Няколко седмици в Тибет

[churov]

До: Няколко седмици в Тибет

Браво ,Мони. Китай е страна ,която добре познавам (от близо) ,но Тибет не е Китай (дано не ме чуят китайците ,че няма да видя виза повече ) . Страхотни снимки ,страхотно преживяване. Имам усещането ,че го преживвявам лично ,чрез разказа ти. Благодаря ти и чакаме продължението

[ВладиЧ]

До: Няколко седмици в Тибет

Прав си за Енфилдите. Старите само са обратни...
Айде чакаме да яхнете моторите и да се забиете в планините... Там е страшното и големият кеф!
Само че кафе там няма... Ще пиете чай - "дуд-ча". Това е чай с мляко от як и други добавки. Нещо като супа.

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

16.09.2009г.-Лхаса 08.00ч.,нямах търпение да слезна в двора на хотела,при все,че часа за потегляне по посока Гиантсе(Gyantse),беше определен за 10.00ч.
Прибирайки се снощи,забелязах в единия край на двора нещо подобно на мотори да се зеленее,но нямах нерви да разглеждам.Бързо се оправихме,стегнахме багажа и го свалихме на двора,където вече ни очакваше TLC 4,5л,в който трябваше да се возят Силвия и Джабу и лекотоварен камион JMC в,който натоварихме багажа.Метнах един поглед,какво има под брезената...един (резервен)мотор-ЗЕЛЕН,като извънземно,н-на брой гуми,няколко централни амортесьора и една предница...озъртах се да видя двигатели,ама не видях....да,да... започваше добре!
Онова нещо в далечния край на двора,продължаваше да ЗЕЛЕНЕЕ,но реших,че първо ще си изпия сутрешното кафе,та ако случайно нещо се вгорчи,поне да не упреквам кафето.Собственика на бара(холандец),беше пуснал на ДВД концерт на Рори Галахър... е поне това беше ведро и определено ми създаде добро,ама много добро настроение,което дори онова, ЗЕЛЕНОТО не можа да ми развали настроението....,напротив....ударих го на смях....с предна джанта 18”-ка и задна 15”-ка,с обратна(USD)предница,дискова предна спирачка и барабан задна и един прекрасен звук,който излизаше през тунинговия аспух на,който гордо се мъдреше вълшебната дума OFF-ROAD…..по-добре смях и рок’н рол,отколкото главоболие и недостиг на кислород.




Потеглихмееее.....да,ама тези,които бяха по-леки,такива „глигани” като мен не...имах чувството,че някой ни държи с въже ей така на едно място.Ти му подаваш газ,а то НИЩО!!!!!!!!!!!!!,само си „пляка”....еми да си „пляка”,ща- неща,друго няма.Така си се повозихме до извън града,където трябваше да поспреме...все пак малко почивка им е нужна на зеленитееее....е шегувам се,бензин ни трябваше,но на бензиностанциите,моторите не им е разрешено да зареждат на колонката,имат си специално място,на което,ако бензиностанцията е модерна,бензина се носи в лейки,ако ли е по-примитивна се налива в чайник и после в резервоара.Еми така де, тия адски возила,така както са се напекли може да взривят бензиностанцийката!!!




Цитирам само по памет: марката на моторите-Zeng Sheng Zip Star Bike,може и да бъркам,а другите две "изврЪщения",пак същата марка,ама В-образни двуцилиндрови и сигурно с по н-на брой кклапана на цилиндър.....смях.

Пътувквахме си ей така...спокойно, без излишно напрежение.....изкачвахме се нагоре и след,около 30-тина км спряхме на една отбивка.Точно зад скалите имаше статуя на Буда(Netang-Budha-Shachamony-Present Budha),построена през 11 век.



Като цяло Тибетците най-много тачат Настоящия Буда(на Миналото и Бъдещето).

Продължихме да изкачваме,а около нас оранжерии,за всякакви зеленчуци и плодове,включително за дини и пъпеши-изумително на тези височини!
Изкачихме се до 4,995м.н.вис.,първия проход-Kamba La Pass.Гледката,която се откриваше към езерото-Yam Gok Lake(Tso) с уникален изумрудено син цвят и за да го обиколиш с кон например(обикаля планината,която остава като остров) са необходими 6 дни,което на практика означаваше,че,ако трябва ние да го обиколим,щяха да са ни нужни 5,1/2 дни.......












И Силвия,която се престраши да седне...



Я...могла и за рогата даже....



Малко след прохода спряхме.....гледката към първия връх NorJingGranSong 7,270м и ледника започващ,буквално на триста метра от нас беше още по-уникална.




Явно това ми е годината на студените пътувания и ледниците.

Пътя до Гианце стана коренно различен,имам предвид ландшафта....имах чувството,че се движа някъде в Пакистан...

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

При спускането на прохода,към Гиантце,ландшафта наистина се промени до неузнаваемост.Не знам до колко земята е плодородна,като се има предвид,че територията между Гиантце и Шигатце се смята за житницата на Тибет,но определено сцените от страни на пътя,поне не говореха за това.












Силвия спърви опити.... плахи....


Крепостната стена,която се виждаше на влизане в Гиантце,беше внушителна и зад нея трябваше да се намира Palcho Kum-bum Monastery.


Сутринта беше доста студена и започна с разглеждането на манастира.Повечето от групата,включително и Силвия,решиха,че ще се качат до най-високата точка в манастира,откъдето гледката към долината била страхотна.Аз реших да пропусна и да поснимам.








Тези "буренца"(аз така им казвам) се въртят от Тибетците по посока на часовниковата стрелка,но за целта трябва най-малкото да си Будист.Не-Будистите също могат да ги въртят,но по посока обратна на часовниковата стрелка.





оката снимах,дечицата се закачаха с мен....


...и аз исках да се закачам,ама Силвия дебнеше някъде из кюшетата..



Други пък не бяха спали ....изглежда...




Групате се завръщаше и продължихме напред,към Шигатце,където трябваше да обядваме,но основната цел за деня беше Сакия.Малко преди да пристигнем в Шигатце,ни надминаха едно БМВ,второ,трето,все ГС,ехей....каква стана тя?!,в първия момент помислих ,че са голяма пътуваща група пътешественици и естествено те спряха,а ние ги последвахме.
Оказа се,че са мексиканска група,която е наела моторите в Хонг-Конг и се движеха по същия маршрут......ееееххх,колко много им завидях!...дори и на този с 650-ката.





Хорхе като разбра,че съм от България.....оооо,ама вие имате същите чили-чушки и ги ядеме по един и същи начин ...с БОБ......голям смяххх...,а на австрийците никакво внимание не обърнаха,но с мен и Силвия се поснимаха богато.
Шигатсе е втория по големина град в Тибет и навръщане от Еверест щяхме да останем две нощувки.
В Сакия пристигнахме късно следобед.

Следва продължение,

[komisar]

До: Няколко седмици в Тибет

То, някои не са спали, ама къде са седнали? Наистина странна снимка, тибетска някак си...

[mic]

До: Няколко седмици в Тибет

Браво Мони,празник за очите и душата.

[boiko73]

До: Няколко седмици в Тибет

Много хубави мотори, ама като гледам гуми са им сложили квито е имало. Да не съм чул повече, че за тези пътища трябва 21 цола гума с таралежки и специален мотор

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Сакия е малко градче,но с мноого голям и още по-много мръсен хотел.Тоалетната и душа в стаята не работеха,”белите”чаршафи бяха сиви,а по остатъците от мокета,можеше да се разбере тези,които са пребивавали преди нас с какво са се хранили.Смениха ни стаята.Както се казва в една хубава нашенска поговорка,”преблякъл се Илия и пак в тия”...чаршафите вече бяха с графитен цвят,но поне тоалетната и банята работеха.






Сутринта напуснахме с „200” хотела и се отбихме да разгледаме местния “Sakya-Kumbum Chorten Monastеry”,построен през 1073г.,от монголци в знак на благодарност към Далай Лама номер 5.
Тук срещу заплащане ни разрешиха да снимаме вътре в манастира.




























Потеглихме с посока Еверест базов лагер номер 1.Вълнуваща беше само мисълта за това,което ни предстоеше.С всеки изминал километър се приближавахме,утрото беше ясно и таях надежда,дълбоко в себе си,че ще имам късмета да го видя без облаци.Изкачихме се до прохода Pang-pass 5,120 м.,което е всъщност и официалния гейт на Qomolangma National Reserve.Почти всеки,или дори всеки,който премине от тук спира,за да завърже знаменца с петте основни цвята за здраве и добра енергия.






Спуснахме се доста бързо до селцето Тингри,официялния чек –пойнт за последните 110км.,до първи базов лагер.Обяд,след,което изключително щателна проверка от властите на разрешителни,визи и един куп още документи.




Следва продължение,

[tef4o]

До: Няколко седмици в Тибет

Днес геройски издържах да не погледна темата преди да свърша задачките за деня. Да не мислите, че е лесно?
Иии... какво станало после? ... така питах баща си, когато ми разказваше приказки като хлапе и спреше да си поеме дъх...

[drago varvar]

До: Няколко седмици в Тибет

иииии.... сега пушиш или и бира пиеш та за Еверест се разприказва нещо......та какво става по на татък покарахте още малко и стигнахте или.....

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

На 8 км. след чек-пойнт-а,пътя се отделя от основния G-318 свързващ Шанхай с Катманду и от тук до базовия лагер ни предстояха 102км., черен път тип макадам,сериозно изровен и набразден от дъждовете и тежките коли и камиони.Изкачването беше доста стръмно до прохода Gyatso-Lapass 5,220м.,от който гледката към 8-хилядниците беше умопомрачителна.












Часът беше 14.30,доста облаци се бяха появили в небето и самия Еверест беше обвит в плътни такива.Разочарование,единственото,което ми оставаше,беше надеждата,че в оставащите 55км.,синоптичната обстановка ще се промени.Нямаше смисъл да губя време и започнах да спускам,като гледките от тази страна бяха такива.....






Настигнах холандците с колелата,подминах и германците,които тръгнаха преди мен и спрях в най-ниското, в някакво селце за да си купя вода и цигари.


Въобше не се и мотках,облаците един по един си отиваха,като по поръчка.В следващия един час единственото,което си спомням е газ,изпреварване на камиони,дори джипове и така докато стигнах до последния чек-пойнт,на който естествено бях спрян.
Искаше от мен документи,разрешително за преминаване.Как да му обясня,че Джабу,който е в джипа някъде по трасето ще дойде най-малко след час?!Еми как?!то полза от английски нямаше,затова го подкарах на български.
-Виждаш ли,това пред нас е Чомолунгма?кажи де виждаш ли?!
-Той само кимаше утвърдидетелно.
-Ясно,всичко разбираш!....посочих му слънцето и Еверест,показах му часовника ми,който никога не нося,а след това и фотоапарата,повторих му няколко пъти и ДЖИП и ДОКУМЕНТИ и ДЖАБУ,който идва.....и той се смили,усмихна се...и ме пусна....не можех да повярвам!!!!!
Газ,газ....водата свърши и устата ми слепна,но той беше пред мен,без нито един облак ....цял целеничък.










Извадих апарата и снимах до захлас.На слънце беше приятно,но на сянка хладно.Температурата едва ли надхвърляше 18 целзий.Започнаха да пристигат и другите.До залез слънце не спряхме,беше уникално,като изживяване.Джабу дори сподели,че не помни от кога не е виждал Еверест толкова ясно.










По някое време,дори и цигара запалих...






Спалните помещения принадлежаха на на Rongphu Monastery,най-високо разположения в света манастир.Всичко беше спартанско без вода,ток и тоалетни....кой-където намери,но това на практика нямаше никакво значение.


Спалните помещения са точно зад този натоварен Як.



Вечерта изкарахме в основното помещение(чайна) с кюмбе по средата на което се греехме,пиехме топъл чай,че дори и вечеря-тибетска нудъл супа и месо от як,е как да не спиш като къпан под Еверест?!!!!







Еверест по ЗАЛЕЗ!!!






Лека нощ от ЕВЕРЕСТ и от мен!!!!!


Следва продължение,

Поздрави,

[ВладиЧ]

До: Няколко седмици в Тибет

Направо ми разби детската психика, като те видях да караш мотор на фона северната стена на Еверест..... Нищо че моторът е китайски...
Евала! Това ми е мечта и може би някога ще я осъществя! От юг от към Непал, не става по друг начин освен пеша.

[drago varvar]

До: Няколко седмици в Тибет

Пред тези снимки на върха сигурно и боговете мълчат.Такава гледка няма.Тази вечер ще спя спокойно с включен монитор и аз до върха

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Направо ми разби детската психика, като те видях да караш мотор на фона северната стена на Еверест..... Нищо че моторът е китайски...
Евала! Това ми е мечта и може би някога ще я осъществя! От юг от към Непал, не става по друг начин освен пеша.

ВладиЧ,трай си,намерил съм англичани,които ги правят тези турове по същите места,само че вече с КТМ-Адвенчър.......малко късно,но повторението е по-добре от едно нали?.


Поздрави,

[sparkybg]

До: Няколко седмици в Тибет

До сега ми беше просто интересно, обаче последните снимки ме накараха да настръхна. А това са само снимки. Хич и не мога да си представя какво е било усещането на това място.

Като се замисля май почти никога снимка не ми е въздействала така. Може би и заради разказа....

Поздравления, и благодаря за споделеното.