Няколко седмици в Тибет

[giorgio]

До: Няколко седмици в Тибет

Мони, след Южна Америка, Африка, Норд Кап, а сега и Тибет, чудя се кое ли ще е следващото...
За снимкит на Върхът (Еверест), едва ли мога да добавя нещо повече, от това, което колегите са споделили... усещането не подлежи на описание.

[Pepar1]

До: Няколко седмици в Тибет

Браво Мони. Радвам се на този разказ чакаме продължението.
И ние подготвяме дългоочакваното пътуване към Индия през април така че всеки нов пътепис ни вдъхновява все повече.

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Пътувахме към Тцетанг(Tsetang)през долината Ярлунг Тцампо(Yarlung Tsampo valley) през,която преминава най-голямата река в Тибет Брамапутра (Brahmaputra).Реката извира от свещената планина Кайлас,преминава през южната част на Тибет и от там в Индия.







Тцетанг е средно голям град,много чист,подреден и с много приветливи и усмихнати хора.Местния манастир(Samye Tsetang Monastery) според притчата е построен някъде във времето между 6 и 8 век и се смята,че това е първия манастир в Тибет.
В момента града е предимно населен(превзет) от китайската армия,като база с много казарми и преразпределителна за цялата армия на територията на Тибет.
Хотела беше чист и подреден,а ресторанта предимно с тибетско меню.

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Посоката на следващата сутрин беше Лангшиан(Langxian),но преди това с посещение на манастира.
Бяхме ядосани,че германците и двама от австрийците не пожелаха да се качат на муле,или магаре(единствения начин да се изкачиш до манастира),именно заради това снимките са само отвън и то отдалеч.







Пътуването вървеше перфектно,красиви панорами и ландшафт,докато на поредния чек-пойнт не ни спряха,логичната проверка на документи и разрешителни,но с неприятната изненада,че прохода пред нас е затворен до 19.00ч поради ремонтни работи по „платната” за движение.Единственото,което Джабу успя да изврънка от полицаите,поне моторите да продължат,докато джипа и камиона трябваше да изчакат отварянето на прохода до 19.00ч.
От дясно на пътя се виждаше село и Джабу предложи да наваксаме загубенето,като се опита да уреди посещение в типична тибетска къща.Изчаквахме го на мегдана и естествено,около нас стана панаир.








Разбирахме се перфектно,те ни питаха...на тибетски,а ние им отговаряхме...на немски,български.......

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Джабу дойде и отидохме в къщата при възрастна жена и двамата и внуци.Двора на къщата изглеждаше отчайващо.Вътре,обаче беше съвсем подредено и чисто.Гостоприемство,тибетски чай(butter tea) с масло от Як,нещо изглеждащо като крем супа и доста странен вкус и домашна бира.















явно е добра домашно ферментиралата бира





ха познайте коя е тибетката?!





Типична тибетска готварска печка...





Следва продължение,

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Обядвахме в „ресторанта” на селото и ние с моторите потеглихме.Пътя беше само макадам,отново в окаяно състояние и много прах и пясък.Естествено трябваше да се изпреварват камиони,което понякога си граничеше с приключение,не само поради „адската пауър” на ЗЕЛЕНИТЕ,но и поради тесните участъци, прахоляка и невъзможността да видиш какво се движи срещу теб....а бе... интересно беше.






Изкачване до най-високата точка на прохода(около 45км) го направихме за малко повече от час,а горе,току-що беше валяло дъжд и от другата страна(спускането) нещата изглеждаха многообещаващо.








Един по един австрийците пристигаха.




Последния с псевдо чопъра пристигна около час след последния.Междувременно,след телефонен разговор с джипа,разбрахме,че прохода го отварят в 18.00ч,но и Джабу беше тръгнал с резервния мотор,за да може да уреди място за спане в селото под прохода,очевидно нито джипа,нито останалата част от групата не можеше да се справи с оставащите 90км до селото и още 70км до Лангшиан.
След пристигането на Джабу,разбрахме,че и единия от германците е паднал и трябва да чака джипа за да го приберат.Спускахме надолу,като на места калта беше значителна.




А на места и "изненади"



Точно се стъмваше,когато влезнахме в селоти и гледката беше „многообещаваща”-по централната улица се разхождаха прасета,които ядеха боклуците изхвърлени от магазините и двата ресторанта,кокошки и всякакви домашни и бездомни животни.Заведоха ни в така неречения „хотел”,който приличаше на изоставено ТКЗС,стаи миришещи на кенеф,без вода и тоалетни.

Побеснях....след такъв прашен ден,да нямаш къде да се измиеш?!... в допълнение и леглата,които приличаха на идващи от „обор за говеда”.
Седнахме в ресторанта.Отказах да вечерям,взехме си семки от магазинчето до нас и така си цъкахме 2 часа и половина,докато пристигна джипа.След кратка справка със Силвия,решихме да пренущуваме в хотел „Тойота Ланд Круизер”.
Наистина му бях бесен на Хайнрих.То е ясно,че условията с това затваряне на прохода не позволяваха да се доберем до плануваната точка и това е един вид форс-мажор,но поне можеше да ме предупреди в е-мейл още преди тръгването ни,че условията на места не отговарят на хигиенните норми и да си вземеме спални чували......както и да е ....това не попречи да му натрия сол на главата.




Следва продължение,

[churov]

До: Няколко седмици в Тибет

Продължавам да се изумявам.... и да чакам продължението

[kancho46]

До: Няколко седмици в Тибет

Мони. Страхотни снимки. Но тази на печката е ......... Колега ти да не си легна

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Мони. Страхотни снимки. Но тази на печката е ......... Колега ти да не си легна

Бришааааа.......няма спане ...нали ше ме линчуват ако си легна....


Поздрави,

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Спали недоспали,потеглихме ,без дори и кафе(нес-кафе от буркан)да имаме възможност да пиеме(липса на вода) по посока Байи(Bayi),но трябваше да наваксаме и 70-те км от предния ден,които бяха отново по черно и все по теченито „Брамапутра”.


Отново имаше инцидент с „чопъра” и се наложи да изчакаме в Лангшиан,където по-късно обядвахме.
Пътя до Байи не се помни с нищо,освен,че града е средно голям,около 25,000 жители и тук Хайнрих се постара да осигури хотел,повече от приличен,чист и страхотен ресторант,някак си ми изглеждаше като извинение за предходната вечер.

25.09 Потеглихме за Боми,или Поми(Pomy).Изкачвахме се,но природата около нас и гората на тази височина(3,500м) по-скоро ми напомня за Европа,отколкото Хималаите.







Спирахме на няколко отбивки и срещахме много местни,които ни поздравяваха горещо Tashi Delek!(Таши Деле),радваха ни се и винаги усмихнати.
Прохода беше сравнително нисък-само 4,685м.


В най-ниската му част,ливадите и къщите определено напомняха за Европа.




На едно място хубавия асфалтов път беше направо отнесен от пресичащата го река.






Не мога да си представя какво се случва и как се преминава тази река по време на дъждовния период.
В Боми пристигнахме късно следобяд и отново стандартния хаос.Хубавите моменти бяха извън градовете и хотелите и затова след,което и да е настаняване,взимахме по душ и хуквахме навън,само и само да сме по-далеч от мизерията по хотелите.




Следва продължение,

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Тръгнахме много рано за Пашо(Pasho),поради факта,че имахме 280км пробег за деня,а от тях 120км отново макадам.През нощта валя сериозно,а температурата в 7.30ч беше едва 5 градуса.Малко след бензиностанцията скъсах жило на съединителя.Ян-Ян(Бибиян) механика се справи за отрицателно време,докато напрвихме няколко снимки и той беше готов.


Кал и само кал,но страхотни панорами докато преминахме първите 120км до селцето Роу разположено на езерото Роу.




Реката отново беше преляла през нощта за поредната доза шега













Джабу ни заведе на обяд в нещо като ресторант на който кухнята и помещението за хранене ги разделяше един шперплат.По-добрия вариянт е да не се гледа какво се случва зад шперплата.Храната,която сготвиха беше вкусна.
Езерото е много красиво,но за съжаление се стига само до едно определено място и по-натам не е разрешено,тъй като това вече е гранична зона и само на 45км е границата с Бангладеш.






От тук до Пашо пътят беше асфалт и се придвижихме сравнително бързо,отново през китни селца и прекрасен път.


Малко преди града видяхме монаси по пътя,които пътуваха към свещенната планина Кайлас,молейки се.Това нещо го правят поне един път в живота си,като през цялото време вървят пеша и времето за което го правят е около шест месеца.




За Пашо,освен,че е много мръсен и пренаселен от домашни животни,които си купонясват предимно на улицата,че хотела е сравнително „чист” и е залепен за казарма,която в 6,30ч ни вдигна по тревога(1-ви октомри беше само след няколко дни),друго не мога да кажа.

Следва продължение,

[jenia7812]

До: Няколко седмици в Тибет

Направо останах без думи от снимките.Изчетох всичко на един дъх.Благодаря!С нетърпение очаквам продължението!

[huko]

До: Няколко седмици в Тибет

Mr. Money! Пускаш пътеписа на малки дозички като наркодилър за зарибяване. Аре, че вече ни тресе абстиненцията всичките, бе!
И да не ми забравиш снимката, ей .

[tef4o]

До: Няколко седмици в Тибет

Ъъъъ ... нещо не разбрах. Този на снимката, с "налъмите" на ръцете, по ТОЗИ начин ли се придвижва всичките 6 месеца??? или е само шоу за туристите? Иначче Huko е прав за "дозите"

[sparkybg]

До: Няколко седмици в Тибет

Ъъъъ ... нещо не разбрах. Този на снимката, с "налъмите" на ръцете, по ТОЗИ начин ли се придвижва всичките 6 месеца??? или е само шоу за туристите? Иначче Huko е прав за "дозите"

Така. 6 месеца с поклони. Всяка стъпка е една дължина на тялото. Гледах някъде. Никакво шоу не е.

...така де, шоу си е, ама е наистина.