Обява

**go6o** · 17-05-09, 15:25

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Идеята за по мащабно пътуване с мотор в Турция отдавна ми се въртеше в главата , но другите важни фактори , като време и пари едва сега се напаснаха . Потърсих спътници всред моите приятели , както и по форумите, но подобен род пътуване се оказа много странно за всички ,които поради доста изкривена представа за съседната ни страна, май ме смятаха за откачен. Вече се бях примирил с идеята че ще пътувам сам , когато Фори се нави да дойде, въпреки че не се познавахме , заедно с неговата причтелка Стела . Нямах реално никакви конкретни планове , той също, така че се разбрахме , понеже имаше път към Видин, да мине , да се уточним .Срещата беше 20 минутна , на бензиностанцията ОМВ, седмица преди уговорената дата , и горе долу протече делово - „Ще ходим значи?” , „Аха”,аз нямах карта , Фори опъна неговата с размерите на плажна хавлия на масата, което само по себе си е стресиращо( Турция е голяма страна), и се загледахме . „Така значи, първо спираме в Истанбул , спиме там”, „Да”.... „После надолу към Анкара, там няма за какво да спираме, значи подминаваме и спираме тук”- забучих неопределено пръст някъде в средна Турция, „После на юг, до морето , от там вече , каквото дойде...”- планът беше отличен .От страни сигурно е изглеждало че се каниме да обиколиме региона, всъщност ставаше въпрос за преходи от по около 800 км, поради ограниченото време – трябваше да се вместим в рамките на една седмица.
Речено-сторено .На 21 юни , около 9 ч, на магистралата преди Пловдив се срещнахме, защото аз спах там. Предишният ден при тръгването ,органите на реда, дебнещи в засада се опитаха да ми отнемат книжката , но след лют отпор от моя страна и 25 лв (толкова имах) се отскубнах . Пътя до Капитан Андреево е доста натоварен , на едно място камион беше блъснал и убил крава на шосето , КАТ пишеха протоколи , интересно ако с моторист се случи това , не ми се мисли – домашни животни по пътя , тоя феномен не съм го виждал на друго място, мой приятел сериозно пострада при среща със стадо овце например .Да не говориме за удоволствието да видиш каруца в завой, или пък нощем, въобще да не я видиш.
Преди границата имаше наченъци на магистрала, по която се движехме малко , явно строяща се отдавна, и още по явно – ще се строи още по дълго. Около 3 те очукани валяка и някава друга техника се суетяха хора неангажиращо , за сравнение, в Словения например, групите които подкастряха тревата между мантинелите са доста по многобройни , а и видимо по работни. С други думи – не се надявайте да карате до границата по хубав път и безопасно скоро. Гледката преди митницата си е отчайваща, полуразрушени постойки , прахоляк , мръсни заведения – странна гледка за благодатен граничен район като този. Спряхме на „Лукойл” бензиностанцията , за последно в Бг , да заредим, хапнем , пийнем, обмених пари , че бях взел долари, турски лири нямаше откъде. Митницата от наша страна пресякохме бързо , при турците имаше опашка, в общи линни там се минават 3 проверки, на едното е интересно че се престрояваш в колони , около сто метра, оградени с бордюри , и чак като наближиш виждаш надписа с дребни букви че това е гишето само за турски граждани или граждани на EU например, с мотор няма как да се върнеш , добре че не правеха проблеми за това. Другото неприятно нещо , то важи и за по нататашнъто пътуване , е че почти всички надписи са на турски - трудничко е за ориентация. В момента има 4 крана и се гради нещо сериозно там. След минаването измерих 9 км опашка с тирове – тия хора какво търпение имат – незнам, аз бих полудял да вися толкова някъде. На входа на магистралата автомата се заинати и пусна само един билет , но това по принцип не е проблем, защото щяхме да изминем цялото разстояние, и да си платиме пълната такса – тя се оказа 5.50лв (От тук натам за улеснене ще цитирам цените в ЛВ за по лесно , официалният курс по принцип е 1 към 1.06 с лирата , така че е почти същото). Фори подкара с доста сериозно темпо – 160 км/ч по неговия километраж ( това го казвам , понеже реална скорост по GPS е около 145 км/ч). Подобни скорости на мен са ми малко проблемни за каране с часове, поради не голямата защита от вятъра , и затова като спряхме да заредим, завистливо изгледах голямата слюда на FJ то му. Пътуването по магистрала е с една дума – досадно – аз се облягах на чантата на резервоара и така карах. На първото зареждане се разбра , това което знаех , но тайно си мислех че може да не е точно така – бензина в Турция е най-скъпият в света – kursunsuz 95 – 3.56 liri , или – около 3.80 лв за литър – честито на пътешествниците .Какво пък толкова, казах си , някакви си 4000 километра.
Истанбул – огромен град , това ни беше ясно , лека полека сградите около пътя се сгъстяваха , и така десетки километри докато навлязохме в централната част, където се отклонихме , слизайки по огромни цитадели – беше събота и таяхме надежди за по ненантоварено движение – каква заблуда – безброй коли , пълзящи в дълги редици, на които не се вижда края. Имах проблем с мотора , от предишното ми падане , единият вентилатор на левият радиатор беше свален , и се опасявах че при това горещо време и трафик ще загрее сериозно, при каране с ниска скорост, което и стана . На GPS а си бях отбелязал улицата на която беше хостела, за това тръгнах между колите в задръстванията , спокоен че няма да се загубя , Фори изостана , той явно не беше фен на екстремизма , а в Истанбул такъв слалом си е адреналин, повярвайте ми. В крайна сметка , след 30 мин провиране ,се добрах до някаква автогара , температурата на водата показваше 104 C, улицата по която ме водеше GPS a – забранена, търсеният адрес - на 2 км напред , аз плувнал в пот и попритеснен – все сериозни оснoвания да спра. Хостелът се намираше в най-атрактивната , стара, част на града, но там пък достъпът на МПС е почти изцяло забранен . За капак на всичко Фори не ме видя и ме подмина . Постоях малко да изстине мотора, и бръкнах да извадя GPS, да видя на къде да хвана. Пущината има един „Home” бутон , точно отстрани , натиснах го без да искам , и директно ме изпрати за Видин, изтривайки предишният зададен маршрут. Направо се вледених. Сещайки се че улицата започвше нещо с „Ku….” , извадих всички подобни улици – 60 броя са , да знаете... Увеличих картата на района и я открих. Поуспокоен , тръгнах по лабиринта от улици – почти всички еднопосочни , и следвайки стриктно правилника, стигнах чак на крайбрежният булевард , от там по много широк кръг , обиколих цялата стара част- никакъв напредък , въртях се в кръг– забрани на всеки метър. С промъкване се озовах на площад между 2 големи джамии ( по късно рабрах че са Синята джамия и Света София) .Целта мигаше на GPS са на 150 м от мен , път до там не се виждаше , и въпреки угризенията ми ,минах през павираната зона на площадчето между джамиите, за която имам сериозни съмнения ,че не е предвидена за МПС та. По надолу по започващата улица , паяк тъкмо вдигаше една кола – идилия. Обаче открих хостела! Фори и Стела се бяха настанили вече , оказа се че старомодният начин с питането тук е доста по – полезен. Стаята излизаше около 35 лв на човек , нищо особено , но за тия пари толкова + закуска. Безжичният интернет си е стандарт, но нямаше с какво да го ползваме. Пооправихме се и излязохме да се разходиме – беше около 17 ч , имахме предостатъчно време.
Има едно понятие , което се опитвам да обясня на много хора, които не са мърдали много далече от дома си – атмосфера – този град определено я имаше – малките тесни сокаци(улици), с павета , кафененцата, магазините , старите крепостни стени, архитектурата , хората , аромата във въздуха – всичко беше неподправено и уникално . Разходихме се доста сериозно в целия район – много контрасти – от лъскави хотели и къщи , до полуразпаднали се странни дървени постойки ,хапнахме в малко заведение , близо до крайбрежният булевард , обсъдихме видяното , после поседяхме на камъните край морето докато се стъмни. На връщане , чакахме няколко минути , на светофара на пешеходната пътека, за пресичането на булеварда, докато един ( пак българин ) се усети че има бутон който се натиска, за да се включи зелената светлина . То ние не бързахме , не че нещо...

Улица с прекрасни къщи край крепостната стена.

Синята джамия на Сулатан Ахмет

Света София
Вечерта на площада имаше концерт на местни музиканти , беше се събрало ентусиазирано множество хора, някои даже играеха, стила напомняше музиката на Г.Брегович. Хапнахме и сладолед , погледахме един от въртящите се дервиши ( тия не мога да го разбера... ) Цялата централна част беше добре осветена, хора щъкаха на всякъде. Прибрахме се да поспиме, на другият ден ни чакаше пак път.

Част втора :

Станахме около 9 ч, и се качихме на терасата на хостела, където беше ресторанта, да зкусим, горе имаше разкошна гледка, слънцето беше високо, усещаше се вече жегата. Събрахме багажа и потеглихме – сега наистина трафика беше направо никакъв – невероятно е да караш по огроминя град, почти без да виждаш коли и задръствания.Насочихме се към първият мост , и се натресохме на касата за плащане с карти( аз друга всъщност невидях) , докато се чудехме какво да правим, почна да се образува опашка. Тогава едно момче което беше с мотор, дотича отзад и с неговата карта ни плати минаването и на двамата – такива жестове се помнят и топлят дълго. Преминаването по моста над Босфора е незабравимо – огромно съоражение , и откриваща се от него красива гледка към двете части на града – карах бавно и се наслаждавах . Пътя за Анкара беше маркиран навсякъде табели, така че нямаше начин да го объркаме, докато излезем от града. Заредихме и потеглихме по магистралата – до Измит сякаш си карахме в един град, просто имаше сгради навсякъде , без рязка граница между градовете, и въпреки че беше неделя , движението беше натоварено . Нищо интересно като гледка , като изключим един билборд който ми се наби на очи ,на фирма за мебели със звучното име „ Кензел”... Малко по късно навлязохме в по планински район, маршрута стана по начупен , със завои, което беше много по приятно от приспивното каране по права линия на предишната магистрала. Нямах си идея за природата в Турция, но съм бил страшно заблуден( което се потвърди и по нататък) – очаквах малко зеленина около морските зони , и пустини по натам – нищо общо, поне за западната част. Чак когато наближихме Анкара зеленият цвят започна да отстъпва място на жълтото и кафявото в пейзажа.

Таксата на магистралата беше 8 лв , околовръстното – страшно дълго- 50 тина километра карахме по него , града огромен , но някак си не ме привличаше с нищо – иначе нови сгради , хубава инфраструктура, но толкова , не се виждаше нито едно естествено дърво околовръст – само полета и хълмове , това си е подтискаща гледка за мен. Намерихме отбивката за Аксарай и тръгнахме за там , пътя минаваше покрай соленото езеро TuzGolu , и за това бяхме избрали този маршрут, поне да видиме нещо след толкова каране.

Струваше си – гледка като от друга планета – бяло докъдето ти стига погледа , сол , но отдолу си избива вода, беше влажно . Ботушите ни след разходката станаха бели от солта, аз понеже се изхитрих да седна, и задника ми побеля.

Пихме по едно чайче в ресторантчето за по 1 лв и продължихме надолу. Пътя е от 4 платна, по две за всяка посока, повечето главни пътища там са така , което е супер , няма насрещно движение, но този беше някак си неравен , на вълни. Полицията има странна тактика там, радарите се намират в цивилни коли, на известно разстояние от полицейската кола, която е ясно обозначена , и пътя стеснен с конуси . Там те спират и направо ти съобщават какво си направил.. и какво още трябва да направиш – да платиш глоба, която е сериозна. Ние такива проблеми нямахме , поради повече късмет май, не за друго. Отбивката за Невшехир, където са повечето известни места от областа Кападокия , се намира точно до бензиностанция , където заредихме , отсреща се вижда вулканичен връх, който ме заинтересува , и от справка с картата се оказа че е почти 4000 м , което значеше че е доста далеч. Въпреки характерните голи хълмове наоколо, равнините бяха зелени и явно обработвани с умение и мерак , чак ми домъчня като се сетих за нашите буренясали ниви . Времето напредваше, затова през Невшехир минахме транзит, но все пак успяхме да забележиме каменните жилища , които за наша изненада бяха в рамките на града.Продължихме към Urgrup ( 40 км) , там имах уговорка с един местен младеж да ни помогне да се настаниме , но за съжаление не можахме да се свържеме,после разбрахме че работи в хотел в скалите , който се намираше в околноста , и сигнала там се губеше. Беше започнало леко да се здрачава , а още не бяхме открили място за нощуване, след доста лутане и разпитване открихме хубав къмпинг ( Kaya camp)и побързахме да разпънем палатките – цени – 9 лв на човек + 4 лв за палатка , Фори и Стела им направиха даже отстъпка – знаех си че трябва да си водя компания. Имаше на разположение магазинче , газифицирана кухня, хубави тоалетни и бани , осветление , контакти – повече от добри условия за случая.Изчакаха ни даже да се оправиме че беше станало тъмно и после платихме . Разбрахме се утре да останем цял ден, за да обиколим хубаво .Бях доста уморен, пих една бира „Ефес” ( 3 лв) , и побързах да си легна , заспивайки бързо и сладко...

**go6o** · 17-05-09, 15:27

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Отплеснах се и така и не завърших започнато, но ето новата част...

Леко въведение
Кападокия (Kapadokya, Cappadocia) е обширна високопланинска област в централна Анатолия(Анадола ) в източната част на Мала Азия (днешна Турция), поразяваща както с историческото си богатство, така и с неописуемата си природа - земя е като че ли извадена от сънищата и фантастичните приказки. В древността е била значима държава, населена от много народи. От 17 г. сл.Хр. е провинция в Римската империя. Вятърът и слънцето са изваяли чудновати образувания от скалите, а човешката ръка е издълбала в тях едни от най-старите християнски църкви и манастири. В Библията се споменава, че християнството е било въведено рано между жителите й, които били пословични с ленивост, неверие и още много други пороци( Тук нещо си правия паралел с родината за момента...). Кападокия е наистина странно място и на пръв поглед наподобява лунен пейзаж.

Станахме около 9 часа , слънцето беше вече доста високо ,облякохме се по лекичко и екипирани с апарати тръгнахме на обиколка из региона – начална точка – гр.Urgrup -приятно градче , съвместяващо стари и нови къщи плюс характерните скални жилища- между скалните възвишения с издълбани ниши са построени къщи, модерният град и историческите забележителности просто са прелели един в друг и живеят заедно. На центъра имаше няколко приятни заведения , избрахме си едно, с маси на площада и седнахме да закусим. Искахме „breakfast” ,сервитьора кимна и тръгна , докато му дообясниме, а ние се чудехме разбрал ли е в действителност че искаме да закусим, че закуската си е обширно понятие. Опасеният ни обаче бях напразни, донесоха ни стандартна закуска , пакетчета масло, конфитюр, саламчета , бъркани яйца, чай.. хапнахме прилично, сметката(„кесап”) бе 27 лв.

Свързах се пак с мочето което работеше в хотела , беше на работа , и тръгнахме на там, село AyvaliKoyu, на 12 км южно от тук. Пътя беше интересен , местноста характерна за областа – със скалите си, начупена, каньончета... Самото село беше с автентичен вид, без модернизми, трудно намерихме хотела, няколко жени като ни видяха си наметнаха фереджетата даже.

Хотела всъщност представлява комплекс от каменни жилища , обаче с включени всички съвременни удобства .

Нашият домакин се оказа 16 годишно момче, работещо отскоро тук, сенахме на една маса , поговорихме си , почерпи ни , и ни разведе из целия комплекс – мястото дори и по западни стандарти е скъпо – някои от стаите струваха по 400 евро , всяка си имаше собствено име ( Eagle Nest - например беше нещо като стая за младоженци) , вътре – тв, двд- та ,джакузи , и т.н.... На същия скален масив, в рамките на хотела има останки от древна църква, някои от стенописите са запазени, малко по нагоре в каньона има минерален извор от който пихме – водата беше много приятна на вкус, все едно беше леко газирана. Настояваха да останем за обяд , но си тръгнахме , да не сме в тежест , въпреки изключително топлото и любезно посрещане. Идеята ни беше да идем до Dеrinkuy да видим някой от подземните градове , и за това поехме натам ( или по точно така си мислехме..) .
Не може да се каже със сигурност кога хората започват да изсичат в района пещерни и подземни жилища. Приема се, че тази традиция е усвоена от монашеството и от IV век насетне тук в скалите изникват десетки манастири, огромен брой църкви и отделни монашески килии. Днес е ясно, че е създадена сложна система от тунели и помещения, разположени някъде и до 20 етажа под и над земята . Според учените тези уникални градове са осигурявали убежище на 20 000 души през различни периоди. Пещерите давали подслон на фригийци, перси, ранни християни, араби, селджуки и османски турци. Християните наследяват и доразвиват подземните градове в мекия пясъчник, като изграждат храмове, манастири, училища. . Сухият климат, труднодостъпните пещери и постоянната температура са съхранили безброй стенописани храмове, които превръщат Кападокия в едно от най-големите хранилища на средновековното православно изкуство. Така например в най-големия от разкритите досега подземни градове (наречен от турците Деринкую, “Дълбокият кладенец”) може да се влезе в подземен храм, издълбан във формата на кръст на десетки метри под земята.
Докато се движехме в дъното на каньон, ограден от скали , след няколко км стигнахме на кръстопът, левият маршрут изглеждаше по логичен и поехме натам, и не след дълго стигнахме до едно забутано селце (Mazi) , класически изглеждащо за региона– схлупени къщички , прахоляк.... Спряхме пред кръчмата и се чудехме на къде да поемем , когато собственика се приближи и ни попита какво търсим , казахме му , а той ни каза че ако е заради подземните градове, тук се намирал един от най големите комплекси, а в момента тук е Иса, който нямал равен като екзкурзовод, бла бла.... Не му повярвах много, но седнахме да изпием по един чай .Скоро се появи въпросният Иса, с костюм( странна гледка) ,с леко ромско излъчване, и се заприказвахме, говореше добре английски.
Тук уточняваме нещата.

Решихме да рискуваме да разгледаме , въпреки съмненията че има какво да се види, и тръгнахме към скалите.

Иса измъкна една петромаксова лампа, на мен ми даде един очукан диоден фенер и навлязохме в пещерите. В предверието на входа спряхме и ни беше изнесено кратко интро, но по изключително професионален и увлекателен начин – човека наистина беше добър, в това се убедих многократно и после. Последва разходка от стая в стая и на различни нива , с пълни обяснения за предназначението и тънкостите . В древността в града е имало кухни, конюшни, мазета, складове за маслини, винарни, столови, водоизточници – хвърлях камък в един от тях, не чух да пада, бил 60 м дълбок, със стълби за спускане.. Видяхме дори пощенското отделение – стая с малки ниши от които са излитали и на които са се връщали пощенските гълъби с писмата .За да се предпазят от враговете си хората живеещи в града търкаляли големи каменни блокове, за да запушат изходите.Паралелни тунели един над друг с малки дупки – преминаващият от долу враг просто е бил пробождан с копие , бе за има как да реагира или отвърне . Отвори , служещи за комуникация, както в корабите. Капани от типа на гилотината....В момента се посещават само няколко етажа от града – имахме възможноста да се покатерим нагоре – надолу , доста е трудно , представете си качване и слизане в камина, нещо от този род е .

Когато поизостанах малко , угасих фенера нарочно – тъмнината се УСЕЩАШЕ буквално , сякаш имаше някаква плътност и маса , адски мрак... и неповторима атмосфера. Навън седнахме пак пред кръчмата , имаше фенове около моторите, и тук, както и в България децата се вълнуваха най –вече колко км вдигат , но с моя дигитален километраж не успяха да разгадаят . Пихме още по един чай, поговорихме общи неща, посъвтваха ни да изберем друг маршрут, през селото имало път ( на картата го няма) .Дадохме 20 лири на Иса за показаното и тръгнахме. Пейзажа си беше познатия – редуваха се зелени равнинки с характерните каньони , и още по характерните каменни къщички, в далечината се виждаше голям връх покрит със сняг ( около 4000 м и той...) .

а така снимах

Минахме пак през Urgrup , и тръгнахме към Zelve – отново странни образувания , струпани по невероятен начин , но по своему различни.След това следва open air museum a – ььььь , който аз пропуснах , понеже времето напредваше а още не бях видял някои неща които си бях набелязал , Фори и Стела останах да го разгледат. Беше много топло.Спрях в района Пашабаа, долината наречена Долината на Приказните комини или Peri Bacasi – на мен лично ми заприличаха на друго , преценете вие....

Долината е известна и като Долината на монасите заради килиите открити във варовиковите кули. Необикновената форма на каменните образувания прави долината странна и изключително интересна. Районът има вулканичен строеж и поради това в него има скали с различно качество и твърдост, благодарение на което са се оформили тези странни образувания. В много от кулите били изсечени монашески килии и места за живеене. Група японски туристи се изсипаха от един автобус и почна усилено да се снима, тъкмо се бях притеснил че ги няма наоколо.
Потеглих към Гьореме –Според местаната легенда на това място имало 365 църкви – по една за всеки ден от годината, от които едва 30 са отворени за посещение днес, отново Open air museum, , отново чудесии... усещах вече как от многото видяно почвам да се пресищам и да не обръщам внимание на уникални неща , не е хубаво човек да се претъпква с впечатления, но втора възможност едва ли щях да имам да обикалям из Кападокия със собствен транспорт, и посока каквато сам си определя. Слънцето клонеше доста на запад , и за това реших да отида до това , което още при пристигането си бях набелязал – скалният замък Uchisar , казаха ни че това е най-високата точка в региона. Не улучих пътя за входа , при преминаването през селцето , и се забих през едни прашни сокаци , от които, след малко offroad излязох от задната страна на крепоста , представляваща всъщност скална кула, с издълбани многоетажни помещения .

Поснимах малко и погледах региона от високо , виждаха се розовият и белият каньон , за който беше споменал Иса , препоръча ни даже да се разходиме там, било много красиво , 4-5 часа ходене... На тръгване все пак намерих пътя за предната част на замъка, снимах малко клипче даже , от джамията тъкмо се чуваше ходжата, имаше и силничък вятър – уникално... Силите ми вече бяха на привършване, бях изгорял от слънцето, мечтаех си за бира и някакво ядене , за това поех към Kaya camp. Прибрах се , взех си бира , изядох една консерва , блаженно изтягайки се на стелката в палатката . Потъркалях се , но не ме свърташе , и пак излязох , с намерението да се разходя пеша – наблизо беше „Змийската църква” , така ни каза момчето от хотела, незнам до колко е правилно да се нарича така, и се отправих да я видя , за съжаление нямаше никой , и част от нея беше заключена , но разгледах някои от нишите които бяха със свободен достъп , от там поех по шосето , наслаждавайки се се на залеза . До като вървях ми направи впечатление че има ограда от дясно напътя , и портал , зазяпах се чудейки се какво е това и един човек от вътре ме поздрави . Приближи се и ме попита какво ме интересува , казах му че разглеждам – говореше английски . Обясни ми че това е Lemon storage ( склад за лимони) в скалите, там температурата е постоянна , и е перфектно за това , покани ме да разгледам.

Позяпах , тъкмо товареха един камион , снимах ,хапнах лимони и грйпфрут , накрая питах какво струва – ми нищо , каза ми , беше ми приятно да ти покажа... егаси , що ли паралелите които си правех с нашата действителност не бяха в наша полза. Помотах се още малко в района и се прибрах , стъмваше се. Фори и Стела се бяха върнали , те пък бяха ходили в Ortahisar , място което също било хубаво да се види - бях сигурен в това. Бяхме навъртели над 100 км из региона .Седнахме да мислим варианти за утре – бяхме забелязали че слънцето изгрява много рано в този регион , и за това решихме да станем в 6 ч, та в 7 да може да сме потеглили. Първоначално мислехме да се спуснем на долу към Бяло море , до Адана , после на запад към Анталия и там да нощуваме, но понеже не ни влечаха големите курорти , решихме да идем направо във Фетие...При това положение обаче маршрута за другия ден надхвърляше 1000 км, а нямаше придвижване през магистрала, и на практика нямаше да можем да го направим, за това начертахме нов маршрут през Коня , колкото и да се мъчехме да го избегнем този град, на картата си личеше че е в сред някаква слабо заселена пустош, от там малко през планините до Анталия и от там на Лагуната Олудениз при Фетие.... малко над 800 км. Това значеше че отпада гледането на каньона Ихлара и още някои неща, но нямахме голям избор .След уточненията и приказки за видяното , легнахме да спим .Направи ми впечатление че нощите са хладнички и духа силен вятър.

Събудих се преди аларамта на GSM a , и изпълзях от палатката, , Фори беше буден вече , и гледаше нещо .Станах и се загледах и аз – невероятна гледка, слънцето беше изгряло и озаряваше околния пейзаж, осеян с балони .Цареше пълно безветрие, май само по това време - сутрин, и това се ползваше за този вид въздушна атракция. Гондолите бяха големи , и събираха доста хора, цената на удоволствието е 150 , но не съм сигурен лири или евро. Със сигурност това е един от най-добрите начини да се насладите на красотата на района. Сгъването и опаковането на нещата отне малко повече от очакваното, но около 7.15 ч потеглихме. Заредихме още на тръгване и потеглихме към Аксарай , но след около половин километър както си карах , изведнъж мотора заглъхна, изредих скростите надолу , давайки газ, но в крайна сметка спрях. Направо ми причерня. Тайно в себе си всеки има страхове относно издръжливоста на машината , с която потегля на дълъг път , из непознати места , чудех се какво може да е, мина ми през ума че са ми заредили дизел даже. Слязох от мотора и какво да видя – багажа се е извъртял , палатката и чувала влезли между вилката и колелото – мазало. Тук да кажа , понеже започнах пътеписа направо от срещата си на магистралата преди Пловдив, предишният ден докато пътувах на там , загубих чисто нова палатка , която взех от Италия, не я и видях какво представлява. Обадих се на Фори и той от София ми взе друга – сега и тя замина , след еднократна употреба , все едно беше стреляно с едрокалибрено оръжие по нея. Явно не можех да връзвам багаж... Стигнахме Аксарай и се отклонихме за Коня – на картата се виждаше само че района е слабозаселен – в общи линии равна като тепсия местност, първият завой беше на 26 км ( то не беше и завой де...) , пътят – двулентов еднопосочен в началото, после си стана обикновен , но въпреки че е без дупки, карането не беше приятно , много вълнообразен асфалт. Табелите ми направи впечатление че са през 10 км, и само се сменяха монтонно – 190, 180 , 170... а пейзажа си стоеше един и същ. По едно време се усетих че задрямвам на мотора .Отстрани имаше ниви , земята беше почти бяла на цвят , но хората се стараеха и обработваха тая пустош. Минахме през леки хълмове и в далечината се видя Коня – град с население над милион ( между другото на повечето населени места на табелата е написано колко е населението, а на някои и надморската визочина.), на мен ми се стори като Анкара – добра инфраструктура- нови шосета, широки булеварди ,подлези , надлези , нещо като небостъргач се виждаше даже, трамваи – всичко това на фона на голи хълмове обаче . Известен е като най-консервативния град в Турция и с въртящите дервиши.Заредихме на една бензиностанция ‘Шел” и починахме малко. Веднага след града започва изкачване, там спряхме и направихме няколко панорамни снимки.

От тук тръгнахме към Бейшехир – хубав път , пътуването до там беше приятно , планински местности редуващи се с равнини , много зеленина , хубави гледки.

Когато стигнахме се отклонихме на ляво , или по точно на юг . На 30 км от там пък започва невероятен път през планините , двулентов , като магистрала , с много завои и голяма денивелация , прекосяващ планински масиви , предлагащи невероятни гледки – мечта за всеки яхнал двуколесно , страхотно удоволстие , за което допринесе и нормализирането на температурата след адските жеги в долините .

Бяха минали доста часове от потеглянето ни , когато за пръв път съзрях Бяло море в далечината , започна сериозно спускане към долината, през Manavgat , жегата се увеличаваше. На това място се сблъсках явлението топящ се асфалт – на места буквално имаше вади от мазут по пътя , толкова беше топло , (след Анталия видях камион който опесъчаваше пътя заради това, както при нас зимата ). Так и не тествах сцеплението по размекнатия асфалт, най-малкото за да не се оцапам , ако се търколя някъде. Пътя около морето беше натоварен , както и по нашето черноморие, гледките бяха сходни , като се абстрахираме от факта че тук се виждаха палми , иначе същият прахоляк на повечето места. На влизане в Анталия спрях да изчакам Фори под рехавата сянка на един храст, бях полудял от жега , чувствах се тотално изсмукан, след като той се появи , тръгнахме през града , не мислехме да спираме , но за лош късмет по централната пътна артерия имаше някакъв генерален километричен ремонт , така че се отклонихме от набелязания маршрут. Пак спряхме да починеме и да видиме от къде да минем, след като се разбрахме , потеглих напред, но още на първата цитадела се разминахме . Продължих сам по инфото на GPS а , което нямаше нищо общо с реалното движение в града. Закара ме до място , от което трябваше да се върна километри , за да продължа в моята посока, нямах сили за такова нещо, за това се качих на тротоара и продължих паралелно на разкопания булевард – или правят нова канализация или метро , егаси ремонта... Тук за първи път видях тепературата на сензора за водата да сочи 108 C , дано да не го видя повторно , вентилатора въртеше безспирно, темп. на въздуха със сигурност беше много над 40 C. Че града е хубав, бях сигурен, но след 600 км път, в адска жега, екипиран, объркан и с прегряващ мотор , определено не остави приятни впечатления в мен. Измъкнах се и спрях в подножието на един водопад, под някакъв монумент да изчакам спътниците си, и да си почина.

Когато дойдоха, тръгнахме , бяхме планирали да видим комплекса „Термесос” Намерихме го , но освен входа от 10 лири , нямаше никакви указания какво всъщност ще видим, и се отказахме, че ни чакаше път. Ремонтите не свършваха, карахме по някаква трошенокаменна настилка, хвърчаха камъни от преминаващите коли , прахоляк, ужас... Както и да е , измъкнахме се , на там пътя не беше проблемен, прекосявахме пак планински масив , много красиво, жегата пак понамаля .
Някъде по пътя:

Преди спускането към Фетие имаше табела – 10 градусово спускане, 9 км. )), може да си представите за какво става въпрос – радост в очите.... Самият град всъщност е слят с няколко съседни, Фори каза че имало табела между тях , аз не я видях, направи ми впечатление само голямото количество мотори , но май само ние бяхме с каски. Булевардчето беше павирано, със саксии с цветя по средата и малки басейнчета, някава самобитна обстановка, хареса ми. Продължихме къл Oludeniz, пътя започва със стръмно изкачване , и завършва с още по стръмно спускане ( ама много стръмно ...), другите караха като полудели, в нещо като вилно селище на морето .
Лагуната в далечината:

Нямаше го презастрояването , тоновете бетон и обърканата грандоманска псевдо архитектура. – просто вили с много зеленина и басейни. Питахме за къмпинг , насочиха ни , оказа се че е на брега на самата лагуна, имаше си собствен плаж, много приятно комплексче „Sea horse” – цената – 10 лири на човек. Оказа се че другата група от България е била тук, и са си тръгнали сутринта. Вече беше тъмно ,опънахме палатките ( аз – каквото беше останло от моята) , и отидох да се изкъпя в лагуната. На плажа нямаше никой, водата беше чиста и топла, видях даже голяма риба , около 50 см . Поплувах малко , после се изтегнах блаженно във водата по гръб и лежах неподвижно десетина минути, без да потъвам , след изморителният ден , имах чуството че полудявам от кеф, докато плувах сякаш в безтегловност , гледайки луната и звездите.... После се разходихме до селището , кипеше оживен нощен живот, почти всички бяха чужденци ,цени в евро и долари, на брега имаше туристически яхти, барове по плажа , всички заведения пълни, във въздуха онзи хубав аромат на лято - смесица от нещо морско , мирис на плажно масло и едно особено настроение....

Хапнахме по един дюнер , напазрувахме си разни глезотии от супермаркет, мотахме се. Определено мястото ми хареса , и бих отишъл отново там, за по дълго и го препоръчвам горещо това място.

**go6o** · 17-05-09, 15:29

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Събудих се в 8 ч, днес по програма трябваше да обиколиме района и да видим „Долината на пеперудите” и плажа ‘Кабак” , за които бяхме чели. Въоражихме се фотоапарати и поехме по шосето, което водеше на там. Пътя минаваше през луксозен комплекс, виждаха се голф и тенис игрища , а после започваше рязко изкачване . „Долината на пеперудите”(Butterfly valley) е врязан между високите скали залив , със малка равнина, достъпа до която е само по море , или може би някоя козя пътека .

В селището видях че се предлагат круизи с яхтички до тук , горе от пътя се виждаха няколко, както и палатки . Долината наистина представлява уникална гледка , заобиколена от високи скали , самият път е на 360 м над морето , долу се вижда кристално синьото море и част от морското дъно . Продължихме напред , не след дълго асфалта изчезна .Знаех че до плажа „Кабак” няма хубав път, и за това продължих , като на няколко пъти съжалявах за това и бях почти решен да се върна.

Най-привлекателното за мен в този плаж бе именно това ,че е недостъпен , и представлява девствено райско място , само на десетина километра от курорта , което аз държах да видя . Стигнах до нещо като село , долу вече се виждаше плажа , но не и пътя до него , въпреки това продължих , с надеждата че ще открия начин да сляза с мотора до там . Карах докато пътя изчезна буквално , и останаха само тръни, после оставих мотора и продължих пеша, поне да се насладя на гледката – в общи линни представете си Триград на морето , само че скалите по високи , и спускащи се направо във водата , и малко по друга растителност . Невероятно спокойствие и тишина , дива красота ,никакви признаци на съвремнна цивилизация, море, пуст плаж... на такова място човек почва да мечтае – за самотни острови и приключения , чувства неизпитвани от детството , не знам що ли се сетих за Том Сойер, Робинзон , филмчето „Синьо лято „ и една камара отдавна забравени неща . Мислех че Фори и Стела са се върнали , но те бяха в селото , та се прибрахме заедно , видимо доволни и впечатлени. След като се стигнахме в къмпинга, се съблякохме и отидохме на плаж – влязох във водата в 10.30 и излязох в 11.45... Преплувах лагуната надлъж и нашир, до вливането и в морето , почивах и поскачах от няколкото сала, разпръснати по нея. Опитах се да изляза на един друг плаж , но дойде една якичка туркиня и ми каза че е частен, та други опити да изляза на някой от плажовете разположен околовръст не правих – наплувах се. Един от резултатите беше че без да прекарам и минута да се пека на слънце, изгорях много . Когато отидох към палатките , Фори и Стела бяха започнали да си събират багажа – знаех че не разполагат с време, и бързат да се приберат в България, и въпреки това ми докривя - оставах сам .Първоначално мислех да остана да преспя в къмпинга и да продължа рано на другата сутрин , но размислих и си събрах багажа и аз , нямаше какво да правя тук – бях се наплувал и изгорял предостатъчно. Потеглихме , заредихме във Фетие ( всеки път ми прилошаваше докато плащам близо 50 лв за 15 л гориво, така и не свикнах с цената...), исках да ида до Мармарис , и се разбрахме на отбивката да се чакаме. Пътят беше хубав, със завои , през гора и планина, на едно място имаше и платен тунел – за левче. Понеже стигнах пръв , спрях под една сянка , жегата беше невероятна , и влязох в едно магазинче да си взема нещо за пиене , после седнах на един бордюр да си почина. Покрай мен мина един местен и ме заприказва, оказа се че и той обича да пътува, учуди се, че ще ходя в Мармарис- там е прекалено комерсиално вика, защо не дойдеш в нашето село , на 3 км от тук е, по спокойно е , а след него има невероятни места по брега. Аз планове конкретни нямах , но държах да видя Мармарис . Мина доста време , а Фори го нямаше , затова му звъннах, не след дълго получих SMS че е подминал отбивката , и пожелания за успешно пътуване – вече бях сам .Пътят до Мармарис е 30 км, доста натоварен, с голямо качване и голямо спускане, но в момента го правят, та нагодина нищо чудно да е четирилентов – тук строяха много пътища , явно и без фондове се справяха. Града ми хареса – в залив, наоколо гора, планинска местност , островчета .

Спрях на централната алея , изядох една консерва , починах малко и тръгнах наобратно – вече бях решил да видя препоръчаното ми село. Очаквах нещо от анадолски тип , но направо зяпнах като стигнах – нещо като Кранево Х 2... , викам си егаси , тоя ме разби , но когато продължих , разбрах че човека не ме е излъгал – малък път се виеше в подножието на планината , около морето , през гора.След няколко километра си избрах едно място , където да нощувам , бях решил да спя под открито небе, на брега на морето. Извадих си само стелката , за възглавница щях да ползвам якето .
Лагера:

Морското дъно беше каменисто , но водата кристална . И така – къпах се, търкалях се , мързелувах - чак докато се стъмни , после се наместих в спалния чувал опитвайки се да заспя, зяпайки звездите над мен.

Станах в 5.30 , не спах много добре, може би заради непривичната обстановка , като и навъртащите се комари , подкрепяни от други гадини. Събрах си нещата и потеглих - нямах планове , освен че бях решил да тръгна на североизток , към град Денизли, за да видя замъка от памук ( Памуккале), а после на изток към морето . Стръмно изкачване с много завои ме поразсъниха , оглежах се за бензиностанция , че беше време да заредя , в последствие се оказа че най-близката беше на 70 км , което страшно ми опъна нервите , и не можах да се насладя изцяло на невероятните пейзажи , които се откриваха, докато прекосявах планинския масив. Преди Мугла , не знам какво ме прихвана и свих по един страничен междуселски път , който видях от GPS а че след 30 км излиза пак на главното шосе , и покарах през селата ( то и за това не намерих безиностанция, най-вероятно). Представете си много хубав път , ненатоварен, през Родопите (много сходна природа), в продължение на много километри – това беше пътя, после следва равнина , и голям хълм , при прекосяването му се вижда интересен разлом от дясната страна , па след това се влиза в града със стръмно спускане. Денизли е голям град , не видях много от него, направи ми впечатлени че зоните за преминаване на пешеходци над булеварда бяха оформени като висящи мостове. Памуккале е на 16 км северно , има достатъчно табели , комплекса е оформен като градче , виждат се терасовидните бели варовикови образувания, долу има красиво езерце – нещо не ме впечатли обаче, сигурно съм имал големи очаквания. Вместо да се връщам обратно до града , тръгнах на изток , през едни села , по тесни пътища между нивите, въпреки яростното писукане на GPS а , бях сигурен че ще изляза на централният път за Измир, което и стана след петнайсетина километра криволичене . Пътят към морето на изток се вие в долина , минавайки през доста населени места , лошото е че има много светофари , адската жега ( отново над 40 ц) и висенето по минута на червен сигнал , с пълен екип , е много изнервящо . В Айдън спрях на една бензиностанция на ТОТАЛ, нямаше никой , само две момчета се мотаеха . Взех си някакви сладки и един литър тоник , и седнах на бордюра на сянка да хапна( по бензиностанциите никъде не забелязах маси и столове като тук) , но едното момче веднага дотича и ми донесе стол , а като видя че няма къде да си оставя „храната” , се върна за още един. Докато се чудех и си ядях бисквитите , ми беше донесена и чиния с нарязан бюрек и вилица – такива жестове ми се виждаха странни , а преди много години и по нашия край беше така , българите се славехме като много гостоприемни , сега е трудно да видиш усмихната физиономия даже. Хапнах , взех една бутилка кола и им я оставих да се почерпят, че чак неудобно ми стана. До Кушадасъ имаше седмдесетина км , местноста започна да става леко хълмиста , растителноста си оставаше постна. Когато стигнах там , жегата ме беше изсмукала тотално , тръгнах да търся някакъв хотел – там има много, но аз се натресох на един без отличителни знаци – 96 Евро за нощувка , с включена закуска – колкото и да бях останал без сили, не можех да си позволя подобен обир, отидох до друг хотел – всичко заето , после до друг – и там така, повече не търсих , ядосах се и тръгнах на север, но на няколкостотин метра от града , имаше комплекс от мотелчета, свих там и попаднах на един мургавелко , имаше места – 40 лири , платих , добутах мотора до нещо като бунгало , с огромно удоволствие си разхвърлях багажа и се наместих за дълго под душа. След като починах , раших да ида до видя останките от древиния град Ефес , намираше се на 15 км от тук. Входа беше 10 лири , туристи щъкаха на всякъде , личеше си че е било голямо средище , но май все още не беше достатъчно проучвано и разкрито, голям кран стърчеше над амфитеатъра, който е най-внушителната гледка там, а вратата на библиотеката е изключително красива , въстановена е от немски учени , друго запзено за гледане няма , предимно колони. Нямаше къде да се скрия от жаркото слънце, за това обиколих всичко , с по-бързо темпо и тръгнах на обратно , взех си разни неща за ядене, бира и едно ножче за бръснене – що ли ми трябваше...
Прибрах се, хапнах , и се избръснах – най-дългото бръснене в живота ми. Самобръсначката беше с надпис „ЖИЛЕТ” , даже и правилно исписано името, но само това и формата и бяха приликата с нормалните, които съм ползвал . След половинчасова епопея , целият в кръв ( хаха, не – просто не беше толкова остра за да се порежа...) полу-избръснат , тръгнах да се разхождам из града – обстановката си е типична за турски курортен град , малко попрезастроено ми се видя , за разлика от дугите , които видях , като Мармарис например, градините не бяха толкова добре подържани , с други думи , оправдаваше си името на по-евтин тип курорт.

Погледах залеза от една пейка на кея , напазарувах си разни неща от един супер и се прибрах в мотела . Възползвах се че нямаше никой и поплувах половин час в басейна , след което си легнах – мислех да тръгна рано на другата сутрин.

The enda:
Пътуването през адските жеги предишните дни ми беше омръзнало, затова станах в 5 часа и започнах да си приготвям багажа, 5.30 потеглих . Слънцето щеше да изгрее всеки момент , беше започнало да се вижда, по небето забелязах облаци , което ми хареса. Отправих се към магистралата , водеща за Измир, и след около км се включих към нея. В този ранен час още нямаше движение, предимно камиони . Природата еднообразничка, хълмиста , с ниски храсти , тук там дървета и обработваема земя. По средата на пътя взе да ме свива стомаха, и с ужас си пресдставих в какво приключение би ме хвърлило едно разстройство например – с пълен екип , на магистрала , оградена с ограда... не искам да си го представям.С наближаването на града движението започна да се усилва, и на пунктовете за плащане имаше вече опашки, мегаполиса се пробуждаше . Измир е голям град, разположен около залив, магистралатa вървеше по периферията му , и свършваше малко след средата му... сетне почваше едно адско обикаляне по улици и улички – единствено факта че съм мотор ме спаси от многочасово висене в започналото вече задръстване. Копаеше се и се строеше усилено , нещо характерно за там , и на година съм сигурен че ще има страхотна инфраструктура с подлези и надлези, а пътя ще е безпроблемен . За сравнение само ще вметна, че на фона на тамошните темпове и проблеми при строежа (копаеше се буквално през/под жилищни квартали) , прословутата южна дъга на окооловръстното е буквално смешна . След напускането на града ( то не се усеща, слят е с дрги населени места ) пътят продължава на север по крайбрежието – двулентов, изключително натоварен път, с много сериозни коловози от тежкотоварните камиони в дясната лента. Местноста е доста равнинна , до отклонението при Едремит, после пътя се насочва на запад, следвайки крайбрежието, терена е планински – има стръмни изкачвания и спускания. Малко преди отбивката за Троя ме спираха за проверка, огледаха ме и ме пуснаха , с пожелание за приятен път , някъде там загубих зарядното за ГПС а , та го угасих . Троя е комплекс , намиращ се на 40 км от Чанакале . Някога града е бил на морският бряг, сега е на километри от него. По принцип е разочароваща гледка , малко са запазените неща които могат да се видят . Само големият дървен кон загатава за легендите около това място.Вход – 10 лири. До Чанакале се стига за 20 тина минути, аз се замотох и слязох до центъра по някакви криволичещи улици , успях в последната секунда да си взема билет за ферибота, взеха ми 8 лири, но този ходеше не до отсрешният бряг, а малко по надолу до градчето Ечеабат, та се повозих. Целта ми беше Галиполи , на 50 км западно – хубав и спокоен град. Имах един приятел там - Идрис, та отидох до тях. Понеже не можеше да нощувам при него ми взе стая в хотел на морето, отидох да си почина , разбрахме се после да се разходим. Изкъпах се , Идрис дойде и ме взе , минахме на пазара , купихме риба и я оставихме в един ресторант да я приготвят, а ние тръгнахме на лек оффроад, към северната част на полуострова . Брега на морето там е почти непристъпен( две морета- на минути път...), но има един залив на 15 тина км, по черен път, който е сборен пункт за любителите на гмуркането – имаше много хора от доста далече, и курсове за водолази . Интересното е че там няма ток, само каравани и палатки, за компресора се ползва генератор . Седнахме на сянка и погледахме .

Най- много ме впечатли обаче това което се случи след прикличване на заниманията. Групата млади хора се разпръсна по целия плаж и започна да събира отпадъците в пликове , изчистиха всяка следа от човешко присъствие ... евала , какво да кажа. Върнахме се в ресторанта, и седнахме на бутилка yeni raki … ( на вкус ми заприлича на узо) . Салати , риба , вкусотии , ядките ги сервираха горящи, пекоха ги буквално на масата .

В кръчмата имаше само мъже , оказа се че има и зала за семейни, където са женените мъже с жените си... о времена , о нрави... и тук, в най- европейската част. Не помня как съм се прибрал .

Станах към 8 ч, доста трудно, и си приготвих багажа. Долу до моя мотор имаше две холандски БМВ та – доминацията на тази марка при турист-моторите е смазваща, щях да я намразя ако не си бях купил ( то сигурно и другите за това я мразят..). Изкефих се на добре сложения ми и стегнат багаж – поне се научих да го връзвам , след като направих камара бели. Отидохме с приятеля ми да закусим, пихме кафета и се сбогувахме. Насам бях идвал и с кола, та пътя ми беше познат.Бях решил да се прибера през Гърция , за това на Кешан свих и продължих към Ипсала за границата. Граничният пункт е доста сериозен , войничетата се снимаха с мен за спомен , чудно ми стана що за атракция съм . Точно на гишето имаше автобус с деца , наредили се на опашка с докуметите си – над 40бяха. По 1 мин за всяко , направих си сметка... е не, няма да го преживея . Направих дружелюбна физиономия и питах едно момче дали мога да мина пред него. Не ме разбра, но може би от уплаха се одръпна и аз се възползвах. На гръцката граница тъкмо се засъбличах, но като ме видяха че съм българин, направо ми казах да минавам... ех , европааааааааа. Не си сложих ръкавиците , защото на картата се виждаше че почва магистрала, та трябваше да се бъркам пак да плащам. Да, ама минах 20 км, и нищо – не беше платена явно .Нещо важно – бензиностанции по гръцките магистарли няма , или са много редки, аз не видях такава, влязох в Александропулус да заредя . Шела беше от 2 колонки до един гараж . Бензинджията ме попита „От къде си бе?” , а аз го контрирах с въпроса от къде знае езика- оказа се че бил студент при нас. Мислех да мина през Серес да видя пистата, но тръгнах през новото КПП , че ми се вдия по-интересно. Тесен път , през планина , с много завои , тоя ден май нямаше движение, или си е така по принцип . Минава се през известният тунел ( направен заради мечките), и си в БЪлгария. Въздуха е друг някак си. С такъв кеф се спуснах по новия асфалт , нямам думи. НО! Реалноста не се забави, пред ПЪРВОТО село , малко след табелата , от зад дървото изкочи полицай. Спрях усмихнат , поразопаковах се , и попитах какъв е проблема. Превишена скорост? Сигурно се шегува , помислих си, карах почти по инерция . Но не , показаха ми радара – 60 км/ч . Е добре де, викам , това проблем ли е??? За мен – да. Желязна логика- щом можем , ще ти напиешем акт. Ей, причерня ми, толкова унизен не се бях чувставл скоро, може би прекалено ми е силно егото , и се ядосвах че ме принизиха до нивото на махленски келеш по потник и джапанки , който най-вероятно и не им и спира . Викам им – обиколих доста , в чужди държави , ама такова чудо като нашето няма – не ми повярваха. Фиш? Нямаме, акт. Прибраха ми талона ( получих го след 6 месеца). Приближих се до мотора и с премерен шут изкривих номера на обратно. Качих се , минах селото на задна гума , и последва едно от най-идиотските ми карания – региона предлагаше тази опция – перфектен асфалт с много завои.След като се поуспокоих , си дадох сметка за деянията си , едно че щях да се утрепа на три места, друго че затвърдих мнението на униформите , че са прави и са наказали поредният идиот на мотор... Толкова за случката , не искам да се сещам повече. Малко преди Банско заваля много сериозно, спрях и си облякох дъждобрана. Кофтито е че те пази от дъжда , но като караш повече се потиш , защото запарва, и в крайна сметка си пак мокър.През Предела асфалта е нов, и е красиво, след това пътя до София е малка лудница – уникално натоварено движение.

Равносметка:4500 км , 8 дена, разход около 5.5 л/100км .За малко време – много удоволствие . Никакви проблеми с техниката , за късмет , няколко дни след това тръгнах да гледам концертите в Каварна , и скъсах верига , а ако беше станало някъде надалеч... но , това е част от тръпката. След нова година – нова дестинация на нов мотор ... и дай боже всеки му!

**go6o** · 17-05-09, 15:33

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Това са снимките на Фори и Стела, моите не ги качих .

http://picasaweb.google.bg/artois.stela/cqvWkF

http://picasaweb.google.bg/artois.stela/WelcomeToAsia

http://picasaweb.google.bg/artois.stela/LDenizEphesus

http://picasaweb.google.bg/artois.stela/YxiTnI

**abalon** · 17-05-09, 21:21

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Браво! Страхотен пътепис и стил на описание с невероятни снимки. Всичко е много вълнуващо и по въздействащ начин пресъздадено така, че ние, които не сме имали тази възможност да посетим тези приказни места, да се докоснем до тях и признавам си това разчупи представите ми за Турция.

**Тануцо** · 18-05-09, 01:10

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Невероятен, завладяващ пътепис!!!
Просто нямам думи, освен едно огромно БЛАГОДАРЯ!
Този месец подфорум Пътешествия има невероятни шедьоври....
Само ми пускате мухи в главата и в скоро време ще трябва да си сбъдна мечтата и да яхна някое тежко ендуро

**Ali_007** · 03-06-09, 10:01

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Браво. Уморен съм и ще го чета друг път(обещавам)

, но от снимките оставам без думи. От ден на ден и на мене ми се започва да прийсквам тежко ендуро

Снимките и разказите са завладяващи.

Основната ми идея е много возене... , голямо разстояние... , чужда страна... , море... бих искал да имам повече време и пари

Основната идея е много точна, и мене това ме привлича.

**go6o** · 05-06-09, 14:04

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Понеже горе не мога да добавя снимки, ги пускам тук:

Пред хостела - чисто ново БМВ F800 - с фул екстри...

Терасата за закуска на хостела - кафе на Босфора...

По пътя към Анкара:

Солено езеро:

Изглед от Uchisar:

Ortahisar-изглед от кулата :

Някои пътуват с военна техника ( Германци разбира се - едното дете негърче , другото мулатче - бяха интересна гледка)

Гондолата на балона, преди няколко дни подобна се е откъснала, много народ се тъпче вътре...

Някъде през планините на средно-западна Турция :

Баланс на камъни в Ефес :

Залива зад Галиполи - курсове за водолазаи - недостъпен , само по черен път, няма ток - абе супер

Номера , за придвижване в Бг... новият си ми е нормално де.

**Симеон** · 06-06-09, 17:16

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

В три-четири чудесни пътеписа почти видяхме всичко от централен Анадол и Беломорското крайбрежие.

Защо един не се сети да забие малко встрани и да покаже оранжериите, зеленчуковите градини, откъдето идва основният зарзават и плодове за България.

Казват, този отрасъл бил много добре организиран.

**go6o** · 06-06-09, 23:36

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

, е то трябва да остане нещо и за теб де ... не ли време да спретнеш някое ново пътуване и в тая посока, последвано от подобаващо описание , което си е твоя запазена марка ...

**Кити** · 25-06-09, 15:13

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Справили сте се отлична както с пътуването така и с фотографията.Чудесни снимки и обяснения към тях.Аз съм пътувал много из Турция и смятам,че пътищата им са чудесни.Ходил съм в много по затънтени места но лош път не видях.Турция е добра страна за пътешествия в което съм сигурен,че сте се уверили.

**cveti** · 27-06-09, 17:24

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

След първите пътеписи по тези места прочетени във форума много ми се ходеше и на мен!
Сега вече не ми се ходи, защото все едно съм била! Видях, благодарение на вас, страхотни места! Благодаря!

**giorgio** · 28-06-09, 13:36

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Адаш, пътеписите ти стават все по-добри, все по-точно успяваш да предадеш и видяното, и преживяното, и настроението и, и, и...

Първоначално публикуван от cveti Преглед на мнение

След първите пътеписи по тези места прочетени във форума много ми се ходеше и на мен!
Сега вече не ми се ходи, защото все едно съм била! Видях, благодарение на вас, страхотни места! Благодаря!

...и въпреки това, Цвети бърка:

Първоначално публикуван от go6o Преглед на мнение

... Има едно понятие , което се опитвам да обясня на много хора, които не са мърдали много далече от дома си – атмосфера ...

**go6o** · 28-06-09, 22:58

До: Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

, точно тук едва ли трябва да обяснявам какво е атмосфера , тръпка от непознатото , примесена с чувството че си далече от дома ....... не се описва , трябва да се почувства.

Обява

Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Мото обиколка Турция 2008 - Снимки + Пътепис

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Коментар

Активност за темата