Tweet
С помоща на съпругата ми Виктория ще се опитаме да пресъздадем това невероятно пътуване изпълнено с всякакви преживявания.
Първо да представя всички участници:
Димитър Денев /ЗМЕЙ/ - Suzuki 1100 V-Strom DL1000
Мария /Maria R1100GS/ - BMW R1100GS
Данчо /Даката/ - Suzuki Bandit 1200 S
Петър /DUKE/ и Деси - BMW R1200GS
Аз и съпругата ми Виктория - BMW R1200GS
Тъй като багажа и отпътуването ни вече са подробно документирани, описани и даже обсъдени, преминаваме направо на мястото, от което Ник ни напусна на 24.04.2009г. Още веднъж благодаря на всички за подкрепата, информацията и изпращането в София и Елхово. Специално благодаря на Ник за съпорта при преминаването на Истанбул. Сигурно доста го затруднихме, но ще се реваншираме. По цялата магистрала от Лесово до Истанбул има само две бензиностанции - една в началото и една преди Истанбул. При преминаването на моста над Босфора се оказа, че само в най-дясното гише продават карти, но това по никакъв начин не е обяснено с някакви табели и по тази причина преминахме както каза Ник - гратис. Цената на карта за три преминавания е 30 лири, което е 30 лева.
И така пътят си остана прав и без дупки. Всъщност първите дупки видяхме след като се върнахме в България. Да се чудиш как в тези азиатски и считани за бедни държави има такава инфраструктура, та даже и в пустините. Тук искам да спомена, че магистралите са платени, като таксата е от 4,25 лири до 5,50 лири. Бензина е скъп, като обикновен 95 е от 2,29 до 3,04 лири за литър.След Истанбул нощувката беше планувана за Болу. След няколко бензиностанции и кафета от този тип
бързахме да отпочинем и да продължим към по-непознатите места. След кратка обиколка на Болу с моторите, избрахме мястото за почивка - хотел "CALICESME" /N30 43.763' , E031 32.781'/ с цена за стая 35 лири. Приличен хотел с ресторант и е добър за една нощувка.
На това забележително място след много преговори и водени от съветите, че в Турция за всяко нещо трябва да се пазарим, Петър и Змея излязоха с щастливи усмивки на уста и съобщиха на очакващата ги група, че са успели да свалят цената от 35 лири на човек на 33
Вечерта прекарахме в събиране на енергия и даже успяхме да се включим във форума. Общо за деня бяхме изминали 584км. по маршрута Елхово-КПП Лесово-Одрин-Истанбул-Болу.
Сутринта на 25.04.2009г. стартирахме пак на 2,5 градуса. Уж слизахме по на юг, а времето не бързаше да става по-топло. След около 200км пролетта дойде.
Хората ни се радваха навсякъде и искаха да помогнот с каквото могат. Мъжът на долната снимка ни напои, подари ни около 20 мокри кърпички и десетина карти на Турция, разделена на райони и със снимки на най-важните природни и исторически забележителности.
Ще ги ползваме обаче някой друг път, защото Турция е прекрасна и необятна, а ние имахме друга цел. Въпреки ниските температури в 08.00 часа поехме към следващата цел Кападокия. Пътят беше много красив и приятен, а мотористите – доволни
На едно кафенце ни приютиха да похапнем
като поръчахме една порция кадаиф, а останалото е от запасите на нашия артелчик Даката , който и тази година не ни изостави и беше помислил за варено, естествено русенско, луканки, лютеници и други насъщни продоволствия.
А Мария даже беше събрала в багажа кърпа, вилица, нож и чубрица
Изобщо до Кападокия пътят беше прав, но невероятно красив – планини, покрити със сняг, вулкани, езера и високопланински равнини, които не свършваха и не свършваха. На Кападокия ни посрещна ето това
А ние и отговорихме още по-щастливо
Около моторите веднага се събра тълпа, дойде даже и жандармерията, която до края на работния ден стоя и пази екипировката, нахвърляна върху моторите, докато ние обикаляхме, снимахме и търсихме къде да спим. Това е най-голямата забележителност на Учхисар 4734.
Наричат го звездата на естествените формации в Кападокия. Първоначално „крепостта” е възникнала като гълъбарник. Местните хора са издълбали малки дупки в меката скала, за да привличат гълъби. Използвали гуано за наторяване на бедната, неплодородна земя.
И до ден днешен земята си е скалиста и за да се получи нива, трябва първо да се извадят камъните от почвата. Резултатът е малки парцели земя, оградени от купчини с камъни. В последствиети нишите били уголемени и използвани както през византийския, така и през отоманския период.
Подземните градове не влизаха в плановете ни поради липса на време, та за щастие ще трябва да се върнем пак в Кападокия, но за сметка на това видяхме ето това
Пообиколихме ето така
По едно време забелязах ето това, което се превърна в наш подслон за нощувка в самата скала. Хотел "1001Nuits" /N38 37.968' E034 48.305'/ с цена на човек за една вечер 10евро с включена закуска, с топла вода и WC.
Терасата вляво е ресторанта, а отзад зад стълба на лампата е нашата тераса. Стаите са издърбани в самата скала, но си има баня с проточен бойлер, ток и вода. Местните ни заведоха и в жандармерията. Познайте къде се намира тя
Единият жандармерист много искаше да има мотор и беше готов да даде дори автомата си на Петър
Домиля ни за момчето, който през цялото време искаше да е на наше място, но Петър му обясни, че да обикаляш с мотор е много уморително, скъпо и неприятно и не бива да съжалява За сметка на жандармериста хлапетата навсякъде по пътя живееха весело и си играеха постоянно – боси, мръсни, без компютри, но неизменно усмихнати и много щастливи.
Това специално рита каменната топка в ръката дори босо, когато не беше заето да удря кучето с нея или да си пъха ръката в гърлото му.
След като избрахме хотела решихме да се поразходим и до Гьореме и Оупън Еър Мюзеум.
Малка демонстрация колко ни харесва турската храна.
И обратно към Учхисар
Отборът пред невероятната панорама на Кападокия
Пробваме и местните машини
Залага се на местно производство, в краен случай – китайско или даже корейско. Голям мотор е трудно да се регистрира. Говори се, че е имало атентати с мотори и тъй като не са могли да заловят лошите с големите мотори, нещата са решени доста радикално. Сега размерите са такива
Цялата тази площ е издълбана и всяка дупка си има предназначение. В наши дни в някои от тях още се живее, но повечето се използват за складове. А някога са били църкви, килии, жилищни помещения, а по-късно и мюсюлмански храмове. Вечерта се отдадохме на турските гозби. За деня общо бяхме изминали 538км. с маршрут Болу-Анкара-Аксарай-Невшехир-Учхисар-Гьореме.
Утрото на 26.04.2009г. пред нашата стая, кръстена Айше
Утрото над Учхисар
Малко физзарядка
И за съжаление, трябваше да стягаме багажа
Този ден ни очакваше Сирия. Пътят през планините към границата със Сирия беше много добър, но скучен. Имаше вятърът, който не спря почти през цялото ни пътуване
И накрая, най-после границата на Сирия
Събираме топлина, докато чакаме Змея, Петър и Деси, които се увлякоха от малкото налични завои и пропуснаха една табелка. Най-сетне пристигнаха
Чакахме ги с особено нетърпение – в тях бяха екмека и бирата все пак ; )
Паркирахме се до тировете Даката бръкна във вълшебния сак
хвърлихме подплатите
заредихме бирата
свършихме най-належащото
и след това хапнахме останалото налично свинско
Така заредени с нови сили и след близо час и половина минаване на границата Турция – Сирия, ето ни в Сирия
На границата се прави задължително застраховка - нещо от сорта на гражданска отговорност - 22 евро, такса туристическа 1 щатски долар, пътна такса 7 евро. Между другото тук е много по-добре човек да е зареден с долари, а не с евро, защото еврото все още не им е познато и се чудят по какъв кръстосан курс да го обменят. Все пак навсякъде курса беше 1евро = 60 сирийски лири. Никъде не се плаща в евро, защото се чудят какво е това, но с долари може навсякъде. След границата решихме да не спим в Халеб, а да продължим надолу към замъка Крак де Шевалие. Първа бензиностанция, първи снимки на местните с моторите, първия радостен трепет от цената на местния бензин
Карахме по странични пътища, които не бяха натоварени, но след като се стъмни и излязохме на магистралата стана страшно. Всички коли и камиони се надпреварваха кой колко светлинки има по машината. Всяко МПС приличаше на коледно дръвче. Естествено леко стъписани от хаотичното, но внимателно каране на местните шофьори продължихме по маршрута си и около 21.30 часа стигнахме до заветното място.
Хората и тук бяха изключително мили. Пред крепостта ни посрещна местен гид, който ни заведе с мотора си Чобра до хотел Бейбарс – мамелюкски султан, покорил Крак де Шевалие след неколкомесечна обсада, в която мюсюлманите са стояли в първия двор, а рицарите са ги громили от цитаделата. /N34 45.407' E036 17.368'/ с цена за нощувка на всички ни 7 души с включена закуска беше 100евро. След като ни настани в хотела, любезно зае петромакс от рецепцията, обади се да ни отворят, специално за нас, един ресторант и ни поведе към храната. В ресторанта засипаха масата с триетажни пирамиди от различни храни, напоиха ни с бира и арак и ядохме най-вкусното пиле на света със сос от чесън и зехтин. Мисля, че тази вечер опитахме всичко налично в сирийската кухня. Всичко беше стабилно подплатено с арак, тъй като цялото ни пътуване през Сирия премина в издирване на митична сирийска бактерия, която трябваше да ни изпразни червата и да ни остави без сили. Така и не открихме бактерията, но пък направихме всичко възможно за това и опитахме всички видове арак.
След прекрасната вечеря се прибрахме по леглата уморени, защото през този ден изминахме общо 786км по маршрута Учхисар-Адана-границата със Сирия-Крак де Шевалие.
След известно прекъсване от няколко часа следва продължение....................
Първо да представя всички участници:
Димитър Денев /ЗМЕЙ/ - Suzuki 1100 V-Strom DL1000
Мария /Maria R1100GS/ - BMW R1100GS
Данчо /Даката/ - Suzuki Bandit 1200 S
Петър /DUKE/ и Деси - BMW R1200GS
Аз и съпругата ми Виктория - BMW R1200GS
Тъй като багажа и отпътуването ни вече са подробно документирани, описани и даже обсъдени, преминаваме направо на мястото, от което Ник ни напусна на 24.04.2009г. Още веднъж благодаря на всички за подкрепата, информацията и изпращането в София и Елхово. Специално благодаря на Ник за съпорта при преминаването на Истанбул. Сигурно доста го затруднихме, но ще се реваншираме. По цялата магистрала от Лесово до Истанбул има само две бензиностанции - една в началото и една преди Истанбул. При преминаването на моста над Босфора се оказа, че само в най-дясното гише продават карти, но това по никакъв начин не е обяснено с някакви табели и по тази причина преминахме както каза Ник - гратис. Цената на карта за три преминавания е 30 лири, което е 30 лева.
И така пътят си остана прав и без дупки. Всъщност първите дупки видяхме след като се върнахме в България. Да се чудиш как в тези азиатски и считани за бедни държави има такава инфраструктура, та даже и в пустините. Тук искам да спомена, че магистралите са платени, като таксата е от 4,25 лири до 5,50 лири. Бензина е скъп, като обикновен 95 е от 2,29 до 3,04 лири за литър.След Истанбул нощувката беше планувана за Болу. След няколко бензиностанции и кафета от този тип
бързахме да отпочинем и да продължим към по-непознатите места. След кратка обиколка на Болу с моторите, избрахме мястото за почивка - хотел "CALICESME" /N30 43.763' , E031 32.781'/ с цена за стая 35 лири. Приличен хотел с ресторант и е добър за една нощувка.
На това забележително място след много преговори и водени от съветите, че в Турция за всяко нещо трябва да се пазарим, Петър и Змея излязоха с щастливи усмивки на уста и съобщиха на очакващата ги група, че са успели да свалят цената от 35 лири на човек на 33
Вечерта прекарахме в събиране на енергия и даже успяхме да се включим във форума. Общо за деня бяхме изминали 584км. по маршрута Елхово-КПП Лесово-Одрин-Истанбул-Болу.
Сутринта на 25.04.2009г. стартирахме пак на 2,5 градуса. Уж слизахме по на юг, а времето не бързаше да става по-топло. След около 200км пролетта дойде.
Хората ни се радваха навсякъде и искаха да помогнот с каквото могат. Мъжът на долната снимка ни напои, подари ни около 20 мокри кърпички и десетина карти на Турция, разделена на райони и със снимки на най-важните природни и исторически забележителности.
Ще ги ползваме обаче някой друг път, защото Турция е прекрасна и необятна, а ние имахме друга цел. Въпреки ниските температури в 08.00 часа поехме към следващата цел Кападокия. Пътят беше много красив и приятен, а мотористите – доволни
На едно кафенце ни приютиха да похапнем
като поръчахме една порция кадаиф, а останалото е от запасите на нашия артелчик Даката , който и тази година не ни изостави и беше помислил за варено, естествено русенско, луканки, лютеници и други насъщни продоволствия.
А Мария даже беше събрала в багажа кърпа, вилица, нож и чубрица
Изобщо до Кападокия пътят беше прав, но невероятно красив – планини, покрити със сняг, вулкани, езера и високопланински равнини, които не свършваха и не свършваха. На Кападокия ни посрещна ето това
А ние и отговорихме още по-щастливо
Около моторите веднага се събра тълпа, дойде даже и жандармерията, която до края на работния ден стоя и пази екипировката, нахвърляна върху моторите, докато ние обикаляхме, снимахме и търсихме къде да спим. Това е най-голямата забележителност на Учхисар 4734.
Наричат го звездата на естествените формации в Кападокия. Първоначално „крепостта” е възникнала като гълъбарник. Местните хора са издълбали малки дупки в меката скала, за да привличат гълъби. Използвали гуано за наторяване на бедната, неплодородна земя.
И до ден днешен земята си е скалиста и за да се получи нива, трябва първо да се извадят камъните от почвата. Резултатът е малки парцели земя, оградени от купчини с камъни. В последствиети нишите били уголемени и използвани както през византийския, така и през отоманския период.
Подземните градове не влизаха в плановете ни поради липса на време, та за щастие ще трябва да се върнем пак в Кападокия, но за сметка на това видяхме ето това
Пообиколихме ето така
По едно време забелязах ето това, което се превърна в наш подслон за нощувка в самата скала. Хотел "1001Nuits" /N38 37.968' E034 48.305'/ с цена на човек за една вечер 10евро с включена закуска, с топла вода и WC.
Терасата вляво е ресторанта, а отзад зад стълба на лампата е нашата тераса. Стаите са издърбани в самата скала, но си има баня с проточен бойлер, ток и вода. Местните ни заведоха и в жандармерията. Познайте къде се намира тя
Единият жандармерист много искаше да има мотор и беше готов да даде дори автомата си на Петър
Домиля ни за момчето, който през цялото време искаше да е на наше място, но Петър му обясни, че да обикаляш с мотор е много уморително, скъпо и неприятно и не бива да съжалява
За сметка на жандармериста хлапетата навсякъде по пътя живееха весело и си играеха постоянно – боси, мръсни, без компютри, но неизменно усмихнати и много щастливи.Това специално рита каменната топка в ръката дори босо, когато не беше заето да удря кучето с нея или да си пъха ръката в гърлото му.
След като избрахме хотела решихме да се поразходим и до Гьореме и Оупън Еър Мюзеум.
Малка демонстрация колко ни харесва турската храна.
И обратно към Учхисар
Отборът пред невероятната панорама на Кападокия
Пробваме и местните машини
Залага се на местно производство, в краен случай – китайско или даже корейско. Голям мотор е трудно да се регистрира. Говори се, че е имало атентати с мотори и тъй като не са могли да заловят лошите с големите мотори, нещата са решени доста радикално. Сега размерите са такива
Цялата тази площ е издълбана и всяка дупка си има предназначение. В наши дни в някои от тях още се живее, но повечето се използват за складове. А някога са били църкви, килии, жилищни помещения, а по-късно и мюсюлмански храмове. Вечерта се отдадохме на турските гозби. За деня общо бяхме изминали 538км. с маршрут Болу-Анкара-Аксарай-Невшехир-Учхисар-Гьореме.
Утрото на 26.04.2009г. пред нашата стая, кръстена Айше
Утрото над Учхисар
Малко физзарядка
И за съжаление, трябваше да стягаме багажа
Този ден ни очакваше Сирия. Пътят през планините към границата със Сирия беше много добър, но скучен. Имаше вятърът, който не спря почти през цялото ни пътуване
И накрая, най-после границата на Сирия
Събираме топлина, докато чакаме Змея, Петър и Деси, които се увлякоха от малкото налични завои и пропуснаха една табелка. Най-сетне пристигнаха
Чакахме ги с особено нетърпение – в тях бяха екмека и бирата все пак ; )
Паркирахме се до тировете Даката бръкна във вълшебния сак
хвърлихме подплатите
заредихме бирата
свършихме най-належащото
и след това хапнахме останалото налично свинско
Така заредени с нови сили и след близо час и половина минаване на границата Турция – Сирия, ето ни в Сирия
На границата се прави задължително застраховка - нещо от сорта на гражданска отговорност - 22 евро, такса туристическа 1 щатски долар, пътна такса 7 евро. Между другото тук е много по-добре човек да е зареден с долари, а не с евро, защото еврото все още не им е познато и се чудят по какъв кръстосан курс да го обменят. Все пак навсякъде курса беше 1евро = 60 сирийски лири. Никъде не се плаща в евро, защото се чудят какво е това, но с долари може навсякъде. След границата решихме да не спим в Халеб, а да продължим надолу към замъка Крак де Шевалие. Първа бензиностанция, първи снимки на местните с моторите, първия радостен трепет от цената на местния бензин
Карахме по странични пътища, които не бяха натоварени, но след като се стъмни и излязохме на магистралата стана страшно. Всички коли и камиони се надпреварваха кой колко светлинки има по машината. Всяко МПС приличаше на коледно дръвче. Естествено леко стъписани от хаотичното, но внимателно каране на местните шофьори продължихме по маршрута си и около 21.30 часа стигнахме до заветното място.
Хората и тук бяха изключително мили. Пред крепостта ни посрещна местен гид, който ни заведе с мотора си Чобра до хотел Бейбарс – мамелюкски султан, покорил Крак де Шевалие след неколкомесечна обсада, в която мюсюлманите са стояли в първия двор, а рицарите са ги громили от цитаделата. /N34 45.407' E036 17.368'/ с цена за нощувка на всички ни 7 души с включена закуска беше 100евро. След като ни настани в хотела, любезно зае петромакс от рецепцията, обади се да ни отворят, специално за нас, един ресторант и ни поведе към храната. В ресторанта засипаха масата с триетажни пирамиди от различни храни, напоиха ни с бира и арак и ядохме най-вкусното пиле на света със сос от чесън и зехтин. Мисля, че тази вечер опитахме всичко налично в сирийската кухня. Всичко беше стабилно подплатено с арак, тъй като цялото ни пътуване през Сирия премина в издирване на митична сирийска бактерия, която трябваше да ни изпразни червата и да ни остави без сили. Така и не открихме бактерията, но пък направихме всичко възможно за това и опитахме всички видове арак.
След прекрасната вечеря се прибрахме по леглата уморени, защото през този ден изминахме общо 786км по маршрута Учхисар-Адана-границата със Сирия-Крак де Шевалие.
След известно прекъсване от няколко часа следва продължение....................
))
. Спираме двама случайни минувачи по пътя в опит да обясним на английски къде искаме да отидем, за да преведат на арабски на шофьора. Оказва се, че се движим наистина към улица Палестина, но пейзажът не ни е познат. На всичкото отгоре отпердашваме към летището и се притесних, че ни кара към самолета за Палестина. Опитваме се да се свържем с любезния ни домакин Вальо – не става. С който и да е от останалите – не става. И в този момент телефонът сапсително иззвънява. И научаваме, че трябва да отидем на улица Пакистан, а не на „Па-ле-сти-на”. Следва кратко „Сори” към вече стреснатия шофьор и сред шеги и смях (даже и на шофьора му беше смешно) накрая се изсипахме при моторите. Натоварихме багажите, Вальо ни помогна да намерим посоката за излизане от Дамаск и продължихме по маршрута към Мъртво море. Първата ни спирка беше малко преди границата в гр.Босра. 
поздравления !!! По една случайност сутринта когато отпътувахте от Елхово ви видях 
Коментар