От: МОТО ТЕРАПИЯ 2014
Ден 2 ри, Небраска и Канзас.
За съжаление напоследък чистата ми съвест не е достатъчно условие за дълъг и продължителен сън. Отворих очи преди 6 и се върнах в действителността. А тя не беше никак лоша-бяхме в началото на може би най-вълнуващото ни мото пътуване, но все още ни предстояха много мили до крайната точка. Време беше тръбата да свири и да събираме палатките.
Едно от предимставата на спането на палатка, е че няма нужда да се почуква или подсвирква на другите да стават. Първо изпускаш въздуха от дюшека докато все още си върху него, чува се едно много неприятно свистене, а после отваряш и затваряш ципа със замах и готово, който спал, спал.
Направихме кафе, хапнахме по нещо за закуска и събрахме багажа.
Удивително, след по-малко от 2 часа бяхме на път.
Разстоянието за деня-480 мили. Планирахме да се отклониме от I80 и да хванем някакви първокласни пътища, на юг от магистралата и леко да навлезнем в Канзас. Трафик нямаше, всъщност нямаше никакво движение, но скучните пътища, вятърът и жегата ни влудяваха.
Целта-Colorado Springs.
Системата от предишния ден работеше и продължихме по същия начин-спиране през 140 мили за бензин и кратка почивка за обяд.
Спряхме за малко до Културния Център на Бъфало Бил, избил бизоните на индианците и станал национален герой, ти да видиш!
Температурата отиде на 106 по Фаренхайт, на всяка бензиностанция пиехме по литър-два вода.
След близо 2 дни и 1000 мили каране навлязохме в Колорадо.
Това беше второто ми идване в този щат.
Първият път, група младежи взехме един мини ван под наем и след 20 часа бяхме на ски в Аспен.
И до ден днешен помня една случка разиграла се на един от лифтовете. На четворна седалка бяхме аз, брат ми и мъж на около 40 със синът си. Попита ни какъв език говориме и като разбра, че сме от България, сподели, че има приятел, който пътувал служебно много често до нашата Родина. Та този негов приятел му бил казал, че в София всяка трета кола била БМВ или Мерседес. Не го каза с недоверие, по-скоро изрази възхищение от стандарта ни...годината беше 1995.
Колорадо не означаваше автоматично планини и красоти. Скуката остана още 100 и няколко мили.
Тук бих искал да отворя една скоба и да благодаря на всички, които са отделили малко от ценното си време и следват моите аматьорски опити да сглобя нещо като пъте-фото-пис. А също така и да се извиня, че описвайки следващите няколко дни ще използвам не веднъж фразата „Това трябва да се види”.
Думи като „Невероятно”, „Уникално”, „Невиждано”, не могат да изразят дори и 1% от величието на природата, която ни заобикаляше.
Това което не мога да опиша с думи, ще опитам да компенсирам със повече снимки, ако стана досаден, не е нарочно, то просто трябва да се види
Скалистите планини се показаха обвити в дъждовни облаци, няма значение, най-накрая скуката свърши.
Къмпинга в който трябваше да нощуваме се намираше в Cheyenne Mountain State Park,бяхме го резервирали още преди 5 месеца.
Причината да резервираме къмпинг за една нощувка, 5 месеца напред беше, че това е единствения къмпинг в непосредствена близост до пътя и не се налагаше да се отклоняваме излишно. Ако трябваше да разчитаме на късмет и се окажеше, че места няма, най-близкия резервен вариант беше на 20 мили и то не в нашата посока.
Платихме по 7$ за да влезем в парка.
Започнахме ентусиазирано да опъваме катуна. Скучната част от пътуването беше останала зад нас.
Ако има конкурс за образцов къмпинг Cheyenne Mountain Campground ще го спечели безапелационно. Местата за палатки бяха подредени под конец, със два различни цвята настилка-един за палатката, а другият за масата и огнището. Баните и тоалетните също бяха в безупречен вид. Това беше най-скъпата ни нощувка за цялото пътуване. За сравнение ще споделя, че само за тази нощ платихме колкото за целия ни престой от 4 дни в Моаб.
Ден 2 ри, Небраска и Канзас.
За съжаление напоследък чистата ми съвест не е достатъчно условие за дълъг и продължителен сън. Отворих очи преди 6 и се върнах в действителността. А тя не беше никак лоша-бяхме в началото на може би най-вълнуващото ни мото пътуване, но все още ни предстояха много мили до крайната точка. Време беше тръбата да свири и да събираме палатките.
Едно от предимставата на спането на палатка, е че няма нужда да се почуква или подсвирква на другите да стават. Първо изпускаш въздуха от дюшека докато все още си върху него, чува се едно много неприятно свистене, а после отваряш и затваряш ципа със замах и готово, който спал, спал.
Направихме кафе, хапнахме по нещо за закуска и събрахме багажа.
Удивително, след по-малко от 2 часа бяхме на път.
Разстоянието за деня-480 мили. Планирахме да се отклониме от I80 и да хванем някакви първокласни пътища, на юг от магистралата и леко да навлезнем в Канзас. Трафик нямаше, всъщност нямаше никакво движение, но скучните пътища, вятърът и жегата ни влудяваха.
Целта-Colorado Springs.
Системата от предишния ден работеше и продължихме по същия начин-спиране през 140 мили за бензин и кратка почивка за обяд.
Спряхме за малко до Културния Център на Бъфало Бил, избил бизоните на индианците и станал национален герой, ти да видиш!
Температурата отиде на 106 по Фаренхайт, на всяка бензиностанция пиехме по литър-два вода.
След близо 2 дни и 1000 мили каране навлязохме в Колорадо.
Това беше второто ми идване в този щат.
Първият път, група младежи взехме един мини ван под наем и след 20 часа бяхме на ски в Аспен.
И до ден днешен помня една случка разиграла се на един от лифтовете. На четворна седалка бяхме аз, брат ми и мъж на около 40 със синът си. Попита ни какъв език говориме и като разбра, че сме от България, сподели, че има приятел, който пътувал служебно много често до нашата Родина. Та този негов приятел му бил казал, че в София всяка трета кола била БМВ или Мерседес. Не го каза с недоверие, по-скоро изрази възхищение от стандарта ни...годината беше 1995.
Колорадо не означаваше автоматично планини и красоти. Скуката остана още 100 и няколко мили.
Тук бих искал да отворя една скоба и да благодаря на всички, които са отделили малко от ценното си време и следват моите аматьорски опити да сглобя нещо като пъте-фото-пис. А също така и да се извиня, че описвайки следващите няколко дни ще използвам не веднъж фразата „Това трябва да се види”.
Думи като „Невероятно”, „Уникално”, „Невиждано”, не могат да изразят дори и 1% от величието на природата, която ни заобикаляше.
Това което не мога да опиша с думи, ще опитам да компенсирам със повече снимки, ако стана досаден, не е нарочно, то просто трябва да се види
Скалистите планини се показаха обвити в дъждовни облаци, няма значение, най-накрая скуката свърши.
Къмпинга в който трябваше да нощуваме се намираше в Cheyenne Mountain State Park,бяхме го резервирали още преди 5 месеца.
Причината да резервираме къмпинг за една нощувка, 5 месеца напред беше, че това е единствения къмпинг в непосредствена близост до пътя и не се налагаше да се отклоняваме излишно. Ако трябваше да разчитаме на късмет и се окажеше, че места няма, най-близкия резервен вариант беше на 20 мили и то не в нашата посока.
Платихме по 7$ за да влезем в парка.
Започнахме ентусиазирано да опъваме катуна. Скучната част от пътуването беше останала зад нас.
Ако има конкурс за образцов къмпинг Cheyenne Mountain Campground ще го спечели безапелационно. Местата за палатки бяха подредени под конец, със два различни цвята настилка-един за палатката, а другият за масата и огнището. Баните и тоалетните също бяха в безупречен вид. Това беше най-скъпата ни нощувка за цялото пътуване. За сравнение ще споделя, че само за тази нощ платихме колкото за целия ни престой от 4 дни в Моаб.
Коментар