Няколко седмици в Тибет

[Мони]

09.09.2009 София 07.25,излетяхме/кацнахме в Мюнхен и след шест часа престой на летището,чекирахме багажа за Ченгду(Китай).В 14.00ч.,отново излетяхме/кацнахме в Амстердам и след още час и половина моткане по летището финално излетяхме за Китай.След девет часа и половина полет,сутринта на 10.09 в 10.20ч.,местно време кацнахме в Ченгду,малък Китайски град(около 6 млн.),столица на провинция Съчуан.








Формалностите по проверки на визи,попълване на входни формуляри,здравни формуляри и не знам още какви формуляри отне около един час.Представителката на Asia-Bike-Tours, Чен-Чен,ни чакаше в залата за посрещачи и след събирането на групата от петима австрийци,един швейцарец и аз и жена ми Силвия се настанихме в автобуса.По пътя за хотела Чен-Чен имаше достатъчно(1/2 час) време за да ни разкаже за прословутата „Съчуанска кухня”,”Китайска опера”,”Панда резерват”,все неща с които Ченгду е известен за света и рзабира се влизали в нашата програма в настоящия и следващия ден.
Хотела беше съвсем приличен и тъй като имахме свободно време до 18.30ч.,на мен лично не ми оставаше нищо друго,освен топъл душ и слава Богу,най-накрая спане(не мога да спя в самолети).
Чен-Чен ни заведе в ресторант тип Hot-Pot ,което за мен поне представлява голям „казан” в средата на масата,който се подгрява от долната страна с газ,пълен с сусамово олио и един Господ знае колко на брой лютиви Съчуански чили-чушки.Храната се поднася сурова,като всеки сам си я приготвя,пускайки я за 3 мин.(минимум) в този врящ „адски казан”.Оказа се,че има и опция „казана” да не е лютив,ама на,нейсе нали съм си експериментатор,категорично отказах.Спомних си веднага перуанската „леко лютива алпака”,но нямаше връщане назад....ще се пробваме.Сервитьорките започнаха да носят всякакви блюда,от вегетарианско тоуфу,бамбук,сурови картофи,до месни кюфтенца,пилешки меса и в последствие(но късно)разбрахме свински гръкляни.Еми пуснахме ги в „казана”и зачакахме,е да де ама ставаше все по-топло,един път от нашата маса, на която вряха два „казана”,а също така и от съседните две маси на които вряха общо четири такива подобни,или по-голями съдове,вече не помня.Изглежда минаха тези три минути и атакувахме.....то добре,ама след второто-третото преглъщане нещата придобиха силно премрежен поглед,почти през сълзи,добре,че в този момент сервитьорките донесоха ориза(бял-сварен) в една сериозно голяма купа(не беше лют),е поне за известен период от време в устата ми имаше нещо,което не ме подпалваше.






От всички съседни маси(само китайци),ни гледаха с интерес,много голям интерес и се заливаха от смях,едва ли сме първите,нито последните,но защо да не се позабляват на наш гръб?!!Погледнах към австрийците,някои от тях все още се бореха с клечките и не бяха опитали от „адската вряща смес”,но швейцареца до мен Даниел,дишаше много трудно,учестено и пиеше “Tsingtao Draft Beer”,Силвия ме гледаше просълзено,а единствено вярното действие беше да си запаля цигара,която определено пушачите знаят как действа.Този ритуал беше осъществен навън,чувствах се,като,че ли току-що съм излезнал от сауна,не,че навън беше по-прохладно(с влажност на въздуха над 85%),но поне подухваше лек вятър.Чен-Чен,обаче си похапваше невъзмутимо,както и останалите гости на ресторанта междувпрочем,ние трябваше да му мислим,…..какво толкоз да му мисли човек?!....оставаш си гладен и нататък по програмата,която включваше посещение на „Китайска Опера”(Changing Faces).

Сградата на операта не беше нищо особенно,освен,че е направена в стар стил(средновековен),като изработката е била предоставена,явно на съсвсем съвременни майстори.
Самата „опера” е по-скоро театър от актьори,като най-интересната част е смяната на маските и облеклото по време на представлението.Определено е атрактивно,но нищо повече от резонен номер-трик на „Маг”.











Следващия 11.09,беше далеч по-интересен,от гледна точка на посещението ни в Chengdu “Panda Reserve”.Резерват известен най-вече с численноста от Панди,а именно 18 бройки,а също така и с рядката червена Панда.Забвно,така може да се обобщи това посещение.













Червена панда




Следваше посещение и в най-големия манастир в Ченгду(моля за извинение...забравих името му).














Чисто,подредено и най-важното ....ресторанта в комплекса(като за манастир),вегетариански и доста достъпен от към вкусови характеристики.





Следваше посещение в малка работилница за копринени изделия..........

двора на работилницата








Същата вечер от централна гара-Ченгду,потегляхме с влак за Лхаса-Тибет,като по предварителни данни,след 45 часа,трябваше да пристигнем в Лхаса.


Всички пътуващи в спални вагони за Лхаса минаваха през VIP секцията....странно.


Следва продължение.

Поздрави,

[churov]

До: Няколко седмици в Тибет

Нали не мислиш да си лягаш ? Стоим пред компютъра и чакаме още

[netsurfer]

До: Няколко седмици в Тибет

прекрасно начало ... чакаме продължението - интригуващ разказ и страхотни снимки

[Димо]

До: Няколко седмици в Тибет

Чакаме откак е тръгнал
Мони, вече двадесет минути без следващ пост ...
Добре, ще почакаме Началото е страхотно.

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

А бе мислех да ходя да пия бира,ама.....поне две цигари ще ми разрешите,полудях.....няколко пъти забива машината....


Поздрави,

[haki]

До: Няколко седмици в Тибет

А бе мислех да ходя да пия бира,ама.....поне две цигари ще ми разрешите,полудях.....няколко пъти забива машината....


Поздрави,

Само две...

[churov]

До: Няколко седмици в Тибет

СПИРАЙ ЦИГАРИТЕ (ВРЕДНИ СА ЗА ЧИТАТЕЛИТЕ) И ПИШИ!!! БИРАТА МОЖЕ И В ДВИЖЕНИЕ!

[boiko73]

До: Няколко седмици в Тибет

Мони, зарибяващо начало. Ако не лягаш за няколко дни ще го напишеш. Пуши и пий бира пред компютъра. Вземи си и бебешко гърне за малки нужди и не ставай от стола. Червена панда виждам за първи път и чакам още неща да видя за първи път. Айде давай, че иначе .........

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Поканиха ни любезно да влезем в отделни стаи,предназначени за чай,кафе и други ободряващи напитки.Защо ли?Защото следваше чакане ма дълга опашка(check point)за проверка на документи,разрешителни за пребиваване в Тибет,дори попълване на здравна декларация,че си физически здрав и напълно съзнаваш всички „неудобства” от надморската височина и по никакъв начин не можеш да имаш претенции срещу китайските власти,произтичащи от здравен характер.Тази цялата процедура траеше,около един час за всички от нашата група.Въобще,търпението с което трябва да се зареди човек е огромно.Е това си имаше и своята добра страна.Така както си чакахме чинно на опашката се запознахме с холандци,които пътуваха с колела,но в случая до Лхаса с влак и от там до Катманду,около 1700км.В последствие се засякохме на няколко пъти с тях по трасето до Еверест Базов Лагер.Свалям им шапка...на тези надморски височини да въртиш педалите.......
Проверката завърши успешно и започна офанзивата по настаняването в спалните вагони.......ДРАМА....не можехме да се съберем в едно купе,а за багажа да не говорим.


Някак се събрахме,двама от групата Даниел(швейцареца)и Стефан баща(австриеца)отидоха в съседното купе,а останалите Херберт,Бригите,Стефан син,аз и Силвия заедно с багажа на всички в едно купе.Това,обаче не беше голямата драма.....,а тя именно беше,че прозорците на влака,както вътре в купето,така и навън в коридора не се отваряха.....това вече беше сериозен проблем,не заради климатизацията,а заради пропускането на всичко,което предстоеше бъде заснето.Добре,че си бяхме понакупили по някоя и друга бира,а дори имаше и присъствие на австрийски деликатеси на "трапезата".


Всичко беше добре до момента в който в 22.30ч.угасиха осветлението....мисля не е нужно да казвам колко цветисти бяха изразите,както на немски,така и на български...

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Мони, зарибяващо начало. Ако не лягаш за няколко дни ще го напишеш. Пуши и пий бира пред компютъра. Вземи си и бебешко гърне за малки нужди и не ставай от стола. Червена панда виждам за първи път и чакам още неща да видя за първи път. Айде давай, че иначе .........

И аз там видях червена панда за първи път,даже не знаех,че съществуват,но и много други неща видях за първи път...
Бирата,може и в движение,но за цигарите.....еле пък ако са китайски с ЧЕРВЕН филтър....малийй знаеш ли как миришат?!

Поздрави,

[Кити]

До: Няколко седмици в Тибет

Голяма красота.А за червените панди аз не съм знаел,че има и такива.Виждал съм тези животни ,но не съм знаел ,че са панди.Отлични снимки.Не лошо ако има повече да ги публикувате за да ги видим.Поздравления.

[boiko73]

До: Няколко седмици в Тибет

За цигарите знам, че навремето баща ми мъкнеше редовно от там, та чак с вкус на мед. Отврат. Ама ти не се отплесвай, а пиши, че става интересно

[rumbata]

До: Няколко седмици в Тибет

Мдааа, тамън си мислех да възстановя някой и друг час сън
....а сега сън няма да ме хване докато не изчета цялото...
Мони, давай.... ще спя в някой друг живот...
Хайде вкарвай ни в Тибет и Хималая...

[Мони]

До: Няколко седмици в Тибет

Няу нам нен....няу нам нен и т.н.,или нещо много подобно на това се чуваше в дъното на коридора(забравих да кажа,че купетата нямат врати) с равномерно потракване на чирпаци,чинии и тем подобна посуда се продаваше закуска(силно казано,по-скоро приличаше на това,което нашите баби на село дават на някои домашни животни),която на всичкото отгоре и миришеше на НЕЗДРАВО.


Луда работа...всичкото това се случваше в 07.30ч,дори зъбите не си бяха измили още.
След „обилната закуска”,се започна ритуално пълнене на термоси с топла вода...ЧАЙ,време за чай,да де, ама ние искахме кафе.....екскюз ми...ду ю хев кофи?
Ъъъъ кафе ме ЙО!!!!!....Даниел тръгна към вагон-ресторанта да търси кафе...,но се върна само след две-три минути,каза,че било непроходимо,като на индийска гара.
Еми оставаше ни да чакаме все пак влака да спре на някоя гара,та белкем удариме джак-пот за кафе.Случи се само след два часа.Спря на голяма гара,града изглеждаше голям,но какво от това....кафе ме ЙО!!!!Добре,че поне имаше РедБул,Кока-Кола,разни сладки,соленки,всички те с много странен вкус,но поне нещо.





Доволни с РедБул в ръка



Така беше през целия ден,влака спря само на още едно място през деня и на още две гари през следващия ден,но кафе ме ЙО!,е,но поне имаше красиви гледки,макар и през прозореца.






На много места,жп линията изглежда така:




За през нощта стюардите раздадоха кислородни маски,в случай на нужда.Така,около 16.00ч,на следващия ден,след 43 часа във влак,пристигнахме в Лхаса.Отдалеч се виждаше „Потала” и настроението ни бързо се оправи.

Следва продължение,

[Stas]

До: Няколко седмици в Тибет

Ей, бях в Китай, но до Лхаса не стигнах! Това го чакам с голям интерес! Мерси.