От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

[Mitko69]

Купона свърши и останаха спомените.
Пускам едно клипче в две части, а като остане време ще има и снимки с коментар.

http://www.youtube.com/watch?v=4uZhb4pRZj4

http://www.youtube.com/watch?v=vGr9uSwli4Q&feature=youtu.be

[Венци- малкия]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Много хубав трип! Мерси.
Ще чакам и снимките.

П.С. Като видя "бръснарски столове" по пътища с жълта маркировка и винаги се сещам за този филм :

[Mitko69]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Събота, 22 Юли, 7:00 сутринта.
След няколкодневни приготовления и вълнения най-сетне се метнах на мотора и тръгнах към Веско. Планът беше да го взема и след това да се съберем с останалите у Стоян, за да пием по кафе и в пълен състав да поемем към Южна Дакота.
Чакаха ни около 1000 мили, които трябваше да минем за 3 дни - по 300 и няколко на ден. Нямахме планове къде ще спим по пътя, но предположихме, че ще има достатъчно къмпинги и не направихме резервации.


Веско ме чакаше готов и тръгнахме веднага. След 10-15 мин каране, обаче се наложи да се върнем обратно за неговият портфейл . Половин час по-късно вече бяхме у Стоян. Там ни чакаше останалата част от групата - пиеха кафе, ядяха кроасани и в никакъв случай не бързаха да тръгнат.



След още 45 мин суетене най-сетне тръгнахме. Бяхме решили да не караме по магистралите, а да хванем път 20, който държи само на запад в продължение на 700-800 мили.
Групата се състоеше от 6 човека. С изключение на Павката, който беше ново попълнение, всички бяхме карали и други години, така, че си знаехме спатиите и не трябваше да има изненади.

Стоян


Пепи


Павката


Веско


Ванката


И аз

[Mitko69]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Карахме през сравнително слабо населени райони, с малко движение, прекрасно време, слънце - около 25 градуса С.


След около 150 мили цивилизацията свърши и започнаха безкрйни полета с царевица.
Спирахме през около 100 мили за бензин, почивка и лафче.



По пътя не се случваше абсолютно нищо - безкрайни царевични ниви, много слабо движение, прекрасен път, прав като конец.
Разрешената скорост беше 70 мили/час,а ние се движехме с около 85 и на моменти се улавях, че карам дори с над 95-100.
Тъкмо ми стана скучно и бе решено да се спи в Pine Lake State Park, някъде в нищото, базиран в Iowa.Отбихме се и след около 10 мили се озовахме в къмпинга.
Първото ми впечатление беше, че е пренаселен – прекалено много кемпъри, деца с колела, „ред неци” с бири се разхождаха насам, натам.
Спряхме пред ОФИСА, което трябваше да е мястото за регистрация,но за наша изненада на мястото имаше само един цилиндър, а върху него, кутия с пликове. Върху плик се попълва името, номера на колата/мотора, номер на къмпинг място, слагат се парите и се пуска в цилиндъра, който играе роля на пощенска кутия.
Ние платихме за 2 места общо 22$.



Носехме кебабчета, домати, краставици и пиене. Стоян, Пепи и Ванката разтовариха и заминаха към първото село за дърва, лед, бира и вода.
Останалите започнахме да опъваме катуна.



Времето беше доста топло. Аз се радвах, че съм тръгнал с летния екип, за което само след 2 дни щях горчиво да съжалявам. Скоро всички се събрахме, опънахме палатките, наляхме чашите и запалихме скарата.



Към 11 се появи един горски и започна да обяснява, че не можем да пием твърд алкохол. Настана лек спор на висок глас, но като забелязахме, че от половинката Джони е останал само един пръст му я дадохме с уговорката да ни я върне на сутринта....без да го пие.

[Mitko69]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

На другата сутрин станахме около 7, имахме голямото желание да тръгнем колкото се може по-бързо. Е не стана много бързо, но към 9, изкъпани, спретнати и много гладни (всичкото ядене се изяде) се метнахме по моторите. В този момент се появи и местното ченге с шишенцето. Не беше пил, но в суматохата вечерта не му бяме дали тапата, за късмет, скъпоценната течност не беше извертяла. Пресипахме 100-те грама в едно малко пластмасово шише, за по удобно транспортиране и запалихме.

Многократно съм бил съм свидетел на спорове, относно дали има скучно каране - ИМА.
Този ден беше определено номер 1 в моята мото кариера.
Прав, празен път, царевица наоколо и по някое забравено от бога селце - пълна скука. Кратко преваляване ни поразбуди от унеса на еднообразието, но и ни подлъга да си сложим екипите за дъжд, което се оказа напълно ненужно.
Вече бяхме минали над 500 мили и нито един полицай на пътя.


Денят приключи с 370 мили за гърба ни и приготовления за пренощуване в Long Pine Camping, Небраска. Този къмпинг се оказа доста примитивен - една помпа за вода и 2 тоалетни със съмнителна хигиена. „Регистрирахме се” по познатият вече метод - пуснахме плик със седем долра в пощенска кутия.



Колегите, които имаха куфари, разтовариха и заминаха за ядене, пиене и бира.
Няма да сгреша ако кажа, че бяхме единствените посетители тази нощ, не се виждаха други палатки.
Докато се мотаехме, Веско-зоркото око, забеляза „Радостта на Народа” да си расте кротко на два метра от нас.


До този момент времето не ни разочарова – прекрасно, 26-27с през деня и 16-17С през ноща.
Отново запалихме скара, направихме салатата, както си му е реда на къмпинг.


Аз и Пепи имахме да си връщаме на карти на Ванката и Стоян от миналата година, седнахме и започна едно юнашко падане отново, след 3 срамни игри се прибрахме по палатките.

[Mitko69]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Ден Трети – денят, в който трябваше да достигнем крайната дестинация. Сутринта беше обещаващо приятна - лек вятър, ярко слънце. Палатките изпръхнаха бързо от нощната влага и след час вече бяхме на моторите.
Пътят продължаваше да е прав и скучен. За изминатите 650 мили видях само 2 дилъра на коли и над 30 на тежка селскостопанска техника.
Тук таме започнаха да се появяват малки хълмчета, което ни наведе на мисълта, че сме само на няколко часа път от Custer State Park, което ни окуражи - средна скорост достигна 90.

По обяд царевичните полета изчезнаха и пред погледите ни се разстели прерията.


В един момент попаднахме в зона на ремонт, къде се наложи да спрем ,за да изчакаме насрещното движение. Точно тогава натрапчиво ми замириса на бензин, което веднага ме алармира да направя проверка на мотора. Оказа се, че бензина безсрамно изтича от резервоара. По всяка вероятност вибрацийте са разхлабили гайката на кранчето. Френски ключ, една майна и всичко се оправи. Голям късмет беше, че се наложи да спрем точно тогава, иначе бензина щеше да продължи да тече докато не свърши.



Най-сетне навлезнахме в South Dakota.


Пейзажа се промени драстично - борови гори, залени хълмове, красота и .... казина. За да изкупи греховете си пред индианците за превземането на земите им, правителсвото им дава в изобилие лицензи за хазарт , без задължения за данъци. Това е единственото препитание на изчезващото индианско население. Аз, като всеки нормален българин, веднага заподозрях, че много бледолики тарикати са метнали перушината и гребат с пълни шепи от меда.



Три дни каране, около 1000 мили и крайният резултат е налице - входа на Custer State Park. Срещу 10$ вход се сдобихме с по един зелен стикер на кормилата за следващите 7 дни.


Ако трябва да правя сравнения, бих казал, че този парк ми напомня за Парк Пирин - много остри завои, тесни пътища, високи зелени борове и опияняващ аромат на смола.
Още на първият завой се разминахме с 4-5 бизона,но за съжаление поради сериозния трафик нямаше как да спра и да снимам. Туристически сезон беше в разгара и парка беше силно оживен от коли, мотори, колела, пешеходци. Усилено движение във всички посоки.
15минути по-късно видяхме табелата на Stockdale North Campground, нашият „дом” за следващите 4 нощи. За него бяхме направили резервации още от месец май,за скромната сума от $90 за 4 те дни за цялата група - направо без пари.
По вече обиграната схема разтоварихме колегите с куфарите и ги изпратихме за „бизонско месо и огнена вода”J.

Къмпинга...




Караваната на домакините, възрастна двойка, прекарват целият сезон безплатно, срещу което се грижат за баните, тоалетните и помагат с информация по всички важни въпроси за района.



Баните...





Лятно кино !?!?



За някои, запасите никога не са достатъчни, като че ли бяха натоварили цялото мазе.



За кой ли път, опънахме палатките, запалихме скарата, наляхме по една огнена вода и се поздравихме за добре дошли.




След половин час забелязахме домакина да лети към нас в паянтова голф количка. Веднага заехме кръгова отбрана около шишетата, не бяхме сигурни каква е политиката с алкохола тук. Облекчение настъпи, когато се оказа се, че човека идва да ни предупреди за наближаващата буря. Погледнахме небето -синьо, слънце пече, и невярващи решихме,че просто си е търсил повод да дойде на лафче. Напълно игнорирахме предупреждението.
За отрицателно време, обаче, задуха, небето се смрачи до черно и се изля сериозен порой. Ние носехме само едно платнище за навес, скупчихме се под него и продължихме с дегустацията на местните течни специалитети.
В следващите няколко минути разбрах каква грешка съм направил, като тръгнах само с летния екип. Температурите паднаха около до 10С, вятъра се усили и като капак на всичко, дъжда се обърна в градушка.
Развалихме седянката, набързо се измихме, кой както може при тези обстоятелства и се напъхахме по палатките.
През ноща дъжд не валя, но беше много студено. Докато не можех да заспя от студ, прехвърлих на ум всички ценни екипи за студено време които останаха в гардероба в къщи - там някъде, 1000 мили на изток.

[Purple Elephant]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Супер дружинка!! Добре сте си изкарали на палатки
Чакам продължението

[BENZBOSS]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

КЕФ


дай още

[sl.daskalov]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно


И аз съм се наредил на опашката за още!

[Венци- малкия]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Сутрешното кафе нямаше с какво по-добро да бъде поднесено

[drago varvar]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

ама защо спря сега пътеписа , Ко следва сЯ

[Veni1]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Ммммм...
Замириса на бензин, топъл асфалт, нагрята гума, борова смола, вода, жар, печена мръвка, ракия, километри, кеф...

Давай, давай...

[Mitko69]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Събудих се към 7 – идилия, слънце, птички, мирише на бор. Споменът от предишната вечер мигновено избледня. Последваха душ,закуска, кафе.
Приготвяхме се да видим това, за което пропътувахме толкова мили.


Павката си намери приятели.


Програмата започна с обикаляне на парка, след което в късният следобяд трябваше да стигнем до Mount Rushmore - каменните президенти.
Запалихме и газ.



Към 1 часа небето почерня. Тъкмо навлизахме в Iron Mountain Road - отсечка от 17 мили с 317 завоя, и няколко тунела изсечени в скалите.


Разумът надделя и отбихме в един крайпътен ресторант. Съвсем на време, заваля порой, но на кой му пука, бяхме на сухо, хапнахме пица и се наслаждавахме на природата.


След 30 мин дъждът спря и изгря слънце. Метнахме се по „конете” и атакувахме Iron Moutain Road.


В един от сувенирните магазини видях стикер на който пишеше „Аз оцелях на Iron Mountain Road”, не си купих, но не само аз, а и цялата група оцеля. Тесен път, много завои, тунели и гледки които нямам думи да опиша.

[Mitko69]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

Стигнахме входа на монумента Mount Rushmore. Платихме по $11 на мотор за паркинг стикер, този път червен на цвят. Важи до края на календарната година.


Монумента е строен от 1927-1941 г. 90% от работата е свършена с динамит. Изобразява 4 от американските президенти-Вашингтон, Линкълн, Джеферсън и Рузвелт, очевидно заслужили мястото си с принос към развитието и просперитета на страната.
Няма да изпадам в подробности, за тези които се интересуват има достатъчно инфо в нета.


Любувайки се на гледката и щракайки с фотоапарати като японски туристи, по радио уредбата чухме глас, който ни предупреждаваше, за натстъпваща буря и порой. Отново гледката на небето не даваше никакви признаци.
Прогнозата се оказа вярня. След 15 минути небето притъмня и изсипа изобилие от дъжд и градушка.



Ние изчакахме на сухо в закрития паркинг. Както бързо заваля, така бързо и спря, и слънцето отново се облещи. Качихме се по моторите и дадохме газ към Crazy Horse.
Идеята за Crazy Horse Monument е взаимствана от монумента на каменните президенти, с тази разлика, че е започнат от ЕДИН единствен човек и мащаба е много по-грандиозен Изобразява индианец на кон който сочи напред с ръка, Мотото е „My land are where my dead lie buried”. Crazy Horse е реален герой от индианската история и е живял по времето когато ние сме освободени от турско робство.
За 50 години е завършена само главата, никой не се наема да каже кога точно ще се завърши, но няма да е по наше време.
Проекта се финансира от частни дарения и от всички атракции, които се предлагат в комплекса - вход, сувенири, турове до работната площадка. Фондацията, която го стопанисва и развива е отказала на два пъти правителствени дарения от по $10 000 000.


Тази вечер не валя.
Хвърлихме едни карти и ... чудо, взехме им цели две игри.
Аз предвидливо си легнах с кофража и дори не ми беше студено.

[Mitko69]

От: От Чикаго до Black Hills, South Dakota и обратно

На другата сутрин отпрашихме към Sturgis, няма нужда да обснявам какво е това, ако сте в този форум знаете, че в Sturgis стават едни от най-големите мото събори в света. Рекорда е от преди 3 години - 650 000 души.
Тази година купона започва на 4 Август.
Изминахме разстоянието от около 80 мили за по малко от два часа. Широки пътища и хубавото време. Имаше много мотори и кемпъри, а в центъра на града цареше трескава подготовка за събора - опъваха се сцени, открити тераси, търговците подреждаха сергиите.
Преброихме не повече от 50-60 мотора, явно голямото мото-нашествие предстоеше.
Изядохме по един бъргър, пихме по бира, купихме си еднакви фанелки и тръгнахме на обратно.


Тъкмо си мислехме, че скоро не е валяло и по пътя заваля. Наложи се да се отбием до някакви бараки,за да изчакахме да спре. Времето летеше и докато чакахме, стана отново време за трапеза. Атакувахме най-близкият бар, а за вечерята - бира с чипс.



През нощта бяхме подложени на серийна атака от дъжд, градушка, ураганен вятър. Имах чуството, че ако не беше моето „крехко” тяло, за да я заземява добре палатката, вятъря щеше да я отнесена някъде по чукарите.