От: Аляска, една мечта по-малко.
Ден 18ти
27 Юни
230 мили
Станахме към 6.
Кен ни беше изпреварил както обикновенно и чакаше с багажа пред колата.
Колегите с четирите мотора ги нямаше.
Казах на Кен, че като, че ли е време да излеем тубите. От тук нататък бензиностанциите бяха на всякъде, той се съгласи с мен и ме наблюдаваше внимателно как налях бензина в резервоара и изхвърлих тубата в боклука. След което се метна на мотора и каза, че ще ни чака в Макдоналдс от другата страна на улицата.
Взехме кафе и закуска и седнахме на масата до Кен, не при него, а до него. Защо? Защото той беше седнал на маса за един човек, като, че ли не ни очакваше или по-скоро не искаше да седиме на една маса.
Питах го дали е изпразнил тубата.
-Не, един от колегите (онези които вече ги нямаше когато аз наливах, а той ме гледаше), които бяха в съседната стая ми каза, че на където отиваме има няколко дълги отсечки без бензиностанции и аз реших да изчакам.
КРЕТЕН, егоизъм без граници 576 епизод.
Благодарих му, че ми каза преди да излея бензина, той се направи, че не ме чу и невъзмутимо отпи от плодовото мляко.
Днес ни очакваха около 200 мили. Времето беше перфектно, много зеленина наоколо, приятен път от който се откриваха гледки към невероятните Скалисти планини, към които отивахме.
Скучната част от прибирането остана за по-късно.
След по-малко от 3 часа бяхме в Jasper National Park. Бензин имаше навсякъде.
Платихме си входа, май беше $12 и продължихме към едноименният град.
На пръв поглед Jasper беше приятен малък туристически град, и сигурно така и щях да го запомня, но изведнъж броят на ниските червени спортни коли започна да прави впечатление, огледах малко по-внимателно... това беше Канадския Аспен, прекалено много фалш и демонстрация на благополучие по улиците. Снобарска история.
Заредихме и поехме на юг в търсене на къмпинг.
Само след 1 км видяхме табела в дясно:Whistlers Campground.
Завих, Кен се развика, че е много близо до града и едва ли ще има свободни места. Игнорирах го, места имаше.
Опънахме за 15 минути, плътно спазвахме схемата от първия ден. Аз опъвам, баща ми снима.
Кен каза, че ще се върне до Jasper да търси интернет. Слабо ме интересуваше как смята да си прекара времето, но му наредих да се погрижи за вечерята-мръвки и бира, повторих бира няколко пъти за да съм сигурен, че ме е чул и разбрал. Каза ОК.
Маскирахме баща ми като моторист отново и поехме към една от големите атракции на региона-Maligne Lake.
$2000 глоба за замърсяване, дали за това или просто човешкия материал е качествен, но наоколо нямаше дори един фас.
40 и няколко километра път по който ни се зави свят от панорамите и невероятия аромат на бор, смола и свежест.
Движението беше доста натоварено, но аз очаквах много повече. Бяхме в най-популярната туристическа дестинация в западна Канада, нещо като щатския Йелоустон, но много по-красиво. Канадските Скалисти планини нямаха равни.
Maligne Lake се захранва от три ледника което и е причината за невероятния син цвят на водата и е второто по дължина „ледниково езеро“-над 22 км с максимална дълбочина от 95 метра.
Поглъщах с поглед невероятните пейзажи и с тъга си мислех, че още една мечтана дестинация отиде в историята.
На рзклона за къмпинга забелязах табела за някакъв лифт, беше рано и решихме да се разходиме до там и да провериме за какво става дума.
Skytram, нещо което някак си ми беше убегнало по време на подготовката на пътуването.
Тук сме, няма да го подминеме, я.
Платихме по $40 на човек. За тези които се мръщят на 50лв карта в Банско искам да кажа, първо че тук нямаше дори един метър писта, но цената беше солена и второ по време на активния сезон, който започвал на 1ви Юли опашките са стигали до главното шосе което беше на 2 км от лифта. Сори за спама.
През изминалите две седмици смятах, че всеки изминал ден е бил номер 1, трудно ми беше да си представя нещо по-красиво и по-вълнуващо, докато просто не идваше следващия ден и емоциите и уникалните пейзажи започваха на ново. Дори спрях да се опитвам да подреждам дните по красота, вълнение или уникалност.
След като стигнахме върха разбрах, че това е точката на кипене, стояхме като гръмнати, дори не се опитахме да изкажеме мнение по въпроса, имах чуството, че спрях да дишам.
Снимките едва ли могат да възпроизведат момента, но по-добре от хич, това беше един от онези моменти в които нищо, ама нищо друго нямаше значение.
Стояхме горе близо час, не искахме да си тръгнем, това място ни вкамени, бяхме като омагьосани...
С голямо нежелание хванахме кабинката надолу.
След 15 минути бяхме в къмпинга. Аз се замечтах как ще си взема един душ и ще пийна няколко бири, от тези които Кен трябваше да купи.
Кен явно се беше наиграл с телефона защото се беше прибрал. На масата пред него имаше няколко торби с неща. Бързо сканирах за бирата и не я видях.
Погледнах го строго, безмълвно. Той един виновен занарежда, че е купил пържоли, картофи, салата, царевица...само бира не бил купил.
Явно нещо в мен го стресна, до този момент не бях обелил нито дума, бавно и методично му извивах врата с поглед.
Можех да преглътна непрекъснатото търсене на интернет, но веднъж да го пратя за бира, а той да купи пържоли ми дойде малко в повече.
Виновно ми промърмори, че ако искам ще отиде и за бира.
Искам Кен, искам, тръгвай и до като се изкъпя да си се върнал с един кашон бира, и дори не искам да знам защо не купи бира още първия път.
Къмпинга беше абсолютно първокласен, чисти душове и тоалетни, нацепени дърва до огнището, тихо и спокойно. Заслужаваше си всеки цент който платихме.
Кен се прибра с 12 добре охладени бири, отново ни беше приятел.
Казахме му да пали мотора и да изчезва към лифта, защото това не е за изпускане. Той попита дали е без пари, като чу цената се заинати, чак трябваше да го навиваме да тръгне.
Като се прибра ни благодари.
Предупредителните табели за мечки бяха на всякъде.
Вечеряхме със спрея и клаксона на масата.
Ден 18ти
27 Юни
230 мили
Станахме към 6.
Кен ни беше изпреварил както обикновенно и чакаше с багажа пред колата.
Колегите с четирите мотора ги нямаше.
Казах на Кен, че като, че ли е време да излеем тубите. От тук нататък бензиностанциите бяха на всякъде, той се съгласи с мен и ме наблюдаваше внимателно как налях бензина в резервоара и изхвърлих тубата в боклука. След което се метна на мотора и каза, че ще ни чака в Макдоналдс от другата страна на улицата.
Взехме кафе и закуска и седнахме на масата до Кен, не при него, а до него. Защо? Защото той беше седнал на маса за един човек, като, че ли не ни очакваше или по-скоро не искаше да седиме на една маса.
Питах го дали е изпразнил тубата.
-Не, един от колегите (онези които вече ги нямаше когато аз наливах, а той ме гледаше), които бяха в съседната стая ми каза, че на където отиваме има няколко дълги отсечки без бензиностанции и аз реших да изчакам.
КРЕТЕН, егоизъм без граници 576 епизод.
Благодарих му, че ми каза преди да излея бензина, той се направи, че не ме чу и невъзмутимо отпи от плодовото мляко.
Днес ни очакваха около 200 мили. Времето беше перфектно, много зеленина наоколо, приятен път от който се откриваха гледки към невероятните Скалисти планини, към които отивахме.
Скучната част от прибирането остана за по-късно.
След по-малко от 3 часа бяхме в Jasper National Park. Бензин имаше навсякъде.
Платихме си входа, май беше $12 и продължихме към едноименният град.
На пръв поглед Jasper беше приятен малък туристически град, и сигурно така и щях да го запомня, но изведнъж броят на ниските червени спортни коли започна да прави впечатление, огледах малко по-внимателно... това беше Канадския Аспен, прекалено много фалш и демонстрация на благополучие по улиците. Снобарска история.
Заредихме и поехме на юг в търсене на къмпинг.
Само след 1 км видяхме табела в дясно:Whistlers Campground.
Завих, Кен се развика, че е много близо до града и едва ли ще има свободни места. Игнорирах го, места имаше.
Опънахме за 15 минути, плътно спазвахме схемата от първия ден. Аз опъвам, баща ми снима.
Кен каза, че ще се върне до Jasper да търси интернет. Слабо ме интересуваше как смята да си прекара времето, но му наредих да се погрижи за вечерята-мръвки и бира, повторих бира няколко пъти за да съм сигурен, че ме е чул и разбрал. Каза ОК.
Маскирахме баща ми като моторист отново и поехме към една от големите атракции на региона-Maligne Lake.
$2000 глоба за замърсяване, дали за това или просто човешкия материал е качествен, но наоколо нямаше дори един фас.
40 и няколко километра път по който ни се зави свят от панорамите и невероятия аромат на бор, смола и свежест.
Движението беше доста натоварено, но аз очаквах много повече. Бяхме в най-популярната туристическа дестинация в западна Канада, нещо като щатския Йелоустон, но много по-красиво. Канадските Скалисти планини нямаха равни.
Maligne Lake се захранва от три ледника което и е причината за невероятния син цвят на водата и е второто по дължина „ледниково езеро“-над 22 км с максимална дълбочина от 95 метра.
Поглъщах с поглед невероятните пейзажи и с тъга си мислех, че още една мечтана дестинация отиде в историята.
На рзклона за къмпинга забелязах табела за някакъв лифт, беше рано и решихме да се разходиме до там и да провериме за какво става дума.
Skytram, нещо което някак си ми беше убегнало по време на подготовката на пътуването.
Тук сме, няма да го подминеме, я.
Платихме по $40 на човек. За тези които се мръщят на 50лв карта в Банско искам да кажа, първо че тук нямаше дори един метър писта, но цената беше солена и второ по време на активния сезон, който започвал на 1ви Юли опашките са стигали до главното шосе което беше на 2 км от лифта. Сори за спама.
През изминалите две седмици смятах, че всеки изминал ден е бил номер 1, трудно ми беше да си представя нещо по-красиво и по-вълнуващо, докато просто не идваше следващия ден и емоциите и уникалните пейзажи започваха на ново. Дори спрях да се опитвам да подреждам дните по красота, вълнение или уникалност.
След като стигнахме върха разбрах, че това е точката на кипене, стояхме като гръмнати, дори не се опитахме да изкажеме мнение по въпроса, имах чуството, че спрях да дишам.
Снимките едва ли могат да възпроизведат момента, но по-добре от хич, това беше един от онези моменти в които нищо, ама нищо друго нямаше значение.
Стояхме горе близо час, не искахме да си тръгнем, това място ни вкамени, бяхме като омагьосани...
С голямо нежелание хванахме кабинката надолу.
След 15 минути бяхме в къмпинга. Аз се замечтах как ще си взема един душ и ще пийна няколко бири, от тези които Кен трябваше да купи.
Кен явно се беше наиграл с телефона защото се беше прибрал. На масата пред него имаше няколко торби с неща. Бързо сканирах за бирата и не я видях.
Погледнах го строго, безмълвно. Той един виновен занарежда, че е купил пържоли, картофи, салата, царевица...само бира не бил купил.
Явно нещо в мен го стресна, до този момент не бях обелил нито дума, бавно и методично му извивах врата с поглед.
Можех да преглътна непрекъснатото търсене на интернет, но веднъж да го пратя за бира, а той да купи пържоли ми дойде малко в повече.
Виновно ми промърмори, че ако искам ще отиде и за бира.
Искам Кен, искам, тръгвай и до като се изкъпя да си се върнал с един кашон бира, и дори не искам да знам защо не купи бира още първия път.
Къмпинга беше абсолютно първокласен, чисти душове и тоалетни, нацепени дърва до огнището, тихо и спокойно. Заслужаваше си всеки цент който платихме.
Кен се прибра с 12 добре охладени бири, отново ни беше приятел.
Казахме му да пали мотора и да изчезва към лифта, защото това не е за изпускане. Той попита дали е без пари, като чу цената се заинати, чак трябваше да го навиваме да тръгне.
Като се прибра ни благодари.
Предупредителните табели за мечки бяха на всякъде.
Вечеряхме със спрея и клаксона на масата.
Коментар