всеки път по който не може да мине лека кола, но е достъпен за среден или висок клас SUV
Присъединявам се към това определение, като за мотор натоварен с багажа отиващ към 300 кг, по-скоро за път достъпен за НИСЪК клас SUV или по-висок автомобил.
Станахме в 6. В 6:30 бяхме в ресторанта за закуска, в 7 на път.
За капак си изпуснах телефона и екрана стана на сол. Писах го към щетите от пътуването и забравих.
Единственото интересно нещо, което се случи по пътя беше, че се разминах с дъщеря ми, която се прибираше обратно в университета в Iowa City. Видяхме се, познахме се, помахахме си и всеки продължи по пътя си.
Поредното мото приключение отиваше към своя край. Поредните мечтани дестинации бяха постигнати. Отново за седмица бяхме извън комфортната си зона, но именно това е което ни привлича като магнит към мото-туризма.
Студ, пек, прах и дъжд, камъни, кал, дори и лайна, опитахме от всичко, но не спряхме да се усмихваме, не спряхме да се чустваме живи.
Върхът на всичко в това пътуване беше компанията. Абсолютно перфектна дружинка. Цялото пътуване мина под абсолютен синхрон, като, че ли го бяхме правили многократно и преди.
Започнахме пътуването като познати, разделихме се като приятели.
Сърдечно благодаря на Румен, Коцето и Шол за тези 240 незабравими часа.
С тях съм готов да тръга отново, сега, на където и да е.
От дома ни деляха 500 мили, прелетяхме ги за 7 часа и мото трип 2017 отиде в архива.
В резюме: 10 дни, 10 щата, 4100 мили, много, много фън и екшън.
Още на другия ден започнах да разглобявам мотора за оглед на щетите.
Оказа се, че планката която държи тавата под двигателя отзад е счупена също.
Тавата не беше ужасно наранена, нещо което ме изненада.
Занесох всичко на доктор и после на прахово боядисване.
Само след седмица, Встром номер 3 за последните 4 години влезе в гаража.
Време беше да се разделя със стария мотор, с който направих едни от най-невероятните си пътувания и да започна да подготвям новата машина за нови приключения.
Две седмици по-късно Номер 3, така кръстих новия мотор беше готов за бойни подвизи.
Забих поглед в картата...
The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.
Страхотно!
Благодаря за споделянето на това пътуване.
Очаквам сравнение м/у стар и нов мотоциклет.
Мерси.
Стария е 2012 г 25000 мили, новият 2014 с 2000 мили на километража. Това са две абсолютно идентични машини, дори возията им е същата, въпреки разликата в километража, което потвърждава моето мнение, че Встрома е много надеждна и здрава машина. Причините да купя новият са две: Цената беше толкова съблазняваща, че нямаше как да пропусна. Всъщност мотора го купих преди 2 месеца, но нямах време да го прибера от Мичиган.
Втората причина е, че аз съм абсолютно гол и бос когато става дума за ремонти, дори и малки на мотори. Някак си се чуствам по-сигурен и спокоен на дълги пътувания с по-нов мотор.
Прехвърлих всички "екстри" от стария на новия и ако не беше разликата в цвета няма как да разбера кой от двата карам
The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.
Много хубава разходка! За Щатите по начало има много малко моторджйиски пътеписи, така че респект! Един приятел взе виза и отива до месец да кара из Щатите. Щял да вземе мотор под наем и да кара по шосе № 66. Препоръчах му подробно да се запознае с твоите пътеписи.
Сашо (Purple elephant) отдавана не е писал за трипове из Америка. Другият, който много обикаля с мотори там е Стъни Йорданов. Той има три мотора и май изобщо не се спира. Има един БМВ 1200 адвенчър, едно 650 БМВ Сертао и една Ямаха ХТ 660 Z Тенере. За съжаление и той спря да пише тука, след приключенията си със Стоян в Аляска. После ходиха до Патагония пак със Стоян. Гледах част от снимките му във фейсбук. Питах го, как е било и той каза накратко, че в сравнение с Патагония, Аляска била за пионерчета. Много сурова, но много красива земя. Чили, Аржентина, Патагония и Огнена земя. Но това вече е друга тема.
Още веднъж, благодаря за хубавите снимки и пътеписът от Америка.
Празен път с планини на хоризонта, бензин в резервоара и километри... Десетки, стотици и хиляди километри, които гумите жадно да захапват и да претворяват в емоции...
Златомир Попов - Forry
ами и аз да кажа благодаря. пътуването наистина е било страхотно! от утре започвам да събирам пари за стром 650! ще отворя и снимките да ги разгледа майка ми, да си припомни младините... събирайте сили за следващото приключение. нещо ми подсказва че скоро ще има такова...
Благодаря на всички за добрите думи, надявам се да има какво да споделя и за в бъдеще.
Владич, пътеписите за Св Америка са малко, защото и ние не сме много. Като прибавиш към Сашо и Стъни още 10-тина човека, които аз или познавам или съм чувал за тях и още 20-30 за които дори не знам дали съществуват ... и адвенчър мото обществото тук се изчерпа.
Пътуването на Стъни беше върхът, един ден и аз се надявам да го мина, може би без южните щати.
Ако твоя познат има големи очаквания от Рт 66, да ги търси между Калифорния и Аризона, без обаче да гарантирам, че ще остане впечатлен. Не знам от къде ще тръгне, но Аризона, Юта и Колорадо стават много, Калифорния в северната част също. За Вашингтон и Орегон да не говорим. Пожелавам му успех.
The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.
Благодаря, страхотен пътепис и страхотни снимки. Въпрос- как снимаш в движение? Преди беше писал, че имаш специална стойка за фотоапарата, но сега не я видях.
Въпрос- как снимаш в движение? Преди беше писал, че имаш специална стойка за фотоапарата, но сега не я видях.
Стойката не я използвам защото дори и когато държа апарата с ръка от вибрациите фокуса бяга много. Сега апарата ми виси на врата, хванат само през едната халка, по този начин без да гледам при хващането на тялото показалеца ми винаги е върху спусъка. Обектива го дъжа на среден зум, което в повечето случаи е достатъчно за да хване обекта за снимане. Отнема малко упражнения, но съотношението фокусирани срещу не фокусирани снимки се подобри значително.
The only thing moving after WWIII will be cockroaches and V-Strom 650.
Коментар