Направих го преди 3 седмици. Сега си пожелах да се преместя да живея в Колорадо, да видим...

Дойде време за обяд, избор нямахме, просто чакахме да се появи някакво населено място с храна и бензин.
Появи се Creede-малко миньорско градче в миналото, а сега поредната туристическа перла в Скалистите Планини.







Заваля в момента в който заредихме бензин. Скрихме се в бензиностанцията и взехме нещо за хапване.



Изядох си хот-дога и отидох да се измия. Врънах се при двете гълъбчета за да чуя следното:
-Ние решихме да се приберем по-рано. Дали сега да не хванем на изток.
-Чакай, кой реши и кой да тръгне на изток?
-Ние двамата решихме, ние тримата да тръгнем...
Ха, класически пример за сметки без кръчмаря, в случая кръчмарят бях аз.
-Не мерси, аз мисля да остана поне още два дни.
Това като, че ли ги изненада. Казах им, че всичко ще е наред и без мен ще намерят пътя към дома. Малко така ги побутнах да не се откажат.
След 20 мили спряхме в South Fork за раздяла.
Те искаха да стигнат до Colorado Springs, силно се съмнявах, че е възможно, но вече не бяха мой ангажимент и си замълчах.
Анди каза на Фил да спре да спира непрекъснато ако изобщо иска да се приберат в следващите 4 дни. Явно и на него му беше направило впечатление честите спирания, но сега изведнъж стана проблем.
Стиснахме си ръцете, те поеха на изток, аз на запад към Durango.





Загърмя, засвятка и заваля порой. Ужасен порой. Видимостта падна на има-няма 20 метра. Продължавах с повишено внимание, на два пъти бях на косъм да отбия в страни и да изчакам, но си казах, че все още нещата са в мой контрол и продължих.
Каската ми започна да се пълни с вода, после се оказа, че не съм я затворил добре. Явно много съм бързал да продължа соло...
След Wolf Creek Pass на път 160 изгря слънце, но започнаха ремонти по пътя. Около Pagosa Springs заваля отново порой, стана ужасно студено.





Към 0430 бях в KOA Durango. По-принцип не съм голям фен на тези къмпинги, но знаех, че предлагат душове, а аз имах крещяща нужда от врял душ.
Регистрирах се и отидох до Walmart за сандвич и няколко бири.



Опънах палатката, взех горещ душ и отпих.





Заех се да си нахвърлям записките и да прегледам маршрута. Сега когато бях сам нещата зависеха само от мен и възнамерявах да изстискам максимума от Колорадо.
Когато минахме през Independence Pass снимах с GoPro, но в Аспен установих, че обектива е замъглен от конденз, явно новата китайска кутия трябваше да отиде в боклука. Тогава се пошегувах с Фил, че трбва да минем отново за ново видео. Защо не?
На идване времето беше срещу нас, плюс накъсаното каране заради стотиците спирания...реших да се придържам към маршрута по който дойдохме до колкото можеше.

Текствах на Фил да го проверя как я карат.
Бурята през която аз минах ги настигнала около Pueblo, някаква жена ги приютила в пикапа си докато отмине, в момента релаксираха в хотел.

До мен имаше паркирана огромна каравана около която се въртеше един мъж с бира в ръка. Помахах му и той веднага се приближи. Покани ме при него и жена му с обещанието за бира.
Приех.
Бил и Дон бяха пристигнали тук малко преди мен.



Веднага започнаха да ми разказват за премеждията си на север от Durango.
Валял страхотен порой, кал и скална маса заляли къмпинга и пътя. Евакуирали ги с училищни автобуси, прекарали 2 дни на хотел преди да ги пуснат до къмпинга да си приберат караваната.
Предупредиха ме да внимавам и ми показаха видео за доказателство:

https://www.youtube.com/watch?v=mNiy...ature=youtu.be

Колорадо си показваше зъбите и хапеше лошо. Преди 3 седмици, когато бяхме тук семейно уцелихме фантастично време.

[Edo]

От: Plan B

Поздравления за страхотната разходка! Би ли споделил колко струва една двойна стая в някакъв INN някъде в нищото, както споменаваш по-нагоре? С брат ми ще обикаляме тези щати след месец и той ми намекна, че няма да е зле да вземем и палатка за всеки случай, ама аз хич не обичам! Ще сме с кола, че той не е моторист.

[stefans]

От: Plan B

С тези яки картинки историята ти е като приказка, ама за пораснали деца

[Mitko69]

От: Plan B

Поздравления за страхотната разходка! Би ли споделил колко струва една двойна стая в някакъв INN някъде в нищото, както споменаваш по-нагоре? С брат ми ще обикаляме тези щати след месец и той ми намекна, че няма да е зле да вземем и палатка за всеки случай, ама аз хич не обичам! Ще сме с кола, че той не е моторист.

Ако ще сте там след месец, това е средата на Септември, може и да е доста судено за палатка. От друга страна по това време активния сезон е почти заминал и е възможно цените на мотелите и хотелите да са по-нормални.
За хотел от една верига в Колорадо и Небраска разликата в цената беше около 300%.
В активния сезон, нисък клас мотел започва от $150 и нагоре. Бих ви препоръчал да започнете да търсите поне 2 седмици предварително, със сигурност ще изпаднат изгодни варианти.

[Edo]

От: Plan B

Ясно, мерси за инфото!

[Mitko69]

От: Plan B

Ден 6ти, 26 Юли.
260 мили.



В 0600 бях на крак. Не спах добре заради шумът от магистралата, която беше на 20 метра от къмпинга, за $40 толкова.
Закусих, пих кафе, събрах палатката, дори се избръснах без да бързам. Цялата тази операция ми отне 50 минути.
Ако все още бяхме трима, добви един час и половина отгоре.

Минах през Durango, напълних резервоара и тръгнах да видя какъв е случая по път 550 или с думи кратки атакувах Million Dollar Highway.
Веднага след града имаше следи от почистена скална маса и кал, както и предупредителни табели, но пътя беше идеален. Някой си беше свършил чудесно работата.







Каквото е имало да се каже за Million Dollar Highway е казано многократно. Аз също съм го описвал преди 4 години в един друг пътепис.
Това са едни фантастични 100 и няколко мили от които просто човек онемява. За мен това е най-добрият път в Колорадо.
Всъщност аз не бях единствения който поставяше този път толкова високо в класацията. Движението беше изключително натоварено и се налагаше да изчакам 2-3 минути за да направя снимка без кола в кадър.

























След час бях в Silverton, автентично миньорско градче в което по план трябваше да преспим с колегите и да обикаляме баровете цяла нощ. Е, те не бяха тук да го видят, а аз мога да ходя на бар и там където живея.









Продължих си по пътя. Беше пълно с коли, което уби удоволствието, ама малко.



























В 11 бях в Ouray, аз винаги съм го наричал Оури, вчера Бил го нарече Урей, а днес на една от спирките една дама ме пита дали зная колко далече е Юурей, ох тоя английски ще ме умори. Пишеш ракия, четеш мастика.

Та влизам в Оури, Урей или Юурей, движа се със скоростта разрешена от закона-25 мили в час по единствената улица в града с по една лента във всяка посока.
Погледнах в огледалото, зад мен се беше залепила група от 5-6 мотористи с dirt bikes. Явно бяха излезли от някоя горска пътека.
След 30 метра гледам в дясно ресторант с апетитен бъргър на витрината, тамън беше станало време за обяд. Пуснах мигач и по навик погледнах в огледалото. Единият от групата с кросовите мотори точно в този момент ме изпреварваше от дясно в моята лента, не го отнесох за част от секундата.
Теглих му една майна, придружена с дълъг клаксон с надеждата да спре. Не посмя, на това му викам СМС-синдром на масова сигурност на кратко-стадо. Предпочете сигурността групата отколкото да се разправя с мен, по-точно аз да се разправям с него.



Подкарах към Delta. Стана много топло, свалих си подплата за дъжд и разкопчах всички ципове, нещо което правя рядко. Просто се чуствам по защитен ако съм плътно опакован.
След 40 скучни мили хванах път 92 на изток и после 133 на север. В общи линии се насочвах на там от където дойдохме преди 3 дни.
Натовареното движение и ремонтите по пътя малко накъсаха карането, но се търпеше.















В 2 бях в Redstone, много приятно селце където съм нощувал преди години. Мина ми през ума да приключа за днес с карането, но все още беше много рано, реших да покарам още час.











Спрях за бензин. Напълних торбата със сандвичи, лед и 6 бири. Бях готов за вечерта, реших да потърся къмпинг и го ударя на мързел.

Текствах на Фил да ги проверя как са. Отговори ми веднага, явно пак бяха спрели да пуши. Току що влезли в Небраска. Когато се разделихме преди 24 часа те се намираха на около 350 мили от Небраска, замислих се дали няма да се прибера преди тях.

В 3 часа бях отново в Аспен. Същата лудница както преди няколко дни. Колите се движиха като мравки, въздухът беше наситен с газови изпарения. Побързах да се махна.





След 5 мили видях табела Difficult Campground. Отбих.
Беше прфектен, изолиран и далече от пътя.
Дори имаше течаща вода. Напълних душа, опънах палатката и отворих една бира. Идилия.









В 5 бях изкъпан и изпран, разходих се наоколо. Цяла вечер играх белот на телефона. Неусетно съм изпил всичката бира.
В 9 напълно упоен ударих възглавницата.

[Mitko69]

От: Plan B

Ден 7ми, 27 Юли.
590 мили.

Станах в 0630.
Изнесох си багажа от палатката на пейката и се загледах в якето си. Без да съм суетен, направо ме хвана срам от това колко е мръсно. Не знам кога ще купя следващото си яке, но със сигурност ще е в някакви тъмни цветове да не си личи мърсотията.
После се сетих за схемата 20-40-60.
На 20 хората се притесняват непрекъснато какво другите мислят за тях, на 40 не им пука какво другите мислят за тях, а на 60 никой нищо не мисли за тях. Е аз все още бях в средната категория и изобщо не ми пукаше, че се разхождам насам-натам с мръсно яке. Няма да купувам друго яке.

Направих си кафе. Преди няколко месеца си бях в България и се заредих с огромни количества кафе 3 в 1. Ще имам и за догодина.
Бавно започнах да събирам, не бързах. Въпреки всичко в 0730 бях готов, просто не можех да се мотая и да правя нищо. Всъщност мога, но само на работното си място, но това май всеки го може.

На излизане от къмпинга се разминах с една лисица. Помахахме си и всеки продължи по пътя си.



Атакувах Independence Pass отново. За да бъда изчерпателно точен, за трети път през последните 4 седмици.
Ако можех да завидя на себе си в този момент, щях да се изпъпча от завист.
Страхотия, прохода беше само мой. Живота като, че ли спря, аз, мотора и фантастичните Rocky Mountains.
Това трябва да се изживее, нито снимки, нито думи могат да опишат момента.








































В 0830 бях в Twin Lakes.
Бях изправен пред дилема, да завия в ляво и да хвана прекия път за в къщи през I70, или да завия в дясно и да повторя Guanella Pass.
Решението да завия на дясно беше едно от най-трудните решения в съзнателният ми живот.
След 30 минути бях в Buena Vista. Реших да се поглезя с нормална закуска-яйца, бекон, препечен хляб.



Трафикът към Fairplay беше ужасен, явно туристическия сезон се събуждаше след големите дъждове и всички бяха на път.





Атакувах Guanella Pass, това беше последният къдрав път за пътуването и се надявах да няма трафик за да си взема подобаващо довиждане със Скалистите Планини.
Върхът беше претъпкан с коли, явно от там започваха някакви пешеходни маршрути, но пътя за мен беше пуст.
Разминах се със стадо диви кози и няколко сърни. Перфектно завършване на престоят ми в Колорадо.





















След 45 минути бях в Georgetown. Честно казано можех да прекарам още няколко часа в планината, но за мен планът беше преизпълнен. Време беше да се прибирам у дома и да започна подготовката за следващото пътуване.
Скочих на I70.



Не след дълго бях в Небраска, скуката започна, а с нея се появи и вятърът. А той беше БРУ-ТА-ЛЕН, брутален.
Задуха ме косо от дясно, едвам удържах мотора. Разхода на гориво падна от 45 мили/галон на 26.
Включих се на автопилот, стиснах зъби и започнах отхвърлянето на мили.

Обикновенно за мен това е и момента за равносметка и анализ на това което оставях зад гърба си.
Замислих се дали направих грешка като избрах за спътници Фил и Анди. Определено не. По-скоро грешката беше, че тръгнахме за Колорадо, а не намерихме някаква нова, по-близка дестинация, която да отговаря на подготовката, екипировката и възможностите им.
Другата грешка която допуснах, беше че не им обърнах внимание да се погрижат малко по-интензивно за физическото си състояние 2-3 месеца преди тръгването и да влязат в малко по-приемлива физическа форма. И не на последно място не бях достатъчно настоятелен относно осигуряване на малко по-надеждна екипировка.
Въпреки всичко, се радвам, че дойдоха. В мномента в който им дойде нанагорно, си тръгнаха, точно както се бяхме разбрали в началото.
Дали ще пътувам отново с тях? Едва ли. Силно се съмнявам, че можем да уеднаквиме приоритетите си и действаме в синхрон при тези пътувания, те просто търсеха нещо друго.
След като се прибрах, Фил ми каза, че мислят догодина да отидат то Нешвил, да си вземат хотел и няколко дена да обикалят баровете и да слушат кънтри музика. Аз съм бил поканен също.
По-скоро не, но мерси за поканата.



В 7 бях в Lexington Nebraska. С палатки не ми се разправяше. Взех мотел.
Индиеца на рецепцията заразправя как е живял в Илиноис 13 години, но му станало много скъпо и се преместил в Небраска. Според него заплатите били същите, но живота бил много подостъпен.
Казах му да не ме навива. Аз ще се местя или в Колорадо или в България, което дойде първо.
От бензиностанцията отсреща взех едно парче пица и две бири.
Заваля порой.

[Пламен Атанасов]

От: Plan B

Браво ! Пожелавам още безброй успешни пътешествия !

[Mitko69]

От: Plan B

Ден 8ми, 28 Юли.
700 мили.

Станах в 6, за 30 минути бях готов. На рецепцията имаше някакви студени кексчета за закуска и най-безвкусното кафе, което бях опитвал.
Облякох екипа за дъжд, небето беше сиво, днес щеше да бъде дълъг ден.





От къщи ме деляха 700 мили.
Включих на режим отхвърляне на мили и полетях на изток.
След 10 часа бях пред нас.
Една седмица, 3200 мили и приключението приключи.


Ще си позволя да пусна един линк към последната част на същият пътепис, който прочетохте току що, но в моят блог.
Правя го защото въпреки добрата кауза, пътеписа завършва с още нещо което е в разрез с правилата на форума и по всяка вероятност ще бъде изтрито ако го напиша директно тук.
Бъдете здрави и до нови срещи, където и да са те.

https://mitko69mtcorner.blogspot.com.../plan-b-3.html

[Венци- малкия]

От: Plan B

Отново страхотен пътепис и увлекателен разказ.

След всяко твое приключение се хващам, че ровя в обявите за мотори с дни наред.

[BENZBOSS]

От: Plan B

Аз се чудя като си взема едно кабрио и потегля към тия места дали ще ми се схване врата от студа на дьрти години

БЛАГОДАРЯ за споделеното

[Ясен]

От: Plan B

Аз се чудя като си взема едно кабрио и потегля към тия места дали ще ми се схване врата от студа на дьрти години

Шаловете ли забраниха там при вас?

[BatGeorgeone]

От: Plan B

БЛАГОДАРЯ за споделеното!