Аляска, една мечта по-малко.

[ВладиЧ]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Много готино! Онези големите мотори, покритите с прах и пепел, с много багаж, и с по три куфара отзад... Далекобойните совалки... Това са любимите ми мотори! Обичам ги тези мотори!

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Страхотен пътепис и уникална природа,благодарско за споделеното!И респект за тъжното начало,моите съболезнования!

[slaf4u]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Как определям за себе си дали един пътепис е добър - виждам, че има нови снимки и разказ но не ги отварям докато не си направя кафенце и не седна с него пред компа. Тук случая определено е такъв!

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Колеги,
Благодаря ви за коментарите и искренните съболезнования.
Животът продължава по един или друг начин, пътеписа-също.

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Ден 8ми
17 Юни
Между 150 и 200 мили
Карта няма.

Станахме към 8, грешка няма, поспахме.
Отново ми беше ужасно студено през нощта.
Днес беше първият от двата дни през които спахме две нощи на едно и също място.
Закусихме и заобмисляхме как да прекараме денят. В програмата на D2D влизаше масово каране по някакъви черни пътища в района. Идеята беше интересна, но аз имах други планове, а и искахме да починеме малко и да пуснем по една пералня. Днес си беше ден за почивка.
Кен сумтеше наоколо, но не смееше да тръгне към Welcome центъра защото знаеше, че ще го зарежеме сам.
Едно от местата на които аз държах да стъпя докато сме тук беше Dempster Highway, култов път с дължина над 450 мили, който минава през Полярния Кръг и свършва в Inuvik. Има много мнения, че Dempster е по-труден за преодоляване от Dalton и със сигурност е по-красив.
В моят ту-ду лист влизаше стъпване на Dempster, ей така, за 20-30 мили. Пък ако е рекъл Господ, следващия път може да стигна до края...
Почти бяхме готови за тръгване, остана само да маскираме баща ми като...моторист. Ми така де, като ще е гарга, да е рошава. Бях взел старата си каска, яке, наколенки и баща ми беше готов за екшън.



След 40 км бяхме на Dempster. Няколко снимки и подкарахме по-един от най-предизвикателните пътища на Северна Америка. Черен път в перфектно състояние, малко прашен, но никакви проблеми. Истинската битка с този път идва след 150 мили и ако вали, то нещата отиват на зле. Ние нито щяхме да стигнем до там, нито валеше. Просто си карахме, за кеф, по Dempster. Йес, стигнах и до там, дано един ден стигна до края.
















Скоро тръпката от Dempster премина, за мен целта беше да стъпя в прахоляка, от там на татък нямаше значение дали ще караме по него 20 или 60 мили, време беша да се връщаме.
Следваща спирка Дредж N4, не съм сигурен как се произнася на Български, но това са златокопачните машини от началото на миналият век.
Дредж N4 е най-голямата машина инсталирана в района на Бонанза криик и е добила 2/3 от всичкото злато извадено от този район. Задвижвана е с електричество, получавано от ВЕЦ намиращ се на 50 км от машината. Управлявана е от 4 членен екипаж, като работата на един от тях е била непрекъснато да смазва движещи се части.
През 1992 г машината е застопорена перманентно и превърната в туристическа атракция, възстановителните работи вървяха и в момента в който ние бяхме там.
Районът беше обърна с хастара нагоре няколко пъти, видяхме и активна златна мина, където кипеше усилен труд.
Влизането в Дреджа ставаше с организиран тур и гид. Платихме си по 20 кинта и се пренесохме в една отминала епоха.
Това чудо беше огромно, умът ми не побираше първо как е проектирано, после построено, след това докарано до тук от Охайо, сглобено и пуснато в експлоатация и всичко това през 1912г.
Мотивацията на парите понякога е невероятна.













































Към 3 бяхме обратно в къмпинга, седнахме със съседите да изпием по една бира, погрижихме се за прането, взехме душ и в 6 бяхме готови за банкета.





Официалната вечеря на D2D се провеждаше в хокейната зала на града, малко се изненадах от факта, че в този град има хокейна зала, но имайки в предвид традициите на Канада в този спорт, явно е нормално.
Пожарникарите си бяха докарали ремаркето с барбекютата, кану пълно с бира, мотори, готини хора...какво друго му трябва на човек.





























По време на вечерята имаше томбола, благотворителен търг, благодарствени слова и напомняне, че това не е rally. Супер много ми хареса, 400 човека обичащи мото-приключенията събрани на едно място, голям кеф.

След вечеря Кен предложи да изядеме по един сладолед в бара на JJJ хотел, аха, там имаше интернет. Така или иначе до следващата част на вечерта имаше още време, отидохме да му правиме компания. Хапнахме по 3 топки ванилов сладолед с карамел послушахме момичето с цигулката, Кен се наигра с телефона и се пренесохме в задния двор.



Започваха официалнита игри на D2D 2016. Нещо като мото адвенчър олимпиада.
Дисциплините стартираха от каране на зиг-заг, преминаваха в слалом през в тясно пространство, управлвение на мотор със завързани очи, прехвърляне на балони пълни с вода и завършваха с захапване на висящ кренвирш.














































Всички се забавлявахме от сърце. Много смях, шеги, закачки и аплодисменти. Страхотно настроение, вечер която няма да забравя.
И нещо, което не мога да не споделя. За разлика от събора в Стрджис миналата година, където полицията започваше да товари пияните по камионетките още в 10 сутринта, тук нямаше нито един дори почерпен, всъщност след като свърши вечерята аз не видях повече от 5 човека с бира в ръка. Качествен матерял, к‘во да правиш.

Точно в полунощ се събрахме за официалното фото на D2D 2016.

[Purple Elephant]

От: Аляска, една мечта по-малко.

...И нещо, което не мога да не споделя. За разлика от събора в Стрджис миналата година, където полицията започваше да товари пияните по камионетките още в 10 сутринта, тук нямаше нито един дори почерпен, всъщност след като свърши вечерята аз не видях повече от 5 човека с бира в ръка. Качествен матерял, к‘во да правиш.

Когато бях в Доусън, полицията спираше и проверяваше всички за алкохол. Каране след алкохол е подсъдимо в Канада, сериозна работа... Изземане на мотор, глоби, съд и т.н.

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Когато бях в Доусън, полицията спираше и проверяваше всички за алкохол. Каране след алкохол е подсъдимо в Канада, сериозна работа... Изземане на мотор, глоби, съд и т.н.

Проверки за алкохол не видях, но явно нещата са сериозни, защото колегите които караха на игрите във въртешния двор на хотела винаги слагаха каските за да направят обратен завой на улицата, където полицията можеше да ги санкционира.
В двора имаше хора без каски, предполагам защото това е частна собственост и правилата за каските не важаха.

[mutragen]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Разказа просто увлича, ти нали се сещаш че нахъсваш повечето читатели тук Човек и на 100 години да стане, може да следва мечтите си, никога не е късно за нищо... Голям поклон за споделеното с нас, а за самото изживяване - само можем да завиждаме и да ви се радваме В американски пътеписи доста често виждам мотор като моя да ходи до Аляска и обратно, та искам да попитам дали и ти си виждал там такъв? Щото в БГ има не повече от 10 може би. Или са само 10 човека в щатите, които пълнят нета с техните снимки и писания. Мотора е Honda NC700X, благодаря предварително за отговора. Пък за това, което е неизбежно.... всеки трябва да има сили да мине по този път, всеки ще го сполети, лошото е ако е обратното. Поздрави от мен и продължавай да ни радваш с приключенията си

Става въпрос за първия мотор.

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

В американски пътеписи доста често виждам мотор като моя да ходи до Аляска и обратно, та искам да попитам дали и ти си виждал там такъв? Щото в БГ има не повече от 10 може би. Или са само 10 човека в щатите, които пълнят нета с техните снимки и писания. Мотора е Honda NC700X, благодаря предварително за отговора.

Става въпрос за първия мотор.
[ATTACH=CONFIG]879328[/ATTACH]

Хонди като твоята видях в Аляска няколко пъти. Един от любимите ми пътеписи в ADV за Аляска е точно с такъв мотор. Ако го намеря ще ти пусна линк.

А що се отнася до възрастта и следването на мечтите, много си прав...Глен, канадеца на 78г, с който се запознахме в Даусън, го срещнахме няколко дена по-късно в Аляска, в една страхотна кал, разказваше как е паднал 4 пъти и се скъсваше да се смее, страхотен дух.

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Ден 7ми
16 Юни




[ATTACH=CONFIG]879109[/ATTACH]

Тук малко ме хвана яд!Че не си снимал от близо табелата,която показва каква е била сградата в миналото!

[Ангел Иванов/sereco1/]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Чудесна идея за предпазители за ръцете!

Тази кака лапа с класа!Браво!

[Mitko69]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Ден 9ти
18 Юни
185 мили



Станахме към 7, отново ми беше студено.
Днес ни очакваха само 185 мили и много емоции. Аз нямах търпение да потеглиме, но Кен успя да ни убеди да се поглезиме със стилна закуска.
Събрахме катуна и се понесохме към някакъв хотел пред който се мъдреше табела, че предлагат най-добрата закуска в града. Точно отпред имаше една прашна празна ивица, която ми се видя като паркинг, паркирах, баща ми и той. Кен ни подмина и сви в дясно, след малко идва ходейки. Гледам го въпросително, още преди да съм задал логичния въпрос, той ме изпревари:
-Не виждаш ли, че сте спрели точно пред знак забранено паркирането?
-Не виждам, айде да ядеме, че стана утре. Целият Даусън се изнесе в нашата посока, ние ще им дишаме праха цял ден. Буквално. Закуската си я биваше, май прекалих малко.







Нямам спомен Кен да е търсил интернет в ресторанта. Предполагам, че веднага след като се е събудил се е закачил за интернета на къмпинга и е източил единият час, който ни се полагаше като гости.

Докато събирах всички движещи се части на това пътуване и блеех в картата и календара, изведнъж ми светна, че това приключение може да се раздели на три етапа. Днес слагахме официален край на етап едно и давахме началото на етап две.
Преди да се разделиме с Даусън се разходихме до хълмът над града от където се откри поредната страхотна гледка.













Време беше да изчезваме, пожелах си един ден да се върна.
Като за начало трябваше да пресечем Yukon River. Ако забелязахте на снимките по-горе, на реката нещо и липсва, на най-наблюдателните-ЧЕСТИТО! Няма мост. По една или друга причина, мост не е построен, а има ферибот, който циркулира 24/7 между двата бряга, безплатно.



Пристигнахме на рампата за товарене. Имаше две линии, една за кемпери и една за коли и мотори. Ферибота тъкмо пристигна от нашата страна.











Ние с Кен се качихме, за баща ми нямаше място.
Прекосихме реката за 5 минути и зачакахме баща ми. След 15 минути се появи и той, заобиколен от мотористи, добре, не бяхме последни.





От границата ни деляха 120 км, но първо предстоеше преминаването през поредния култов път на това пътуване-Top of the World Highway.
Top of the world highway е дълъг 127 километра (79 мили), построен през 1955г и е отворен само през летните месеци. Магистралата е наречен така, защото в по-голямата част от дължината си, заобикаля билото на хълмовете, като поглежда надолу към долините. Това е и една от най-северните магистрали в света. Няма какво да пиша, дано снимките загатнат поне малко за какво ставаше дума, 120 км черен път и магнетичната природа на Yukon.

































На една от фото спирките, периферно чувам как Кен спря в дясно от мен, в следващия момент се чу онзи звук, който не може да бъде сбъркан, шум от падане на мотор.
Обърнах се, той завалията се мята в прахта.
Срам ме е, но първо го снимах, после слязох да му помогна.
Питам:
-Ар ю ок?
А той ме контрира:
-Кой, аз или мотора?
Боже, не е истина. К‘во ме интересува мотора, да не е мой.
И двамата бяха ОК, спрял, тръгнал да се подпира на дясно, там имало дупка, килнал се и готово.



Всичко беше перфектно, деня, пътя, природата...
Скоро наближихме границата. Граничният пункт The Poker Creek - Little Gold Creek, който свързва САЩ и Канада е един от малкото съвместно изградени единични сгради които се използват и от двете държави за КПП, което е и най-северното гранично-пропусквателно съоражение на САЩ.

Минахме за 15 минути, единствения въпрос беше дали нося оръжие, не нося.









От другата страна ни посрещна перфектен асфалт.
Подкарах като бесен, докато след половин миля видях нещо в дясно, което ме накара да скоча на всичките спирачки и да забия пети в асфалта, ТАБЕЛАТА, да онази табела заради която се случваше каквото се случваше. Пълен кукумицин, някак си бях проспал момента, че най-накрая бяхме в АЛЯСКА.






Пет години и 3300 мили по-късно спрях пред мечтаната табела.
Аляска! Една сбъдната мечта или една мечта по-малко...
Този момент ме държеше на мотора всичките тези години, за този момент преглъщах всичките неудобства на дългите мото пътувания, за този момент се готвех и мечтаех ден и нощ. Всяко едно качване на мотора беше една прелюдия към това което се случваше в момента. Всичките ми предишни карания бяха репетиции за това представление и сега всичко свърши, завесата падна.
Аляска-мечта, сън, утопия или мираж вече беше факт.
След като еуфорията и първоначалнния ентусиазъм преминаха ми стана леко празно. Знаех, че трябва да започна да мечтая отново, бързо.
Сега на къде, какво ще ме мотивира и крепи на мотора, това ли беше, не исках да свършва, трбваше ми нова мечта, сега, веднага!
Като, че ли някои мечти е по-добре да не бъдат постигани, а просто да продължаваме да тичаме след тях...

Пътя увличаше страхотно, не съм си гледал километража, но подозирам, че съм карал със скорост която нямаше да ме вкара в категорията нарушител на пътя, а направо в категория „криминален“.





Идилията свърши след 20 мили, без абсолютно никакво предупреждение, чисто новият асфалт стана отвратителен, черен, коларски път. Докато в Канада до всяка дупка имаше оранжев флаг или конус, тук нищо. Отваряй си очите на 4 и се моли да имаш късмет.
Поне природата беше страхотна, на няколко места видяхме ентусиасти да промиват злато в реката.







По едно време пътя се пооправи, но трябваше да се кара с повишено внимание.
След час бяхме в Chicken. Уникално селище, което нямаше как да пропуснем. Имаше всичко-къмпинг, бензин, ресторант, бар, сувенири, уроци по златопромиване, тоалетни с врати, тоалетни без врати, дори сцена изградена върху камион.





































Време беше да продължим, пожелах си и тук да се върна един ден...
Пътя като, че ли стана нормален, или поне нормален за Аляска. Редуваха се асфалт и черен път, не едно място дори беше 50/50-едната лента черен път, а другата асфалт. На хоризонта се показа нещо грандиозно, нещо което нямаше начало и край.















След 30 мили бяхме отново на Alaska Highway.
Подкарахме бързо към Tok, където щяхме да преспим. Ако предишните вечери бях отворен за дискусия къде и в какви условия да спим, то за тази вечер бях категоричен. Спиме на бунгало, палиме огън, печеме мръвки и поливаме първата вечер в Аляска. За по-наблюдателните искам да кажа, че сте забелязали правилно, огън още не бяхме палили, срам.
Първата спирка беше в един от най-популярните мото френдли къмпинги в АляскаThompson’s Eagle’s Campground. Знаехме, че там има бунгала и шатри, където само си внасяш спалният чувал и спиш, имаше дори линейка, която се предоставяше за нощувка. Греда, всичко беше заето, предложиха ни да си опънеме палатките. Аз започнах да се колебая, защото мястото беше куул, но Кен се врътна и каза, че иска душ, а там нямаше. В крайна сметка ни насочиха към друг къмпинг с бунгала на 5 мили разстояние.









Отидохме до другия къмпинг, само за да разбереме, че и там бунгала няма, но ни дадоха телефона на трети, където се обахихме и казаха, че имат нещо което ще свърши работа.








Вече напълно убеден, че сме уредили спането поведох групата под стой на пазар.



Взехме бира, наденици, домати и краставици. Кен най-нагло ме попита за какво са ми. Игнорирах го. Вече на американска територия, телефона му работеше, това го държеше достатъчно зает за да не се пречка, но някак си намери време за този тъп въпрос.

След 10 мин бяхме в Alaskan Stoves Campground, настанихме се в т.н. Арктическа палатка. Постройка с ламаринен покрив, стени от бризент и две двуетажни легла вътре.









До нас имаше един Tear Drop, който се даваше за преспиване. Преди години имах сериозен интерес да си купя нещо такова, дори в един момент се замислих дали да не си построя едно, но негово величество мързелът победи за пореден път.





Запалих скарата, най-накрая огън.. Баща ми наряза салатата, Кен се скатаваше.

Това беше една от най-вкусните вечери на пътуването, някак си всичко си беше на място.







Зад нас имаше една палатка с огромно количество багаж на пикник масата, по едно врене от някъде се появиха един младеж и една доста по-възрастна жена.
Той започна да събира багажа, натовари го на едно колело и потегли, ааааа не. Спряхме го да дава обяснения. Той от Австралия, тя от Франция. И двамата с колела, засекли се някъде и се разбрали да карат заедно, но тя била доста по-бавна и сега се разделяха, да не си пречат. Той тръгваше към Чикен, където очакваше да бъде към 4 сутринта. Аплодисменти и за двамата.





Точно младежа с колелото потегли и до нас спря едно туристическо BMW.
Изчаках колегата да си опъне палатката и му занесох една бира.
Пол от Калифорния, зарязал всичко за 2 месеца и тръгнал към Флорида, за по-напряко минал през Аляска. Питах го от къде идва-Prudhoe Bay, аха айде идвай при нас да разказваш.
Накратко, времето е било отвратително, валяло е нон стоп. Отнело му е 5 дни от Файрбанкс до Северния океан и обратно, около1000 мили. Били са 3-ма, да си пазят страх. Валяло ги е дъжд, градушка и сняг.
90% от времето са карали в кал, кал, мразя кал повече от пясък. Изпуснал мотора 6 пъти.
Пздравих се, че не включих тази дестинация в маршрута, защото 5 дни нямаше как да отделиме, знаех, че всичко е до късмет и не исках да разчитам на него.
Както по-късно се разбра, това беше най-доброто решение за целият трип. Казах му, че ние планираме да стигнем до Полярния Кръг и правиме обратен завой. Той беше много лаконичен: Дано не вали.




Нахлупих си най-доброто средство за добър сън в Аляска и по леглата.

[Стефан2023]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Страхотен пътепис и дестинация. Браво колега, чакаме продължението с нетърпение.

[aptt]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Благодаря, все едно и аз съм с вас .

[мишоци]

От: Аляска, една мечта по-малко.

Блазе ви! Следя пътешествието и попивам!