Tweet
Тази година започна с мечтата да карам из Монголия. Но не да отида до там със самолет, да взема мотор под наем, да покарам и после да се прибера пак със самолет, а ако има начин с моят мотор...
Разстоянието от България до Улан Батор - Монголия е около 12 000 км. Значи да си откарам мотора до там и да се върна ще ми коства каране, от около 24 000 км. Освен, че е много, свързано е със смяна на масла и гуми, ще трябваше да карам, почти по един същи път два пъти. Реших, че е по-добре някой да ми откара мотора до Улан Батор, а аз ще си го докарам от там обратно. Хубав план.
Визи щяха да ми трябват само за Русия и за Азербайджан. Всички други страни, през които щях да премина българите са без визи, включително и за Монголия.
Някъде в началото на лятото започнах да търся транспортни фирми, които оперират в този район на света. Намерих три международни фирми, които имаха и офиси в България, и им писах. Когато разбереха, че става въпрос само за един мотор веднага ми отказваха. Е не мога на тия велики бизнесмени да им осигуря по един ТИР на седмица за Монголия. Аз имам само един мотор...
После някой ме подсети за DHL. Обадих им се веднага. Казаха, че да, карали пратки за Монголия. Обясних им, за какво става въпрос. Мотоциклет, толкова тежък, толкова дълъг, толкова широк... Трябвало аз сам да си го пакетирам. Обикновенно транспортната фирма се грижи за пакетирането, но при DHL явно не е така. Добре, ще го пакетирам. Каква е цената за транспорта до Улан Батор? Момичето чукна на компютъра и обяви: Цената е 19 000 лева.
Видя ми се малко скъпо. Дайте да видим до Астана - Казахстан, колко е цената. Това е около 2500 км по-близо до България. До там не успяха да ми кажат. Добре тогава. Дайте ми цена до Алмати - Казахстан. Още, около 1500 км по-близо. До Алмати цената е 25 000 лева?!?! Тия нещо не са наясно с парите... И така работата отече и се запече...
Някъде в началото на юли месец една позната моторджийка ми спомена, че имала връзка с транспортна фирма в Истанбул която оперирала в Средна Азия. Турците са много по-добри бизнесмени от нашите прехвалени такива. Свързах се с тях, обясних им, за какво става въпрос и те казаха, че ще намерят решение. След известни уточнения за товара ми дадоха цена от 2800 $ за транспорта на мотора ми до Улан Батор, плюс някаква малка сума за митническият агент, който трябва да подготви цялата документация. Аз сам щях да откарам мотора си до Истанбул и да се прибера с рейс до момента, в който щях да отлетя за Улан Батор. Пътят за транспорта на мотора щял да трае 20-22 дена в зависимост от това, колко ги мотат по границите, а по тези места преминаването на граници хич не е бързо.
Мотора ми нещо започна да се троши. Откърти се планката на пачият крак и успя да смачка тръбата на ауспуха. Освен това нещо започна да прекъсва във високите обороти и да работи нормално само на ниски обороти мотора. Нещо Господ май ми даваше знак, че няма да станат работите за Монголия.
Оправих пачият крак и тръбата на ауспуха, и поръчах нов бензинов филтър с регулатор на оборотите. А времето течеше...
Смених маслото на мотора, смених маслото в предните колове и монтирах нова предна гума отпред. Останаха 5 дни до 20-ти юли. Още изобщо не се бях занимавал с визите. Седнах и изчислих пътя и времето на цялото приключение.
Оказа се, че ако на 20-ти юли откарам мотора в Истанбул, то някъде, около 10-15 август мотора ще е в Улан Батор. При това положение към 10-15 септември щях да бъда в Памир... Това хич не ми хареса. То на 15-ти септември в Рила има сняг, а какво остава за 3000 м нмв в Алтай и на 4000 м нмв в Памир. Разбира се можех да заобиколя Памир през равнините, но аз не виждах смисъл в това.
Май пропадаше и този план.
Написах на турчина, че просто времето няма да ми стигне и ще се наложи да отложим цялата работа за другата година за началото на лятото. Той се съгласи. Направи опит да намери фирма, която със самолет да ми откара мотора от Истанбул до Монголия, но явно не успя, или цената се оказа висока. И това пропадна.
Тогава се сетих, че Димо Калайджиев ми беше препоръчал едни негови приятели поляци от Варшава от АДВ-фактори, които транспортират мотори по света и карат там. Намерих сайта им. Имаха схема, с дати и цени. На 27-ми юли имаха група, на която да откарат моторите до Бишкек - Киргизстан. Цената беше 1450 евро. Е, като не става за Монголия ще се задоволим и с Памир.
Написах им писмо да ги питам дали могат да ми качат мотора, като минават през България за Киргизстан. Отговориха ми, че не минават през България и не могат някъде по средата на транспортирането да добавят, или свалят мотори. Оказа се, че тази цена от 1450 евро е за отиване и връщане на мотора. Аз им писах, че аз сам ще си го върна мотора, а просто търся кой да ми го откара до там. Дадоха ми цена само за откарването от 1050 евро. Но трябваше сам да откарам мотора си във Варшава преди 27-ми юли.
Преди четири дни сменихме бензиновият филтър и регулатора на оборотите и мотора тръгна без грешка. Но се оказа, че датчикът на пачият крак се е повредил, когато се откърти пачия крак и сега прави изпълнения, като гаси мотора в движение, когато му скимне. От БМВ обявиха цена от 270 лева и 5 дена за доставка на тоя скапан датчик, голям горе долу, колкото монета от 2 лева. Реших, че ще сложа китайски датчик, но ме разубедиха, че ще ми изиграе лоша шега в най-неудобен момент. Намерихме два оригинални германски датчика, втора употреба по 70 лева единият.
Вчера си играхме поне два часа, но не успяхме да го нагласим тоя датчик. Вбесих се и дадохме на късо системата и сега мотора си работи перфектно и без датчика на пачият крак.
И днес на 25-ти юли трябваше да тръгвам към Варшава - Полша. Аз не бях готов, багажа ми не беше готов, мотора беше, почти готов, а с визите изобщо не бях се занимавал...
Седнах и написах тази сутрин писмо на полякинята, че няма да тръгвам с мотора си към Варшава и ще отложа цялата работа за другата година, защото много мразя работи свършени на юруш и в последният момент, особено пък за такива отговорни неща, като подобни далечни пътувания...
За другата година ще започна подготовката още през пролетта. Сега вече много неща са ми ясни и към началото на другото лято живот и здраве може и да заминем за Монголия. За сега от мен толкова.
Ще бръмча по нашенско това лято. Може да отскоча до Албания. Може да посетя пак и Грузия. Време за такива пътувания през тази година все още има.
Разстоянието от България до Улан Батор - Монголия е около 12 000 км. Значи да си откарам мотора до там и да се върна ще ми коства каране, от около 24 000 км. Освен, че е много, свързано е със смяна на масла и гуми, ще трябваше да карам, почти по един същи път два пъти. Реших, че е по-добре някой да ми откара мотора до Улан Батор, а аз ще си го докарам от там обратно. Хубав план.
Визи щяха да ми трябват само за Русия и за Азербайджан. Всички други страни, през които щях да премина българите са без визи, включително и за Монголия.
Някъде в началото на лятото започнах да търся транспортни фирми, които оперират в този район на света. Намерих три международни фирми, които имаха и офиси в България, и им писах. Когато разбереха, че става въпрос само за един мотор веднага ми отказваха. Е не мога на тия велики бизнесмени да им осигуря по един ТИР на седмица за Монголия. Аз имам само един мотор...
После някой ме подсети за DHL. Обадих им се веднага. Казаха, че да, карали пратки за Монголия. Обясних им, за какво става въпрос. Мотоциклет, толкова тежък, толкова дълъг, толкова широк... Трябвало аз сам да си го пакетирам. Обикновенно транспортната фирма се грижи за пакетирането, но при DHL явно не е така. Добре, ще го пакетирам. Каква е цената за транспорта до Улан Батор? Момичето чукна на компютъра и обяви: Цената е 19 000 лева.
Видя ми се малко скъпо. Дайте да видим до Астана - Казахстан, колко е цената. Това е около 2500 км по-близо до България. До там не успяха да ми кажат. Добре тогава. Дайте ми цена до Алмати - Казахстан. Още, около 1500 км по-близо. До Алмати цената е 25 000 лева?!?! Тия нещо не са наясно с парите... И така работата отече и се запече...Някъде в началото на юли месец една позната моторджийка ми спомена, че имала връзка с транспортна фирма в Истанбул която оперирала в Средна Азия. Турците са много по-добри бизнесмени от нашите прехвалени такива. Свързах се с тях, обясних им, за какво става въпрос и те казаха, че ще намерят решение. След известни уточнения за товара ми дадоха цена от 2800 $ за транспорта на мотора ми до Улан Батор, плюс някаква малка сума за митническият агент, който трябва да подготви цялата документация. Аз сам щях да откарам мотора си до Истанбул и да се прибера с рейс до момента, в който щях да отлетя за Улан Батор. Пътят за транспорта на мотора щял да трае 20-22 дена в зависимост от това, колко ги мотат по границите, а по тези места преминаването на граници хич не е бързо.
Мотора ми нещо започна да се троши. Откърти се планката на пачият крак и успя да смачка тръбата на ауспуха. Освен това нещо започна да прекъсва във високите обороти и да работи нормално само на ниски обороти мотора. Нещо Господ май ми даваше знак, че няма да станат работите за Монголия.
Оправих пачият крак и тръбата на ауспуха, и поръчах нов бензинов филтър с регулатор на оборотите. А времето течеше...
Смених маслото на мотора, смених маслото в предните колове и монтирах нова предна гума отпред. Останаха 5 дни до 20-ти юли. Още изобщо не се бях занимавал с визите. Седнах и изчислих пътя и времето на цялото приключение.
Оказа се, че ако на 20-ти юли откарам мотора в Истанбул, то някъде, около 10-15 август мотора ще е в Улан Батор. При това положение към 10-15 септември щях да бъда в Памир... Това хич не ми хареса. То на 15-ти септември в Рила има сняг, а какво остава за 3000 м нмв в Алтай и на 4000 м нмв в Памир. Разбира се можех да заобиколя Памир през равнините, но аз не виждах смисъл в това.
Май пропадаше и този план.Написах на турчина, че просто времето няма да ми стигне и ще се наложи да отложим цялата работа за другата година за началото на лятото. Той се съгласи. Направи опит да намери фирма, която със самолет да ми откара мотора от Истанбул до Монголия, но явно не успя, или цената се оказа висока. И това пропадна.
Тогава се сетих, че Димо Калайджиев ми беше препоръчал едни негови приятели поляци от Варшава от АДВ-фактори, които транспортират мотори по света и карат там. Намерих сайта им. Имаха схема, с дати и цени. На 27-ми юли имаха група, на която да откарат моторите до Бишкек - Киргизстан. Цената беше 1450 евро. Е, като не става за Монголия ще се задоволим и с Памир.
Написах им писмо да ги питам дали могат да ми качат мотора, като минават през България за Киргизстан. Отговориха ми, че не минават през България и не могат някъде по средата на транспортирането да добавят, или свалят мотори. Оказа се, че тази цена от 1450 евро е за отиване и връщане на мотора. Аз им писах, че аз сам ще си го върна мотора, а просто търся кой да ми го откара до там. Дадоха ми цена само за откарването от 1050 евро. Но трябваше сам да откарам мотора си във Варшава преди 27-ми юли.
Преди четири дни сменихме бензиновият филтър и регулатора на оборотите и мотора тръгна без грешка. Но се оказа, че датчикът на пачият крак се е повредил, когато се откърти пачия крак и сега прави изпълнения, като гаси мотора в движение, когато му скимне. От БМВ обявиха цена от 270 лева и 5 дена за доставка на тоя скапан датчик, голям горе долу, колкото монета от 2 лева. Реших, че ще сложа китайски датчик, но ме разубедиха, че ще ми изиграе лоша шега в най-неудобен момент. Намерихме два оригинални германски датчика, втора употреба по 70 лева единият.
Вчера си играхме поне два часа, но не успяхме да го нагласим тоя датчик. Вбесих се и дадохме на късо системата и сега мотора си работи перфектно и без датчика на пачият крак.И днес на 25-ти юли трябваше да тръгвам към Варшава - Полша. Аз не бях готов, багажа ми не беше готов, мотора беше, почти готов, а с визите изобщо не бях се занимавал...
Седнах и написах тази сутрин писмо на полякинята, че няма да тръгвам с мотора си към Варшава и ще отложа цялата работа за другата година, защото много мразя работи свършени на юруш и в последният момент, особено пък за такива отговорни неща, като подобни далечни пътувания...
За другата година ще започна подготовката още през пролетта. Сега вече много неща са ми ясни и към началото на другото лято живот и здраве може и да заминем за Монголия. За сега от мен толкова.
Ще бръмча по нашенско това лято. Може да отскоча до Албания. Може да посетя пак и Грузия. Време за такива пътувания през тази година все още има.
Коментар