Дата 20ти септември 2008г. Беше трудно да се дочака имайки предвид осем месечната подготовка на това предстоящо, вълнуващо пътуване.
Вълнуващо не само поради факта че ще пътуваме с мотори,но и заради всички исторически места,които щяхме да посетим,а именно Кападокия(Турция),Халеб,Крак де Шевалиерс,Палмира,Дамаск,Босра(Сирия),Мъртво море,Маунт Небо,Река Йордан,Петра,Вади Рум,Акаба(Йордания),Йерусалим,Назарет,Витлеем,Хайфа,Тел-Авив(Израел),Гърция и обратно България.
И така в студеното утро(само около 5градуса) на 20ти септември,около 07.30ч,благополучно потеглихме от София.Три мотора Suzuki-Hayabusa,Yamaha-FZ1,KTM 950-Adventure,четирима човека,кой от кой по-напомпан,то не бяха „па’и се Петра..идваме”,или „я да видиме колко ше е червено морето” и т.н.
Пътя до границата,преминаването и(около час),Истанбул(който пропуснахме) и Измит не беше нищо особенно,така че го пропускаме.Пробвахме да намерим къмпинг около Измит,абсолютно безуспешно и от питане на тоз и онзи случаен минувач стигнахме до Сапанча,малко курортно градче на около 40км от Измит.За съжаление и тук не намерихме къмпинг,но любезни собственици на увеселително място с водни колела,лодки и т.н.,на една широка полянка,точно срещу езерото ни поканиха да си опънем палатките.
Свечеряваше се,започна да вали и решихме да оставим палатките за след вечеря.
В ресторанта ни предложиха хотел,чист,спретнат,след 650 км и задаващия се дъжд, предпочетохме да се поглезим.Някои сутринта се поуспаха,но имайки предвид тихия и напоителен дъжд,май на никой не му се бързаше.....порядъчно моткане,кафенце,яко подсладен чай и разни такива благини,около 09.30ч.,потеглихме.След около 40-50 км магистралата за Анкара беше затворена(изглежда катастрофа),което отклонение за щастие ни отведе на „второстепенен път”Д-100,който май за нас(българите) си е А1,изключител-но живописен(но когато не е в мъгла и дъжд),завои,изкачване,но и за нещастие коловози от TIR-ове в дясната лента на движение.Много прекрасни завои,а бе кеф знаете го всички.........ама фара на Hayabusa-та изчезна в огледалата ми,не се притесних,пътували сме толкова пъти заедно......е да де ама фара го нямаше,спрях,така или иначе ми се пушеше,една цигара,започнах втора и тогава мина автомобил,отвътре шофьора ръкомахаше ....обратно с нарушение и около 5км по-надолу............
ИЗТРЪПНАХ................
И веднага след това си отдъхнах........
Слава Богу,бяха живи и най-важното здрави!!!!!!!!!!!!!!!!
Суетня,полиция.....никой от турците не говореше английски........то беше ръкомахане...............
Мотора така се беше заврял,че пътната помощ с платформата повдигаше мантинелата за да го извадим.
Градчето със звучното име Дужче ще го запомним за цял живот!
Така или иначе,уредихме транспорт от България да дойде да ги прибере с мотора.
След два часа в отсрещния ресторант,писане на актове,или незнам си какво,за мое голямо съжаление трябваше да се разделим.
Кънчо и Дияна останаха да чакат колата от България,която трябваше да ги прибере.
По план същата вечер трябваше да се доберем до Кападокия,град Невшехир.
Предвид напредналото време на първото възможно отклонение се върнахме на магистралата,дъжда не спираше и така до Анкара.
На спирка за цигара,след „околовръстното” на Анкара се срещнахме с двама чехи(BMW-та 1200 GS),пътуваха от Прага по същия маршрут,като нас,но щяха да нощуват в Анкара,така че срещата беше за малко.Горките,бяха преминали по целия студен атмосферен фронт през Унгария,Сърбия,България и дъжда в Турция,а бе студеничко си беше..............
Продължихме надолу към набелязаната цел.........дъжд........дъжд..............и пак дъжд!
Пристигнахме на фарове и естествено пак на дъжд,но доста по-слаб.Намерихме приличен хотел....топъл душ........ехееееее,а сутринта слънце ехееее....
Качихме се по моторите и Гьореме,Учхисар,Аванос,Ургюп,все живописни селца със страхотни панорами.
Успяхме дори да запишем и полет с балон над всичките тези селца за следващия ден.
Целият ден беше невероятен,красота,доволно потърквахме ръце за следващия ден и се молехме да няма вятър.
Гьореме,според мен е най-живописното селце,страхотни кафенета,кръчмета.........
Учхисар
На следващата сутрин трябваше да ни вземат от хотела в 06.30ч.за полета с балон,но нямяхме късмет,духаше неприятно силен вятър.
Какво друго ни оставаше........багажа на моторите и атака към Сирия.
Пътят по който карахме беше страхотен,качвахме се на 1600м надморска височина,слизахме под 1000м,пак нагоре и така до Адана.Там вече започнахме да усещаме накъде сме тръгнали,не мога да кажа колко точно беше температурата,но беше висока.
Около 17ч.вече бяхме на границата.Напуснахме Турция за около 20 минути и за около 40 минути процедури на Сирийската граница,процедури от рода на посмигване,български с арабски акцент остойностяван на 250 сирийски паунда( 1EUR=65 SYP),за печат на паспорта и карнета....сладури.Влизаш в Сирия,караш и не вярваш на очите си....карат в насрещното право срещу теб,в последния момент завиват на някъде....на 125ичка(това е единствената позволена кубатура) мотор се возят по трима, пак в насрещното....шок в първия момент.....после свикваш,ние поне сме калени.Халеб е на 50 км от границата,пристигнахме по свечеряване.Спряхме точно под Цитаделата на площад,който се оказа, че е вход към стария град.Полицаи,колеги мотористи(Yamaha FJR),ни показаха пътя за супер як хотел в стария град, под Цитаделата,на 2 мин.,от Великата Джамия и стария Сук.
Цитаделата от ресторант-терасата на хотела
Уличките из стария град
Входа на Цитаделата
поглед от входа
На следващия ден продължихме към Крак де Шевалиерс,замъка на кръстоносците.Строен по времето на великия кръстоносен поход към Йерусалим.
Обратно по пътя от който пристигнахме към Хомс и от там към Палмира.
Оставаха само 100км до Палмира,а жегата беше непоносима.Разстоянието от Крак де Шевалиерс до Палмира е само 220 км,но от тях 150 са през пустинята.Много се изкушавах да кривна в страни от пътя ....хиляди следи в пустинята от МПС-та,ама не става...колегата с Фейзър,а пък и без водач....смее ли човек!?,да не говорим,че и бензин няма от къде да намериш.....,а бе има си хора за всичко,продава се, но малко „по-скъпичко”...ама хей на пустите му инжекциони...........според колегата- „запушвали се” ;-)
мноооогооо топло
Пристигнахме в Палмира в най-голямия пек,докато се пазарях(ме) с хотелиера за цена/нощувка,признавам си от полза ми беше ...2кг надолу,сауна не ми трябваше...
Палмира поглед от Цитаделата
На свечеряване отидох да гледам залеза над пустинята,но преди това .....
Цитаделата на Палмира
Залез над Палмира
Собственика на хотела в който бяхме отседнали,изглежда си направи шега с нас,казвайки ни,че изгрева е в 05.30,естествено ставането беше в 05.00ч.,.....а то изгря чак в 06.15..... , ,не съжалявам точно заради това:
За съжаление трябваше да тръгваме........
От Палмира продължихме към Дамаск,през култовото Багдад Кафе.
Много е яко в тези кафенета(те са 3 по пътя за Дамаск),истински оазис насред пустинята.За съжаление нямахме късмет да срещнем колеги мотористи.
В Дамаск пристигнахме по обяд,намерихме страхотно интернет кафе на което изчакахме колега моторджия,който работи в БГ посолството.Ееееххх ,ако всички хора работещи по мисиите ни в странство,бяха като него.......взе ни от кафето,заведе ни в хотел,разведе ни из Дамаск,на следващия ден на 55км извън Дамаск,манастира Св.Текла....развежда ни по ресторанти....а бе нямам думи!!!!
Света Текла-Малилюля,твърди се,че местните говорят Арамейски(езика на Христос)
На път за Йордания,точно преди границата отбихме към град Босра.
Най-запазения Амфитеатър,който аз съм виждал.
Границата Сирия/Йордания я преминахме за отрицателно време,под час.
Посоката беше Аман,Мъртво море.Както в последните няколко дни с дневни преходи от по 200-250км,така и този ден пристигнахме на Мъртво море в ранния следобяд.Точно за купона- 38 гр на сянка.В този момент жегата в Сирийската пустиня ми се струваше далечен,жадуван оазис.Настанихме се в хотела и веднага тест.....чете ли се книга в Мъртво море докато плуваш?.......да,но ако имаш книга!!...лигавщинки…………
Разпускане,хубав хотел,WI-FI,използвах(ме) екстрите да пусна малко поща,скайп с Кънчо и Дияна(те вече се бяха прибрали в БГ),тук е мястото да кажа,че ако в Сирия,можеш да намериш тук-таме къмпинг,в Йордания такова понятие няма,а тези които искат да останат на Мъртво море,трябва психически да се подготвят за набутване.
Следващият ден беше отново изпълнен с културна програма-Маунт Небо(мястото от което Мойсей е гледал към обетованата земя),река Йордан(мястото на което Христос е кръстен от Йоан),редейки се на опашката за билети,зад нас на чист български(е с малко арабски акцент).....”момчета за колко дни дойдохте”?,определено приятна изненада.
Момчето учило 6 години в Пловдив,беше много любезен с нас,обясни ни колко прохладно е времето в момента(около 38гр.),края на юли,началото на август стигало до 55гр на сянка...... ;-)
Маунт Небо мястото от което Мойсей е гледал към обетованата земя
Река Йордан
Кръщението
Тръгнахме си от Мъртво море на другия ден.Решихме,че няма да караме по магистралата и не сбъркахме.Пътят в началото вървеше покрай Мъртво море и естествения резерват Муджиб.
От тук се отклонихме към планините и от -410м под морското равнище се изкачихме на 1440 м надморска височина и от 32гр на сянка на не повече от 14гр.,мъгла и силен вятър.
Пътят беше тесен с достатъчно завои и много селца.Най-учудващото,че минавайки през селцата, децата искаха да скачат върху предницата на мотора,замеряха ни с камъни,опитваха се да ни плюят.Много странно,на фона на цялата гостоприемност,която демонстрираха местните и в Сирия и в Йордания.
Отново по обяд пристигнахме в Петра,настанихме се в хотел(на фона на цените на Мъртво море тук беше моторджийски рай),зедно с германци мъж(на 67г.) и жена (на 64г.),пътуваха от Дортмунд с BMW R100GS(ето това си пожелавам на тази възраст за себе си) веднага към „Изгубения Град”
Гледката,която се открива от ждрелото към хазната е без коментар......
От тук трябваше да изкачим 950 стъпала до манастира на Петра,но някои....
......го правеха така......
Манастира на Петра
Гладна Небатианка
Петра е нещо,което трябва да се види наистина!!!
Още един цял ден в Петра,разглеждане(и това е малко)от сутринта 07ч до 16.30,вечерта стегнахме багажа по моторите и на следващата сутрин към пустинята на Лорънс Арабски-Вади Рум.
След „сериозен преход от 150 км",доста преди обяд пристигнахме на главния вход,платихме си входа и изчакахме нашия гид да ни вземе.
Заведе ни в селото,любезно ни предложи чай(най-хубавият до момента),оставихме си целия багаж и моторите в неговата къща,въоръжени с фото и видео камери на джипа и право към сърцето на пустинята.
Обяд и чай(повтарям се но наистина най-добрият) в пустинята и в късния следобяд ни заведоха в бедуинската палатка,където вечеряхме и преспахме.Пилето и картофите бяха приготвени по странен начин....всичко в голям съд на силен огън,като по някое време,огнището и големия съд бяха заровени в пясъка.Три часа по-късно всичко беше „мозък”,страшно вкусно.....бедуински песни около огъня под палатката и сладки приказки с други пътешественици,като например двойка австралийци,две двойки французи,американци и ние.
За да бъда честен,за мен това беше най-приятната част от пътуването до този момент!
Пустинята,тишината,единственото което чуваш е вятъра който движи пясъка и.....звездите в небето.....НЕ съм виждал такова небе с милиарди звезди по него....уаооо......
Останки от къщата на Лорънс-Арабски
Бедуинската палатка в която изкарахме вечерта и преспахме.....
Нашия домакин
Нашия водач
Същата вечер бяхме офертирани от нашия водач да прекосим пустинята с моторите от селото до Акаба,като той щеше да ни води с джип и то на смешна цена.Мечтааааа....бях готов да тръгна веднага,ама нъцки...нашето момче пак изкара доводи.....,не се спи при такава оферта,мислех да му предложа да кара до Акаба по главния път и там да се чакаме,но реших че не е коректно,за което вече съжалявам и то много....ясно е...пак ще се пътува по тази дестинация!!!
Поокъсняхме на следващата сутрин,най-вече заради американците,много им се спеше на горките,но както и да е,около 09.30ч отлепихме към Акаба и около 10.15 бяхме на Йорданската граница(бяхме решили че къпането в Червено море ще е в Елат),смятахме че влизаме в бяла държава и едва ли ще отнеме повече от час.Да... от Йорданска страна минахме за 15мин.,но отсреща беше друг свят.Виждайки,че идваме от Сирия,шефката на Секюрити-службата ми дръпна един разпит,как се казва баща ми,майка ми,родителите на моите родители,защо съм бил в Сирия,с кого съм се срещал,нося ли оръжие,експлозиви,какво ще правя в Израел,какъв е майчиния ми език,който говоря(въпрос задаван на всеки 5мин.,в продължение на 45мин.),защо точно този маршрут съм избрал?,а бе луда работа,ако знаех само какво ме чака,още в този миг щях да обърна посоката на движение,но връщане назад нямаше.
Точно си мислех,че всичко е приключило.......сваляй целия багаж долу,като бяха проверени дори мръсното бельо,чорапи и палатката(която така и не разпънах никъде).....това продължи 4 часа.Следващата стъпка беше паспорт контрола(слава Богу само 15-ина минути) и последната....митницата,на която оставяш мотора за щателен преглед(на който не присъстваш),процедура траеща около 45мин.,с две думи,около 6 часа на границата....веселба.Естествено,къпането в Червено море остана за „следвщия път”,тъй като в Тел-Авив ни очакваше приятел моторист.Настани ни в хостел(най-евтиния вариант за Израел),като след два дни ни беше запазил места за моторите на кораб от Хайфа до Пирея.Следващите два дни ги използвахме да посетим „Божи Гроб” в Йерусалим,гробницата на Св.Дева Мария в Назарет и Хайфа за да качиме моторите на кораба.За съжаление не остана време за Витлеем и Галилейско море,но ...”следващия път”.
Каквото и да кажа за Израел ще бъде много изтъркано.Дестинация,която всеки христянин трябва поне веднъж в живота си да направи,но мнението ми е като отделна от арабските страни дестинация.Два дни по-късно летяхме от Тел-Авив за Атина,като Секюрити-службата направи подобна проверка,като на влизане,но в по-лек вариянт....бях само по къси гащи,тениска и фото,целия багаж беше на мотора.....хахахаха!!!!!!!!!
На 9ти октомври сутринта,от пристанището на Пирея си взехме моторите,по желание на колегата се разделихме(имаше си „доводи” човека...а бе играчор) и аз 10часа по-късно взимах топъл душ в къщи.
НЕЗАБРАВИМО!!!!!!
Пожелавам на всеки колега моторист да изживее това пътуване!!!
Мони
Вълнуващо не само поради факта че ще пътуваме с мотори,но и заради всички исторически места,които щяхме да посетим,а именно Кападокия(Турция),Халеб,Крак де Шевалиерс,Палмира,Дамаск,Босра(Сирия),Мъртво море,Маунт Небо,Река Йордан,Петра,Вади Рум,Акаба(Йордания),Йерусалим,Назарет,Витлеем,Хайфа,Тел-Авив(Израел),Гърция и обратно България.
И така в студеното утро(само около 5градуса) на 20ти септември,около 07.30ч,благополучно потеглихме от София.Три мотора Suzuki-Hayabusa,Yamaha-FZ1,KTM 950-Adventure,четирима човека,кой от кой по-напомпан,то не бяха „па’и се Петра..идваме”,или „я да видиме колко ше е червено морето” и т.н.
Пътя до границата,преминаването и(около час),Истанбул(който пропуснахме) и Измит не беше нищо особенно,така че го пропускаме.Пробвахме да намерим къмпинг около Измит,абсолютно безуспешно и от питане на тоз и онзи случаен минувач стигнахме до Сапанча,малко курортно градче на около 40км от Измит.За съжаление и тук не намерихме къмпинг,но любезни собственици на увеселително място с водни колела,лодки и т.н.,на една широка полянка,точно срещу езерото ни поканиха да си опънем палатките.
Свечеряваше се,започна да вали и решихме да оставим палатките за след вечеря.
В ресторанта ни предложиха хотел,чист,спретнат,след 650 км и задаващия се дъжд, предпочетохме да се поглезим.Някои сутринта се поуспаха,но имайки предвид тихия и напоителен дъжд,май на никой не му се бързаше.....порядъчно моткане,кафенце,яко подсладен чай и разни такива благини,около 09.30ч.,потеглихме.След около 40-50 км магистралата за Анкара беше затворена(изглежда катастрофа),което отклонение за щастие ни отведе на „второстепенен път”Д-100,който май за нас(българите) си е А1,изключител-но живописен(но когато не е в мъгла и дъжд),завои,изкачване,но и за нещастие коловози от TIR-ове в дясната лента на движение.Много прекрасни завои,а бе кеф знаете го всички.........ама фара на Hayabusa-та изчезна в огледалата ми,не се притесних,пътували сме толкова пъти заедно......е да де ама фара го нямаше,спрях,така или иначе ми се пушеше,една цигара,започнах втора и тогава мина автомобил,отвътре шофьора ръкомахаше ....обратно с нарушение и около 5км по-надолу............
ИЗТРЪПНАХ................
И веднага след това си отдъхнах........
Слава Богу,бяха живи и най-важното здрави!!!!!!!!!!!!!!!!
Суетня,полиция.....никой от турците не говореше английски........то беше ръкомахане...............
Мотора така се беше заврял,че пътната помощ с платформата повдигаше мантинелата за да го извадим.
Градчето със звучното име Дужче ще го запомним за цял живот!
Така или иначе,уредихме транспорт от България да дойде да ги прибере с мотора.
След два часа в отсрещния ресторант,писане на актове,или незнам си какво,за мое голямо съжаление трябваше да се разделим.
Кънчо и Дияна останаха да чакат колата от България,която трябваше да ги прибере.
По план същата вечер трябваше да се доберем до Кападокия,град Невшехир.
Предвид напредналото време на първото възможно отклонение се върнахме на магистралата,дъжда не спираше и така до Анкара.
На спирка за цигара,след „околовръстното” на Анкара се срещнахме с двама чехи(BMW-та 1200 GS),пътуваха от Прага по същия маршрут,като нас,но щяха да нощуват в Анкара,така че срещата беше за малко.Горките,бяха преминали по целия студен атмосферен фронт през Унгария,Сърбия,България и дъжда в Турция,а бе студеничко си беше..............
Продължихме надолу към набелязаната цел.........дъжд........дъжд..............и пак дъжд!
Пристигнахме на фарове и естествено пак на дъжд,но доста по-слаб.Намерихме приличен хотел....топъл душ........ехееееее,а сутринта слънце ехееее....
Качихме се по моторите и Гьореме,Учхисар,Аванос,Ургюп,все живописни селца със страхотни панорами.
Успяхме дори да запишем и полет с балон над всичките тези селца за следващия ден.
Целият ден беше невероятен,красота,доволно потърквахме ръце за следващия ден и се молехме да няма вятър.
Гьореме,според мен е най-живописното селце,страхотни кафенета,кръчмета.........
Учхисар
На следващата сутрин трябваше да ни вземат от хотела в 06.30ч.за полета с балон,но нямяхме късмет,духаше неприятно силен вятър.
Какво друго ни оставаше........багажа на моторите и атака към Сирия.
Пътят по който карахме беше страхотен,качвахме се на 1600м надморска височина,слизахме под 1000м,пак нагоре и така до Адана.Там вече започнахме да усещаме накъде сме тръгнали,не мога да кажа колко точно беше температурата,но беше висока.
Около 17ч.вече бяхме на границата.Напуснахме Турция за около 20 минути и за около 40 минути процедури на Сирийската граница,процедури от рода на посмигване,български с арабски акцент остойностяван на 250 сирийски паунда( 1EUR=65 SYP),за печат на паспорта и карнета....сладури.Влизаш в Сирия,караш и не вярваш на очите си....карат в насрещното право срещу теб,в последния момент завиват на някъде....на 125ичка(това е единствената позволена кубатура) мотор се возят по трима, пак в насрещното....шок в първия момент.....после свикваш,ние поне сме калени.Халеб е на 50 км от границата,пристигнахме по свечеряване.Спряхме точно под Цитаделата на площад,който се оказа, че е вход към стария град.Полицаи,колеги мотористи(Yamaha FJR),ни показаха пътя за супер як хотел в стария град, под Цитаделата,на 2 мин.,от Великата Джамия и стария Сук.
Цитаделата от ресторант-терасата на хотела
Уличките из стария град
Входа на Цитаделата
поглед от входа
На следващия ден продължихме към Крак де Шевалиерс,замъка на кръстоносците.Строен по времето на великия кръстоносен поход към Йерусалим.
Обратно по пътя от който пристигнахме към Хомс и от там към Палмира.
Оставаха само 100км до Палмира,а жегата беше непоносима.Разстоянието от Крак де Шевалиерс до Палмира е само 220 км,но от тях 150 са през пустинята.Много се изкушавах да кривна в страни от пътя ....хиляди следи в пустинята от МПС-та,ама не става...колегата с Фейзър,а пък и без водач....смее ли човек!?,да не говорим,че и бензин няма от къде да намериш.....,а бе има си хора за всичко,продава се, но малко „по-скъпичко”...ама хей на пустите му инжекциони...........според колегата- „запушвали се” ;-)
мноооогооо топло
Пристигнахме в Палмира в най-голямия пек,докато се пазарях(ме) с хотелиера за цена/нощувка,признавам си от полза ми беше ...2кг надолу,сауна не ми трябваше...
Палмира поглед от Цитаделата
На свечеряване отидох да гледам залеза над пустинята,но преди това .....
Цитаделата на Палмира
Залез над Палмира
Собственика на хотела в който бяхме отседнали,изглежда си направи шега с нас,казвайки ни,че изгрева е в 05.30,естествено ставането беше в 05.00ч.,.....а то изгря чак в 06.15..... , ,не съжалявам точно заради това:
За съжаление трябваше да тръгваме........
От Палмира продължихме към Дамаск,през култовото Багдад Кафе.
Много е яко в тези кафенета(те са 3 по пътя за Дамаск),истински оазис насред пустинята.За съжаление нямахме късмет да срещнем колеги мотористи.
В Дамаск пристигнахме по обяд,намерихме страхотно интернет кафе на което изчакахме колега моторджия,който работи в БГ посолството.Ееееххх ,ако всички хора работещи по мисиите ни в странство,бяха като него.......взе ни от кафето,заведе ни в хотел,разведе ни из Дамаск,на следващия ден на 55км извън Дамаск,манастира Св.Текла....развежда ни по ресторанти....а бе нямам думи!!!!
Света Текла-Малилюля,твърди се,че местните говорят Арамейски(езика на Христос)
На път за Йордания,точно преди границата отбихме към град Босра.
Най-запазения Амфитеатър,който аз съм виждал.
Границата Сирия/Йордания я преминахме за отрицателно време,под час.
Посоката беше Аман,Мъртво море.Както в последните няколко дни с дневни преходи от по 200-250км,така и този ден пристигнахме на Мъртво море в ранния следобяд.Точно за купона- 38 гр на сянка.В този момент жегата в Сирийската пустиня ми се струваше далечен,жадуван оазис.Настанихме се в хотела и веднага тест.....чете ли се книга в Мъртво море докато плуваш?.......да,но ако имаш книга!!...лигавщинки…………
Разпускане,хубав хотел,WI-FI,използвах(ме) екстрите да пусна малко поща,скайп с Кънчо и Дияна(те вече се бяха прибрали в БГ),тук е мястото да кажа,че ако в Сирия,можеш да намериш тук-таме къмпинг,в Йордания такова понятие няма,а тези които искат да останат на Мъртво море,трябва психически да се подготвят за набутване.
Следващият ден беше отново изпълнен с културна програма-Маунт Небо(мястото от което Мойсей е гледал към обетованата земя),река Йордан(мястото на което Христос е кръстен от Йоан),редейки се на опашката за билети,зад нас на чист български(е с малко арабски акцент).....”момчета за колко дни дойдохте”?,определено приятна изненада.
Момчето учило 6 години в Пловдив,беше много любезен с нас,обясни ни колко прохладно е времето в момента(около 38гр.),края на юли,началото на август стигало до 55гр на сянка...... ;-)
Маунт Небо мястото от което Мойсей е гледал към обетованата земя
Река Йордан
Кръщението
Тръгнахме си от Мъртво море на другия ден.Решихме,че няма да караме по магистралата и не сбъркахме.Пътят в началото вървеше покрай Мъртво море и естествения резерват Муджиб.
От тук се отклонихме към планините и от -410м под морското равнище се изкачихме на 1440 м надморска височина и от 32гр на сянка на не повече от 14гр.,мъгла и силен вятър.
Пътят беше тесен с достатъчно завои и много селца.Най-учудващото,че минавайки през селцата, децата искаха да скачат върху предницата на мотора,замеряха ни с камъни,опитваха се да ни плюят.Много странно,на фона на цялата гостоприемност,която демонстрираха местните и в Сирия и в Йордания.
Отново по обяд пристигнахме в Петра,настанихме се в хотел(на фона на цените на Мъртво море тук беше моторджийски рай),зедно с германци мъж(на 67г.) и жена (на 64г.),пътуваха от Дортмунд с BMW R100GS(ето това си пожелавам на тази възраст за себе си) веднага към „Изгубения Град”
Гледката,която се открива от ждрелото към хазната е без коментар......
От тук трябваше да изкачим 950 стъпала до манастира на Петра,но някои....
......го правеха така......
Манастира на Петра
Гладна Небатианка
Петра е нещо,което трябва да се види наистина!!!
Още един цял ден в Петра,разглеждане(и това е малко)от сутринта 07ч до 16.30,вечерта стегнахме багажа по моторите и на следващата сутрин към пустинята на Лорънс Арабски-Вади Рум.
След „сериозен преход от 150 км",доста преди обяд пристигнахме на главния вход,платихме си входа и изчакахме нашия гид да ни вземе.
Заведе ни в селото,любезно ни предложи чай(най-хубавият до момента),оставихме си целия багаж и моторите в неговата къща,въоръжени с фото и видео камери на джипа и право към сърцето на пустинята.
Обяд и чай(повтарям се но наистина най-добрият) в пустинята и в късния следобяд ни заведоха в бедуинската палатка,където вечеряхме и преспахме.Пилето и картофите бяха приготвени по странен начин....всичко в голям съд на силен огън,като по някое време,огнището и големия съд бяха заровени в пясъка.Три часа по-късно всичко беше „мозък”,страшно вкусно.....бедуински песни около огъня под палатката и сладки приказки с други пътешественици,като например двойка австралийци,две двойки французи,американци и ние.
За да бъда честен,за мен това беше най-приятната част от пътуването до този момент!
Пустинята,тишината,единственото което чуваш е вятъра който движи пясъка и.....звездите в небето.....НЕ съм виждал такова небе с милиарди звезди по него....уаооо......
Останки от къщата на Лорънс-Арабски
Бедуинската палатка в която изкарахме вечерта и преспахме.....
Нашия домакин
Нашия водач
Същата вечер бяхме офертирани от нашия водач да прекосим пустинята с моторите от селото до Акаба,като той щеше да ни води с джип и то на смешна цена.Мечтааааа....бях готов да тръгна веднага,ама нъцки...нашето момче пак изкара доводи.....,не се спи при такава оферта,мислех да му предложа да кара до Акаба по главния път и там да се чакаме,но реших че не е коректно,за което вече съжалявам и то много....ясно е...пак ще се пътува по тази дестинация!!!
Поокъсняхме на следващата сутрин,най-вече заради американците,много им се спеше на горките,но както и да е,около 09.30ч отлепихме към Акаба и около 10.15 бяхме на Йорданската граница(бяхме решили че къпането в Червено море ще е в Елат),смятахме че влизаме в бяла държава и едва ли ще отнеме повече от час.Да... от Йорданска страна минахме за 15мин.,но отсреща беше друг свят.Виждайки,че идваме от Сирия,шефката на Секюрити-службата ми дръпна един разпит,как се казва баща ми,майка ми,родителите на моите родители,защо съм бил в Сирия,с кого съм се срещал,нося ли оръжие,експлозиви,какво ще правя в Израел,какъв е майчиния ми език,който говоря(въпрос задаван на всеки 5мин.,в продължение на 45мин.),защо точно този маршрут съм избрал?,а бе луда работа,ако знаех само какво ме чака,още в този миг щях да обърна посоката на движение,но връщане назад нямаше.
Точно си мислех,че всичко е приключило.......сваляй целия багаж долу,като бяха проверени дори мръсното бельо,чорапи и палатката(която така и не разпънах никъде).....това продължи 4 часа.Следващата стъпка беше паспорт контрола(слава Богу само 15-ина минути) и последната....митницата,на която оставяш мотора за щателен преглед(на който не присъстваш),процедура траеща около 45мин.,с две думи,около 6 часа на границата....веселба.Естествено,къпането в Червено море остана за „следвщия път”,тъй като в Тел-Авив ни очакваше приятел моторист.Настани ни в хостел(най-евтиния вариант за Израел),като след два дни ни беше запазил места за моторите на кораб от Хайфа до Пирея.Следващите два дни ги използвахме да посетим „Божи Гроб” в Йерусалим,гробницата на Св.Дева Мария в Назарет и Хайфа за да качиме моторите на кораба.За съжаление не остана време за Витлеем и Галилейско море,но ...”следващия път”.
Каквото и да кажа за Израел ще бъде много изтъркано.Дестинация,която всеки христянин трябва поне веднъж в живота си да направи,но мнението ми е като отделна от арабските страни дестинация.Два дни по-късно летяхме от Тел-Авив за Атина,като Секюрити-службата направи подобна проверка,като на влизане,но в по-лек вариянт....бях само по къси гащи,тениска и фото,целия багаж беше на мотора.....хахахаха!!!!!!!!!
На 9ти октомври сутринта,от пристанището на Пирея си взехме моторите,по желание на колегата се разделихме(имаше си „доводи” човека...а бе играчор) и аз 10часа по-късно взимах топъл душ в къщи.
НЕЗАБРАВИМО!!!!!!
Пожелавам на всеки колега моторист да изживее това пътуване!!!
Мони
Коментар