Дивото зове 2011

[К.Наков]

От: Дивото зове 2011

Страхотен пътепис!

Продължавай да разказваш. Благодаря , че споделяш.

[egerchev]

От: Дивото зове 2011

Благодаря за пътеписа ! Два дена го гледам в къщи , ама имах проблем с компа и не ми се отваряха снимките . Наистина е МНОГО КРАСИВО на север в Северна Америка. Изобщо пътеписите за там са ми едни от фаворитите, жалко , че не са много българите дето карат мотор и пишат за този район . Поздрави!

[Purple Elephant]

Ден 7--Май 20

Dawson City

На другата сутрин станахме с намерение да разгледаме Dawson. Нали вече казах че сутрин не мога без кафе? Представете си абсолютно бруталният вятър, и моята нужда някак си да направя сутрешно кафе. Единствения начин беше на джобната печка която работи със сух спирт:

Моля ви се не опитвайте да правите кафе по тоя начин--голяма глупост е от моя страна, ако нещо хване пламък в палатката, всичко ще бъде като факла за миг... След като задоволих сутрешната пристрастеност, потеглихме към Midnight Dome--местност на върха на планината, от където се вижда Dawson City и реката Yukon (http://www.yukoneh.com/dawsoncity/parks/dome.htm). ПОознайте кой настоя да посетим тази местност... точно така, сервитьорката от предната вечер!!! Наистина си струваше, сега като пиша мислено се връщам там... Някои снимки от там:





Пробвах макрото на фотоапарата:





Местна история, бих могъл да го преведа ако има интерес:



На връщане едва не се размазах по стръмното, а и завоите бяха доста остри... Преди да тръгнем, сложихме Heidenau К60, тъй като се славят като издръжливи гуми... Абсолютен боклук, след 2000 мили бяха почти изтрити, и тук вече нямахме грайфер. Извинения ако тук има почитатели на тези гуми, но аз друг път няма да ги избера.

Отново в Dawson, разгледахме из 'града":



След това посетихме изложение за миньорско оборудване. Там видяхме двойката която ни задминаваше няколко пъти с тяхната кола през предишния ден... Жената ни каза че сме били абсолютно ненормални да караме мотори до Dawson, тя дори в кола се опасявала... Ние се спогледахме с колегата, мислейки "Беше си нормален асфалтов път, дори и малко разнебитен".





След това спряхме покрай реката, за да се насладим на Keno, другият параход по Yukon в старите времена:

[Purple Elephant]

Ден 7--Май 20

Разгледахме и градският музей:





Тук за първи път чух за писателя Robert Service, английски писател (http://en.wikipedia.org/wiki/Robert_W._Service). След музея отидохме да посетим колибата, където е живял:


Както се вижда, обектът е в ремонт Срещнахме майстора, Дейвид, който реставрираше това жилище от черно-бели снимки. Дейвид категорично отрече да се снима, но съм доволен че посетих това място само заради срещата с него. Ако можете да си представите здравеняк над 2 метра, с тъмна коса и очи, с повечето индианска кръв, това беше той.

Продължихме да разглеждаме:

[Purple Elephant]

Ден 7--Май 20

Следва посещението до музея на Джак Лондон, най-после!!! Макар че той е живял извън града, някъде из планината, колибата където той е живал под наем е открита. Разделена е на 2, едната половина е пренесена в Сан Франциско, втората половина остава в Канада. Сега има 2 реплики, едната е в Dawson, където се намира и музея.





Хладилник марка Yukon, тук е съхранявал припаси, високо от земята заради мечките:



Това са услвията за златното литературно творчество, при това на -50 градусови температури:









"Центъра" в Dawson, не трябваше да се съобразяваме с тълпи:



Вече тръгнахме да търсим нещо за ядене.



Спряхме в хотела Downtown, седнахме на бара. Беше ленив следобед, едва ли можеше да се каже че имаше някакви хора. Заговорихме се с бармана, Саймън, много свестен човек:



Храната също беше вкусна, нищо особено, просто обикновените неща за обяд тук--хамбургер и тн. Аз поръчах и бира. Нещата вървяха мудно и мързеливо.

Но не за дълго... В един момент влиза един пич с приятелката си. Не знам защо от целия бар който беше празен, те седнаха точно до нас.

Пича се провикна: "Къде ми е безплатната бира? Днес имам рожден ден!!!" Ние с колегата се обърнахме и учтиво пожелахме "Честит Рожден Ден".

Рожденика ни запита какво правим тук в Dawson, ние казахме че пътувахме на мотори. Оказа се че той е от Калифорния по начало, но когато е бил 19-годишен, е дошъл в Dawson. Попитах го каква беше причината, след което той ме погледна сериозно в очите и каза: "Jack London, man!!" От този момент той и аз станахме най-добри приятели. Да ви запозная с Рик, и неговата приятелка, Вероника:



Той най-сърдечно ни покани на рождения си ден у тях. Упътването беше нещо като: "Карате по този път еди колко си км... След това завивате наляво, ако стигнете до изоставена мина значи сте го подминали. По пътя ще видите една изоставена сива Тойота, значи сте на правилния път. След това карате нагоре в планината еди колко си км, и от еди къде си продължавате пеш, защото е много стръмно."

Еи това вече е приключение!!!

Върнахме се в къмпинга, аз дремнах, след което отидохме да купим бира за партито. Полицаите ме спряха за да проверят за алкохол. Едва минах между капките, извадих късмет. В никакъв случй не карайте под влиянието на алкохол в Канада, наказанията са сурови, от типа на глоби, съд, конфискуване на мотора, и тн. Лелката в къмпинга ме предупреди на няколко пъти, но явно главата ми е корава...

На път за Рик естествено се загубихме, минахме през мината. Колегата беше тръгнал с кутиите отстрани, и аз нали нямах товар, минавах и завивах къде ли не. Той се изтърси зад мен и си удари доста здраво лакътя... Вдигнахме мотора, намерихме пътя, добрахме се до дома на Рик след доста лутане:



Ако забелязвате, това е кабел по който се тегли вагонче с провизии. Горе до хълма превозно средство не стига, особено през зимата.

Ето и новите ни приятели, от ляво на дясно: Сара от Отава, Лулу от Онтарио, Вероника и Рик





Освен това Уили и Нора, брат и сестра ескимо, които днес се срещат за 1-ви път от 13 години:



Уили е цигулар, а сестра му живее на остров в Северния океан. Почти винаги е замръзнало, и когато леда се стопи те чакат водата да донесе дърва за да накладат огън.

Ето и почти цялата компания:



Рик ни обясни техния начин на живот: той е златотърсач, платил е $60 за 10 години за права да търси златона този участък. Вместо да го копае, той си е построил колибата тук. След 10 години плаща още $60 и продължава да си живее тук. Иацяло извън от системата, разчита изцяло на себе си и приятели.




Рик строи шведска баня:



Ние не трябваше да чакаме да се стопи леда за да накладем огън, и Лулу започна да приготвя вечерята, пържоли от лос. Рик го е застрелял








Кучетата бяха невероятни пазачи. При най-малък шум тичаха да проверят ситуацията. Знаеха кога има диви животни наблизо и не пропускаха да ни предупредят. Винаги наблюдават за мечки.



И той искаше лос
Табелата пред кабината направо ме уби


Сара работи на бара в Midnight Sun. Тя ни покани там на другия ден, за да ни почерпи с бира.


Кучетата получиха плюшени играчки. Те ги третираха като дивеч, и първо най-експертно изгризаха очите на играчката.




Рик отваря подаръци:


Таннис, къдравата хубавица от типа на Рубенс, много искаше да си отиде в къщи с колегата . На края на вечерта тя го държеше с 2 ръце през кръста
Искаше да я "закара в къщи". Когато той и каза че е на мотор, тя увисна....



За десерт имахме домашни еклери, направени от Рик. Той дори е направил филм в стил Чаплин, където показва как се правят еклери. Филмът е носител на няколко първи награди от конурси за къси филми.



Всяко хубаво нещо трябва да свърши... На края на вечерта гледахме залеза преди да си тръгнем. Това беше в 1 сутринта:



На слизане видахме тази статуя,направена от каквото има наоколо. Оказа че Вероника е артист:



Колегата се провикна от долу: "Ей рик!!"
Отгоре: "Да!!"
Колегата: "Абе къв е тоя кон?"
Женски глас: "Внимавай!!!"
Вероника: "Аз го направих"


За малко да се издъним...

Палим моторите. По точно аз паля мотора. Колегата е забравил светлините включени, и батерията се е източила. Е нищо, нали сме само надолу, той се качи и го запали по инерция.

След като се прибрах в палатката, още дълго не можах да заспя, преживявайки приключенията от този ден.

[Чичка]

От: Дивото зове 2011

Много як хладилник!

Само така и не разбрах с какво се препитава Рик като не търси и намира злато

[petar_ray]

От: Дивото зове 2011

Страшно завиждам!

[Стария]

От: Дивото зове 2011

Браво колега поздравиМного хубави снимкиПочти усещаш аромата на боровете.......

[sl.daskalov]

От: Дивото зове 2011

Само така и не разбрах с какво се препитава Рик като не търси и намира злато

Ми то там като гледам паржолите си се разхождат наоколо, ама за другите разходи не знам!

[sardokar]

От: Дивото зове 2011

Чак сега видях пътеписа Не знам как ми се е изплъзнал...

Прочетох написаното дотук на един дъх... и се задъхах...

Сега стоя с един празен поглед в офиса, уж работя... а всъщност ям лос на скара, гледам залеза в 1 сутринта...


Благодаря ти!!!

Отивам да пуша....

[Purple Elephant]

Ден 8--Май 21

Изпълнени със спомени от предишния ден, ние бяхме готови да се подвизаваме още един ден в Dawson. Всъщност, нямахме изход--границата отваряше на следващия ден, в неделя.

След сутрешните занимания--кафе, душ (къмпинга беше оборудван), и какво там още, ние се заехме да погледнем моторите.
Смазах веригата, напомпих гуми, и тн. Като дойде време да палим, на колегата мотора не ще...
Проблема с акумулатора от предната нощ. Мъчим се да го бутаме пак по равното--не ще... Едно момче от геолозите които се обучаваха тук, Andrew, се зае ентусиазирано да "помага". И той бута с нас--пак не ще да пали... Доста се бяхме задъхали. Andrew предложи да си докара колата и да закачим кабели. Добре, ама в желанието си да помогне, той ги е закачил обратно... Съответно нещо пукна здраво. Колегата сега наистина се пищиса, мислейки че нещо след бушона е изгоряло. Добре че имаше автомагазин точно срещу къмпинга. Още по-добре че имаха и такива кръгли бушончета от стария тип.

Както и да е, сменихме го, този път закачихме кабелите правилно, май вече към акумулатора от моя мотор, не помня точно, и двигателя изрева. Най-сетне...

Това ни струваше поне 2-3 часа.

Запътихме се към Midnight Hotel, може пък да видим Сара там... Тя все още не беше на смяна, но пък имахме късмета да послушаме Barnacle Bob:



Bob беше правил саунда на видеото което Рик ни показа предната вечер. Преди да дойде в Dawson, той е бил бракониер на стриди около Seattle. Изкефихме се здраво на тази случайна изненада, и след като го слушахме как свири на пианото, излязохме навън. Той също беше навън, на почивка с цигара. Ние се представихме, казахме че Рик ни разказа за него, а той отвърна:

"Преди 20 години дойдох тук с 20 долара в джоба си... В момента в който си ги възвърна се махам."

За ваше удоволствие намерих негово клипче:

[Purple Elephant]

Ден 8--Май 21

След това спряхме до реката да разгледаме парахода S.S Keno още веднъж:


Колегата се прави на капитан:



Да не пропусна и аз:



За вечерта си купихме билети за шоуто на канкан танцьорките, the Diamond tooth Gerthies (http://www.dawsoncity.ca/klondikeatt...dtoothgerties/)

Историята е че Gertie Lovejoy навремето се е подвизавала тук, знаменита с диаманд между предните си зъби. Вместо да копае злато тя го е вадила от джобовете на миньорите. Това казино е най-старото в Канада.

Някои снимки от шоуто, беше забавно, а и билетите важат за цял сезон:











Накрая издърпаха кавалери от аудиторията и ги накараха да обуят тия гащи. Аз минах между капките.

[Purple Elephant]

Ден 8--Май 21

След шоуто се запътихме към бара на хотел Downton. Помните ли първата снимка, където казах че това е бара където се сервира уиски с ампутиран палец от крак?

Искахме да видим дали имаме достатъчно смелост, за да надигнем чаша уиски с ампутиран придатък
Легендата е че навремето бракониери нелегално са пренасяли алкохол от Аляска. Единият от тях е стъпал в реката през леда, и решили сами да ампутират палеца... Повече за легендата тук:
http://www.sourtoecocktailclub.com/members.html

Събрахме смелост, нали чак дотук сме били път...Трябва да се приберем и да разказваме за простотиите си



Капитана ни чете условията, палеца трябва поне да докосне устните:


Хем ни е шубе и гадно, хем се заливаме от смях:








Накрая дори получихме дипломи за простотията ни





След като станахме, един от зяпачите ми вика: "На теб като че ли ти хареса."

После останахме да се почерпим още, с нормално уиски де... Двойката с колата от първия ден също беше там, ние се заговорихме пак и те ни казаха къде какво да посетим на връщане. Оказа се че те познават остров Ванкувър доста добре. Накрая един здравеняк, също от остров Ванкувър, нахълта да пие коктейл с палец, ама капитана беше приключил. Здравеняка доста се ядосваше, мислех си да му кажа "Абе ако толкоз искаш палец ей сега ше намърдам моя в чаша уиски, освен това добре се е вмирисал в ботушите..." Като че ли не бях още чак толкова пиян, подтиснах тая мисъл и си разминах боя

След това се запътихме към палатките. Пак имаше проверка за алкохол, но този път не ме спряха. Отново извадих късмет.

[Nik Nikolov]

От: Дивото зове 2011

Добро настроение, към сутрешното кафе.
Благодаря !

[Purple Elephant]

Ден 9--Май 22

Настъпи сутринта когато трябваше да се сбогуваме с Dawson... Утрото започна както обикновено, с доста бавене. Сервитьорката от първата вечер/комшийката на къмпинга ме пита дали си тръгваме и аз и казах "Да". След като ме видя поне още 3-4 пъти и стана почти обед тя ме упрекна "Нарочно ли се бавиш?".

Колегата се заприказва с още един съсед от къмпинга--той беше златотърсач и беше интересно да 1уем как живеят. По едно време той посочи гризли, от другата страна на оградата.

Както и да е, тръгнахме към Аляска--днес беше денят когато най-накрая границата е отворена.

Пътят ни водеше през "Top of the World Highway" (http://en.wikipedia.org/wiki/Top_of_the_World_Highway)
Черен път който продължава около 80 мили до Аляска.
Преди да караме по този път, ние трябваше да преминем Yukon. Ферибота е безплатен и върви цял ден. НИе просто трябваше да го чакаме да дойде до нашата страна на реката:



Изчакахме ферибота, дори срещнахме земляк от Монтана, който теглеше DR 250 зад караваната си. Вижда се до мен в тази снимка:



Отново на суха земя, погледнахме Dawson за последен път. Дните ни тук бяха невероятни: