Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

[Ilarioncho]

Пътешествието свърши, но само физически. Духовно то още витае в умувете и сърцата ни. Тук ще се опитаме да преведем на разбираем, човешки език и да облечем в думи прекрасните емоции и впечателния от страхотните, последни две седмици, нечленоразделните възклицания Уаааау! Ихааа! Малеее!... и миговете на върховно щастие и радост от живота. Дано да успеем.



На най-нетърпеливите искам още от сега да се извиня. При мен пътеписите се получават малко по-бавно. Трябва ми повече време за да асимилирам случилото се и да отсея най интересното

[Luke]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Добре дошли обратно в Мордор! Най-много се радвам , че всичко е минало благополучно. А пътеписа ще го дочакаме. Вие си поживейте още с емоциите от пътешествието. Помага за по-плавно връщане към действителността

[markovivo]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Туй второто камил на снимката излезе кораво, ей!

Добре дошли!

[crazy]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Добре дошли.Очкваме темата.

[viki terzieva]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Само да не си помислиш, че не броя дните, в които се моташ и не пишеш... Давай по-бързичко, че нямам търпение да видя вашата гледна точка...

[churov]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

А бе, още ли няма писано? Току що ,,кацнахме'' в София и реших да се позабавлявам с хорските пътувания (че не съм пътувал скоро ) . Ще те изпреваря с моя пътепис ...
Вики , вероятно Илариончо е дал пътеписа за подвързване

[К.Наков]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Ами да той човека ни предупреди, че асимилира и отсява ...тъъърпениеее

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Ей, хора, приемете извинения за закъснението. За съжаление причината не е асимилиране на впечатленията Този уйкенд започнах обработката на снимките. Обеащвам съвсем скоро да избълвам първата част.

П.П. А, Янко, ти си пиши... нали ми трябва вдъхновение

[ili4]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Защо извинения?!? И аз така правя - дори и да нямам нищо друго за правене, пак няма да седна веднага да пиша. Нещата трябва да улегнат. Направете си експеримент и ще видите. Ако напишеш пътепис веднага няма да е толкова добре представен от този, на който си дал време да поотлежи.

Със снимките е същото. Никога не си гледам снимките веднага като се прибера отнякъде. Не ги оценявам, филтрирам и редактирам правилно. Едно време беше лесно - и да не искаш чакаш да се прояви лентата и имаше вълнение. Сега дигиталното направи всичко лесно и скучно.

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Мото Петра 2010

Каквото и да прави човек от съдбата си не може да избяга. Когато е писано да се забъркаш в нещо, ти със сигурност ще го направиш. Когато ти е писано да качиш душата си на седмото небе от кеф, каквито и сили да се опитват да ти попречат няма да успеят да го сторят. Спомням си един разговор с Коцето по време на Мото Турция 2008. Сподели той с нас, че мечтае да посети с мотор Сирия. "Каквооо... Сирия?!? Ти луд ли си? Ще те изядът!" Така реагирах аз тогава и това мислех наистина... Е, не било за дълго. Минаха се няколко месеца и попаднах на интересен пътепис за мото-пътешествие в тази страна. Съвсем скоро дори се запознах на живо с тия "луди" хора... ми то май не било чак толкова откачена идея... Започнаха в главата ми да витаят разни щури планове и да се борят със здравия разум. За капак на всичко миналата пролет солидна група ентусиасти, с 5 мотора, се насочи точно в тази посока. Отзивите бяха повече от хубави, а чудесните им разкази окончателно надделяха в полза на пътешествието. От този момент нататък всичко беше само въпрос на време... е, времето изтече:

До Сирия и Напред!

Никога не може да си сигурен, но е хубаво да знаеш, че си добре подготвен. За щастие в нашата подготовка се включиха много хора. Специално благодаря на Бойко, Вики, Мони, Лъчо и Джорджо! Въпреки всичко обаче в последните секунди преди старта в главата ти е вихрушка от трудни за описание мисли. Който не е пътувал, само той не знае: Ехеееей, почна се... а дали заключих входната врата... тръгваме за "майната си" и 20 дни ще се кефим на макс... само да не се пльосна в калната локва пред гаража с целият си наежен вид, всичките куфари и оборудване... дали пък не е поне малко червено Червено море... мамка му, да не ми разбият гаража докато ни няма... колко ли е висок трезора в Петра... трябваше да проверя... ами ако спукаме гума в пустинята посред пладне... дали пък тия сирийци наистина са толкова готини колкото разправят... ама пък откога мечтая да се бухна в Мъртво море... хайде да тръгваме вече, де... а къде дянах фотоапарата... "Дидке, апарата в теб ли е?" ... уф, а на колко напомпах гумите снощи, да не съм ги оставил меки, че с тоя багаж... Сред този буен поток от мисли е трудно да се фокусираш върху управлението. А на всичкото отгоре трябва тепърва да свикваш с мудното поведение на претовареният мотоциклет... Олелия!


Ето защо първите километри са толкова важни и точно заради това е толкова приятно да пристигнеш в Раднево и да те очакват с нетърпение най-близките хора. Тези първи няколко часа са времето в което слагаш в ред главата си, започваш да осъзнаваш какво всъщност се случва, радостта бавно, но сигурно започва да избутва от междоушието ти офисната мъгла и остатъчното блещукане на компютърни монитори с екселски таблици по тях, с всяко завъртане на колелото сивото ежедневие се отдалечава за сметка на щурите мисли, които малко или много до момента си се опитвал да обуздаваш... започваш постепенно да ставаш себе си и да ЖИВЕЕШ, защото VIA VITA ES! (Пътят е живот!)


Срещата с Бойчето беше на първата бензиностанция "Opet" след границата.


Нашият спътник вече ни очакваше.


Истанбул ни посрещна с дежурното колосално задръстване и жега. Този път, по изключение, решихме да не профучаваме гратис покрай бариерите на тол-будките при Босфорският мост, съпроводени от "окуражаващите овации" на виещата за нарушение сирени. Като добре възпитани и вече чувстващи се почти у дома си люде купихме KGS карти. Цената им е около 30 лири и освен минаването на моста (около 5 лири) с тях може да си плащаш магистралите. При това на гишетата KGS се минава в пъти по-бързо. Стори ми се дори, че има малка отстъпка. Препоръчвам ви този вариант на разплащане.


Шпорихме по магистралите и бавно, но прогресивно започнахме да се размазваме от скука и умора.

Мотора нехаеше за нашите терзания... Абе туча му с туч въобще не му пука колко път ще прегази. Колкото повече километри изминавам с него, толкова повече му се възхищавам. Това чудо наистина е сътворено да обиколи света... няколко пъти. Само дето не е попаднало на ездачи, а се занимава с някакви лаици т.е. ние :-)
Нека горното бъде отговор за всички, които ще попитат "Как се справиха машините". Не му ли личи по напереният вид? :-)


Наперен вид взехме да добиваме и ние. Намерихме му цаката. Почти на всяка бензиностанция има от тия благинки. Пускаш 1 лира и проблема с отвикналата мускулатура е решен. Ух, ух, ух, ама и кефффффф...!


Докарахме го до Болу (Bolu) Плана беше да спим тук. И тази година неотклонно, през цялото пътуване се придържахме към плана. Само последният ден нещо се отплеснахме, но за това повече, когато му дойде времето. Болу е типичен турски, провинциален град. Задължителният паметник на Ататюрк в центъра...

...и още няколко нестандартни неща достойни за снимки...

...като тази чешма...

... и начинът, по които бяха закрепени телефоните в този дюкян.


Намерихме не много добър хотел, но с паркинг наблизо и изненадващо евтин.


А сега е време за нещо специално. Абе, ние защо сме тръгнали на път? За каквоо?... Култура?!?... Я давай мръвките насам!


Ха кажете как да имам забележки към турската кухня и обслужване.


След обилната вечеря за "добре дошли" пренощувахме спокойно. На сутринта поехме по живописната магистрала към Анкара. Тук наистина има няколко гледки, които си струват. И още как.

[f500]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Ето, че се почна!
Чакаме продължението.
Поздрави.

[churov]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Дочакаме!!! А бе ще получа инфаркт от чакане! Не се ли сещаш ,какво ми се върти в главата ,че така припирам за пътеписа ти? Давай!

[f500]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

...И пак пауза.
Не е честно така.

[Дияна]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

Ооох, и тук чакаме ! Чуров, постоянно преглеждам "Тунис 2010", там също няма новопоместено, хайде, чакаме с нетърпение !!!

[Ilarioncho]

От: Мото-Петра 2010 (Турция, Сирия, Йордания) - Пътепис

... Прочетете отново първата част, горе. Промених я доста.

...


Анкара подминахме транзит. Вече бяхме тук през 2008.


Туз гьолу (Соленото езеро) ни изненада с обилна зеленина.


Седим ние и се чудим...


... дали и друг път сме минавали от тук или тоя опнал се на сянка "Лукс Берберин" ни е познат от някъде. Бойко, отива ти.


Около 150 километра преди Адана (Adana) пейзажа се изпъстри с нереални цветове.


Подкарахме по чисто нова магистрала водеща право в планините.


Тъй като пътят беше съвсем пресен досега не бях имал удоволствието да мина от тук. А то, удоволствието беше огромно, гледките колосални. През цялото време над главите ни стърчаха заснежени върхове и въобще природата се беше развихрила буйно около нас, показвайки ни колко сме малки и безлични. Имате ли възможност да минете от тук, в никакъв случай не пропускайте шанса си.


Пристигнахме в Адана по тъмно. С мъка се опитвахме да се ориентираме в обърканият град и да намерим хотел. Въпреки усилията на абитата да ни насочат не успявахме да се справим. Стигнахме до хотела едва след като един местен господин се смили над нас и ни съпроводи до него. Разгеле настанихме се. Хотела си го биваше. Цената, малко по-висока, но с основание.


До тук добре, но може ли сън да те хване ако се намираш в Адана, а още не си опитал прословутото кулинарно изкушение - Адана кебап. Стигнахме до центъра почти на бегом. За щастие кебапчийниците работеха. Каква беше изненадата ни обаче, като видяхме, че в Адана, "Адана кебап" се казва "Дортйол кебап". Хе, хе, хе не случайно в една дебела книга, много популярна по тия места, пише, че никой не е станал пророк в собствената си страна.


За сметка на това пък Ммммммм... - Адана кебап ОригиналдЪ! Малеее, като ги погледна тия двамата що ли пак ми се ходи натам?


На сутринта имахме време да поогледаме. Общото усещане тук е по-скоро като за град от изтока: суматоха, шум, боклуци, миризми и никакви табели. Е какво пък, нали трябва око да види, ръка да пипне.


Спряхме за почивка малко преди Искендерун (Iskenderun). Aбитата с тоя бус буквално влетяха под сянката и почти в движение скочиха да отварят задния капак. "Какво пък е това, да не е обир?"


Не било. Бързаха хората да дадат свеж въздух на ей тия сладури. Цял бус пълен с пиленца.


Малко след Искендерун започва стръмно изкачване...


...на върха на което стои паметник. Много идеен.


А каква гледка се отвори от другата страна на планината... Ум да ти зайде! Цяла Антакия на длан. Десетки километри плодородни ниви и напечена от слънцето долина. И да не забравя, главозамайващо спускане по перфектна настилка с широки платна и правилни виражи... ебрее ще го доживеем ли това нещо някой ден и у нас.


Границата минахме трудно. Най-трудното минаване на граница за всичките тия години. От турска страна сбъркаха номера на мотора, че като се почна едно разхождане по мъките... стигнахме чак до началник смяната на митницата. Добре, че не бях си свалил наколенките. Човека беше полузадрямал в кабенета, съзерцавайки с празен поглед някаква архивна Nokia. От доста време ще да стоеше в тази поза и явно всеки момент царството на сънищата щеше да вземе надмощие над съзнанието му ако не бяхме влетели ние. Като отворихме вратата се стресна. Точно щеше да ни прати да пасем и видя наколенките. Очите му се раздвижиха, огледа ни от главата до петите, че като се почна: Ама вие с мотор ли, от къде, за къде, колко дни, колко гори... Разгеле разсъни се достатъчно, та дойде с нас и да "нарита" чиновниците да си свършат работата. Минахме! Това обаче било само генералната репетиция. Големият купон ни очакваше в Сирия. Ако някога сте се опитвали да си представите брауновото движение на частиците, близко до точката на кипене, умножете тая суматоха по десет и ще добиете представа какво се случваше наоколо. Мислех си, че ние в България сме царе на пререждането. Нищо такова. Тия хора са направо виртуози. Представете си опашка от 50 човека, но не подредени един зад друг, а всички едновременно пред гишето. Не ме питайте как е възможно. Не мога да го обясня. Просто на всеки 10 милисекунди някой нов изникваше сякаш изпод земята и заставаше пред самото гише, избутвайки всички останали. Задържаше се там в продължение на следващите 10 милисекунди, когато биваше изместен от поредния джигит. Всички крещяха и размахваха паспорти, под насърчителните погледи на петте си жени седящи отстрани. Точно си мислихме, че тарапаната намалява и може би в следващия половин час ще успеем да се доберем до заветният печат, когато нова група "страшно бързащи" и нахъсани да минат най-отпред, брадясали и потни господа ни връхлиташе. Всъщност, като се огледах, гишета имаше достатъчно. По-скоро липсата на организация докарваше всички до истерия и създаваше този невъобразим хаос. Взехме печати, само защото дежурният офицер забеляза отчаяните ни бледолики физиономии и ни извика специално, разбутвайки всички останали. Жалка картинка. Оставаше само да минем митница, да платим пътните такси и да си направим застраховка... Само? Така си въобразявахме. А как става това? Табели имаше само на арабски. Цифрите също. Появиха се "доброжелатели", които обещаваха да ни помогнат. Странно защо само таксите изведнъж пораснаха от 29$, както бяхме проучили предварително на 150$? Аааа, грешка станала някаква, всъщност били 130$... 120$... 100$... 70$... 65$... Абе що не си E**** ******!!! Решихме да се оправяме сами. Да бе, ама то не е толкова лесно. Нали всички са в схемата и всички лапат по някоя пара от прецаканите чужбинци. Дежурният офицер се направи на ударен, че не знаел колко са таксите, служителя в държавната банка не разбирал английски, момчето на застраховките също ни сочи към ония измамници които разкарахме преди малко - преводачи били. Ебреее, странно как и да пише забрави изведнъж и не ще да напише сумата... Симпатяги!!! Осъзнах най-накрая как се чувстват чужденците по нашите "подредени" и "некорумпирани" гранични пунктове. Халал да ни е това преживяване тъй да се каже. Имало справедливост. Разгеле оправихме се с тая ненормална история. Цялото преживяване ни струва 4 часа нерви. След всичко случило се някак си не ми се връзваше ухиленото "Welcome in Syria!" на излизане от граничният пункт. Кой бе, ние ли? На нас ли говори тоя мил господин?! Хм!

Следва продължение...