Страхът от свободата е един от основните страхове на човека. И все пак той иска да бъде свободен.
И в същото време я ограничава-застраховки, ипотеки,
вярвания, обичаи, религии, общности, идеологии, догми, политически движения...
Колега страхотен пост! Поздравления!
Имам няколко въпроса, тъй като с жена ми мислим за нещо подобно, но с изходен пункт Квебек.
По колко километра на ден успявахте да преминете?
Като време колко ви отне цялото пътешествие?
И не на последно място ме интересува финансовия фактор - какъв бюджет е добре да си подготвим? Естествено това зависи много от превозното средство, но една средна оценка пак би ми била от полза.
Благодаря предварително и чакам следващия ти пост!
На ден минавахме около 500км спокойно, без напъване. Имаше моменти в които трябваше да покрием дистаниця заради една или друга причини, тогава успяхме да минем по около 750км (500 мили) на ден.
Бяхме на път в продължение на 28 дни, толкова ни беше оптуската.
На мен цялото пътешествие ми излезе около $3500, без да внимавам кой знае колко... Мисля че със $100/ден можех да изкарам, като $35-40 ще е за гориво. Моят мотор минаваше 50 мили на галон, или 4.70 литра на сто км.
На ден минавахме около 500км спокойно, без напъване. Имаше моменти в които трябваше да покрием дистаниця заради една или друга причини, тогава успяхме да минем по около 750км (500 мили) на ден.
Бяхме на път в продължение на 28 дни, толкова ни беше оптуската.
На мен цялото пътешествие ми излезе около $3500, без да внимавам кой знае колко... Мисля че със $100/ден можех да изкарам, като $35-40 ще е за гориво. Моят мотор минаваше 50 мили на галон, или 4.70 литра на сто км.
Благодаря! Наистина много полезна информация, по която може да се направи калкулация.
Продължавай с писанията!
Аз имам блог с подобни пътеписи, но не съм имал толкова продължителен "излет", така че разказите са ми относително кратки!
Още веднъж - супер разказ! Чакам с нетърпение следващата част!
Събудих се в ранни зори , защото телефона на Дики започна да звъни. Някой от неговия край го търсеше, без да има хабер че той (и ние барабар с него) сме в доста по-задна часова зона. Както и да е, така и така сме се разсънили по принуда, заехме се да се подговяме за днешното пътуване. Планът ни беше да стигнем до Dawson City, Yukon, а Дики продължаваше до Аляска, тъй като имаше среща с приятели в Anchorage.
За моят мотор беше време за ново масло и аз се заех да търся масло и место където мога да направа смяната. Момчетата които работиха в Auto Parts ме осигуриха със всичко, дори с инструменти и пластмасов леген където можех да източа маслото:
Благодарих им накрая сърдечно, оказа се че момчето също е моторист, кара пистарки. Последва разглеждане на Whitehorse, столицата на Yukon. Слязохме до реката, ето това е могыщата река Yukon:
Може да ви направи впечатление че е полузамръзнала, а из града гледах момичета дето се разхождаха по джапанки Освен това там за постоянно е закотвен корабът Klondike, който навремето е превозвал толкова много хора и толкова много мечти:
След това разгледахме и туристическия център, където също така получихме информация за границата с Аляска. Оказа се че пункта е все още затворен, но се очаква да се отвори след 3-4 дни, зависи от времето. Ние се чесахме, умувахме дали да ходим при това положение, но нали това беше главната ми цел--ще трябва да посетим Dawson!! Дори и ако трябва да чакаме границата да отвори....
Някои снимки от туристическия център:
Аз се подписах като българин
След това се върнахме в хотела да си приберем партакешите, това направо ме уплаши:
Някъде по обяд се понесохме към Dawson... Карането и се струваше монотонно, и започнах да заспивам. В един момент се събудих и бях точно в посока "канавката"... Започнах да правя номера на колегата, само и само да остана буден:
В един момент нещо ми хвана окото, след няколко мили спряхме и решихме да се върнем за да проверим:
Това ни беше първото гризли по време на пътешествието. Беше се изправил на задни крака, но аз не успях да го снимам навреме. Той ни огледа, реши че не сме интересни и си замина. Останахме със снимка, но не беше умно решение, ако беше се запътил към нас нямаше оттърване...
Стигнахме до 5-те пръста, група малки острови в реката. Тук доста от корабите са имали проблеми опитвайки се да преминат:
Забелязахме че си имахме компания по пътя--една двойка с кола ту ни разминаваха, ту ние тях.. Когато се засякохме по време на почивка учтиво си кимнахме "здравей".
Личи си че наближаваме Dawson:
Всичките тези камъни са остатък от изкопаната почва, която е била промивана за злато. Ето най-накрая сме пред Dawson!!!
Вече в града, разгледахме малко докато търсихме нещо за ядене:
Това е може би най-известния хотел там, тук се сервира знаменития "Sourtoe Coctail"
Спряхме до Sourdoe Joe's, да опитаме знаменитите Fish 'n Chips, тези бяха от халибът (БГ?)
Сервитьорката ми се скара че се занимавам с телефона... Аз исках да проверя поща по wifi, все пак не навсякъде се намира....
Намерихме къмпинг, "Bonanza Gold", и решихме да останем там. След малко срещнахме сервитьорката от ресторанта отново. Оказа се че тя е наша съседка, тук стои през лятото в палатка докато работи.
Вятъра беше просто безмилостен. Това фото беше щтракнато някъде около полунощ. Ние трябваше да работим като екип за да можем да вържем палатките с палети:
Ето така привърши 6-тият ни ден--мотори, гризли, фиш & чипс, бира Юкон голд... Някои данни от този ден:
Пътеписа много ми харесва, обаче най-съм шашнат от температурите по-това време на годината толкова на север! Не съм и предполагал че може да има температури по над 30 С, толкова на север през май!
"Do not correct a fool, for he will hate you;
Correct a wise man, for he will appreciate you."
Пътеписът е страшен!
Чудя се как го видях чак днес, къде съм блял не знам...
Природата е невероятна и това, че няма никой по пътищата е супер.
Само ти и пейзажа, велико!
Снимките също са супер, давай нататък, че не издържаме
А не е ли опасно за свободно къмпингуване в гората, както искаше по едно време с тези гризлита наоколо?
Този спрей работи ли срещу няколкостотин килограмово гладно животно,
което не е успяло да ти докопа храната, вързана на дървото и е решило тебе да опита?
Пътеписа много ми харесва, обаче най-съм шашнат от температурите по-това време на годината толкова на север! Не съм и предполагал че може да има температури по над 30 С, толкова на север през май!
Да, в Grand Prairie беше доста горещо. А обратно в къщи още валеше сняг.
Имаше и доста дни когато бях навлечен с всички дрехи, и с по 2 чифта ръкавици. Whitehorse беше студено, а хубавото време отново ни намери в Dawson
Коментар